РЕШЕНИЕ
Номер 643 22.11.Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски
състав
На двадесет и трети октомври през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 285 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ.
Ищецът - ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 твърди, че на
18.07.2007 г. между него, в качеството му на кредитор и ответника П.И.П.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, като кредитополучател е сключен Договор за банков кредит № 44КРАА - 2810/18.07.2007 г.,
изменен и допълнен с Анекс от 01.05.2008 г., въз основа на който е предоставил
на кредитополучателя банков кредит в размер на 250 000.00 лева с краен срок за погасяване -
18.07.2037 г.. Твърди, че предоставеният кредит е бил усвоен в пълен размер по
сметка с IBAN: ***, открита на името на кредитополучателя в Банката, на
два транша, както следва:
-
на 26.07.2007
г. е усвоена сума в размер на 195 000 лева;
-
на 10.08.2007 г.
е усвоена сума в размер на 55 000.00 лева.
Сочи, че усвоеният кредит е
погасяван на дати и със суми, подробно описани в исковата молба, като последната
вноска по главницата е платена на 29.07.2009 г.. В тази връзка сочи, че кредитът
е в просрочие, считано от 18.08.2009 г. - общо 3 321 дни към 20.09.2018 г. вкл.
като просрочените вноски по главниците са общо 109 на брой. Уточнява, че общият
размер на просрочените вноски по главницата, съгласно погасителен план - приложение
към договора за кредит, към датата на извлечението е 53 068.52 лв., а считано от
датата на предсрочна изискуемост на кредита — 11.09.2018 г., общият размер на просрочената
главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план
към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем
остатък от усвоената сума е 246 478.96 лв.. Ищецът твърди също, че съгласно раздел
V, т. 9 от Договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна
лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 5 пункта
като лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на Кредитополучателя в Банката се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения
в раздел V, т. 9 от Договора лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта,
считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден. Твърди, че по кредита са просрочени 109 вноски за
лихва, също подробно описани в исковата молба като общият размер на просрочените
вноски по договорна лихва, съгласно погасителен план, Приложение към договора за
кредит към датата на извлечението е 185 857.70 лв., а считано от датата на предсрочна
изискуемост на кредита - 11.09.2018 г., общият размер на просрочената договорна
лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния
план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък
от текущо начислена договорна лихва е 187 019.45 лв.. Поради неплащане в срок на
задълженията по Договора за кредит, на основание т. 29.2 буква “а” от Договора,
с констативен протокол от 18.04.2018г. на нотариус Бистра Тонева - нотариус с район
на действие PC Пловдив, с peг. № 233 на НК, ищецът твърди, че е връчена на кредитополучателя
нотариална покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за кредит,
с която е предоставен 5 - дневен срок за изпълнение от получаването ѝ. Тъй
като кредитополучателят не е платил просрочените задължения по Договора за кредит
в предоставения му срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло
и предсрочно изискуем, считано от 11.09.2018 г., инициирала е заповедно
производство като е подала Заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение във връзка с дължимите суми по договора, по повод което е
образуваното заповедно производство по гр.д. № 15171/2018 г. на РС Пловдив,
което заявление е удовлетворено и на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
срещу ответника и изпълнителен лист от 27.09.2018 г.. След като длъжникът по
заповедта е подал възражение срещу нея в законоустановения срок по чл. 414,
ал.2 от ГПК, за ищеца се е породил
правния интерес от предявяване на установителен иск, с който се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че съществува вземането на
ищеца в размер на сумата от 246 478,96 лв., представляваща просроченa главница по сключен между страните Договор
за банков кредит № 44КРАА - 2810/18.07.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от
01.05.2008 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.09.2018г. по ч.гр. д. № 15171/2018г. по описа на РС Пловдив и
изпълнителен лист към нея. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
направените в заповедното производство разноски, възлизащи на общата сума от
9851,86 лв., формира от сбора на сумата от 9801,86 лв. - платена държавна такса
и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноските в настоящото производство, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който оспорва иска като неоснователен. Признава
сключването на процесния договор, но твърди, че предсрочната изискуемост на
вземанията на кредитора по същия, е била обявена още през 2013 г.
с нотариална покана изх. № 243-192 от 19.02.2013 г., връчена лично на
ответника. Така, съобразно дадения със същата 5-дневен срок за доброволно
изпълнение, в който изпълнение на задължението не е последвало, вземането за
главница по договора е станало изцяло изискуемо на 09.03.2013 г., а от
10.03.2013 г. е започнала да тече погасителна давност по отношение на обявената
за предсрочно изискуема и непадежирала към този момент част от главницата. По
отношение на редовните вноски за периода от 18.08.2009г. до 18.02.2013г. сочи,
че същите са били изискуеми на „собствено основание“, поради настъпването на техните падежи като за тях
давност тече от съответния месечен падеж. В крайна сметка, според ответника на
10.03.2018г. за всички вземания за вноски, съставляващи „просрочена главница“, погасителната
давност е изтекла. Твърди, че възражение за изтекла погасителна давност е направил
още с възражението, депозирано в заповедното производство, което завява и в
настоящото производство. Наред с това твърди, че в цитирана от ищеца нотариална
покана от 2018 г. се съдържа повторно, а
следователно негодно да породи последици изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Прави възражение за нередовност на процедурата по връчването ѝ по
реда на чл.47 от ГПК и съответно - удостоверяването й, поради което счита, че за
изявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, предшестващо заповедното производство кредитополучателят
не е уведомен надлежно. В тази връзка твърди, че връчването и оформянето на нотариалната
покана, съдържаща това волеизявление е нередовно, поради което не е породен ефектът
от залепването на Уведомлението по чл.47 от ГПК и изтичането на срока за получаване
на книжата, т.е. не са налице предпоставките за приложението на чл.47, ал.5 от ГПК,
за да се счита, че поканата е връчена на адресата. Отделно от горното счита, че
последиците от волеизявлението на кредитора по нотариалната покана, представена
на нотариуса през 2018г. обективно не биха могли да настъпят, тъй като потестативното
право на банката е вече упражнено и с това погасено, доколкото кредитът вече е
бил обявен за предсрочно изискуем още през 2013г.. Счита, че извлечението от счетоводните
книги и данните по тях са неверни, понеже
същите не отчитат, че действието на погасителния план е прекратено, считано от
09.03.2013г.. В отговора се твърди също, че няма данни от страна на банката кредитът
да е обявен за предсрочно изискуем, считано от 11.09.2018г. , както и че няма
данни за уведомяването на ответника за подобни последици с такава начална дата.
В тази връзка сочи, че според нотариуса, на когото поканата е представена за връчване,
залепването на уведомлението за получаване на подлежащия на връчване документ е
извършено на 08.03.2018г. като с изтичане на 14-дневния срок от тази дата
(чл.47,ал.5 от ГПК) и 5-дневния срок за плащане, указан от кредитора, би следвало
изявлението му да е породило действие на 28.03.2018г. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията,
изложени в отговора на ответника. Не оспорва връчването на нотариалната покана
от 19.02.2013 г., но твърди, че същата не е имала за цел да изрази волята на
Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, макар към онзи момент
да са били налице всички обективни предпоставки за упражняване на това нейно
субективно право, а е имала единствено дисциплинираща и стимулираща функция спрямо нередовния
кредитополучател, с цел същият да предприеме действия по изпълнение на
задължението си. Оспорва направеното възражение за ненадлежно връчване на
приложената към исковата молба нотариална покана като излага подробни
съображения в тази насока.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа твърденията и възраженията, изложени
в първоначалния отговор като оспорва твърденията в допълнителната искова молба.
Съдът, след като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По
допустимостта на производството:
Предявеният
с исковата молба иск е установителен с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с
чл.422, ал.1 ГПК.
От приложеното ч.гр.д. № 15171/2018г. по описа на ПРС – Х гр.с. се установява, че със заявление ищеца „Първа инвестиционна банка” АД е поискал да му бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за банков кредит
№ 44КР- АА-2810 от 18.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс от 01.05.2008г., с
който Банката е предоставила на кредитополучателя П.И.П. ЕГН ********** банков
кредит в размер на 250 000 лева с краен срок на погасяване 18.07.2037г.. Искането на заявителя е удовлетворено като на 26.09.2018г. е издадена срещу длъжника,
ответник в настоящото производство,
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата
от 246 478.96 лева – непогасена главница; сумата от 187 968.34
лв. – договорна лихва за периода 18.08.2009г. – 10.09.2018г.; сумата от 54 828.
16 лв. – наказателна лихва за периода от 19.08.2009г. до 20.09.2018 г. вкл.;
сумата от 737.32 лв. – непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека;
сумата от 80.40 лв. – непогесени разноски за връчване на нотариални покани,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до
окончателното й погасяване, както и направените по делото разноски – 9801.86 лв.
– държавна такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането е с произход договор за кредит № 44КР-АА-2810 от
18.07.2007г., изменен и допълнен с анекс от 01.05.2008г. и е установено от извлечения
от счетоводните книги на банката от 21.09.2018г.. На 19.02.2019г. е постъпило писменно възражение от П.И.П., за което заявителя е уведомен
на 05.03.2019г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е
предявен и настоящия иск, който
предвид изложеното съдът намира за процесуално допустим.
Безспорно
е между страните сключването на договор за банков кредит № 44КР-АА-2810 от 18.07.2007г., изменен и допълнен с
анекс от 01.05.2008г.. По силата на учреденото облигационно правоотношение
Банката е предоставила кредит на ответника в размер на 250 000 лева за рефинансиране
на съществуващи задължения към друга кредитна институция и за ремонт, които са
усвоени на два траша по заемната сметка на кредитополучателя срещу поетото от същия
задължение да върне предоставените му средства в срок до 18.07.2037г..
Уговорена
е възнаградителна лихва - т. 9 и сл. и е предвидено заплащане от
кредитополучателя на такси по отпуснатия кредит – т.12.
Вземането
на Банката е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти на кредитополучателя и
с издаден от П.И.П. запис на заповед за сумата от 250 000 лв..
С
Анекс от 01.05.2008г. е променен размера на уговорената възнаградителна лихва,
по който повод е съставен и нов погасителен план.
В чл.29
от договора са уговорени самостоятелни хипотези на предсрочната изискуемост на
вземането, като в чл.29.2, б.а е предвидено, че банката има право да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателя като определи срок в случай, че кредитополучателят не извърши
което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо, като банката има право да се откаже от това свое
право само и в случай, че до изтичане на определения срок кредитополучателя
изпълни изискуемото си задължение – чл. 30.
От
приетата от съда и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че сумата
предоставена по договор за кредит в размер на 250 000 лв. е усвоена на два
транша - на 26.07.2007г. в размер на 195 000 лв. и на 10.08.2007г. в
размер на 55 000лв, като първата просрочена месечна вноска е с падеж
18.08.2009г. и размер 2038.19 евро, а след тази датата не са извършвани никакви
погашения по кредита.
По
коментираните до тук факти, които са и документално установени спор между
страните не е формиран. Спори се за това кога е обявена предсрочна изискуемост
на задължението по договора за банков кредит №
44КР-АА-2810 от 18.07.2007г., изменен и допълнен с анекс от 01.05.2008г., който
спор е повдигнат по повод наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Така според ищеца това е сторено с нотариална
покана рег. № 106, т.1, рег. 739 от 07.02.2018г. на Нотариус Бистра Тонева,
адресирана до кредитополучателя, а според ответника предсрочната изискуемост е
обявена още с изпратената нотариална покана изх. № 245-192 от 19.02.2013г.,
връчена лично на кредитополучателя на 04.03.2013г.. С последно коментираната
нотариална покана Банката е уведомила кредитополучателя, че към 19.02.2013г. общия
размер на дълга по договора за банков кредит №
44КР-АА-2810 от 18.07.2007г. е сумата от 100 954.88 лева, от които просрочени
задължения в общ размер на 92 812.06 лева, формирани от сбора на 15 790.11
лв. – просрочена главница за периода от 18.08.2009г. до 19.02.2013г. и
сумата от 85 164.77 лева - просрочени лихви за периода от 18.08.2009г. до
19.02.2013г., както и че кредитополучателя има още един договор за издаване на
кредитна карта, по който също има просрочени задължения, с конкретно посочени с
размери. На длъжника е даден 5 дневен срок за погасяване на просрочените
задължения, а при неизпълнение е посочено, че банката ще счита отпуснатия
кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително
събиране на вземането. Коментираната нотариална покана каза се е връчена лично
на кредитополучателя, видно от приложената разписка - л.68.
Съгласно
разясненията дадени в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГК на ВКС, за да настъпи предсрочна изискуемост на вноските за погасяване на
банков кредит, с падежи, уговорени занапред във времето е необходимо, съгласно
чл. 60, ал.2 ЗКИ обявяване на същата чрез връчване на съобщение за това на
длъжника. Настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е уговорена по
аналогичен начин и в раздел ХI от договора. Правото на банката да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем настъпва с отправено писмено предизвестие до
кредитополучателя при наличието на някои от условията на чл. 29.2 и
предоставяне на срок за изпълнение, определен от банката. Това право
да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно
по характер и е предоставено на кредитора по съответния договор. То се
упражнява чрез едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него
правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и получаване
на волеизявлението от насрещната страна т.е. промяната не настъпва автоматично,
а след настъпване на опредени събития.
Именно носителя на това потестативно
право следва да извърши действия по упражняване му т.е. да направи волеизявление в тази насока, което да достигне
до знанието на насрещната страна. От така описаното съдържание на нотариална покана изх. № 245-192 от 19.02.2013г., връчена лично на кредитополучателя на
04.03.2013г. е безспорен извода, че има ясно и
категорично изразена воля за настъпване на предсрочна изискуемост при условие,
че описаните в нотариалната покана просрочени задължения не бъдат платени в пет
дневен срок от получаването й. В конкретния случай връчването е лично на
кредитополучателя на 04.03.2013 г. и при условие, че до 09.03.2013г. не е последвало
плащане, кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем.
По делото липсват данни за извършено плащане; същото не се установява и от приетата
ССчЕ експертиза, в която се съдържат данни за неизпълнение на задължението за
плащане на дължима погасителна вноска още от 18.08.2009 г., за да се приеме, че
за банката е настъпило условието по чл. 30 от договора да се откаже от правото
си да обяви договора за предсрочно изискуем. Това означава, че към този момент
за ищеца е възникнало правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
с приложението на чл. 29.2.а. същия се е възползвал от това право, като е
обявил същата с изпратената до кредотополучателя нотариална покана от изх.
№ 245-192 от 19.02.2013г., връчена лично на адресата на 04.03.2013г.. Изложените съображения от ищеца, че изпратената
нотариална покана на длъжника през 2013г. имала за цел да дисциплинира същия,
но няма за цел и не обективира упражняване на предоставеното на кредитора право
да направи задължението по договора предсрочно изискуемо, не може да бъде
споделено, тъй като каза се същата съдържа ясно изразено волеизявление на
кредитора, че упражнява предоставеното му потестативно право, което
волеизявление е достигнало до кредитополучателя. Без никакво значение за
момента, в който настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договора
за кредит е обстоятелството, че Банката не се позовава на обявената с
нотариална покана от 2013г. предсрочна изискуемост в проведеното заповедно
производство, а е направила повторен опит да обявява същата, респ. позовала се
е на последиците на повторно изготвената нотариална покана.
Въз основа на коментираното до тук съдът приема, че предсрочната
изискуемост е настъпила още на 09.03.2013 г., а от 10.03.2013г. е започнал да
тече петгодишния давностен срок за вземането, което по волята на кредитора се е
превърнало в предсрочно изискуемо. Този срок е изтекъл на 10.03.2018г. без
данни същия да е бил прекъсван или спиран или далеч преди образуване на
настоящото производство. Затова и съдът приема, че вземането предмет на
предявения установителен иск не съществува, тъй като е погасено по давност,
поради което и искът като неоснователен следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът
констатира да са в размер на сумата от 7752 лв. и представляват платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ 37 иск да бъде признато за установено по отношение на П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на ищеца по Договор за кредит № 44КР-АА-2810 от 18.07.2007г., изменен и допълнен с
анекс от 01.05.2008г. в размер на 246 478.96 лева, представляващ непогасена
главница, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 8420/26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 15171/2018г. по описа на ПРС и изпълнителен
лист към нея, както и да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство в размер на 9851,86 лв., от които 9801,86 лв. – платена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство, в това число платената държавна такса и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ 37
да заплати на П.И.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** сума в размер на 7752 лв., представляваща направени
по делото разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС.
СЪДИЯ: