Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _23.12._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _осми декември_ две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА       

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_320_ по описа на съда за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от „*********” ООД, ******,  представлявано от Л.С., чрез адв. М.Р. ***, против електронен фиш за налагане глоба серия К, №2912433, издаден от ГДНП, с което й е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за установено нарушение по чл.21, ал.1 и на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че на 17.10.2020г. на представител на фирмата жалбоподател на ГКПП Дунав мост са му връчени документи – електронни фишове, с които е наложено наказание глоба на юридическо лице за извършено нарушение по българския Закон за движение по пътищата, изразяващо се в нарушаване на режима на скоростта в района на обл. Плевен, Република България. Твърди се, че на юридическото лице *****е наложено административно наказание глоба, с което е нарушен принципът за законоустановеност на административните наказания и в частност разпоредбите на чл. 6 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН от една страна и на чл. 189, ал.4 от ЗДвП от друга. Изложените аргументите са в смисъл, че с електронен фиш може да се налага само административно наказание глоба, а не друго административно наказание, включително и наказанието имуществена санкция, което може да се налага само и единствено на юридически лица и еднолични търговци, и то само за неизпълнение задължения към държавата или общината, каквото юридическото лице не е извършило. В случая не било налице изключението по чл. 83, ал.2 от ЗАНН, тъй като специалният ЗДвП не бил регламентирал подобна хипотеза, поради което прави извод, че в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон на дружеството е ангажирана отговорността с налагане на наказание „глоба“, което не било сред предвидените като възможни по силата на закона санкции.  

В жалбата се сочи, че въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране бил разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като или собственикът, или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, са тези, които отговаряли за извършеното такова, а собственикът се наказвал с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Твърди се в жалбата, че издателят на ЕФ е следвало изрично в конкретната хипотеза да съобрази нормата на ал.2 на цитираната разпоредба, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

 Сочи, че следва да се има предвид, че горният извод не се променя и от текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в частта, в която се предвижда сред реквизитите на ел. фиш да се вписва собственикът на моторното превозно средство. 

Счита, че възникналата колизия в случая следвало да се преодолее, като се впише кой е представляващият ЮЛ с имена и ЕГН и да станело ясно, че глобата се налага именно на това лице, в посоченото качество, на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП, а не на самото ЮЛ – собственик.

Моли съда да отмени издадения против дружеството електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.   

            За административнонаказващият орган – редовно призован –  не се явява представител. Изразено е писмено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Видно от представените по делото доказателства е, че против дружеството - жалбоподател е издаден електронен фиш за това, че на 01.10.2019г. в 11:01 часа, в населено място, път І-3, (Бяла – Ботевград) км. 48+300, с.Българене, ул. Васил Левски, до №33, с посока на движение към с. Козар Белене. Нарушението установено с АТСС TFR1 – М 585/12 и отчетен толеранс от – 3 км/ч, с МПС *****, вид ******, с рег. номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M 585; разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост – 77 км/ч.; превишена стойност на скоростта - 27 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на ***********, е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Ответникът е депозирал в РС – Левски протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М 585, с посочена дата на използване 01.10.2019г.; протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол от 25.10.2019г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

Съдът намира, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин нарушението. В конкретния случай нарушението е установено с АТСС TFR1 – М/585, която е от тип №4835, с оглед протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Липсват данни за техническата годност на АТСС, тъй като нарушението е установено на 01.10.2019година, а протокол от последващата проверка на техническото средство е от 25.10.2019г.

В съставеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство е въведено мястото, посоката на движение, която отчита автоматизираното техническо средство, ограниченията на скоростта, като е индивидуализиран служебният автомобил, на който е поставено техническото средство, обстоятелството, че техническото средство е преносимо, началният час на неговата работа, крайният час, датата, на която е поставен.  

Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който отразена измерена скорост в км/ч. е 80.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДП, „когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото в този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство”.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерски съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена  санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като тази санкция се налага по реда на ЗАНН.

От страна на жалбоподателя е представен актуализиран учредителен акт в превод от румънски език, от който е видно, че Л.С., румънски гражданин е единствен съдружник и учредител на търговско дружество с ограничена отговорност *******., по отношение на което е издаден и обжалваният ЕФ.

Специалният ред за ангажиране на админстративнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш по реда на чл. 189, ал.4 и сл. ЗДвП не предвижда налагането на имуществена санкции на юридически лица. Т.е. субект на административнонаказателна отговорност за допуснато нарушение може да бъде единствено физическо лице – водач, който е управлявал МПС или представляващ юридическото лице, съответно собственик на съответното МПС. В случая е наложено административно наказание „глоба” по отношение на ЮЛ - *******, каквато хипотеза не е налице в закона, което е и нарушение по чл. 83 от ЗАНН.

На санкциониране подлежи физическото лице, което изпълнява функциите на законен представител, или лицето, на което законният представител е предоставил управлението на превозното средство. Налице е съществено нарушаване на процесуалните правила по издаване на електронния фиш. Съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В нормата на чл. 189 от ЗДвП във вр. с чл. 188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципната възможност да се ангажира имуществената отговорност на физическото лице собственик на МПС или представляващия дружеството собственик на МПС. И в двата случая предпоставка за законосъобразното ангажиране отговорността на лицата е посочване на конкретното физическо лице, на което е било предоставено управлението на МПС. Т.е. във всяка една от законоуредените хипотези субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице.

Последното не означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения ел. фиш не следва по ясен и небудещ съмнение начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице, респ. на посочено от последното лице, на което е предоставено управлението на МПС, а не на юридическото лице. Самостоятелно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е основание за ангажиране отговорността на лицето, представляващо собственика на МПС, собственост на ЮЛ. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП следва да бъде част от правната квалификация на нарушението, когато собственик на МПС е юридическо лице.  

В случая именно това не е било сторено. Посоченият пропуск е съществен, същият е довел до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. 

От така изложеното се налага извод, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание изложеното, съдът

 

                                                                 РЕШИ:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане глоба, серия К, №3070465, с който на ********, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на сто лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: