Р Е Ш Е Н И Е
№...
05.05.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 21.04.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №4648 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка
с чл.318 и сл. от ТЗ за дължима сума по фактура на обща стойност 2276,17лв.
Искът е предявен от ЕТ “АВС-Х.Х.”*** срещу „ПРОТРАНС БГ“ ООД с.Куртово Конаре,
общ.Стамболийски, обл.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът извършил продажби на
дизелово гориво и други консумативи по неформален договор с ответника. Ищецът доставил през месец януари
2018г. четири пъти съответните стоки на ответника, за което били издадени
касови бонове – на 01.01.2018г., на 09.01.2018г., на 14.01.2018г. и на
23.01.2018г. За четирите доставки била издадена една обща фактура -
№**********/31.01.2018г. на стойност 2276,17лв. с посочен в нея падеж
31.01.2018г. Страните се договорили сумата да бъде платена в 30 дневен срок от
датата на падежа, но ответникът не спазил уговорката. Въпреки многократните
разговори, сумата по фактурата все още не била изплатена. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия осъдителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2276,17лв. - главница, представляваща задължение по
фактура №**********/31.01.2018г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Твърди, че сумата по фактурата е платена, както се виждало и от
отбелязаните на самата фактура номера на касови бонове. Сумата била платена със
следните фискални бонове: №69120/01.01.2018г. на стойност 862,44лв.,
№69121/01.01.2018г. на стойност 22,50лв., №69399/09.01.2018г. на стойност
1011,03лв., №69577/14.01.2018г. на стойност 340,00лв., №69859/23.01.2018г. на
стойност 40,20лв. Ответникът не дължал нищо по процесната фактура, поради което
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
От приетите като писмени доказателства по делото копия
на: фактура №**********/31.01.2018г., Счетоводна справка, извлечение от
партидата на ответника за извършени доставки за месец януари 2018г., се
установява, че страните са имали договорни отношения, като ищецът е продал на
ответника гориво и други консумативи, а ответникът се е задължил да ги заплати.
По делото бе назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, при извършена проверка в
счетоводството на ищеца се установява, че има издадена фактура
№**********/31.01.2018г. на ответника на стойност 2276,17лв., по която е
отразено, че плащането следва да се извърши по банкова сметка ***. По банковата
сметка на ищеца не са постъпвали суми от ответника с основание за разплащане на
процесната фактура. В касата на ищеца също не са отразени плащания от ответника
по процесната фактура. Ищецът е включил процесната фактура в Дневника за
продажбите за данъчен период 01.2018г. и съответно в справката декларация за
ДДС за съответния месец. В счетоводството на ищеца процесната фактура е
неразплатена. В счетоводството на ответника процесната фактура е отразена, като
е записано, че плащането трябва да стане по банкова сметка ***. Относно
плащането, били отразени следните счетоводни операции: с фискален бон №69121/01.01.2018г. на стойност 22,50лв., с фискален бон №69120/01.01.2018г. на стойност 862,44лв., с фискален бон №69399/09.01.2018г. на стойност
1011,03лв., с
фискален бон №69577/14.01.2018г.
на стойност 340,00лв., с фискален бон №69859/23.01.2018г.
на стойност 40,20лв., цялата сума по фактурата от 2276,17лв. е отразена като платена на каса.
Процесната фактура е включена в Дневника за покупките и съответно в
справката-декларация по ДДС за месец март 2018г. и ответникът е ползвал данъчен
кредит. Вещото лице изрази категорично становище, че като счетоводител не би
закрил процесната фактура в счетоводството на ответника, тъй като липсват
първични счетоводни документи, отразяващи извършено плащане. На представените
от ответника и посочени като номера на самата фактура фискални бонове изрично е
записано, че следва сумата по тях да се плати с платежно нареждане. Това
означава, че не се плаща на каса в брой при покупката. Същевременно ищецът бил
длъжен за всяко зареждане на гориво да издаде фискален документ, тъй като
такива били изискванията на НАП за проследяемост на количествата гориво и
наличностите при търговците. Поради тази причина самата система за отразяване
на плащанията била направена така, че на фискалния бон се отразява начинът на
плащане, за да има възможност за плащане по банка. Освен това, ако се приеме,
че сумите са били платени на каса, то е следвало да има други първични
документи в счетоводството на ответника – например разходен касов ордер за
предоставяне на сума в брой на шофьор или доставчик, който е зареждал горивото,
авансов отчет за заплатените суми на каса, ведно с фискални бонове за плащане в
брой. Такива документи, въпреки изричното искане на вещото лице, не са му били
предоставени от ответника. Поради тази причина вещото лице изразява становище,
че няма основание за счетоводното отразяване при ответника по отношение на
процесната фактура като разплатена.
За установяване на фактите от предмета на доказване бяха
допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетеля ... се установява,
че същият е работел на бензиностанцията на ищеца в процесния период. Същият
разпозна приложеното по делото извлечение по партидата на ответника за месец
януари 2018г. /или месечен лист за зареждане на ответника/, находящ се на лист
6 от делото, като свидетелят заяви, че сам е записвал данните в него. На самото
извлечение се записвало името на фирмата, името на шофьора, който зарежда,
датата, количеството, което се зарежда и цената за съответното количество, като
шофьорът се подписва. В случая шофьорът бил Г.К., който преди това зареждал със
своя собствена фирма – К. Транс, но в определен период работел за ответника. За
всяко зареждане се издавал документ от касовия апарат, като се отразявал
начинът на плащане – дали е в брой или по банка. На самата карта на фирмата
имало записване „К-10”, което означавало, че фискалните бонове се издавали за
плащане по банка. „К-3” означавало плащане в брой. Когато се издавали
фискалните бонове за плащане по банка, клиентът не плащал на касата. Фискалните
бонове се събирали и накрая на месеца се издавала данъчна фактура, към която се
прикрепвали боновете. Клиентът плащал цялата сума по фактурата по банка, а не
за всяко зареждане. Системата за зареждане била обвързана с НАП и затова било
задължително за всяко зареждане да се издава фискален бон, независимо, че не се
плащало в брой от всеки клиент.
От показанията на свидетеля Г.Д.К. се установява, че
същият в процесния период е работел при ответника като шофьор с лиценз. Зареждал
е гориво на бензиностанция на ищеца няколко пъти. Зареждането на гориво е
ставало, като шофьорът се е подписвал на картон на фирмата и не плаща в брой.
Свидетелят потвърди, че той се е подписвал на картона на фирмата на ответника
за всяко от зарежданията през месец януари 2018г. На края на месеца
бензиностанцията издава фактура за цялото количество, заредено през съответния
месец, като сумата е трябвало да плаща по банков път. За конкретната фактура
свидетелят твърди, че е била издадена по този начин, но впоследствие е била
заплатена от него на каса. Свидетелят посочва, че той лично е внасял на касата
на ищеца на три или четири пъти суми от около 400-500лв., с които е платил
цялата сума по фактурата. Трябвало е фактурата да бъде оформена като такава за
платена сума в брой, но свидетелят не знаел дали е направено. За плащанията в
брой не му били издавани документи. Парите той получавал от ... – управител на
ответника. Не помнел дали е подписвал документ при получаването на парите.
Свидетелят зареждал гориво от бензиностанцията на ищеца и на собствената си
фирма – К. Транс. Имал неразплатени задължения към ищеца. Не знаел дали
дадените от него пари в брой не са отразени за плащане на неговия дълг към
ищеца. Не знаел колко му е дълга. Знаел, че парите, които е давал, са били за
задължението на ответника.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля ... и
първата част на показанията на свидетеля Г.Д.К.. Същите са непротиворечиви и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Частта от показанията
на свидетеля К. относно извършеното от него касово плащане, съдът намира за
недостоверни и нелогични. Противоречи на нормалната житейска логика твърдението
на свидетеля, че е получавал в брой пари от управител на ответника без
документ, за да плаща задължение на ответника, което е дължимо по банков път,
като за плащането отново не е получавал никакъв документ. И макар да знае, че
самият той дължи пари на ищеца, свидетелят не знаел, дали парите, които плаща в
брой са отразени като погасяващи задължение на ответника или като погасяващи
неговото собствено задължение, тъй като не знае и колко е неговото собствено
задължение. В тази си част показанията на свидетеля противоречат и на
изискванията на Закона за счетоводството и добрите счетоводни практики. За
извеждането на средства от касата на ответното дружество е било необходимо
съставянето на счетоводен документ – разходен касов ордер, какъвто не е бил
съставен. За извършеното плащане в брой също е било необходимо снабдяването със
съответен документ, който да бъде отчетен от свидетеля срещу предоставените му
средства.
От така изложените фактически обстоятелства съдът намира
от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е
търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Фактурата,
издадена във връзка със сключената сделка представлява вторично доказателство,
доколкото съдържа елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена,
подписи на страните. Ответникът е осчетоводил процесната фактура, включил я е в
справката-декларация по ДДС и е ползвал данъчен кредит, което представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Поради тази причина съдът намира,
че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на
които ищецът е продал стоки на ответника и е издал процесната фактура за
стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника, а фактурата
е надлежно осчетоводено от него. С тези си действия ответникът се е задължил да
заплати стойността на стоките, което не е направил в срок. В хода на делото
ответникът направи взаимно изключващи се твърдения. От една страна с писмения
отговор се твърди, че плащането на стойността на стоките е извършено с
приложените към фактурата и описани в нея фискални бонове. Същите са послужили
като основание и за счетоводното отразяване на разплащането по фактурата.
Установи се обаче от свидетелските показания на свидетеля ..., както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че издадените фискални бонове
- №69120/01.01.2018г. на
стойност 862,44лв., №69121/01.01.2018г. на стойност 22,50лв.,
№69399/09.01.2018г. на стойност 1011,03лв., №69577/14.01.2018г. на стойност
340,00лв., №69859/23.01.2018г. на стойност 40,20лв. не са доказателство за извършено
плащане, тъй като същите са издават в момента на зареждането на гориво, с цел
отразяването на продажбата в НАП и в самите фискални бонове е записано отложено
плащане – „с платежно нареждане”. Т.е. няма как да се приеме, че е било
извършено плащане при всяко от зарежданията на гориво, на датата на самата
покупка, както е отразено в счетоводството на ответника. От друга страна
ответникът твърди, че сумата по фактурата е платена в брой от свидетеля Г.К.,
след издаването й, на четири пъти, след около два-три месеца след издаването на
фактурата. Това твърдение противоречи както на приетите по делото писмени
доказателства, така и на счетоводното записване при самия ответник. В счетоводството
на ответника е отразено плащане по каса, но на датите на самото зареждане,
същевременно липсват първични счетоводни документи за разходване на средства от
касата на ответното дружество – на кого са предоставени, кога и с какъв
документ са отчетени. Липсва и счетоводно записване за по-късното плащане в
брой на сумата по фактурата, съобразно твърденията на свидетеля. В
счетоводството на ищеца също липсва отразено плащане по каса на сумата по
процесната фактура. В тежест на ответника е доказването на факта на извършеното
плащане на процесната сума. Същият не представи категорични доказателства за
установяване на твърдяното от него плащане. Предвид изложеното съдът приема за
установено по несъмнен начин, че сумата по процесната фактура не е заплатена от
ответника нито по банков път, нито в брой. Същата е дължима и към момента на
приключване на устните състезания по делото. Поради тази причина предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за разноски съдът
намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова тежест следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 91,05лв., за
възнаграждение за вещо лице в размер на 260,00лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 696,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Куртово Конаре, общ.Стамболийски,
обл.Пловдив, ул.”12”
№31, представлявано от Пламен Петров Боев да заплати на ЕТ “АВС-Х.Х.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.”Самара-3”, бл.11, вх.А, ет.2, ап.27, представляван от
Х.И.Х., сумата от 2276,17лв. /две хиляди двеста седемдесет и шест лева и 17 стотинки/ - главница, представляваща задължение по
фактура №**********/31.01.2018г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на общо 1047,05лв. (хиляда четиридесет и седем
лева и 05 стотинки) за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: