Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Пловдив, 1 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №3149 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Х.Н.С., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Г.Д.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №22-1030-001276 от 11.11.2022г., издадена от началник на Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП “изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Й.П.М.- началник на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 11.01.2023г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№577 (лист 14) от ответника за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.4 от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 4, 16) е получен на 29.11.2022г. от жалбоподателя, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 12.12.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл.157 от ЗДвП, (1) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. (2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя. (3) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. (4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Наредба по смисъла на чл.157, ал.3 от ЗДвП се явява Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.)
Според чл.2, ал.1 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г., Максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39, а според чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г., контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление (НП).
А съгласно чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното НП, с което на водача са отнети контролни точки.
Според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 27-30), на жалбоподателя С. е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с №********* от 25.08.2000г., валидно до 18.08.2010г. Издадено (подновено) е СУМПС с №********* от 30.06.2016г., валидно до 30.06.2026г.
Пак според посочената справка, с НП с №16-1030-002957 от 11.04.2016г. (лист 18), издадено от началник на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени четири броя глоби в общ размер на 470,00 (200,00 лв. + 20,00 лв. + 200,00 лв. + 50,00 лв.) лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.4 и т.8 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. (приложима редакция) са отнети общо 11 (5 + 6) контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 23.03.2017г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 31.03.2017г.
С НП с №16-1030-005162 от 06.07.2016г. (лист 19), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени три броя глоби в общ размер на 230,00 (200,00 лв. + 10,00 лв. + 20,00 лв.) лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.пр.1 и 2 и, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.4 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. (приложима редакция) са отнети 5 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 23.03.2017г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 31.03.2017г.
С НП с №16-1030-002570 от 11.07.2016г. (лист 17), издадено от началник на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени четири броя глоби в общ размер на 530,00 (300,00 лв. + 200,00 лв. + 20,00 лв. + 10,00 лв.) лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.4 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. (приложима редакция) са отнети 5 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 23.03.2017г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 31.03.2016г.
С НП с №17-1030-006271 от 20.09.2017г. (лист 20), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени два броя глоби в общ размер на 70,00 (20,00 лв. + 50,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 30.10.2017г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 07.11.2017г.
С НП с №19-1030-008295 от 27.09.2019г. (лист 21), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени четири броя глоби в общ размер на 140,00 (20,00 лв. + 50,00 лв. + 50,00 лв. + 20,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, на основание чл.179, ал.5, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 09.10.2019г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 17.10.2019г.
С НП с №19-1030-011035 от 22.11.2019г. (лист 22), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени три броя глоби в общ размер на 90,00 (50,00 лв. + 20,00 лв. + 20,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 15.01.2020г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 23.01.2020г.
С НП с №20-1030-003892 от 18.05.2020г. (лист 23), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени два броя глоби в общ размер на 70,00 (50,00 лв. + 20,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 27.05.2020г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 04.06.2020г.
С НП с №21-1030-003475 от 16.04.2021г. (лист 24), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени два броя глоби в общ размер на 70,00 (20,00 лв. + 50,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1, както и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети общо 14 (8 + 6) контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 28.04.2021г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 06.05.2021г.
С НП с №21-0441-000228 от 26.04.2021г. (лист 6, 25), издадено от началник на сектор в Четвърто районно управление (IV-то РУ) в ОД на МВР- Пловдив, на С. са наложени два броя глоби в общ размер на 70,00 (50,00 лв. + 20,00 лв.) лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 06.05.2021г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 14.05.2021г.
С НП с №21-1030-009681 от 11.10.2021г. (лист 5, 26), издадено от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, на С. е наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, като на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. са отнети 6 контролни точки. Посоченото НП е връчено на жалбоподателя 19.10.2021г. и при липсата на доказателства за наличието на производство по оспорването на НП, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 27.10.2021г.
Прието е за установено, че на жалбоподателя С. са отнети всички контролни (39) точки към 23.01.2020г., но същият не е върнал притежаваното СУМПС, поради което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 32) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 31) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началникът на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.4. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-12503 от 17.12.2021г. (лист 33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед Й.П.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР “Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 (от ЗДвП).
В случая, обстоятелствата, че на жалбоподателя С. са отнети всички контролни точки (всъщност общо 71), по силата на влезлите в сила 10 броя НП, посочени по-горе; че в периода от 31.03.2017г. до 27.10.2021г., в който период влизат в сила посочените 10 броя НП, няма период от 2 години между влизане в сила на НП, с което са му отнети контролни точки, и влизане в сила на последващо издадено НП, с което също се отнемат контролни точки на жалбоподателя, за да се приеме за установено, че е налице хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП и на С. служебно са възстановени контролните точки; както и че С. не е върнал притежаваното от него СУМПС в съответната структура на МВР, се явяват установени по делото, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Разбира се, в оспорената заповед няма посочен период от време, за който на жалбоподателя се изземва притежаваното СУМПС, но такова изискване няма установено от закона, поради което не е налице съществено нарушение на изискването за форма на заповедта. Съответно, не е препятствано правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък е препятстван съдебният контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.С., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №22-1030-001276 от 11.11.2022г., издадена от началник на Сектор “Пътна полиция” в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП “изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/