Определение по дело №124/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 148
Дата: 3 април 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20201500200124
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.Кюстендил, 03.04.2020г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

           Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  Председател: Мирослав Начев

                                                        

            като разгледа докладваното от съдия Начев чнд 124 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Адв.Владислав Иванчов, процесуален представител на М.Б.Х., последната в качеството си на наследник на починалия М. М. Х., обжалва по реда на чл.243 ал.3 НПК постановление на Окръжна прокуратура Кюстендил от 12.12.2019г., с което се прекратява  наказателното производство по ДП № 80/2018г. по описа на ОП Кюстендил, ДП № 886/2018г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил, образувано за извършване на престъпление от общ характер по чл.115 НК. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановлението, като се иска неговата отмяна и връщане на ДП за извършване на допълнителни процесуално – следствени действия и повдигане на обвинение.

            Вторият пострадал – М. А. Х., е надлежно уведомен по реда на чл.243 ал.4 НПК.

            Окръжният съд, след като се запозна с документите, съдържащи се в ДП, както и с изложените от жалбоподателя становища, намира жалбата за неоснователна, а постановлението – за правилно и обосновано, по следните съображения:

       С обжалваното постановление прокурорът е прекратил наказателното производство, образувано за извършване на престъпление по чл. 115 НК, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК – поради липса на такова. Досъдебното производство е образувано на 17.09.2018г. за това, че на същата дата в бл.3А, кв.”Запад” на гр.Кюстендил умишлено е умъртвен М. М. Х., ЕГН **********. Приетата от страна на прокурора фактическа обстановка е изложена пълно и детайлно.

         От събраните на ДП доказателства се установява следното:

         Починалият М. М. Х. е роден на ***г. и живеел със семейството си в гр.Кюстендил. През есента на 2018г. трябвало да бъде ученик в ІV-ти клас на ОУ „Св.св.Кирил и Методий” в гр.Кюстендил. Тъй като имал затруднения с предмета „математика”, неговата майка – пострадалата М.Х., се свързала със св.Д. С.. Последната била пенсиониран учител и давала частни уроци по български език и математика. Двете се уговорили детето

да посещава уроци в дома на С. пъти седмично от 17.30ч., като първите два били проведени на 10 и 12.09.2018г. На първата дата момчето било доведено от майката, а за втория урок дошло само в апартамента на С. При изпращането му свидетелката видяла, че Мартин е дошъл до блока с велосипед, който качил със себе си до площадката на VІІІ-ми етаж. След урока детето си тръгнало само, като поставило велосипеда в асансьора, а С. му помогнала, като задържала вратата.

               На 17.09.2018г. момчета отново дошло с велосипеда до блока на С. и го качило до площадката на VІІІ-ми етаж. След приключване на урока, свидетелката се свързала с Х. и предала мобилния си телефон на М., за да се уговори със своята майка относно прибирането си вкъщи. След това, около 18.30ч. С. изпратила детето до асансьора и му помогнала да постави велосипеда вътре, като  отново задържала вратата отворена. Попитала го дали е готов и след получаване на утвърдителен отговор, затворила вратата. Момчето натиснало бутона за партерния етаж и кабината потеглила надолу. Тя не била оборудвана с допълнителна предпазна ограда между вътрешното пространство и стената на асансьорната  шахта. След потеглянето на клетката се осъществил контакт между задното колело на велосипеда и стената на шахтата, последвало силно зацепване,  което довело до придвижването му нагоре в кабината. От приложеното усилие задното колело се деформирало, гумата се спукала, а предната част на велосипеда се преместила надолу, като лявата  ръкохватка на кормилото притиснала  шията на детето към стената на клетката.

               В този момент момчето започнало да вика от болка, а кабината на асансьора спряла аварийно на VІ-ти етаж. Виковете му били чути от С., която в 18.35ч. повикала на помощ съпруга си – св.Д. С., и слязла по стълбите. Видяла, че кабината е заседнала на VІ-ти етаж, погледнала през стъклото на вратата и успяла да види връхната дреха на детето. Започнала да го вика по име, но то не отговаряло. Веднага изпратила текстово съобщение на Х. да дойде, защото детето й е заседнало в асансьора. Обадила се и на спешен телефон 112.

               Междувременно, С. също чул виковете на детето и слязъл по стълбите. Забелязал, че асансьорната клетка е спряла на VІ-ти етаж, като пода й е на средата на стъклото на вратата. Опитал се да я отвори, но не успял. Върнал се до жилището, взел мобилния си телефон и в 18.36ч. се свързал със св.Н. С. - Управител на дружеството, което отговаряло за абонаментното техническо обслужване на асансьора. Обяснил му, че в асансьора е заседнало дете. След няколко минути – в 18.39ч., му се обадил повторно с молба техник да дойде колкото се може по – бързо и слязъл на площадката между V-ти и VІ-ти етаж. От прозореца

видял, че асансьорния монтьор пристига, а след малко кабината потеглила надолу и той я последвал.

               Още след първото му уведомяване, С. се обадил на живеещ наблизо монтьор – св.Р. М., и му наредил веднага да отиде във вх.А на чл.3А, защото в асансьора е заседнало дете. М. взел инструменти и за няколко минути отишъл до входа. С влизането  забелязал, че бутонът за повикване свети – индикация, че асансьорът е зает. Отворил аварийно вратата на партерния етаж и видял, че кабината е заседнала в горната част на шахтата. Извикал да провери дали има някой вътре, но не получил отговор. Решил да се качи и да отвори кабината на място, но непосредствено след затваряне на вратата забелязал, че бутонът вече не свети. Натиснал го и кабината започнала да се движи надолу.

               Докато асансьорът бил в движение, при М. слязъл Д. С., като двамата се познавали. След пристигането на кабината, М. отворил вратата и двамата видели, че в лявата част на кабината има момче в седнало положение, което не мърда и не диша. Вътре имало и велосипед, като едната ръкохватка на кормилото притискала шията на детето, а задното колело било деформирано и се намирало високо в горната дясна част на кабината. М. затворил вратата на асансьора и останал на площадката, а С. излязъл отвън и в 18.50ч. се обадил на спешен телефон 112. Започнал да обяснява на дежурния служител какво се е случило, но чул сирена на линейка и затворил телефона, като се върнал при М..

               По същото време св.С. Б. – живуща в същия вход, се намирала в близост до блока и от своя позната разбрала, че в асансьора  има дете, което вероятно е починало. Веднага се насочила към входа и при влизането си видяла С. и М., стоящи пред затворената врата на асансьора. Попитала ги къде е детето, какво му е, и получила отговор, че то е вътре с велосипеда си и не диша. Б. първоначално се притеснила, но впоследствие се мобилизирала и отворила вратата на асансьора. Забелязала, че в лявата част на кабината има момче и велосипед, като ръкохватката на кормилото е притиснала гърлото му. Детето било в полуседнало положение и едната му ръка държала ръкохватката, лицето му било посивяло. Жената се опитала да освободи детето от велосипеда, но не успяла. По същото време във входа влязъл друг живущ – св.М. К., който се опитал да извади велосипеда. Тъй като бил в застопорено положение, К. успял да го махне с големи усилия.

                Б. веднага започнала да оказва помощ на момчето – напръскала го с вода, направила му сърдечен масаж и изкуствено дишане. Детето не реагирало и  Б. не усетила пулс. След малко  на място дошли родителите на момчето, а непосредствено след тях и  медицински екип от Спешен център – св.С. Ч. като лекар и св.Д. Н. – медицинска сестра.   

                Ч. установил, че детето няма дишане и сърдечна

дейност и започнал реанимация. Без да се прекъсват мероприятията, то било качено в линейката и транспортирано до Спешно отделение на МБАЛ. Независимо от проведените реанимационни мероприятия, след 90 минути била констатирана смъртта на детето.

                  Вследствие на злополуката, на 18 и 19.09.2018г. от комисия било извършено техническо обследване на асансьорното съоръжение, като бил съставен съответен протокол. Според заключението на комисията, задното колело на велосипеда се е плъзнало по стената и е задействало предпазната клапа. Последният технически преглед на асансьора е извършен на 08.05.2018г. и при обследването не са констатирани технически неизправности и несъответствия.

                 Видно от съдебно медицинска експертиза на труп № 30/ 2018г. на в.л.Н., смъртта на М. Х. се дължи на механична асфикция в резултат на притискане в областта на преднолява част на шията от твърд предмет. Тя е настъпила бързо, но не мигновено, най-вероятно в период от 2-3 до 5-6 минути след притискане на шията.

                   Видно от съдебно техническа експертиза на в.л.К., М. и Г., асансьорната уредба на вх.А в бл.3А, кв.”Запад”, гр.Кюстендил, отговаря на нормативните изисквания за безопасна експлоатация. Злополуката с пострадалия М. Х. е настъпила в резултат на придвижване на превозван в кабината нестандартен товар – велосипед. Детето е било на 10г. и е имало правото да пътува самостоятелно в асансьора. Причината за настъпилата злополука се дължи в разполагането на нестандартен товар / велосипед/ по неправилен начин в кабината – в близост до движещи се части, осъществяване на допир със задното колело, задвижване на велосипеда и притискане на пострадалия в областта на шията.                

               На 11.09.2019г. бил извършен следствен експеримент за проверка и уточняване на данните, получени от разпита на св.С., М., Б. и К., с изготвяне на протокол и приложен към него фотоалбум.

         Така описаната фактическа обстановка не се различава съществено от изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство. За да го постанови, прокурорът е приел, че на ДП са събрани необходимия обем доказателства и е налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 НПК – липса на извършено престъпление, доколкото няма причинно следствена връзка между смъртта на М. М. Х. и противоправно поведение на други лица.

          Окръжният съд намира този извод за правилен и обоснован, съобразен в пълна степен със събраните доказателства. В хода на ДП са проведени множество разпити на свидетели,

приобщена е като доказателство съответната техническа  документация, назначени и изпълнени са съдебно медицинска и съдебно техническа експертизи. На 11.09.2019г. е проведен и следствен експеримент с оглед проверка на данните, получени от разпити на свидетелите, като е съставен съответен протокол. От страна на разследващия орган и прокурора са извършени в пълнота и с необходимата активност действия за събиране на нужните доказателства за разкриване на обективната истина. Налице са известни разминавания в показанията на част от свидетелите – С., М., Б., относно действията на първите двама след отваряне на кабината на партерния етаж, но с оглед на тяхното естество не е било наложително провеждането на очни ставки.

               На ДП не са разпитани родителите на починалия М. Х., но съдът приема че този пропуск е несъществен и показанията на тези свидетели не биха разкрили нови факти и обстоятелства от съществено значение за предмета на доказване. Искане за техния разпит не е постъпвало и от страна на повереника, както при подаване на такова от 02.04.2019г. за събиране на други доказателства, така и при предявяване на разследването.

          След обсъждане на събрания в хода на ДП доказателствен материал, от страна на прокурора е направен правилен и законосъобразен извод за липса на извършено престъпление. Установени са всички важни и значими обстоятелства във връзка със смъртта на малолетния М. Х., механизмът и причините за нейното настъпване. А именно – поставяне на велосипеда от страна на починалото дете в асансьорната клетка по начин, довел до зацепване на задното колело при движението й надолу, с последващо изменение положението на превозното средство и притискане на шията към стената на клетката от лявата ръкохватка на кормилото. Притискането е причинено именно от лявата ръкохватка и това обстоятелство е изяснено в хода на проведения следствен експеримент. То е било със значителна сила и не е позволило на момчето да промени положението си или да предприеме други движения. Зацепването на задното колело е довело до включване на предпазна клапа и блокиране движението на клетката. Вклиняването на велосипеда е било по начин, че за премахването му е било необходимо прилагането на значителна сила.

          Смъртта на М. Х. е настъпила бързо, в рамките между 2 и 6 минути от момента на притискане. От показанията на св.Д.о С. се установява, че момчето е започнало да вика от болка и движението на кабината е преустановено аварийно в 18.35ч. Вратите на асансьорната шахта също са били блокирани и поради липсата на специфични познания и инструменти, С. не е успял да отвори тази на VІ-ти етаж. Повторното му обаждане към С. е било в 18.39ч. и до пристигането на М. са изминали още няколко минути. При отварянето на асансьорната кабина М. и С. са забелязали, че детето не мърда и вторият е предприел обаждане към

национален спешен телефон 112 в 18.50ч. Независимо от липсата на реакция от тяхна страна, намесата им е била безпредметна, защото детето вече е било починало. 

                Изложените в жалбата съображения не могат да бъдат споделени. Смъртта на М. Х. е плод на злощастно стечение на обстоятелства и не се дължи на противоправно поведение от страна на трети лица. Доколкото пострадалата М.Х. не е разпитана в качеството на свидетел, приписваното й от страна на повереника твърдение за наличие на нейна уговорка със С. за изпращане на детето до входната врата на сградата, не може да бъде проверено и обсъждано. Но дори и такава уговорка да е била постигната / обстоятелство, категорично отречено в показанията на свидетелката/, то неспазването й по никакъв начин не би могло да ангажира наказателната отговорност на С. за извършване на убийство или друго престъпление против личността.

                С. не е могла също така да предположи, че използването на асансьора от малолетния пострадал за транспортиране на велосипеда може да доведе до инцидент. При предишен урок това е било сторено безпроблемно. С оглед на възрастта си и забраната по чл.12 т.2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори / ПМС 75/ 2003г./,  М.  Х. е имал правото да използва асансьор самостоятелно, а размерът на велосипеда / видно от фото приложението към следствения експеримент/ е позволявал поставянето му в кабината, макар и в изправено положение. 

                Събраните на ДП доказателства не съдържат данни за извършване на престъпление по чл.115 или друго по глава ІІ-ра НК и от други лица. Действително, действията на С. и М. след отваряне на кабината не са били съвсем адекватни, вероятно с оглед на тяхното объркване и притеснение. Но детето не е давало признаци на живот и към този момент е било починало. Незабавната им намеса и бързото изваждане на велосипеда не биха променили този факт.

                Асансьорното съоръжение е било технически изправно и своевременно поддържано, монтьор от дружеството за обслужването му се е отзовал незабавно на подадения сигнал за авария и е бил на място след няколко минути – в срока по чл.9 ал.4 от горепосочената Наредба. Медицинските служители са предприели незабавни и адекватни реанимационни мероприятия, които по независещи от тях причини са се оказали без успех.

                С жалбата е направено и особено искане – да бъде задължена ОП Кюстендил да предостави на пострадалата М.Х. копие от цялото ДП. Окръжният съд намира, че не следва да се произнася по него, доколкото то е извън предмета на обжалване по чл.243 ал.4 – 6 НПК. Идентично искане е

постъпило по ДП на 02.04.2019г., като отказът на наблюдаващия прокурор е могъл да бъде обжалван по реда на чл.200 НПК.   

                Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 НПК Окръжният съд  

 

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура Кюстендил от 12.12.2019г., с което се прекратява наказателното производство по ДП № 80/2018г. по описа на ОП Кюстендил, ДП № 886/2018г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил, образувано за извършване на престъпление от общ характер по чл.115 НК.

                Определението може да бъде обжалвано, съответно  протестирано, пред САС в 7- дневен срок от съобщението.

 

 

 

 

                                                              

                                                           Окръжен съдия :