РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Видин,20.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: А. П.
Членове: 1.
В. М.
2. Е. Т.
с участието на секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно
гражданско дело № 551 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „М. И." ЕООД-В., ЕИК , представлявано от управителя
К. М. К., чрез
адвокат-пълномощника Е. Б. С. от В., в частта, в която исковете за разваляне на договора между
страните и присъждане на неустойка , съответно с правно основание чл.8 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД са
уважени. Твърдисе,
че решението е неправилно в обжалваната
му част. Поддържа се и оплакване на необоснованост на решението. Излага се , че противно на събраните по
делото писмени доказателства /договори и фактури към тях/ съдът приел, че
инвестициите са извършени след срока по договора, още повече-след завеждане на
делото, без да съобрази, че плащането по тези договори било разсрочено във
времето. Неправилно била преценена и икономическата експертиза,
която, видно от заявлението на експерта в съдебно заседание под „направени
инвестиции" разбира датата на осчетоводяване на
фактурите за извършени работи. Не на последно място, съдът напълно игнорирал
факта, че ищецът не е предвидил по съответния ред изместване на подземните
съоръжения, както и че собствениците не
могат да бъдат заставени да дадат своето съгласие за изместване и строителство. Неправилно е преценен
фактът, че при наличие на съобщителни съоръжения под терена, изградени през
2003-2004 година /много преди имотът да
бъде продаден/, строителството би се извършило след
преместването на тези съоръжения, /изрично в този смисъл било заключението на
техническата експертиза/, за което било необходимо съгласието на собствениците
им съгласно чл.73 ЗУТ.В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не бил
обсъдил всички писмени доказателства, включително представената от ищеца
преписка по разрешаването да се поставят съобщителни съоръжения -оптичен кабел
на „Е."
и кабел на „БТК". Не било обсъдено и обстоятелството, че строителството на
ограда е спряно от Община-В. с конкретно намерение да се лиши въззивника от възможността да извършва каквато и да било дейност.
Липсвала преценка за наличието или липсата на условията по чл.73 ЗУТ. Въобще не било преценено възражението, че ищецът
буквално пречел да се осъществи
строителството; неправилно бил преценен и самият договор, съгласно който
срокът- 2 години, бил само за
иввестициите, не и за самото
строителство. Изграждането на гара не било обвързано със срок и дори само
затова договорът не следвало да бъде развален. Горните пороци на
решението били довели до нарушение на материалния закон- чл.87, ал.1 33Д- не бил даден срок за изпълнение, още
по-малко -подходящ срок, и чл.87, ал.3
ЗЗД, както чл. 81, ал.1 ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължало на
причина, която не можела да се вмени във
вина на въззивника, който бил разбрал за
наличието на кабелите едва след сключване на договора. Решението било
постановено и в нарушение на чл. 83, ал.1 и 2 ЗЗД, тъй като в случая
неизпълнението се дължало единствено на поведението на кредитора-ищец, който не
само не оказвал съдействие, не само бил скрил наличието на съоръжения от
съобщителната инфраструктура, а и пряко попречил, като спрял строителството на
оградата. Решението било постановено в нарушение на чл.73 от ЗУТ, тъй като
ищецът не бил предвидил изместване на подземните съоръжения, а въззивникът от своя страна не бил в състояние да застави
собствениците им да дадат съгласие за преместването. Иска се да се
постанови решение, с
което да се отмени
обжалваното решение и да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемият Община В. не е подала отговор . В
съдебно заседание, процесуалния й представител поддържа , че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдино.
Въззивната
жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването
– допустимо.
При извършване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не се спори,
че на 08.05.2009г. ищецът, като продавач, е прехвърлил правото на собственост
върху процесния недвижим имот ПИ 10971.507.569, находящ се в кв. „Нов път” гр.
Видин с площ от 545кв.м. при съседи : ПИ 10971.507.48, ПИ 10971.507.570, ПИ
10971.507.92, на ответното дружество, като купувач, за сумата от
2 800,00лева, която сума е заплатена от купувача на 07.05.2009г. Съгласно
раздел ІІІ, чл. 4 от договора купувачът се е задължил да направи инвестиции в
размер на 20 000,00 лева, които инвестиции да бъдат реализирани за срок от
две години, да изгради гара, която да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Н. П.”, както и да
разкрие шест работни места. Продавачът от своя страна се е задължил да предаде
владението на имота, освободен от ограничени вещни права, ипотеки, възбрани и
каквито и да е други тежести. Страните са уговорили, в чл. 8 от договора, че
при неизпълнение на поетите от купувача задължения по чл. 4 от договора, същият
дължи на продавача неустойка в размер на 0,01% за нереализираните инвестиции за
всеки просрочен ден, като заплащането на неустойката не освобождава купувача от
изпълнение на поетите задължения. В чл. 9 от договора страните са договорили,
че продавачът има право да развали договора при виновно неизпълнение на поетите
от купувача задължения по чл. 4 от договора след писмена покана за изпълнение
със срок не по-малко от един календарен месец. На 13.02.2012г. комисия, назначена
със заповед на кмета на Община Видин е извършила проверка на процесния имот и е
установила, че няма построена гара, която да обслужва транспорта и пътниците на
кв. „Н.п.”, с което не са
изпълнени задълженията по договора от 08.05.2009г. Комисията е установила също,
че в имота са извършени изкопни работи и са поставени конструкции за
построяване на ограда, за което е издадено разрешение за строеж от 08.12.2011г.
Със заявление рег. № 2600 – 8444 / 19.03.2012г.
получено от ответника на 23.03.2012г., Община В. е уведомила
ответното дружество за извършените констатации и е направила изявление, че ще
развали договора поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответното дружество. На
09.07.2010г. ответната страна, като възложител, е сключила договор с търговец,
като изпълнител, с предмет доставка на строителни материали за изграждане на
автогара в процесния имот, почистване, подравняване и подготовка за строеж в
същия имот и осигуряване на 6 броя работници за изпълнение на горните дейности,
като стойността на договора е в общ размер на 29 240,00лв. На 10.03.2012г.
ответната страна, като възложител, е сключила договор с търговец, като
изпълнител, с предмет почистване на строителни отпадъци в имот в гр. В., в който се
изгражда бензиностанция и автогара. На 07.05.2012г. ответната страна, като
възложител, е сключила договор за консултантски услуги с търговец, като
изпълнител, с предмет консултиране при изготвянето, реализацията и отчитането
по изграждането на гара в процесния имот. С приемно-предавателен протокол от
12.09.2012г. ответникът е приел работата уговорена в договора от 10.03.2012г.
Вещото лице
по назначените съдебно – счетоводни експертизи е дало заключения, че не са
намерени в счетоводните регистри на ответника направени инвестиции в процесния
имот за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г., както и, че направените
разходи отразени в счетоводните отчети на ответника са от месец март на 2012г.
до месец юли на 2012г. включително. Според заключението на вещото лице всички
направени инвестиции са през 2012г. и са на обща стойност 51 224,17лева, в
т.ч. за материали и почистване – 33 224,17лева и за наем на 6 бр.
работници – 18 000,00 лева. Ответната страна е предприела действия
единствено по отношение на построяване на ограда в имота, за което й е издадено
разрешение за строеж № 120 / 23.11.2011г. от главен архитект на Община В.. В имота има
подземни комуникации – оптични кабели на трети лица - търговци. Съоръженията
пречат да се реализира строителство с посочените параметри, като технически е
възможно да се извърши преместване на преминаващите през процесния имот кабели,
като за това е необходимо съгласие на техните собственици. Не е издавано
строително разрешение за строителство на гара. Съгласно предвиденото
застрояване към 08.05.2009г. в имота е било допустимо да се построи гара, която
да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Нов път”.
Така установената
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
писмени доказателства и от заключенията на вещите лица Е. В. и Г. Н. А. 0 ,който районният съд
правилно е кредитирал като обективно и компетентно изготвени и непротиворечащи
на останалия доказателствен материал по делото. Спорът между страните е
единствено относно приложението на материалния закон.
При така установената
фактическа обстановка, Видинският окръжен съд
намира от правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.
І/По предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства - фактури и изслушаната и приета съдебно - икономическа
експертиза, се установява, че ответното дружество е изразходило определени суми
за строителство на ограда, а не на гара, и то не в уговорения срок
от две години, т.е. до 08.05.2011 г., а едва след завеждане на настоящото дело. Не се установи от
събраните по делото доказателства ответното дружество да е изпълнило поетото
задължение да изгради гара, която да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Н. П.". Този факт не се и
оспорва от ответника, но същия навежда доводи за обективна невъзможност да
изпълни поетото задължение поради преминаване на оптичен кабел в имота.
От събраните по делото
доказателства, действително се установява, че през процесния имот преминава
оптичен кабел, собственост на „Е.”ООД, но районният съд е
приел,че този факт сам по себе си не е
основание да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изграждане на
гара. Изводът на районния съд почива на закона. От основното и допълнителното
заключения на техническата експертиза, изготвени от Г. Н. А. безспорно се установява,
че към датата на сключване на договора - 08.05.2009г. е имало предвиден ПУП ПЗ,
петно за строителство в имота с предназначение обществено обслужване и съгласно
предвиденото застрояване е допустимо да се построи „гара, която да обслужва транспорта
и пътниците на кв. „Н.
П.". За построяването на гара е необходимо ответното дружество да се снабди
със съответните документи, но ответното дружество не е
ангажирало доказателства в такава
насока. В тежест на ответника е да ангажира безспорни доказателства относно
защитната си теза за невъзможност за изпълнение на поетото задължение по договора
поради обективни пречки - например поискана, но неиздадена виза, неиздадено
разрешение за строеж и др. С оглед на гореизложеното следва да бъдат оставени
без уважение доводите на въззивника, развити във въззивната жалба за
извършване на инвестициите в срока на договора и за неправилно тълкуване от страна на
първоинстанционния съд на осчетоводяване на фактурите за извършена работа.
Налице е бездействие от
страна на ответното дружество по отношение на тази част от договора, чието
разваляне се иска, тъй като ответникът не е предприел необходимите действия за изграждането на
гарата, както след получаване на предупреждението за
разваляне на договора от ищеца на 22.03.2012г., така и в процеса на делото.
Ответникът не се е възползвал и от възможността, предвидена в чл. 87, ал. 3,
изр. 2-ро от ЗЗД да предложи изпълнение в течение на процеса.
Задълженията на
въззиваемия в качеството му на купувач
на договора са посочени твърде лаконично в Чл.4 от договора, което изисква тълкуването
им по правилата на Чл.20 ЗЗД, съгласно които при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуването на
клаузите на Чл.4 от договора се установява, че действителната обща
воля на страните е процесния недвижим имот да бъде продаден с цел изграждането
от страна на купувача на гара, която да обслужва транспорта и
пътниците на кв.”Н.п.”. Изграждането на гарата е всъщност
главното задължение, а останалите задължения на купувача са второстепенни и конкретизират минималния размер на
инвестициите и минималният брой на работните места. При условие, че купувачът не е
изпълнил главното си задължение да построи гара
и дори не е направил каквито и да било стъпки за издаване на съответните
строителни разрешения ,договорът следва да бъде развален само на това основание
с оглед разпоредбата на Чл.87 ал.4 ЗЗД.
Районният съд правилно е
приел, че не се
установява ответното дружество да е
изпълнило и поетото по договора задължение да разкрие шест работни места и не
е споделил довода на ответника, че е
изпълнил това задължение като е сключил договор от 05.07.2010 г. /л. 80 от
делото/ с трето лице - търговец, съгласно който това трето лице се е задължило да осигури
на ответника шест работници за изпълнение на конкретни дейности за определен
период от време. Смисълът на уговорката в чл. 4, ал. 4 от договора е,
ответното дружество да разкрие шест работни места като наеме работници по
трудово правоотношение-до този извод се достига както с оглед естеството на
изпълняваната работа ,така и с оглед разпоредбите на Чл.17-26 от договора.
Доказателства в такава насока /трудови договори ,уведомления за сключени
трудови договори ,ведомости за заплати и пр./не са представени пред районния
съд .
Поради гореизложените
съображения Видинският окръжен съд
намира, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответното
дружество на всички поети в чл. 4 договора задължения. Районният съд е приел ,че
макар и със забава е налице изпълнение единствено на задължението за
инвестиции, но въпреки това, съдът правилно е приел, че не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, тъй като неизпълнението на
останалата част от задължението не е незначителна с оглед интереса на
кредитора.
С оглед
пълнотата на изложението въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че е налице виновно неизпълнение от страна на
ответното дружество на всички поети в чл. 4 договора задължения. След като задължението за инвестиции е фиксирано в
договора с определен срок, то изпълнението му със забава е равносилно на пълно
неизпълнение. При тълкуване на
съдържанието на Чл.4 на договора за покупко-продажба на имота е видно, че инвестициите следва да
бъдат направени само и единствено за строежа на гарата. От представените по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че всички направени
„инвестиции” са за строеж на ограда, чието строителство не е уговорено в
договора и е плод на инициатива на купувача, поради което следва да се
приеме, че вложените в строителството средства са за непредвиден в
договора строителен обект и поради това нямат качеството на инвестиции по
смисъла на Чл.4 /2 от договора за покупко-продажбата на имота.
Липсват извинителни
причини за забавата на длъжника. По отношение на същите има формирана
задължителна практика по Чл.290 ГПК на
ВКС с Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 396/2010 г., I т. о., ТК. Несъстоятелен
е довода, че строителството на
гарата не е обвързано с конкретен срок и дори само поради това договорът не
следвало да бъде развалян. Както се посочи по-горе, Чл.4 от договора за
покупко-продажба следва да се тълкува в смисъл, че строителството на
гарата като главно съдържание на договора, влагането на инвестиции и
откриването на работни места следва да бъдат извършени в двугодишен срок.
Във въззивната жалба се развиват доводи, че община В. не е оказала
необходимото съдействие като кредитор и че дори е пречела на въззивника да
изпълни своите облигационни задължения. По делото не са
представени обаче каквито и да било доказателства в тази насока. Задължителната съдебна
практика / Решение № 203 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т. В./приема,че кредиторът не
може да упражни правото да развали
договора в случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че
то е причинено от кредиторовата забава. В случаите, при които кредиторът не окаже
съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като
последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата
е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава
от последиците на собствената си забава. Както бе посочено по-горе, по делото не са
представени каквито и да било
доказателства за кредиторова забава. От съдържанието на договора за
покупко-продажба е видно, че с прехвърлянето на собствеността
на имота изцяло се изчерпват задълженията на Общината. Всички строителни книжа и
разрешения се издават от съответното длъжностно лице по правилата на ЗУТ, а не от Община В., поради което е
неоснователен доводът, че община В. е възпрепятствала снабдяването
на въззивника със съответните документи.
ІІ.По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на неустойка.
Съгласно чл. 8 от
договора, при неизпълнение на поетите в чл. 4 задължения, купувачът дължи на
продавача неустойка в размер на 0.01% за нереализираните инвестиции за всеки
просрочен ден.
Неустойката обезпечава
изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите, които изправната страна
би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Тя предпоставя наличието
на друго валидно задължение, изпълнението на което обезпечава. Задължението за
неустойка е свързано и зависи от задължението, което обезпечава. Тя не може да
съществува без него. Неустойката е акцесорна към главното задължение.
Отпадането на главното задължение води и до отпадането на неустойката. Неустойката може да бъде
уговорена за лошо (некачествено закъснели и пр.) изпълнение на договора и за
пълно неизпълнение на договора.
При уговорена неустойка
за неизпълнение на договора кредиторът може да иска:
1. Само неустойката в
пълния размер срещу изпълнение на своето задължение по договора без да доказва
размера на обезщетението. И в този случай кредиторът може съгласно чл. 92, ал. 1, пр. 2 ЗЗД да иска
обезщетение и за по-големи вреди, ако неустойката е малка и не покрива вредите.
Но ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът
на основание чл. 92, ал. 3 ЗЗД може да
намали нейния размер.
2. Само действителните
вреди, които ще трябва да докаже.
Установи се, че ответното
дружество е вложило средства за
строителство на недоговорена ограда , и то след изтичане на уговорения
двегодишен срок до 08.05.2011г. ,поради което
е изпаднало в забава по отношение на това задължение. От изслушаната
съдебно -счетоводна експертиза, се установява, че вложените средства са едва
през м. 05. и м.07.2012г. С оглед гореизложеното искът за заплащане на неустойка за периода от
08.05.2011г. до 02.04.2012г. за сумата от 658.00 лева се явява основателен и
доказан и като такъв законосъобразно е прието от районния съд ,че следва да бъде уважен в пълен
размер.Районният съд е приел,че в останалата част за периода от 02.04.2012г.
до датата на връщане на имота искът
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като се установявало, че
„инвестициите са реализирани”. Решението в тази част не е обжалвано и е
влязло в сила, поради което е
безпредметно излагане на доводи относно неговата законосъобразност.
Решението на районния съд
е съобразено със задължителната съдебна практика . С Решение № 48 от 30.VI.1986
г. по гр. д. № 18/86 г., ОСГК /Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн.
2/1987 г., стр. 12/ се приема,че развалянето поради неизпълнение на договор не
е пречка да се иска заплащането на уговорената с него неустойка. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД , развалянето на
договора има обратно действие, освен при договорите за продължително и
периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението
на договорите за продължително и периодично изпълнение. Кредиторът има право на
обезщетение на вредите от неизпълнението на договора. Следователно съгласно
същата разпоредба развалянето на договора няма обратно действие по отношение на
придобитото право от кредитора на обезщетение за вредите, настъпили за него от
лошото или непълно неизпълнение на договора. И след развалянето на договора то
остава да съществува. И след развалянето на договора кредиторът може да търси
обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнението или лошото
изпълнение на договора.
Пред
първоинстанционния съд е предявен и иск, квалифициран от районния съд като
такъв по чл.55,ал.1 ЗЗД, който е отхвърлен като неоснователен. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила и е извън предмета на
проверката на въззивната инстанция.
В заключение, след като изводите на
въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд решението в обжалваната му
част ще следва да се потвърди. В отхвърлителната част решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Предвид изхода на делото разноски
пред въззивната инстанция се следват на въззиваемата страна, но съдът не следва
да се произнася, тъй като не е направено искане в този смисъл.
Ръководен от гореизложеното,
ВОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 453/09.10.2013г. по гр.д. №
758/2012г. на РС – Видин.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: