Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 533
01.06.2020г, гр.Пловдив
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
Като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 229/ 2020г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл.ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на Професионална гимназия по селско стопанство – с.Б., Пл.област представлявано
от директора инж. Й.И.С., чрез пълномощника си адв.И.Х.,***, с посочен съдебен
адрес:*** против Решение № 4447/ 21.11.2019г. постановено по гр.д.№ 10038/
2019г. – ХV гр.с., с което е отменено наложеното на П.Д.К. *** Заповед №
РД-06-725/ 17.05.2019г. на директора на ”ПГСС” - с.Б. дисциплинарно наказание “забележка”, като в
тежест на жалбоподателя са възложени направените от ищеца разноски по водене на
делото в размер на 400 лева и по сметка на бюджета на съдебната власт – 80
лева. По изложени оплаквания и доводи във въззивната жалба се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на така предявения иск от ищеца за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание.
Постъпил е писмен отговор от адв. И.Г.Ш.,***,
като пълномощник на въззиваемия П.Д.К. ***. Оспорва се жалбата като
неоснователна по подробно мотивирани съображения в отговора.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните на
основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е
в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Трудов спор по чл.357, ал.1 КТ
относно изпълнението по трудово правоотношение, съществувало между
Професионална гимназия по селско стопанство – с.Б., Пл.област и П.Д.К. от
същото населено място, по повод на което със Заповед № РД-06-725/ 17.05.2019г.
на директора на ”ПГСС” - с.Б. е било
наложено дисциплинарно наказание “Забележка” на основание чл.188, т.1 КТ. С
предявената искова молба от П.Д.К. по доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното
наказание, се иска нейната отмяна поради немотивираност и незаконосъобразност.
Безспорно е по делото
обстоятелството, че ищецът е работил в ответната ПГСС – с.Б. по трудово
правоотношение на длъжността “****”, което правоотношение е било прекратено
впоследствие. Установява се по делото, че с оглед качеството на ищеца на ** * *
в училището, на същия е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”,
обективирано в Заповед № РД-06-725/ 17.05.2019г. на директора на ПГСС, на
основание чл.188, т.1 КТ и при посочено спазване изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 КТ за
това, че “ на 16.05.2019г. в качеството си на *** не е осигурил присъствието на
учениците на ХI А клас”. Обективирано в обжалваната заповед е и счетеното от
работодателя, че “ с поведението си служителят е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по см.на чл.186 КТ, както и е нарушил чл.80 , ал.5 ,т.22
от Правилника за дейността на училището, а именно “Контролира посещаемостта на
учебните часове от учениците в паралелката и осигурява присъствието” и раздел
IХ т.17 и т.19 от връчената му длъжностна характеристика, а именно “Контролира
редовното посещение на учебни занятия от учениците в поверения им клас” и не е спазил утвърдената учебна
програма на училището и следят и отговорят за редовното присъствие и дисциплина
на учениците в учебни часове и вземат мерки”. Издадената
заповед за налагане на процесното дисциплинарно наказание е връчена при отказ
на наказаното лице, удостоверен на същата дата чрез подписа на двама свидетели.
Законосъобразността на обжалваното
дисциплинарно наказание е оспорена както на формално основание, така и по
същество чрез оспорване наличието на реализирано дисциплинарно нарушение, представаляващо
виновно неизпълнение на трудовата дисциплина от страна на ищеца за изпълнение
на трудово задължение по длъжностна характеристика, както следва: неспазване на
изискването на чл.193, ал.1 КТ, макар и формално да са искани писмени
обяснения, несъбиране и неоценяване от страна на работодателя на
доказателствата по преписката съобразно императивното изискване на чл.195, ал.1 КТ, вкл. липса на мотиви по дадените от ищеца обяснения във връзка с дадените
сведения от същия за това, че 6 от учениците са отсъствали поради уважителни
причини – общо заболяване; не е изяснено дали се касае за масово бягство на
класа по чл.57 от Правилника за дейността на ПГСС за учебната 2018/ 2019г.;
обжалваната заповед не е мотивирана и в нея не е посочено на разбираем за ищеца
начин чрез описание и отразяване неизпълнението на трудовите задължения,
предвидени в нормативните актове, независимо от бланакетно посочване на
задължения по длъжностна характеристика; не
връчване и не запознаване на
ищеца нито предварително, нито към момента на издаване на обжалваната заповед относно
съставен от работодателя Констативен протокол от 16.05.2019г., във връзка с
който са поискани обясненията на ищеца; липса в длъжностната характеристика на ищеца
посочените в обжалваната заповед – р.IХ, т.17 и т.19, което я прави
немотивирана, вкл. поради липса в длъжностната характеристика и в трудовия
договор на задължение за ищеца да осигурява присъствието на учениците в клас; не
е посочено в обжалваната заповед за кои часове не е било осигурено присъствието
на учениците в клас; както и при липса на съществен елемент от точно описание
на нарушението не може да се санира в хода на съдебното производство с
представяне на документи от работодателя или чрез събиране на гласни
доказателства.
С обжалваното решение на райония
съд е възприета основателността на възражението на ищцовата страна за наличие
на формално основание за
незаконосъобразност на обжалваната заповед с оглед посоченото в Искането за даване на
обяснения № ЧР- 03-647/ 16.05.2019г. за
неизпълнение на задължения на ищеца за осигуряване присъствие на учениците от
ХI А клас по време на втория час на 16.05.2019г. , което било констатирано в КП с вх.№ УВ - 1374/ 16.05.2019г., а
е било наложено наказание за отсъствието им през целия учебен ден на
16.05.2019г.; споделено е и възражението за неопределеност на искането в насока
колко ученици са отсъствали – всички от този клас или част от тях, както и дали
същите отсъстват по уважителни причини или не, което обстоятелство е определено
като съществено поради това, че класният
ръководител не би могъл да носи дисциплинарна отговорност при наличие на
обективни уважителни причини за отсъствие на учениците. В тази насока е
мотивирано въз основа на константната съдебна практика, че нарушенията на
трудовата дисциплина , с техните обективни и субективни
признаци, очертават рамката на спора, като само при конкретното им описание съдът може да извърши проверка за това спазени ли
са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване/
изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове/ , както и тази по
същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки
отделен случай и правилно ли са приложени критериите за определяне на
наказанието предвид императивността на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ , поради
което неизпълнението й при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание не
се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването
им. В тази връзка е отчетена последователността на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.195, ал.1 КТ, основана на съображението
за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез
мотивиране на заповедите съобразно
изискуемите елементи. Поради немотивиране на акта за дисциплинарно наказане по
чл.188, т.1 КТ от работодателя същото рефлектира и върху изпълнението на
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ за снемане на обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание при положение, че наказващият орган не е уточнил
нарушенията от обективна страна с посочване на конкретни нарушения – брой
отсъстващи ученици, причини за отсъствието им, дали отсъствието касае само
втори учебен час или целия учебен ден, не би могло да се иска обяснения за
осъществяването им. Мотивирана е правната значимост само на отразените в акта
за наказание фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в
чл.187 КТ нарушения на трудовата дисциплина. В тази насока е прието
неизпълнение на работодателя за мотивираност на заповедта съгласно чл.195, ал.1 КТ по отношение на конкретно нарушение, което води до невъзможност съдът да
прецени законосъобразността на наложеното наказание.
С въззивната жалба на работодателя се
поддържат заявените с отговора по исковата молба, но и допълват възражения и
доводи в подкрепа на тезата, че
нарушенията в издадената заповед за налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца са конкретизирани, разбираеми, като се оспорва наличието на
нарушения на процедурата по искане на обяснения от ищеца поради неопределеност
на искането в частта на нарушението и неуточненост на броя на учениците и
причината за тяхното отсъствие. Тези доводи се основават на представени по
делото доказателства – извадка от дневника на класа от 16.05.2019г., от която
било видно, че 13 ученика са неприсъстващи през втори учебен час и същите
остават неприсъстващи и през целия учебен ден; както и обстоятелството, че за 6
от тях има представени медицински бележки след налагане на наказанието на К.,
но за останалите нямало представен такъв документ за уважителна причина; сочи
се, че относно данните за броя на отсъстващите ученици е имало знание у ищеца
към момента на установяване на нарушението с оглед качеството на същия като ****,
който има задължение да провери и осигури присъствието им; въз основа на тези
факти се сочи наличие на яснота на нарушението от гледна точка на гарантирана
възможност за ефективна защита срещу уволнение, позовавайки се на цитирана
съдебна практика във връзка с приложение на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ,
като в допълнение е посочено, че в обжалваната заповед са били посочени
основните актове, чрез които е вменено задължението на К. относно задължението
му да контролира посещаемостта на учебните занятия – чл.80, ал.5, т.22 от
Правилника за дейността на училището и раздел IХ, т.17 и т.19 от длъжностната
му характеристика; счита се, че законът не поставя изискване в заповедта да
бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,
както и нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел
за установени, в каквато насока се сочи съдебна практика; налице била яснота за
нарушението у К., което било видно и от писмените му обяснения; от
представените вътрешни нормативни актове и длъжностна характеристика се сочи,
че на ищеца е вменено задължението по осигуряване присъствието на учениците в
час, от което следва изводът, че неизпълнението на това задължение съставлява
нарушение, в каквато насока били и показанията на разпитаните свидетели; в тази
насока се цитира съдебна практика, за която се сочи, че е постоянна, вкл. по
приложението на разпоредбите на чл.193,
ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. Сочи се също, че мотивите за налагане на
дисциплинарното наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането
му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към
които заповедта препраща, независимо от това дали те изхождат от работодателя
или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника
или служителя, да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на
наказанието. Неправилно се счита мотивираното от районния съд, че поради
немотивираност на заповедта за дисциплинарното наказание с обективни и субективни
признаци и неспазена процедура по наказване при искането за обяснение, не се
очертава рамката на спора, като се застъпва становището, че съобразно чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен правилно да
очертае предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като
обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Счита се, че е
налице признание по реда на чл.193 ,
ал.1 КТ за нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено
дисциплинарното наказание, което представлявало извънсъдебно изявление на
служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Прави се оплакването, че в постановеното
решение писмените обяснения на К. не
били обсъждани. Извършва се позоваване на съдебна практика, според която
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин. Изискването на закона
са в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се посочи в какво се
състои нарушението и кога е извършено.
С отговора по въззивната
жалба същата се оспорва като неоснователна, по съображенията: Посочената от
жалбоподателя съдебна практика н ВКС некоректно и противоречиво се цитира и
тълкува; посочения КП от 16.05.2019г. не
е бил връчен на ищеца, независимо, че от бланката в него е посочено той да бъде
предявен на ищеца поради наличната нарочна графа “причини за отсъствието от
класен ръководител”, в резултат на което е налице неизясняване поведението на
ищеца неуточняване на нарушенията, за
които са му поискани обяснения. В заповедта посочване на нарушенето на ясен и
разбираем начин означава, позоваване на известни за него обстоятелства и
документи; позоваваето на КП, който не е връчен на ищеца е неизвестен за ищеца
КП, който е станал причина за издаване на обжалваната заповед, като този КП не
е описан в обжалваната заповед на директора и не препраща към него. Така
посочения КП не отговаря на изискванията на документ, налице са поставени
подписи бз трите имена на лицата, които са го подписали, като не е налице
подпис от ищеца; твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба е, че
нарушението е едно и то е носигуряване присъствието на учениците в клас и
каквото задължение няма в длъжностната характеристика; прави се довод за
нищожност на това предвидено в “Правилника за дейността на училището” задължение,
в който не е посочено какво се има предвид при тълкуване на термина “осигурява”
присъствието на учениците в клас; прави се анализ на ангажираните по делото
гласни доказателства, вкл. чрез позоваване на депозираните от св.В. З.
показания относно проблемността на класа на ищеца с оглед етническата
принадлежност на учениците т.к. някой ходели на работа, други не искали да
посещават училище и която свидетелка като ангажирана от ответника не е успяла
да обясни чрез покзанията си как класните ръководители “осигуряват”
присъствието на учениците в клас, което сочи на това, че формулировката на това
задължение е неясна и непрецизна. Това от своя страна доказва твърдението на
ищеца в ИМ, че същият не е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина,
с оглед на което и нарушението на трудовата дисциплина не е посочено по
разбираем за работника начин. По същество чрез позоваване на разпитанита по
делото св.Д.С. се аргументират извършени от страна на К. действия по посещение
на учениците и родителите из съседните села за агитиране редовното посещаване
на учебните занятия, да проверяват причините поради които не са били посещавани
учебни часове, полагани усилия по контролиране присъствието на децата в
училище, в каквато насока са представени по делото десетки доклади, вкл.
относно причините за отсъствие на децата от училище. Във връзка с поддържаните
додови за липса на виновно неизпълнение на трудово задължение се извършва
позоваване и на чл.53, ал.1 от Конституцията на РБ и ЗПУО относно възрастта /
16г./, до която е задължително училищното обучение.
Жалбата е неоснователна.
Дисциплинарната
отговорност е специален вид договорна отговорност,
която се ангажира за неправомерно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие, което съставлява неизпълнение на трудово задължение, вменено на
работника или служителя с трудов договор по длъжностна характеристика, при което неизпълнение от принципа на
гражданската отговорност вината се предполага. С оглед на това регламентираната от законодателя
формалност на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл.188 КТ е
гаранция за точно установяване вида и характера на трудовото задължение на
работника и служителя, което незпълнение да подлежи на санкциониране чрез
налагане на съответно наказание от работодателя за виновно нарушение на трудова
дисциплина на работника или служителя по смисъла на чл.186 КТ. В този смисъл спазването на императивното
изискване на чл.195 КТ за мотивираност на акта на работодателя за налагане на дисциплинарното
наказание чрез ясно и точно определяне на извършеното неправомерно действие или
бездействие на работника или служителя от обективна и субективна страна, както
и по времеви и пространствени признаци, е предпоставка ясно да бъде очертан конкретния
правен спор между страните от гледна точка на съдържанието на дължимото трудово
задължение, неизпълнението на което е посочено с акта на работодателя да
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ, подлежащо на съответното
наказание по чл.188 КТ.
В
процесния случай видно от оспорената като незаконосъобразна Заповед РД-06-725/
17.05.2019г. на директора на ”ПГСС” - с.Б.
дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана чрез налагане на
дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 КТ
за нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.186 КТ, посочено да е
вменено като трудово задължение във вътрешен акт на работодателя – Правилник за
дейността на училището / чл.80, ал.5, т.22 / и длъжностна характеристика на
учител в качеството му на класен ръководител.
Оспореното наказание е наложено за посочено от фактическа страна бездействие от страна на ищеца, а именно: “
На 16.05.2019 година в качеството на класен ръководител не е осигурил присъствие
на учениците от ХI А клас”, което в длъжностната характерискита като договорен източник
на задължението е описано като задължение класните ръководители да “контролират
посещаемостта на учебните часове от учениците в паралелката, да следят и отговарят
за редовното присъствие и дисциплина на учениците и да вземат мерки” в тази
насока. Това задължение е разширено като
характеристика във вътрешния акт на работодателя чрез въвеждане на изискването
за “осигуряване присъствието” на учениците за учебни занятия. За това именно посочено
общо неизпълнение на договорно задължение по трудовото правоотношение са изискани и писмените обяснения на ищеца в
качеството му на класен ръководител, обективирано в писмо изх.№ ЧР- 03-647/
16.05.2019г. на работодателя, което от
фактическа страна не се покрива в пълнота от посоченото в обжалваната заповед
неосигуряване на присъствие на учениците от IХ А клас “по време на втори час на
16.05.2019г.” Даден от работодателя е срок до следващия ден “ 12.00 ч. на
17.05.2019г.” за представяне на писмените обяснения. Видно от писмени обяснения
с вх.№ ЧР-03-1399/ 17.05.2019г. указанието на работодателя за депозирането им е
било изпълнено. Видно от съдържанието им от ищеца е докладвано за предприетите от
същия мерки по изясняване на обстоятелствата във връзка с установеното
неприсъствие на ученици от IХ А клас в учебен час на датата 16.05.2019г., за
което бил съставен КП от същата дата, безспорно между страните – невръчен надлежно
на ищеца, но от изложеното в писмените обяснения – известен като съдържание. Видно
от комплектованото по делото лично трудово досие на ищеца налице са депозирани
множество доклади по аналогични случаи на констатирани неприсъствия на ученици
в учебни часове, във връзка с които ищецът е извършвал действия по изясняване
на причините от обективен и субективен характер, както и чрез търсене на
съдействие от родители на учениците посредством телефонни контакти и домашни посещения. Следователно от една
страна налице е нарушение на дисциплинарната процедура поради немотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание съгласно изискванията на чл.195 КТ, което да кореспондира на
обстоятелствата, за които се изискват писмени обяснения от страна на работника/
служителя по чл.193 КТ и въз основа на
които обстоятелства да е определен вида на нарушението по чл.187 КТ. Принципно съобразно
изискването на разпоредбата на чл.189 КТ
не е извършена надлежно аргументирана преценка на работодателя във връзка с посоченото
неизпълнение на трудово задължение като основание за налагане на дисциплинарно наказание
с оглед поведението на ищеца. В случая установено
се явява по делото в продължителния период от време на 2018г – 2019г. изпълнението на трудовото му задължение за осъществяване на контрол относно
посещаемостта на учениците на водената от него паралелка на IХ А клас и
вземането на мерки в тази насока, множество доказателста за доклади и проверки
които са налице по делото. По така
изложените съображения следователно въззивният съд намира също, че е налице установено формално основание за признаване
незаконособразност на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца поради неспазване на процедурни правила, уредени в
императивните правни норми на чл.193, ал.1 и чл.195 , ал.1 КТ и чл.189 КТ, в
каквато насока е прието и от районния съд в обжалвания съдебен акт. Отделно от
това по същество следва да се отбележи, че яснотата и разбираемостта на
дължимото трудово-правно задължение, нарушението на което е основание за
ангажиране дисциплинарната отговорностна
работника/служителя, следва да произтича като пояснение от източника на това
задължение, в случая вътрешния акт на
работодателя, посочен в обжалваната заповед / Правилник за дейността на училището/,
чрез който са разширени длъжностните задължения на ищеца в качеството на класен
ръководител във връзка с контрола за посещаемост на учениците в учебните
занятия.
Доводите на жалбоподателя във
въззивната жалба, основани на посочена като трайно установена практика не се
възприемат за основателни. Предметът на правния спор с оглед формалността на
дисциплинарната процедура, се очертава от посоченото в представените по делото
доказателства на тази процедура / обжалваната заповед във връзка с изискването
на чл.195, ал.1 КТ, искане за обяснения
и писмени такива на ищеца по
чл.193 КТ/ , поради което въвеждането на допълнителни фактически основания в
подкрепа наличието на основание за налагане на дисциплинарното наказание, не
санират нарушенията на посочените императивни правни норми. Що се касае до
посочената в жалбата като трайно установена съдебна практика на Върховния
касационен съд следва да се държи сметка за конкретната фактическа обстановка,
във връзка с която са изложени съответните правни мотиви на касационния съд при
преценка относно нейната приложимост за случая.
По така изложените
мотиви жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 КТ на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски
за въззивната инстанция съобразно списък за разноски по чл.80 ГПК в размер на
300 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 пр.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4447/ 21.11.2019г. постановено по
гр.д.№ 10038/ 2019г. на Пловдивски районен съд – ХV гр.с., с което е отменено
наложеното на П.Д.К. *** Заповед № РД-06-725/ 17.05.2019г. на директора на
”ПГСС” - с.Б. дисциплинарно наказание “Забележка”,
като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски по водене на делото в размер на 400 лева и по сметка на
бюджета на съдебната власт – 80 лева.
Осъжда “Професионална гимназия за
селско стопанство” – с.Б., ул.”****, представлявана от директора инж.Й.И.С. да
заплати на П.Д.К., ЕГН: ********** *** сумата 300 лева / триста лева/ -
направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.3 ГПК.
Председател: Членове: