№ 1358
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206759 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-017568 от 02.09.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на К. Я. Я. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Срещу това Наказателно постановление К. Я. Я. подава жалба, в която твърди, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на
административно – производствените правила и материално-правните разпоредби. Заявява
се, че НП няма мотиви. Отговорността на намиращия се отзад водач не следвало да се
абсолютизира. Водачът на първото превозно средство също следвало да има поведение,
съобразено с останалите водачи. Според жалбоподателя в случая за другия водач важали
правилата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата (ППЗДвП). В жалбата се твърди, че административно – наказващият
орган е извършил неправилна и незаконосъобразна преценка на обстоятелствата, при които
е осъществено пътно – транспортното произшествие (ПТП). Претендира се съпричиняване
от страна на другия водач. Според жалбоподателя има допуснато съществено нарушение на
административно – производствените правила при съставянето на Акта, тъй като същият
бил „неразделна част“ с Протокола за ПТП, а в последния нямало точни констатации и щети.
Поради това можело да се претендират и други /нереализирани/ щети, прикрити зад израза
„и други“. Относно тази констатация от Протокола за ПТП жалбоподателят твърди, че
1
опорочава процедурата. С тези аргументи К. Я. иска от съда да отмени атакуваното
Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 04.07.2023г. жалбоподателят К. Я.
Я. се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. В съдебните заседания пред СРС на
03.10.2023г. и на 06.12.2023г. К. Я. не се явява, но се представлява от адв. Л.. По време на
съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 06.12.2023г. адвокат Л. посочва, че
процесното НП е незаконосъобразно, тъй като не били изпълнени изискванията на чл.57 от
ЗАНН. Липсвали доказателства, мотиви и обосновка. Не било конкретизирано мястото,
където е извършено нарушението. Не била посочена посоката на движение и нямала
описание на уличната номерация. Отрича се жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение, както и да има вина за него. Адвокатът посочва, че по думите на свидетел е
имало пешеходец, поради което свидетелят е спрял рязко и жалбоподателят не е имал избор
за случилото се ПТП. Поради това се твърди Я. да няма вина и се иска от съда да отмени
обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща представител пред СРС и не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 22.08.2022г., около 18:00 часа в гр.София, по бул. „Цар Борис III”, с посока на
движение от бул. „Никола Петков” към ул. „Белоток“, жалбоподателят К. Я. Я. управлявал
лек автомобил „***” с рег. № ***. На известно разстояние пред него на пътното платно се
намирала св. Р. Е. Бобатанова, която управлявала лек автомобил „***” с рег. № ***.
Наближавайки към кръстовището с ул. „Планинец“ св. Б. подала десен мигач, за да завие. В
този момент на огледалото за обратно виждане тя видяла, че автомобилът зад нея бил на
сравнително голямо разстояние. При завиване на дясно, на зелен светофар за автомобилите
и червен сигнал на светофара за пешеходците, св. Б. намалила скоростта на движение на
управлявания от нея автомобил, тъй като времето било дъждовно, а и имало пешеходец на
близката пешеходна пътека. Междувременно водачът на лек автомобил „***” с рег. № ***
/жалбоподателят Я./ настигнал управлявания от Б. автомобил и тъй като не осигурил
достатъчно дистанция с него, го ударил в задната част. В момента, в който завивала, св. Б.
усетила, че управляваният от нея автомобил е ударен отзад в дясно. Бобатинова слязла от
автомобила си. От автомобила зад нея слязъл жалбоподателят Я.. Двамата се разбрали, че
ще изготвят съвместно двустранен Констативен протокол за реализираното ПТП. Б. не
знаела как се попълва този документ и се доверила на Я.. След попълване на документа Я.
си тръгнал, а застрахователният екип, който бил извикан на мястото на ПТП-то, дали
становище на Б., че двустранният протокол не е попълнен коректно. Поради това Я. бил
извикан на местопроизшествието, за да се попълни нов двустранен протокол за настъпилото
ПТП. Жалбоподателят, обаче, отказал да го подпише, тъй като не считал себе си за виновен.
Поради това на мястото на ПТП бил извикан екип на КАТ. Явил се на местопроизшествието
свидетелите Р. И. С. и П. Д. Д. – служители на ОПП – СДВР. Те изпробвали за алкохол и
2
двамата участниците в ПТП-то, снели писмени сведения от тях, съставили скица и Протокол
на ПТП, както и Акт.
В Протокол за ПТП с № 1835376 от 22.08.2022г. било отразено, че по автомобила,
управляван на св. Р. Б., щетите от ПТП-то са в областта на задната броня, заден десен панел
и др., а по автомобила на жалбоподателя К. Я. щетите били в областта на предната броня,
преден десен калник и др. Протоколът за ПТП бил подписан от двамата участници в ПТП-то
и от съставилото го длъжностно лице - св. Д.. След това св. С., в присъствието на св. Д.,
съставил срещу К. Я. Я. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 692625 от 22.08.2022г. В него било записано, че на 22.08.2022г. в 18.00 часа в гр.
София, бул. „Цар Борис III“, при управление на лек автомобил „***” с рег. № *** с посока
на движение от бул. „Никола Петков” към ул. „Белоток“, на кръстовището с ул. „Планинец“,
поради недостатъчно разстояние реализирал ПТП в движещото се пред него моторно
превозно средство „***“ с рег. № ***, извършващо маневра десен завой - нарушение по
чл.23, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен на 22.08.2022г. и е подписан от нарушителя К. Я. на
същата дата, като му е връчен и екземпляр от него.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в него Даниела
Д.а Дескова на длъжност Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР издала
атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-017568 от 02.09.2022г., с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП
на К. Я. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е връчено на тъщата на Я. /със задължение да му го
предаде/ срещу подпис на дата 26.04.2023г., след което е обжалвано от К. Я. с жалба от
04.05.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Б., С. и Д.; приобщените
към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
– АУАН Серия GA с № 692625 от 22.08.2022г., Протокол за ПТП № 1835376 от 22.08.2022г.
и скица към него, справка картон на водача К. Я. Я., Заповед на Министъра на вътрешните
работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г., Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.,
Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., писмо от ОПП
– СДВР с вх. № 196271/10.07.2023г. с приложена към него Заповед на Директора на СДВР с
№ 513з-9166 от 02.12.2016г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не кредитира
приложените на лист 14 и лист 15 от делото писмени декларации от Р. Б. и К. Я., тъй като
по същество това са свидетелски показания и обяснения на нарушител, но дадени не устно и
непосредствено пред съда, а в писмен вид, което е процесуално недопустимо.
При така направеното уточнение и отграничение на процесуално допустимите от
недопустимите и негодни доказателства, настоящият съдебен състав подложи на задълбочен
анализ подробно цитираните по-горе /приети за относими/ писмени доказателства.
3
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., Актът за встъпване в длъжност от
29.10.2019г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-9166 от 02.12.2016г. и писмото на
ОПП – СДВР с вх. № 196271/10.07.2023г. са официални документи, издадени от държавен
орган, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС
ги кредитира и съответно приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Това е
така, защото съгласно приложените на лист 11 от делото Заповед на Министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност става ясно, че от 29.10.2019г. Даниела Д.а
Дескова заема длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП –
СДВР и като такава по силата на т.3.6. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с №
8121з-1632 от 02.12.2021г. е можела да издава Наказателни постановления, вкл. и
процесното НП от 02.09.2022г. Видно от писмото на лист 40 от делото и Заповедта на
Директора на СДВР на лист 41 от делото Р. И. С. е заемал длъжността младши
автоконтрольор I степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол
на пътното движение“ към ОПП – СДВР и като такъв по силата на т.2.1., връзка т.1.3.2. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имал правото
да съставя АУАН, вкл. и процесният Акт.
Приложената на лист 10 от делото справка картон на водача К. Я. Я. също е
официален документ, разполагащ с доказателствена сила за посочените в документа
обстоятелства. Поради това съдът дава дява и на това писмено доказателство и съответно
приема, че жалбоподателят има предишни /макар и не много/ нарушения на ЗДвП.
Актът, Протоколът за ПТП и скицата към него са вътрешно непротиворечиви,
обективни и достоверни. Потвърждават се и от кредитираните по-долу гласни доказателства.
Поради това и по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът се доверява изцяло на тези
писмени доказателства.
Неоснователна е тезата, развита в жалбата, че АУАН и Протоколът за ПТП страдат от
пороци, тъй като при описание на щетите по двете превозни средства изброяването не било
пълно, защото бил използван изразът „и други“. В Протокола за ПТП се описват видимите
щети по МПС-та и поради това няма законово изискване изброяването на вредите да е
изчерпателно. Кой какви претенции за „нереализирали се щети“ би имал не е предмет на
доказване по това дело, поради което и този довод от жалбата се явява неотносим към
настоящото производство. Този съдебен състав не споделя и тезата, че АУАН представлява
„неделима част“ с Протокола за ПТП. Подобно твърдение не намира опора в закона, поради
което се явява неоснователно.
От гласните доказателства съдът постави в основата на фактическите и правните си
изводи показанията на св. Б., тъй като тя се явява очевидец на деянието. Нейният разказ се
характеризира с информативност, относимост, последователност, вътрешна
непротиворечивост, житейска достоверност и логичност. Поради това съдът кредитира
напълно тези гласни доказателства. Именно от тях се установява, че водачът на лек
автомобил „***” се е движел пред жалбоподателя, който е управлявал лек автомобил „***“,
4
че на кръстовището с ул. „Планинец“ водачът на лек автомобил „***“ е предприел завой на
дясно, на зелен сигнал на светофарната уредба, при червен сигнал за пешеходците там, както
и че на въпросното кръстовище е имало пешеходна пътека с чакащ пешеходец, а също и че
времето е било дъждовно. Пак от показанията на св. Б. съдът установява, че преди тя да
предприеме маневра завиване на дясно, на огледалото за обратно виждане свидетелката е
възприела, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е на сравнително голямо
разстояние от МПС-то, което е управлявала Б., а след като свидетелката намалила при завоя
на дясно - на самота кръстовището усетила, че лек автомобил „***” я удря отзад в дясно. В
тази част показанията на св. Б. намират опора в Протокола за ПТП и скицата към него
касателно щетите по автомобила на свидетелката и мястото на удара, както по отношение
на пътното платно, така и спрямо превозните средства.
Показанията на свидетелите С. и Д. се явяват неинформативни относно самото ПТП,
тъй като те не са очевидци, а и нямат съхранен спомен за случая. Поради това съдът не
постави тези гласни доказателства в основата на фактическите и правните си изводи.
Същевременно, обаче, обстоятелството, че свидетелите С. и Д. не си спомнят случая не
дискредитира техните показания в останалата им част, тъй като с оглед обема на работа и
изминалия период от време е напълно логично двамата свидетели да нямат съхранен спомен
за посетено от тяхно местопроизшествие. Това, обаче, не е съществено, тъй като полицаите
не са очевидци на самото ПТП, а относно неговото реализиране по делото има събрани
обективни, информативни, достоверни и еднопосочни други /гласни и писмени/
доказателства, които съдът кредитира по-горе. Същевременно показанията на свидетелите
С. и Д. се явяват информативни относно това, че св. С. е съставил АУАН, а св. Д. е съставил
Протокола за ПТП и скицата към него. В тази част коментираните тук гласни доказателства
намират опора в АУАН Серия GA с № 692625 от 22.08.2022г., Протокола за ПТП № 1835376
от 22.08.2022г. и скицата към него. Поради това съдът кредитира показанията на двамата
служители на ОПП – СДВР касателно това, че те са съставили и подписали съответните
документи (АУАН, скица и Протокол за ПТП).
С оглед липсата на противоречия между събраните по делото гласни и писмени
доказателство относно механизма на настъпване на ПТП, мястото и времето на реализиране
на удара (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК) съдът счита, че не е
доказателствено необходимо да провежда по-подробен анализ на и без това еднопосочните
доказателства.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата на
К. Я. Я. е неоснователна поради следните съображения :
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с
5
процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от
ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно приложените по делото писмени
доказателства и направения за тях по-горе доказателствен анализ) като при съставянето,
респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Има
съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в АУАН и в НП.
Неоснователно е твърдението на защитата, че не било конкретизирано мястото, където е
извършено нарушението. И в Акта, и в Наказателното постановление е записано по кой
булевард се е движил нарушителят (по бул. „Цар Борис III“), с каква посока на движение (от
бул. „Никола Петков“ към ул. „Белоток“) и къде точно е реализирано нарушението (на
кръстовището на бул. „Цар Борис III“ с ул. „Планинец“). Доколкото пресичането на двете
улици, посочени като ориентир за място на извършване на нарушението, е само на едно
място, непосочването в случая на улична номерация не ограничава по никакъв начин
правото на защита на наказаното лице да разбере повдигнатото срещу него административно
обвинение.
Нарушението е извършено на 22.08.2022г. и на същия ден е съставен и АУАН.
Наказателното постановление е издадено на 02.09.2022г. Поради това съдът приема, че в
случая са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Актът и НП са връчени на нарушителя. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Поради това съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да формират извод за отмяна на НП на формално основание и спорът следва да бъде
решен по същество.
Според чл.23, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
За да е осъществено нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП трябва да има две МПС,
движещи се едно след друго; вторият автомобил да не е спазил дистанция спрямо движещия
се пред него и поради това да е реализирал ПТП – да се е ударил в автомобила пред него и
да му е причинил щети. Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към
момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на всички тези елементи от
обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал
настъпването на обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е
бил длъжен и да е могъл да ги предотврати (доколкото административно-наказателната
отговорност може да бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от
страна на нарушителя).
От доказателствата по делото се установява, че К. Я. Я., управлявайки лек автомобил
„***“ с рег. № ***, е ударил отзад лек автомобил „***“ с рег. № *** на кръстовището на
бул. „Цар Борис III“ и ул. „Планинец“ при маневра десен завой на лек автомобил „***“. В
резултат на този удар са били причинени щети по задната част на автомобила, управляван от
6
св. Б. и по предната част на МПС-то, шофирано на жалбоподателя Я.. Реализирането на
удара и щетите от ПТП-то по двата автомобила са безспорен факт. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в АУАН и в НП дата, час и
място е настъпило ПТП между два автомобила – управлявани от К. Я. и Р. Б.. Както стана
ясно по-горе, щетите от ПТП по автомобила на Б. са били в задната част на МПС. То е било
ударено отзад от жалбоподателя Я.. Двата автомобила са се движили един след друг по бул.
„Цар Борис III“ и при завиване на дясно по ул. „Планинец“. От показанията на св. Б.,
Протокола за ПТП, скицата към него и АУАН се доказва, а и жалбоподателят не спори, че Я.
е управлявал автомобил, който на пътното платно е бил зад автомобила, в който в
последствие се е ударил. При това положение за жалбоподателя като втори автомобил е
възникнало задължението да спре или намали скоростта си на движение така, че да стои на
разстояние от автомобила пред него. Като го е ударил то явно К. Я. Я. не е изпълнил
задължението си по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
От съвкупната преценка на показанията на св. Б., АУАН, Протокола за ПТП и
скицата към него се установява по несъмнен начин, че ПТП-то е било реализирано именно
поради недостатъчна дистанция на лек автомобил „***“ с намиращия се пред него лек
автомобил „***“. От показанията на св. Б. се установява, че ПТП-то е настъпило след като
преди това тя е намалила скоростта на управлявания от нея автомобил при предприемане на
маневрата завиване на дясно на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и ул. „Планинец“. В
случая намаляването на скоростта на движение на лек автомобил „***“ с рег. № *** е
поведението на движещото се пред жалбоподателя МПС, с което Я. е следвало да се
съобрази като управлява лек автомобил „***“ на разстояние от лек автомобил „***“, за да
може да избегне удряне в него. Като не е избегнал удара, жалбоподателят е реализирал
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Водачите на МПС са длъжни да следят движението и поведението на участниците в
него. Като е видял, че лек автомобил „***“ предприема завой на дясно и намалява скоростта
си на движение, движещият се зад този автомобил жалбоподател е следвало да осигури
необходимата дистанция до намиращото се пред него превозно средство, а не да го достигне
и удари. Наличието на кръстовище, дъждовно време, пешеходец на пешеходната пътека и
маневра завиване на дясно са все обстоятелства, налагащи намаляване на скоростта от
страна на автомобила, който се е движил пред този, управляван от жалбоподателят. Именно
тези обстоятелства е следвало да накарат Я. да спази дистанция от автомобила пред него.
Няма основание да се мисли, че е налице съвина на св. Б., тъй като поведението й е
правилно и съобразено, както с правилата, разписани в ЗДвП, така и с конкретната пътна
обстановка. Свидетелката сочи, че времето е било дъждовно. Часът на реализиране на удара
предполага висока натовареност по пътя. Освен това на пешеходната пътека при червен
сигнал на светофара е имало пешеходец. Самата Б. е предприела маневра по завиване на
дясно. В тази ситуация тя е била длъжна да намали скоростта на движение на управлявания
от нея автомобил, дори с готовност да спре. Поради това намаляването на скоростта на лек
автомобил „***“ се явява правомерно действие и за него не следва водачът на автомобила да
7
носи отговорност. Същевременно, доколкото преди предприемане на маневрата завой на
дясно лек автомобил „***“ е бил отдалечен от лек автомобил „*** ***“, а непосредствено
при реализиране на десния завой на кръстовището е ударил намиращото се пред него
превозно средство, следва, че именно К. Я. (като водач на лек автомобил „***“) бързо е
скъсил дистанцията до намиращия се пред него на пътя автомобил и в случая ПТП е
реализирано именно поради това, че жалбоподателят не е осигурил достатъчно разстояние с
движещото се пред него МПС.
При данни за голямо разстояние между двете превозни средства, когато е предприета
маневрата завиване на дясно от водача на лек автомобил „***“ е неоснователно да се говори
за нарушение от страна на св. Б. на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Правомерното поведение в случая
на водача на лек автомобил „***“ не може да се приеме за създадена опасност за движението
на лек автомобил „***“, за водача на който също е съществувало задължение да намали
скоростта си на движение при завиване и при приближаване до пешеходна пътека с чакащ
пешеходец. При условие, че Б. е предприела завиването на дясно при зелен сигнал на
светофарната уредба и в момент, в който е била на разстояние от лек автомобил „***“,
напълно логично е да се мисли, че към момента на достигане на лек автомобил „***“ до
кръстовището може да се смени сигналът на светофара и да е зелен за чакащия пешеходец.
Това също е следвало да бъде съобразено от водача на МПС с рег. № ***, който вместо да
бърза да мине на зелено е следвало да осигури нужната дистанция от движещия се пред него
автомобил.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като
жалбоподателят не е предвиждал настъпването на удара в лек автомобил „***“, но е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че ако не намали скоростта или не спре ще скъси
дистанцията си до лек автомобил „***“ и ще го удари – особено като се има предвид, че
въпросният автомобил е завивал на дясно на кръстовище, след което е има пешеходна
пътека с пешеходец на нея, а и пътната настилка е била мокра – предвид дъждовното време.
Не намира опора в показанията на св. Б. или в други, събрани по делото
доказателства, твърдението на адвоката, че автомобилът пред този, управляван от Я., е
спрял рязко. Жалбоподателят е имал голяма дистанция от МПС, управлявано от св. Б.,
когато тя е започнала маневрата завой на дясно. Поведението на автомобила пред този,
управляван от Я., е предвидимо и логично с оглед останалите обстоятелства на пътя. Поради
това съдът не споделя мнението на защитата, че жалбоподателят не е имал избор за
случилото се ПТП.
Съгласно чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, който поради неспазване на дистанция причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление. Точно фиксираният размер на административното наказание за
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това правилно административно –
наказващият орган е наложил на К. Я. Я. с процесното НП „глоба“ в размер на
законоустановения размер от 200 лева.
Виновният водач е използвал неопитността на св. Б. при съставянето на двустранен
констативен протокол преди да бъде извикан екип на КАТ. От ПТП-то има настъпили щети
по двата автомобила. Това са отежняващи обстоятелства. Предишните нарушения по ЗДвП
8
на жалбоподателя не представляват нито смекчаващо обстоятелство (доколкото все пак Я.
има предишни нарушения по ЗДвП), нито отегчаващо обстоятелство (доколкото
нарушенията не са много). Поради това единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство е изминалият период от време от датата на деянието. Доколкото не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а има и
отегчаващи такива, в конкретния случай не следва да се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП е формално, а поведението на К. Я. Я. е типична
проявна форма на неизпълнение на задължението за спазване на дистанция.
Водим от изложеното по-горе този съдебен състав прие, че като правилно и
законосъобразно, при справедлив и законосъобразен размер на наложеното наказание,
оспорваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на жалбоподателя. Такива не
следва да бъдат присъдени и на учреждението, чийто акт е обжалван, тъй като в писмо с вх.
№ 139266/18.05.2023г. няма направено такова искане, а и пред СРС въззиваемата страна не е
била защитавана от процесуален представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-017568 от 02.09.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на К. Я. Я. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9