Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Тутракан, 21.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд, граждански състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети октомври
през през две хиляди и единадесета година, като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 299 по описа за
Производството
е образувано и се е развило по предявени от ищеца А.А.Х.
обективно съединени искове, с правна квалификация по чл.45, ЗЗД
вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
А.А.Х., с ЕГН ********** *** чрез адв. П.Й.
от СсАК претендира ответника С.Р.С., с ЕГН ********** *** да му заплати обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., изразяващи
се в претърпени болки и страдания, в резултат на нанесената му от ответника с
брадва, контузия в дясна гръдна половина
с изява на дясностранен пневмоторакс, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.1 от НК, за което на последния му е било наложено наказание от съда по НОХД
№ 86/2011 г.
Ищецът претендира
също и заплащане на законната лихва върху исканото
обезщетение, считано от датата на увреждането - 25.10.2010 год. до
окончателното им изплащане. Претендират се и сторените разноски в
настоящото производството.
Ответника
С.Р.С., чрез адв. Г. от СсАК е подал в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор, в който по същество счита предявения иск по чл.45
от ЗЗД за допустим и вероятно основателен, но прекомерно завишен и недоказан по
отношение на претендирания размер от 5 000 лв. Не оспорва, че е автор на
престъплението, от което за ищеца са произтекли вредите, чието обезщетяване се
търси в настоящото производство, но оспорва всички останали твърдения, свързани
с влошеното качество на живот, невъзможност да се грижи сам за себе си през
време на лечението му, включително постоянната болезненост в областта на
нанесените наранявания, които продължават и до настоящия момент. Ответникът
твърди, че въпреки очевидно претърпените от ищеца болки и страдания, той все
пак е успял да се възстанови в сравнително кратък период от време, не е получил
трайни увреждания, водещи до нетрудоспособност или ранно пенсиониране,
инвалидизация и др. преки и непосредствени последици в резултат на нанесената
му травма, поради което и претендирания размер на неимуществените вреди за него
е прекалено завишен. Намира за доказан и справедлив размер на обезщетението до
1000 лв.
Акцесорният иск за
лихви, намира също за основателен, като счита, че такива се дължат от датата на
увреждането, а именно от 25.10.2010 г., върху присъдената от съда главница по
иска за обезщетение за вреди. Относно претенцията на разноски изразява
становище, че същите следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
исковете.
ТРС, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното
НОХД № 86/2011 г. се установява безспорно, че
на 25.10.2010 г. при възникнал конфликт между ищеца Х. и ответника С.,
последния е нанесъл на първия удари с брадва в областта на главата и гръдния
кош, при което му е причинил средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се в контузия на дясна гръдна половина с изява на дясностранен
пневмоторакс, което деяние на ответника С. представлява престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.1 от НК. За последното ответника С. е бил признат
за виновен и му е било наложено съответното наказание, видно от Протокол от
02.05.2011 г., с който е било одобрено споразумение между РП- Тутракан и
подсъдимия по НОХД № 86/2011 г.
В резултат на
нанесената му телесна повреда, ищецът Х. е приет по спешност в МБАЛ – Тутракан,
където му е била извъшрена оперативна намеса – т.нар. торакоцентеза декстра.
Ищецът престоял в болничното заведение в периода от 25.10.2010 г. (деня на
инцидента) до 29.10.2010 г. (сутринта) когато бил изписан в добро общо
състояние, без главоболие и соматични оплаквания, видно от приложената
медицинска документация от здравното заведение, изискана от съда, на стр. 24 до
31 от делото.
В хода на
съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели: А.Х. –
баща на ищеца, св.Р. С. – сестра на ответника и св. Х. С. – племенница на
ответника. От показанията на първия свидетел се установява, че „близо година
след инцидента, ищецът все още изпитвал болки на мястото, където е ударен,
както и че се изморявал като ходел с животните на паша, което налагало да сяда,
за да си почива”. Св. Х., твърди също, че след изписването на сина му от
болницата и явяването му на контролен преглед, са му били изписани болкоуспокояващи
хапчета, които А. приемал дълго време, без да се посочва какви точно хапчета е
вземал, по каква схема и т.н.
Показанията на
водените от ответника свидетели – св. С. и св. Р., сочат пък, че много скоро
след инцидента и престоя на ищеца в болницата са го видели пред магазина в
селото да употребява бира, както и че изглеждал добре. Св. С. твърди, че дори
се учудила като го видяла колко добре изглеждал, защото от майката на
пострадалия знаела, че е много зле. И двете свидетелки са категорични, че още
през м. ноември
Свидетелят Х.,
предвид близката си родствена връзка с ищеца
и обитаването на едно жилище е единствения от разпитаните, който е имал
пряко наблюдение върху ищеца непосредствено след инцидента и по време на
възстановителния период. Въпреки това, дори неговите показания се базират на
това, което самия пострадал му е споделил, а именно че все още изпитва болки и
се изморя. Показанията на този свидетел рязко контрастират с показанията на
другите две свидетелки, особено по отношение на употребата на алкохол и
трудовото заетост на ищеца. Според св. Х., синът му след инцидента не работел,
но „през лятото започнал работа като говедар”, както и че поне седмица след
изписването му от болницата не бил излизал никъде, а след това започнал да ходи
до магазина „да пие по едно кафе”. Противоречивите показанията на тримата
свидетели, както и факта, че и тримата са близки родственици на страните по
делото, мотивират съда да преценява същите с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода на производството.
По искане на
ответника е изслушана и СМЕ по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Т.И.,
според заключението на когото „ Малко вероятно е в резултат на установените и
описани увреждания при инцидента от 25.10.2010 г. ищецът към настоящия момент
да чувства болки или да има оплаквания, породени от тъпата травма на дясната
гръдна област”. Според вещото лице, продължителността на оплакванията в
резултат на увреждането не би следвало да е значителна и с продължителност за
не повече от 15-20 дни, или за времето необходимо за пълното зарастване на
причинената от торакоцентезата оперативна рана. Експерът посочва още, че
липсват данни за счупване на ребра от дясната ребрена дъга, което само по себе
си трудно може да обективизира разкъсване на белия дроб с последвало развитие
на пневмоторакс. Вещото лице продължава с изводите, че по своя характер
ограничения по обем пневмоторакс не застрашава живота на пострадалия и не се
класифицира като разстройство на здравето временно опасно за живота. За да даде
подобно заключение обаче по НОХД № 86/2011 г. д-р И. е изхождал от извършената
хирургична намеса „торакоцентеза”, чиято цел е получаване на декомпресия на
дясната гръдна половина. Заключението бе прието без забележки и възражения от
двете страни, поради което и съдът го кредитира изцяло като годно
доказателство.
Предмет на спора в
настоящото производство е дали ищецът
Х. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните от него болки и
страдания, които да са в пряка и непосредствена връзка с реализираното от
ответника престъпление, за което е бил признат за виновен, в какъв размер са
същите, съобразно принципа на справедливост, залегнал в разп. на чл.52 от ЗЗД.
По делото е
представен заверен препис от Протокол от 02.05.2011 г. на ТРС,
от който е видно, че подсъдимият
С.Р.С., настоящ ответник, се е признал за виновен, в това, че на 25.10.2010 г.
в с. Зебил, е нанесъл удари с брадва и причинил средна телесна повреда на А.А.Х.
(настоящ ищец), изразяваща се в контузия на дясна гръдна половина с изявата на
дясностранен пневмоторакс, с което си деяние е осъществил състава на чл.129,
ал.1 от НК, като на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК му е било наложено и
наказание, по вид „Пробация” с посочените в споразумението пробационни мерки.
С оглед вида на
производството, с което е приключило наказателното дело, а именно по реда на
Глава ХХІХ от НПК, пострадалия Х. не е предявил граждански иск относно претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на престъплението,
от което е пострадал.
Това свое
процесуално право ищецът А.Х. реализира посредством заведения иск в настоящото
производство.
Успешното провеждане
на иска по чл.45 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, да е резулат от противоправно
поведение от страна на лицето, спрямо което се претендира обезщетение на вредите
и да е налице причинна
връзка между виновното поведение и причинените вреди.
Не се спори относно
наличието на увреждане по отношение на ищецът по делото. Не се
оспорват и фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, съдържащи
описание на инцидента от 25.10.2010 г., при който ищецът е
пострадал, в резултат на престъпното деяние, извършено от ответника. Не се
спори и относно диагнозата на пострадалия и проведеното му болнично,
включително оперативно лечение. Тези обстоятелства се установяват безспорно от
приетите по делото писмени доказателства – медицинската документация от МБАЛ –
Тутракан, и приложеното като доказателство по делото НОХД № 86/2011 г.,
по описа на Тутраканския районен съд.
Съгласно
чл. 383, ал.1
от НК, одобреното от
съда споразумение за решаване на наказателното дело има последиците на
влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Гражданските последици от деянието се
изразяват в претърпени от пострадалия, неимуществени вреди, които не са предмет
на разглеждане в производството по реда на Глава ХХІХ
от НПК, а в конкретния случая това са болките и
страданията, които е претърпял ищецът Х., в резултат на причинените му телесни
увреждания.
От
събраните по делото гласни доказателства и изслушаната Съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че действително състоянието на ищеца непосредствено
след инцидента е било сериозно, което наложило извършването по спешност на
операция – торакоцентеза декстра. Установява се също обаче, че състоянието на
пострадалия се е подобрило сранително бързо и той е бил изписан от болницата
само след 4 дневен престой. Домашното му лечение пък продължило не повече от
една седмица след изписването, след което ищецът възстановил предишния си начин
на живот – излизане от къщи, посещения на заведения, в т.ч. и питейни в селото,
вършене на селскоспопанска работа на надник (оране на лозята на хора от
селото), а няколко месеца след инцидента започнал и постоянна работа като
говедар на селото. Единствено показанията на св. Х. сочат на евентуално
изпитвани болки и умора от страна на ищеца и към настоящия момент, но те в
никакъв случай не могат да се свържат като пряка и непосредствена последица от
претърпяния инцидент, от който пострадал ищеца през октомври
Съдът
обаче не споделя това становище, тъй като от всички събрани доказателства,
преценени в тяхната съвкупност се налага противния извод, а именно, че макар и
да е преживял действително остри болки и страдания, непосредствено след
инцидента и във връзка с претърпяната операция и периода на възстановяване от
нея, то тези болки са отшумели сравнително скоро, в рамките на максимум месец
след изписването на ищеца от болницата и зарастането на раната от операцията.
Твърдяните от бащата на ищеца болки и към днешна дата и умората, за която той
говори, според съда по никакъв начин не могат да се свържат като пряка и
непосредствена последица от инцидента от 25.10.2010 г. Общоизвестно е, че
осъществяваната към момента от ищеца дейност като говедар на селото е свързана
с продължително ходене след стадото и изминаване на големи разстояния в рамките
на деня, което обективно налага човека, който е със стадото да почувства умора
през деня, която да го провокира да сяда за почивка по-често. Но не би могло
еднозначно да се отнесе това като резултат от претърпяната травма.
Показанията
на всички разпитани по делото свидетели, предвид близките им родствени връзки със
страните, съдът преценява, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и
евентуалната им заинтересованост. Въпреки това, счита че по-обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото са показанията на
свидетелите на ответника – св. Р. и св. С.. Същите са в посока едно по-бързо
общо възстановяване на ищеца, както здравословно, така и като начин на живот,
навици и ежедневие. В тази връзка съдът кредитира показанията на тези две
свидетелки, като незаинтересовани, обективни и отразяващи техни преки
впечатления върху ищеца в периода след инцидента, които са в пряка връзка и с
медицинската документация, и заключението на експертизата.
Установената и изложена по-горе
фактическа обстановка и изложените съображения обосновават по безспорен
начин кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав
на чл.45 от ЗЗД - причинена е била
вреда – средна телесна повреда, в резултат на която ищецът е претърпял непосредствено след инцидента болки и е изпитал
страдания, както физически, така и психологични и емоционални. На следващо
място, вредата е била причинена виновно, същата е резултат от
противоправното поведение от страна на ответника
С.. На трето място налице
е и причинна връзка между причиненана на
ищеца средна телесна повреда, и претърпените от него болки и страдания, в
резултат на нанесената му физическа травма, и наложилата се оперативна намеса. Кумулативното наличие
на всички изброени елементи
ангажира гражданската отговорност на причинителя - ответника по
делото – С.С.. В този смисъл предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен и доказан по основание,
и следва да бъде уважен, макар и не в
претендирания от ищеца размер.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и
субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 от ЗЗД, такива обстоятелства са:
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени
вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана
пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни доказателства в тази насока са
приетото по делото заключение
от съдебно -медицинската експертиза по писмени данни,
включително показанията на св. Р. и Садула, както и приложените писмени
доказателства – цялата медицинска документация от проведеното на ищеца болнично
и оперативно лечение.
Заключението
на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза, съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено,
обективно и неоспорено от страните. Съдът напълно
възприема изводите на експерта, че оплакванията, които са
пряка последица от причиненото увреждане не следва да са с продължителност
повече от 15 – 20 дни, времето необходимо за зарастване на причинената от
торакоцентезата оперативна рана и в този смисъл се явява малка вероятност ищеца
да чувства болки и да има оплаквания към днешна дата, породени от травмата,
която е претърпял на 25.10.2010 г. Това се подкрепя и от свидетелските
показания (и то на всички разпитани по делото), че максимум седмица след
изписването на ищеца от болницата (което е приблизително 10-15 дни, както е и според
експертизата) той е започнал да излиза от дома си, т.е. не е бил на легло и е
възстановил стария си начин на живот. Не се събраха доказателства в посока
необходимост от допълнително лечение на ищеца на последици от инцидента или на
усложнения, в резулат на неправилно проведено лечение, непосредствено след
това, а и няма такива твърдения.
При преценка на
изложените обстоятелства, характеризиращи от субективна страна преките
последици от физически, психологически и емоционален характер по отношение
на ищеца, от претърпените
увреждания, а от обективна страна – възрастта на ищеца, липса
на инвалидизация или намалена трудоспособност за продължителен период от време
и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че А.Х. действително е претърпял болки и страдания, в
резулат на престъплението, от което е пострадал на 25.10.2010 г., извършено от
ответника С., които представляват неимуществени вреди.
Същите според съда намират имуществено
изражение в обезщетение в размер на 1 500
лв. Искът в останалата му част – за разликата до 5 000 лв. се
явява неоснователен, като несъответстващ на претърпените вреди. В тази насока
съдът отчита данните, съдържащи се в съдебно-медицинската експертиза
и медицинската документация, а именно
- краткия период на лечение – 4 дни общ
болничен престой, въпреки претърпяната оперативна намеса, както и сравнително краткия
период на възстановяване, който към днешна дата е приключил.
Основателен
се явява и иска за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, който като акцесорен следва съдбата
на главния иск и следва да бъде уважен, като съдът присъди на ищцата законната
лихва върху присъденото обезщетение, от датата на увреждането – 25.10.2011 г.
до пълното изплащане на сумата. Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен още тогава, като причинителят на увреждането се счита в забава и без
изрична покана – разп. на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът
дължи и следва да заплати на ищеца сторените от него съдебни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, съгласно
чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК. Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати и
дължимата в производството ДТ по сметка на съда, предвид освобождаването на
ищеца от заплащане на държавна таска по исковете за непозволено увреждане,
съгл. разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. В конкретния случай, съобразно с
уважената част на иска за обезщетение, ответника С. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ТРС сумата от 60,00 лв. (Шестдесет лева),
както и съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 150,00 лв.(
Сто и петдесет лева).
Водим
от изложеното и на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, Тутраканския
районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.Р.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Х., с ЕГН ********** *** сумата от 1
500 лв. (Хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
от последния неимуществени вреди - преживяните болки и страдания, в резултат на
причинената му от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в травма на
главата и контузия на дясна гръдна половина с изява на дясностранен
пневмоторакс, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 25.10.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за
частта над признатия и доказан размер от 1500 лв. до претендирания размер от 5 000
лв., счита иска за недоказан и го отхвърля.
ОСЪЖДА
С.Р.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Х., с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 150.00 лв. (Сто и петдесет лева) съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН ********** ***, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Тутраканския районен съд, държавна такса по иска по чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД в размер на 60,00 лв. (Шестдесет
лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Силистра в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: