О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 03.04.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд Кюстендил, наказателно отделение, в закрито заседание на трети април през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
като
разгледа докладваното от съдия Начев чнд 124 по описа за 2020г. на ОС
Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.Владислав
Иванчов, процесуален представител на М.Б.Х., последната в качеството си на
наследник на починалия М. М. Х., обжалва по реда на чл.243 ал.3 НПК
постановление на Окръжна прокуратура Кюстендил от 12.12.2019г., с което се прекратява наказателното
производство по ДП № 80/2018г. по описа на ОП Кюстендил, ДП № 886/2018г. по
описа на РУ МВР гр.Кюстендил, образувано за извършване на престъпление от общ
характер по чл.115 НК. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановлението, като се иска неговата отмяна и връщане на
ДП за извършване на допълнителни процесуално – следствени действия и повдигане
на обвинение.
Вторият пострадал – М. А.
Х., е надлежно уведомен по реда на чл.243 ал.4 НПК.
Окръжният съд, след като
се запозна с документите, съдържащи се в ДП, както и с изложените от жалбоподателя
становища, намира жалбата за неоснователна, а постановлението – за правилно и
обосновано, по следните съображения:
С обжалваното постановление прокурорът
е прекратил наказателното производство, образувано за извършване на престъпление
по чл. 115 НК, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК – поради липса на такова. Досъдебното
производство е образувано на 17.09.2018г. за това, че на същата дата в бл.3А,
кв.”Запад” на гр.Кюстендил умишлено е умъртвен М. М. Х., ЕГН **********. Приетата
от страна на прокурора фактическа обстановка е изложена пълно и детайлно.
От събраните на ДП
доказателства се установява следното:
Починалият М. М. Х. е роден
на ***г. и живеел със семейството си в гр.Кюстендил. През есента на 2018г.
трябвало да бъде ученик в ІV-ти клас на ОУ „Св.св.Кирил и Методий” в
гр.Кюстендил. Тъй като имал затруднения с предмета „математика”, неговата майка
– пострадалата М.Х., се свързала със св.Д. С.. Последната била пенсиониран
учител и давала частни уроци по български език и математика. Двете се уговорили
детето
да посещава уроци
в дома на С. пъти седмично от 17.30ч., като първите два били проведени на 10 и
12.09.2018г. На първата дата момчето било доведено от майката, а за втория урок
дошло само в апартамента на С. При изпращането му свидетелката видяла, че
Мартин е дошъл до блока с велосипед, който качил със себе си до площадката на
VІІІ-ми етаж. След урока детето си тръгнало само, като поставило велосипеда в
асансьора, а С. му помогнала, като задържала вратата.
На 17.09.2018г. момчета отново
дошло с велосипеда до блока на С. и го качило до площадката на VІІІ-ми етаж.
След приключване на урока, свидетелката се свързала с Х. и предала мобилния си
телефон на М., за да се уговори със своята майка относно прибирането си вкъщи.
След това, около 18.30ч. С. изпратила детето до асансьора и му помогнала да
постави велосипеда вътре, като отново
задържала вратата отворена. Попитала го дали е готов и след получаване на
утвърдителен отговор, затворила вратата. Момчето натиснало бутона за партерния
етаж и кабината потеглила надолу. Тя не била оборудвана с допълнителна
предпазна ограда между вътрешното пространство и стената на асансьорната шахта. След потеглянето на клетката се
осъществил контакт между задното колело на велосипеда и стената на шахтата,
последвало силно зацепване, което довело
до придвижването му нагоре в кабината. От приложеното усилие задното колело се
деформирало, гумата се спукала, а предната част на велосипеда се преместила
надолу, като лявата ръкохватка на
кормилото притиснала шията на детето към
стената на клетката.
В този момент момчето започнало
да вика от болка, а кабината на асансьора спряла аварийно на VІ-ти етаж.
Виковете му били чути от С., която в 18.35ч. повикала на помощ съпруга си –
св.Д. С., и слязла по стълбите. Видяла, че кабината е заседнала на VІ-ти етаж,
погледнала през стъклото на вратата и успяла да види връхната дреха на детето.
Започнала да го вика по име, но то не отговаряло. Веднага изпратила текстово
съобщение на Х. да дойде, защото детето й е заседнало в асансьора. Обадила се и
на спешен телефон 112.
Междувременно, С. също чул
виковете на детето и слязъл по стълбите. Забелязал, че асансьорната клетка е
спряла на VІ-ти етаж, като пода й е на средата на стъклото на вратата. Опитал
се да я отвори, но не успял. Върнал се до жилището, взел мобилния си телефон и
в 18.36ч. се свързал със св.Н. С. - Управител на дружеството, което отговаряло
за абонаментното техническо обслужване на асансьора. Обяснил му, че в асансьора
е заседнало дете. След няколко минути – в 18.39ч., му се обадил повторно с
молба техник да дойде колкото се може по – бързо и слязъл на площадката между
V-ти и VІ-ти етаж. От прозореца
видял, че
асансьорния монтьор пристига, а след малко кабината потеглила надолу и той я
последвал.
Още след първото му уведомяване,
С. се обадил на живеещ наблизо монтьор – св.Р. М., и му наредил веднага да
отиде във вх.А на чл.3А, защото в асансьора е заседнало дете. М. взел
инструменти и за няколко минути отишъл до входа. С влизането забелязал, че бутонът за повикване свети –
индикация, че асансьорът е зает. Отворил аварийно вратата на партерния етаж и
видял, че кабината е заседнала в горната част на шахтата. Извикал да провери
дали има някой вътре, но не получил отговор. Решил да се качи и да отвори
кабината на място, но непосредствено след затваряне на вратата забелязал, че
бутонът вече не свети. Натиснал го и кабината започнала да се движи надолу.
Докато асансьорът бил в
движение, при М. слязъл Д. С., като двамата се познавали. След пристигането на
кабината, М. отворил вратата и двамата видели, че в лявата част на кабината има
момче в седнало положение, което не мърда и не диша. Вътре имало и велосипед,
като едната ръкохватка на кормилото притискала шията на детето, а задното колело
било деформирано и се намирало високо в горната дясна част на кабината. М.
затворил вратата на асансьора и останал на площадката, а С. излязъл отвън и в
18.50ч. се обадил на спешен телефон 112. Започнал да обяснява на дежурния
служител какво се е случило, но чул сирена на линейка и затворил телефона, като
се върнал при М..
По същото време св.С. Б. –
живуща в същия вход, се намирала в близост до блока и от своя позната разбрала,
че в асансьора има дете, което вероятно
е починало. Веднага се насочила към входа и при влизането си видяла С. и М.,
стоящи пред затворената врата на асансьора. Попитала ги къде е детето, какво му
е, и получила отговор, че то е вътре с велосипеда си и не диша. Б. първоначално
се притеснила, но впоследствие се мобилизирала и отворила вратата на асансьора.
Забелязала, че в лявата част на кабината има момче и велосипед, като
ръкохватката на кормилото е притиснала гърлото му. Детето било в полуседнало
положение и едната му ръка държала ръкохватката, лицето му било посивяло.
Жената се опитала да освободи детето от велосипеда, но не успяла. По същото
време във входа влязъл друг живущ – св.М. К., който се опитал да извади
велосипеда. Тъй като бил в застопорено положение, К. успял да го махне с големи
усилия.
Б. веднага започнала да оказва
помощ на момчето – напръскала го с вода, направила му сърдечен масаж и
изкуствено дишане. Детето не реагирало и
Б. не усетила пулс. След малко на
място дошли родителите на момчето, а непосредствено след тях и медицински екип от Спешен център – св.С. Ч.
като лекар и св.Д. Н. – медицинска сестра.
Ч. установил, че детето няма
дишане и сърдечна
дейност и започнал
реанимация. Без да се прекъсват мероприятията, то било качено в линейката и
транспортирано до Спешно отделение на МБАЛ. Независимо от проведените
реанимационни мероприятия, след 90 минути била констатирана смъртта на детето.
Вследствие на злополуката, на
18 и 19.09.2018г. от комисия било извършено техническо обследване на
асансьорното съоръжение, като бил съставен съответен протокол. Според
заключението на комисията, задното колело на велосипеда се е плъзнало по
стената и е задействало предпазната клапа. Последният технически преглед на
асансьора е извършен на 08.05.2018г. и при обследването не са констатирани
технически неизправности и несъответствия.
Видно от съдебно медицинска
експертиза на труп № 30/ 2018г. на в.л.Н., смъртта на М. Х. се дължи на
механична асфикция в резултат на притискане в областта на преднолява част на
шията от твърд предмет. Тя е настъпила бързо, но не мигновено, най-вероятно в
период от 2-3 до 5-6 минути след притискане на шията.
Видно от съдебно техническа
експертиза на в.л.К., М. и Г., асансьорната уредба на вх.А в бл.3А, кв.”Запад”,
гр.Кюстендил, отговаря на нормативните изисквания за безопасна експлоатация.
Злополуката с пострадалия М. Х. е настъпила в резултат на придвижване на
превозван в кабината нестандартен товар – велосипед. Детето е било на 10г. и е
имало правото да пътува самостоятелно в асансьора. Причината за настъпилата
злополука се дължи в разполагането на нестандартен товар / велосипед/ по
неправилен начин в кабината – в близост до движещи се части, осъществяване на
допир със задното колело, задвижване на велосипеда и притискане на пострадалия
в областта на шията.
На 11.09.2019г. бил извършен
следствен експеримент за проверка и уточняване на данните, получени от разпита
на св.С., М., Б. и К., с изготвяне на протокол и приложен към него фотоалбум.
Така описаната фактическа обстановка не се различава съществено от
изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство. За да го постанови, прокурорът е приел, че на ДП са събрани необходимия обем доказателства и е налице хипотезата на
чл.24 ал.1 т.1 НПК – липса на извършено престъпление, доколкото няма причинно
следствена връзка между смъртта на М. М. Х. и противоправно поведение на други
лица.
Окръжният съд намира този
извод за правилен и обоснован, съобразен в пълна степен със събраните доказателства.
В хода на ДП са проведени множество разпити на свидетели,
приобщена е като
доказателство съответната техническа
документация, назначени и изпълнени са съдебно медицинска и съдебно
техническа експертизи. На 11.09.2019г. е проведен и следствен експеримент с
оглед проверка на данните, получени от разпити на свидетелите, като е съставен
съответен протокол. От страна на разследващия орган и прокурора са извършени в
пълнота и с необходимата активност действия за събиране на нужните
доказателства за разкриване на обективната истина. Налице са известни
разминавания в показанията на част от свидетелите – С., М., Б., относно
действията на първите двама след отваряне на кабината на партерния етаж, но с
оглед на тяхното естество не е било наложително провеждането на очни ставки.
На ДП не са разпитани родителите
на починалия М. Х., но съдът приема че този пропуск е несъществен и показанията
на тези свидетели не биха разкрили нови факти и обстоятелства от съществено значение
за предмета на доказване. Искане за техния разпит не е постъпвало и от страна
на повереника, както при подаване на такова от 02.04.2019г. за събиране на
други доказателства, така и при предявяване на разследването.
След обсъждане на събрания
в хода на ДП доказателствен материал, от страна на прокурора е направен
правилен и законосъобразен извод за липса на извършено престъпление. Установени
са всички важни и значими обстоятелства във връзка със смъртта на малолетния М.
Х., механизмът и причините за нейното настъпване. А именно – поставяне на
велосипеда от страна на починалото дете в асансьорната клетка по начин, довел
до зацепване на задното колело при движението й надолу, с последващо изменение
положението на превозното средство и притискане на шията към стената на
клетката от лявата ръкохватка на кормилото. Притискането е причинено именно от
лявата ръкохватка и това обстоятелство е изяснено в хода на проведения
следствен експеримент. То е било със значителна сила и не е позволило на
момчето да промени положението си или да предприеме други движения. Зацепването
на задното колело е довело до включване на предпазна клапа и блокиране
движението на клетката. Вклиняването на велосипеда е било по начин, че за
премахването му е било необходимо прилагането на значителна сила.
Смъртта на М. Х. е
настъпила бързо, в рамките между 2 и 6 минути от момента на притискане. От
показанията на св.Д.о С. се установява, че момчето е започнало да вика от болка
и движението на кабината е преустановено аварийно в 18.35ч. Вратите на
асансьорната шахта също са били блокирани и поради липсата на специфични
познания и инструменти, С. не е успял да отвори тази на VІ-ти етаж. Повторното
му обаждане към С. е било в 18.39ч. и до пристигането на М. са изминали още
няколко минути. При отварянето на асансьорната кабина М. и С. са забелязали, че
детето не мърда и вторият е предприел обаждане към
национален спешен
телефон 112 в 18.50ч. Независимо от липсата на реакция от тяхна страна,
намесата им е била безпредметна, защото детето вече е било починало.
Изложените в жалбата
съображения не могат да бъдат споделени. Смъртта на М. Х. е плод на злощастно
стечение на обстоятелства и не се дължи на противоправно поведение от страна на
трети лица. Доколкото пострадалата М.Х. не е разпитана в качеството на
свидетел, приписваното й от страна на повереника твърдение за наличие на нейна
уговорка със С. за изпращане на детето до входната врата на сградата, не може
да бъде проверено и обсъждано. Но дори и такава уговорка да е била постигната /
обстоятелство, категорично отречено в показанията на свидетелката/, то
неспазването й по никакъв начин не би могло да ангажира наказателната
отговорност на С. за извършване на убийство или друго престъпление против
личността.
С. не е могла също
така да предположи, че използването на асансьора от малолетния пострадал за
транспортиране на велосипеда може да доведе до инцидент. При предишен урок това
е било сторено безпроблемно. С оглед на възрастта си и забраната по чл.12 т.2
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори / ПМС
75/ 2003г./, М. Х. е имал правото да използва асансьор
самостоятелно, а размерът на велосипеда / видно от фото приложението към
следствения експеримент/ е позволявал поставянето му в кабината, макар и в
изправено положение.
Събраните на ДП
доказателства не съдържат данни за извършване на престъпление по чл.115 или
друго по глава ІІ-ра НК и от други лица. Действително, действията на С. и М.
след отваряне на кабината не са били съвсем адекватни, вероятно с оглед на
тяхното объркване и притеснение. Но детето не е давало признаци на живот и към
този момент е било починало. Незабавната им намеса и бързото изваждане на
велосипеда не биха променили този факт.
Асансьорното
съоръжение е било технически изправно и своевременно поддържано, монтьор от
дружеството за обслужването му се е отзовал незабавно на подадения сигнал за
авария и е бил на място след няколко минути – в срока по чл.9 ал.4 от
горепосочената Наредба. Медицинските служители са предприели незабавни и
адекватни реанимационни мероприятия, които по независещи от тях причини са се
оказали без успех.
С жалбата е направено
и особено искане – да бъде задължена ОП Кюстендил да предостави на пострадалата
М.Х. копие от цялото ДП. Окръжният съд намира, че не следва да се произнася по
него, доколкото то е извън предмета на обжалване по чл.243 ал.4 – 6 НПК.
Идентично искане е
постъпило по ДП на 02.04.2019г., като отказът на наблюдаващия прокурор е
могъл да бъде обжалван по реда на чл.200 НПК.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.243 ал.6 т.1 НПК Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна
прокуратура Кюстендил от 12.12.2019г., с което се прекратява
наказателното производство по ДП № 80/2018г. по описа на ОП Кюстендил, ДП №
886/2018г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил, образувано за извършване на
престъпление от общ характер по чл.115 НК.
Определението може да бъде обжалвано,
съответно протестирано, пред САС в 7- дневен
срок от съобщението.
Окръжен съдия :