№ 6918
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503108 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Столична община срещу решение от
04.01.2024 г. по гр.д. №23603/2023 г. на Софийския районен съд, 85 състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „В.Б.“ ЕАД обратен осъдителен иск с
правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 1106,77 лв., ведно със законната лихва от
04.05.2023 г. до окончателното плащане, и за разноските по главния иск в размер на 874,64
лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за
защита по обратния иск.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е дал
неправилна квалификация на предявения обратен иск. Поддържа, че ответникът като
собственик на процесната шахта е длъжен да я поддържа в състояние, гарантиращо
безопасна експлоатация и опазване живота и здравето на гражданите. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният обратен иск и да го уважи за пълния му предявен размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „В.Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника Столична община в частта, в която е уважен
предявеният главен иск за заплащане на платено застрахователно обезщетение, поради което
решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
1
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следните съображения:
СРС, 85 състав, е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ
вр. чл.49 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявеният главен
иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и е отхвърлил предявения обратен
иск, като посочената правна квалификация е по чл.59 ал.1 ЗЗД. Основанието на чл.270 ал.3
ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан
непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет
на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при
неправилна правна квалификация. В случая първоинстанционният съд е разгледал заявените
с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното регресно искане за
присъждане на паричната сума, и е обсъдил правнорелевантните факти, поради което
въззивният съд счита, че следва да се произнесе по правилността на решението, но при
правилната правна квалификация.
Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния
иск. Доколкото съдът е достигнал до извод за основателност на главния иск, то се е сбъднало
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника Столична
община срещу третото лице-помагач обратен иск.
По делото е установено, и не е спорно, че процесното ПТП е станало в границите на
населено място - гр. София. Не се спори и също е установено, че пътят е общински по
смисъла на чл.3 ал.3 Закона за пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в
качеството си на собственик, но и на задължено лице по управлението на пътя, общината е
задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно
преминаване на пътни превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито
безспорно са шахтите по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо
съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в
случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да се ангажира на
плоскостта на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по
смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и пътища, се
осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в
конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото събитие.
От друга страна, по делото не е спорно и също е установено, че процесната шахта е
кабелна такава и е собственост на ответника „В.Б.“ ЕАД, която шахта е част от електронната
съобщителна инфраструктура.
Ето защо, следва да се приеме, че Столична община и „В.Б.“ ЕАД са явяват
солидарно отговорни за вредите, причинени от процесната необезопасена и несигнализирана
2
шахта, настъпили в резултат на действие/бездействие на служителите на Столична община и
„В.Б.“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, като този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора – чл.74 ЗЗД, т.е. един от
деликвентите, изплатил обезщетение на пострадалото лице, има право на регрес срещу
другия деликвент/деликвенти, като суброгацията е в размера, съответен на вътрешните
отношения, а не на цялата платена сума.
Поради изложеното, съдът приема, че със заплащане на застрахователя на увреденото
лице на обезщетение в пълен размер, ищецът е погасил дълга, който е имал делинквентът-
ответник по обратния иск, и суброгация настъпва – за такава част от дължимото
обезщетение, каквато съответства на степента на съпричиняване.
Ето защо е налице основание за възникване на суброгационното право.
Следва да се даде обаче отговор и на въпроса в какъв размер е възникнало
суброгационното вземане. То възниква в размера, в който ответникът отговаря във
вътрешните отношения с другия деликвент. Този размер зависи от два факта – степен на
съпричиняване между делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има
такова.
Съдът приема, че степента на съпричиняване е равна – такъв извод може да се
направи имайки се предвид, че Столична община отговаря за дейностите по поддръжка и
ремонт на поверените и пътища, като в конкретната хипотеза нейни служители са
бездействали, а „В.Б.“ ЕАД като собственик на процесната шахта носи отговорност за
вредите при използване на вещта в нарушение на предписаните правила. Ето защо, съдът
приема, че отговорни за обезщетяване на вредите от процесната необезопасена шахта в
равна степен са лицето, отговорно за дейностите по поддръжка и ремонт на пътищата и
собственикът и.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 553,39 лв. и като такъв следва да бъда уважен до този
размер. И тъй като правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението по първоначалния иск, обратният иск следва да бъде уважен условно –
ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния
иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалните искове.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният обратен иск е отхвърлен за сумата от 553,39 лв. и за разноски по главния иск за
сумата от 437,32 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъдат уважен до посочените размери. Решението следва да се отмени и в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за разликата над
сумата от 50,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от иска, в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и
сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски за
въззивното производство в размер на сумата от 12,50 лв., представляваща държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №153 от 04.01.2024 г., постановено по гр.д. №23603/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Столична община,
адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, срещу „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, обратен осъдителен иск с правно основание с правно
основание чл.127 ал.2 вр. чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 553,39 лв., ведно със
законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното плащане, в частта за разноските по
главния иск в размер на 437,32 лв., и в частта, в която Столична община, адрес: гр. София,
ул. „Московска“ №33, е осъдена да заплати на „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение за разликата над сумата от 50,00 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА по предявения по реда на чл.219 ал.3 ГПК обратен иск „В.Б.“ ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на Столична
община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, на основание чл.127 ал.2 вр. чл.74 вр. чл.49
вр. чл.45 ЗЗД сумата от 553,39 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до
окончателното плащане, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
вреди по л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № СВ **** МХ, настъпили в резултата на ПТП,
осъществено на 17.03.2022 г. в гр. София, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 437,32 лв.,
представляваща разноски по главния иск, а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 75,00 лв.,
представляваща разноски по делото, след като Столична община, адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, изпълни постановеното срещу нея решение по първоначалния иск с
правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 62,50 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, да заплати на
„В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4