№ /10.10.2018 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3366 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството
е образувано по жалбата на Г.Х.Б. и Т.Х.Б. *** срещу Заповед № Г-186/30.08.2004
година на заместник кмета на Община Варна в частта, с която е одобрен Подробен
устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ и Работен
устройствен план /РУП/ за УПИ VІІІ-8, в кв. 727 по плана на 3-ти м.р. на гр.
Варна.
Жалбоподателите
твърдят, че заповедта е нищожна. Твърдят,
че предвиденото застояване не съответства на Заповед № РД-02-14-1734 от 21.09.1999
година за одобряване на устройствени зони на Варна и специфични правила и
нормативи за устройство и застрояване на територията й /СПНУЗТ на гр. Варна/.
Твърдят, че с оспорената заповед е допуснато изменение на план, който е обявен
за нищожен с Решение № 11477/20.12.2005 година, постановено по к.адм.д. №
6371/2005 година на Върховния административен съд на Република България.
Твърдят, че в заповедта липсват мотиви. Твърдят, че заповедта нарушава
изискванията за минимална озеленена площ. Твърдят, че ПУП-ПРЗ и РУП е приет при
грубо нарушение на правилата за съхраняване на паметниците на културата.
Твърди, че установената с ПУП-ПРЗ височина на сградите надвишава установените в
чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Твърдят, че имотът попада в компактната територия
на културно-историческото наследство, което не е съобразено. Твърдят, че
ПУП-ПРЗ противоречи на установените режими за опазване на целия ансамбъл
Национална културна ценност /НКЦ/ - „Търговска академия /ВИНС/ - „Френски
колеж“. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
заповедта. Претендират присъждане на направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат
жалбата. Твърдят, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган,
както и поради липсата на съгласие при предвидено свързано застрояване от
собственика на другия имот. Молят съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на оспорената заповед.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Заинтересованите
лица – М.Г.Ч. ***, чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Твърдят, че
не са налице основанията за нищожност, посочени в жалбата и наведени в съдебното
заседание по същество. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата, като неоснователна. М.Ч. претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Заинтересованата
страна – Д.Г.Д., чрез назначения особен представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице основанията, наведени от
жалбоподателите. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Заинтересованите
страни – Е.Е.К., Й.В.Г., П.Р.Д. и Ц.Р.И., редовно призовани, не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със
Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна е одобрен
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІІ-8, в кв.
727 по плана на 3-ти м.р. на гр. Варна.
В
заповедта е посочено, че плановете са изработени и одобрени при условията на
чл. 36, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, вр. чл. 51, ал. 2 от СПНУЗТ на гр. Варна и
предвиждат оформяне на урегулираните поземлени имоти по имотните им граници и
сключено застрояване, така както е показано със зелен, син и червен цвят в
ситуациите, разрезите и силуетите. Посочено е, че съгласно чл. 36, ал. 1, 2 и 3
от ЗУТ са предвидени намалени с до 1/3 от изискващите се разстояния между
сградите и не се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до
съответните имотни граници. В заповедта е посочено, че допуснатите отклонения
от регламентираните със СПНУЗТ на гр. Варна, одобрен със Заповед на МРРБ, ДВ
бр. 88/1999 година, параметри за застрояване (височина, плътност, кинт) са във
връзка с чл. 51, ал. 2 от същите и са обусловени от характеристиката на
наличното културно-историческо наследство и спецификата на третираната
територия – компактна територия на културно-историческо наследство.
Видно
от заповедта, вкл. и от графичната и част, за имот с пл. № 9 е отреден УПИ
VІІ-9, като регулационните му граници съвпадат с имотните, предвидено е
запазване на съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда и надстрояването и
при етажност за УПИ от 3-4 етажа, височина на застрояването – 11-15 метра
(13,50 м.), т.е. средно застрояване, при плътност 64 %, кинт „2,7“ и
озеленяване от 20 % от площта на УПИ.
За
имот пл. № 8 е отреден УПИ VІІІ-8, като регулационните му граници съвпадат с
имотните, предвидено е запазване на съществуващата в имота сграда на три етажа
и надстрояването и с още два етажа и мансарден етаж при етажност за УПИ от 5
етажа и мансарден етаж, височината на застрояването е 15,60 м. – средно
застрояване при плътност 88 %, интензивност (кинт) „3,1“ и озеленяване 20 % от
площта та УПИ.
За
имот пл. № 7 е отреден УПИ ІХ-7, като регулационните му граници съвпадат с
имотните, не е предвидено запазване на съществуващата в имота сграда,
предвидено е изграждане на жилищна сграда от 5 етажа и мансарден етаж, височина
на застрояването – 15,60 м., т.е. средно
застрояване, при плътност 90 %, интензивност (кинт) „4,3“ и озеленяване от 10 %
от площта на УПИ. Заповедта не е връчена на жалбоподателите, както и същата не
е била предмет на съдебно обжалване.
За
тези три имота е предвидено свързано сключено застрояване.
За
имот пл. № 7а е отреден УПИ Х-7а, като регулационните му граници съвпадат с
имотните, предвидено е запазване и частично надстрояване на съществуващата в
имота двуетажна сграда и изграждане на жилищна сграда в УПИ от 5 етажа и
мансарден етаж, височина на застрояването – 15,60 м., средно застрояване, при
плътност 79 %, кинт „2,7“ и озеленяване 10 % от площта на УПИ.
С Решение № 11477/20.12.2005 година, постановено по к.адм.д. №
6371/2005 година, състав на Върховния административен съд е обявил нищожността
на Заповед № РД-12-557 от 30.12.1981 година на първия заместник министър на
Министерство на строителството и архитектурата, с която е приет
Квартално-застроителния и силуетен план /КЗСП/ за централната част на гр.
Варна. Т.е. към момента на издаване на акта е налице предходен действащ план.
С
Определение № 285/03.02.2017 година, постановено по адм.д. № 3366/2016 година
на Варненския административен съд, оставено в сила с Определение №
2996/13.03.2017 година, постановено по ч.адм.д. № 2793/2017 година на Върховния
административен съд на Република България е прекратено производството по
жалбата на Ц.Т.Б. и Х.Г.Б. срещу Заповед № Г-186/30.08.2004 година на заместник
кмета на Община Варна. За да постанови този резултат съдът се е позовал на
влязло в сила Решение № 115/21.02.2008 година, постановено по адм.д. №
1338/2005 година по описа на Варненския окръжен съд, поправено с Решение №
296/23.04.2008 година, с което е отменена Заповед № Г-186/30.08.2004 година на
заместник кмета на Община Варна в частта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за
УПИ-9, ІХ-7 и Х-7а. Т.е. заповедта досежно УПИ VІІІ-8 не е била предмет на
съдебна проверка.
Съгласно
чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Според ал. 2 непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите -
предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано
застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване
на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони,
включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната,
за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени
ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Жалбоподателите
са собственици на имот с идентификационен № 10135.1508.101 по Кадастралната
карта /КК/ на гр. Варна, който съответства на имот с планоснимачен № 7 от
Кадастралния план-стар, за който е отреден УПИ
ІХ-7, видно от Нотариален акт № 27, т. ХІІІ, дело № 4172/1988 година (л.92
от делото) и Нотариален акт № 79, т. LVІІ, дело № 13846/1993 година (л. 90 от
делото) и заключението на Съдебно-техническата експертиза (л.232 от делото).
Видно
от заключението на Съдебно-техническата експертиза имотът на жалбоподателите е
предмет на оспорената заповед – имот ІХ-7, като е предвидено „сключено
застрояване“, включващо и четирите новообразувани имота – УПИ – VІІ-9, VІІІ-8,
ІХ-7 и Х-7а. С оспорената заповед са допуснати намалени отстояния – намаление с
до 1/3 на изискуемите отстояния между сградите и съответните имотни граници,
като имотът на жалбоподателите не е засегнат от тези намалени отстояния. Променено
е предназначението на имотите – от „за жилищно застрояване“ в
„многофункционално застрояване“, с преобладаващо обществено обслужване“.
Предвид
горното съдът намира, че жалбоподателите са активно легитимирани да оспорват
заповедта досежно УПИ VІІІ-8, арг.
чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ.
Конституираните
като заинтересовани страни са собственици на УПИ VІІІ-8, вписани в Кадастралния
регистър.
За
разлика от договорите, нищожността на административните актове не е уредена в
закон. В теорията и съдебната практика е прието, че нарушаването на някое или
някои от специфичните и изрично предвидени в закон условия за валидност на
административния акт е порок, който съобразно степента, в която засяга акта се
квалифицира като основание за нищожност, респ. за унищожаемост. Изискванията за
законност са пет : 1. Актът да е издаден от компетентен (надлежно овластен)
орган; 2. В съответната форма; 3. При спазване на административнопроцесуалните
правила; 4. При спазване на материалноправните предпоставки за издаване на акта;
и 5. Да е съобразен с целта на закона. За да доведе до нищожност на акта
порокът трябва да е особено съществен
Нищожният
акт не поражда целените от автора му правни последици, поради което обявяването
и има декларативно значение. Прието е, че нищожността е налице всякога, когато
разрешеният с акта въпрос не е от компетентността на издателя му. Тук са
разпознаваеми различни видове нищожност. Нищожен е актът, чието изпълнение би
довело до извършване на престъпление. Нищожен е актът, чието изпълнение е невъзможно.
Издаването му е съпроводено с такива тежки нарушения на процедурата или на
материалния закон, че по същество да липсва акт. Такива нарушения са неспазване
на установената форма, нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна
основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на
нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.
Заповед
№ Г-186/30.08.2004 година е издадена от заместник кмета на Община Варна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (ДВ бр. 65 от 2003 година) ПУП се
одобрява със заповед на кмета на общината.
С
Определение № 688/20.03.2017 година съдът е задължил ответника в 7-мо дневен
срок от получаване на съобщението да представи доказателства за надлежното
оправомощаване на заместник кмета да одобрява ПУП- ПРЗ.
Съобщението
е връчено редовно на ответника на 28.03.2017 година, ведно с препис от
определението.
С
молба от 28.03.2017 година ответникът е попълнил административната преписка със
заповеди от 2008 година и 2015 година, като оспорената заповед е издадена през
2004 година, т.е. ответникът не е представил изисканите му доказателства за
надлежно оправомощаване на издателя на оспорения акт.
С
Разпореждане № 2982/22.02.2017 година съдът е изискал от Окръжен съд Варна
адм.д. № 1338/2005 година на ВОС. С писмо от 27.02.2017 година същото е
изпратено за послужване, като с разпореждане на съдията–докладчик е разпоредено
изготвянето на преписка. Част от тази преписка е Заповед № 0399/18.02.2002
година, с която кметът на Община Варна е делегирал правомощията си по чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ.
Предвид
горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед се основава на Заповед РД-12-557 от 30.12.1981
година обявена за нищожна с Решение № 11477/20.12.2005 година, постановено по адм.д. № 6371/2005 година
на Върховния административен съд на Република България. При преценка нищожността на оспорената заповед на това основание
следва да се има предвид, че силата на присъдено нещо на установителните решения
действа само между страните по делото. Решението с което съда обявява
нищожността на акта е установително, то установява, че не са възникнали и не
съществуват разпоредените с акта права и задължения, които засягат оспорващия.
Само при наличие на конститутивно действие на решението, то важи не само за
страните по делото, но и по отношение на всички. В настоящия случай
жалбоподателите не са участвали в производството по обявяване нищожността на
ЗРП от 1981 година, поради което то не действа спрямо тях.
Отделно
от това, дори и да се приеме, че решението произвежда действие и спрямо
жалбоподателите, преценката дали един административен акт е нищожен, като
основан на нищожен акт следва да се извърши с оглед конкретните
материалноправни разпоредби, действали по време на издаването му. ЗУТ предвижда
изменение на действащите планове ако не дават възможност за правилно и
издържано застрояване. Планът може да не удовлетворява
изискванията по застрояването било защото е създаден при друг строителен режим,
било защото по начало не представлява най-сполучливото градоустройствено
решение. Такива несъобразени с градоустройствените постановки планове се
изменят, за да се поставят в съответствие със съвременното изисквания на
селищното устройство. При прогласяване на плана за нищожен следва да се приеме,
че се изменя предходния действащ план.
По твърдението за нищожност
на заповедта поради несъответствието и с правилата за съхраняване на
паметниците на културата съдът намира, че същото по съществото си представлява
твърдение за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно приложение на
материалния закон и е преклудирано.
Всички
други наведени твърдения за нищожност на заповедта, предмет на производството,
са твърдения за незаконосъобразност. Като твърдение за допуснато процесуално
нарушение следва да се квалифицира твърдението за липсата на мотиви, изложени в
заповедта. Като твърдения за допуснати нарушения на материалния закон следва да
се квалифицират твърденията за несъобразяване на ПУП-ПРЗ със СПНУЗТ на гр. Варна,
нарушаване изискванията за минимално озеленяване и липсата на съгласие. Тези
твърдения, обаче, са преклудирани.
Предвид
горното съдът намира, че жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и
направеното искане, на М.Г.Ч. следва да се присъдят направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Х.Б., ЕГН ********** и Т.Х.Б., ЕГН ********** и
двамата от гр. Варна; съдебен адрес ***, чрез адв. Ж. от ВАК срещу Заповед №
Г-186/30.08.2004 година на заместник кмета на Община Варна в частта, с която е
одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване и Работен
устройствен план за УПИ VІІІ-8, в кв. 727 по плана на 3-ти м.р. на гр. Варна.
ОСЪЖДА Г.Х.Б., ЕГН ********** и Т.Х.Б., ЕГН **********
и двамата от гр. Варна; съдебен адрес ***, чрез адв. Ж. от ВАК ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.Г.Ч. *** сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: