Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 162 19.05.2023г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 692 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от С.К. ***, против Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на
Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ, е
разпоредено да се извърши премахване на: сграда с идентификатор 68850.514.423.2
по кадастралната карта, отразена като 2пЖ на регулационен план в УПИ ІІІ-1627
от кв.42б по плана на гр. Стара Загора; разширението към сграда с идентификатор
68850.514.423.2, което не е отразено на устройствените планове и навес с
идентификатор 68850.514.423.4, отразен като пМс на регулационния план в УПИ ІІІ-1627
от кв.42б по плана на гр. Стара Загора.
В жалбата са
изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорената заповед, по
съображения за издаването й в нарушение на императивните законови изисквания за
съдържание на административния акт; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че липсва конкретизирано фактическо основание за
издаването на заповедта и за разпоредените с нея правни последици, тъй като
изложените обстоятелства в мотивната част на акта са неясни и противоречиви,
което на практика води до липса на мотиви. Твърди че обектите, чието премахване
е разпоредено с обжалваната заповед, не са конкретизирани и липсва ясно
изразена воля в разпоредителната част, което обуславя нищожността на оспорения
административен акт. Излага доводи, че доколкото навесът – предмет на
разпореждането за премахване, е самоволно съборен от собствениците на съседния
имот, срещу които е образувано и се води досъдебно производство, неправилно,
необосновано и незаконосъобразно С.К. е задължен да премахне навеса, вместо да
бъде разпоредено на собствениците на съседния имот да отстранят повредите и
щетите, които са предизвикали с техните противоправни действия. Счита, че в
хода на проведеното административно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните изисквания и правила, тъй като от една страна жалбоподателят
не е бил уведомен за извършения от комисията оглед, а от друга няма данни дали
участвалите в комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ длъжностни лица разполагат с
необходимата компетентност за изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Твърди, че направеният с оспорения акт извод, че
разпоредените за премахване постройки не могат да бъдат ремонтирани или
заздравени, е фактически и доказателствено необоснован, тъй като не е мотивиран
с направено, въз основа на извършена експертна оценка, конструктивно становище
със заключение досежно възможността за поправяне и укрепване на строежите. По
подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище от
пълномощниците на жалбоподателя съображения, относно липсата на нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът в разпоредбата
на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ свързва издаването на заповед за премахване на строежи,
е направено искане оспорената заповед да бъде обявена за нищожна или да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото от събраните по делото доказателства
безспорно се установява наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на
чл.195, ал. 6, т.1 от ЗУТ, в съответствие и при правилно приложение на закона и
при наличие на нормативно регламентираните основания за упражненото административно
правомощие, с оспорения акт е разпоредено премахването постройките.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
С вх. № 10-03-53/
18.01.2022г. в Община Стара Загора е постъпила жалба, подадена от Ж. И. Р., като
съсобственик на дворно място, съставляващо УПИ ІV-1628, кв. 42б по плана на гр.
Стара Загора, имот с идентификатор 68850.514.422 по КККР на гр. Стара Загора,
ведно с построените в имота сгради. В жалбата се твърди, че в съседния имот -
УПИ ІІІ-1627, кв. 42б, представляващ имот с идентификатор 68850.514.423 по КККР
на гр. Стара Загора и административен адрес ул. „Д.Н.“ № 90, се намира масивна
сграда, чиято северна страна представлява част от общата граница. Сочи се, че
по стената има множество видими пукнатини и нарушена вертикалност, като е
извършено укрепване чрез стоманобетонна колона, изградена в техния имот. Иска
се становище относно законността на сградата и укрепителната колона. Във връзка
с извършваната по жалбата проверка, от собственика на УПИ ІІІ-1627, кв. 42б по плана
на гр. Стара Загора и съотв. на построените в имота сгради – С.К., е изискано представянето
на документ за собственост на постройките, разположени на границата със
съседния УПИ ІV-1628, кв. 42б, техническа документация или удостоверение за
търпимост, с цел установяване статута на постройките и изготвяне на предписание
от Община Стара Загора. В отговор, с писмо вх. № 10-01-1413/ 10.03.2022г., С.К. оспорва като неверни твърденията в жалбата
досежно съС.ието на сградата, като сочи, че във връзка с незаконни действия на Ж.
Р., в Районна прокуратура – Стара Загора е образувано наказателно производство
по чл.323 НК и чл.216, ал.1 НК. Към отговора са приложени нотариален акт за
собственост и удостоверение за търпимост на двуетажна паянтова жилищна сграда,
находяща се УПИ ІІІ–1627, кв. 42б по плана на гр. Стара Загора.
На
18.03.2022г. от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №
10-00-2265/ 14.09.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка
по подадения от Ж. Р. сигнал, като е направила оглед на място в УПИ ІІІ– 1627,
кв. 42б по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор
68850.514.423 по КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Д.Н.“ №
92. Съгласно съставения Констативен протокол № 19-93-5 от 18.03.2022г. /л.54 и
сл. по делото/, жилищна сграда с идентификатор 68850.514.423.2 и навес с
идентификатор 68850.514.423.4, собственост на С.К., съгласно действащия План за
регулация в УПИ ІІІ-1627, кв. 42б, са отразени както следва: 2Пж – двуетажна
паянтова жилищна сграда, а навесът е отразен като пМс – полумасивна стопанска
постройка. Сочи се в констативния протокол, че вследствие на естествено
износване и неподдържане, постройките са станали опасни за здравето и живота на
гражданите, негодни за експлоатация, застрашени от самосрутване, вредни в
санитарно-хигиенно отношение, като същите представлявали непосредствена
опасност и предпоставка за възникване на нежелани инциденти, както за живущите
в УПИ ІІІ-1627, така и в съседния УПИ ІV-1628, кв.42б, тъй като са разположени
по вътрешната регулационна линия между посочените имоти. Сочи се, че Комисията
е констатирала, че жилищната сграда е с компрометирана цялост на конструкцията
– напукани оградни тухлени зидове, падащи мазилки, пропаднала дървена покривна
конструкция, с покритие от керемиди, опасно надвиснали стрехи, като северният
ограден зид на сградата е с нарушена вертикалност и устойчивост, опасно
наклонен към съседния имот. Констатирано е, че е изпълнена бетонна колона в
съседния имот – УПИ ІV-1628, кв. 42б, която подпира постройката. Установено е и
несъответствие в отразяването на двуетажната паянтова жилищна сграда в
кадастралната карта, регулационния план и действителното положение на
постройката на място. С оглед направените констатации и на основание чл.195,
ал.5 и ал.6 от ЗУТ, Комисията е предложила да се извършат в срок до 30 дни
необходимите ремонтни дейности за конструктивно поправяне и заздравяване на
сграда с идентификатор 68850.514.423.2 и навес с идентификатор 68850.514.423.4,
в интерес на сигурността, безопасността на движение, здравеопазването,
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, като ремонтните
дейности да се изпълнят въз основа на конструктивен проект, изготвен от
инженер-конструктор. По отношение на бетонната колона, която подпира постройката
в УПИ ІІІ-1627, доколкото по представеното геодезическо заснемане попада в УПИ
ІV–1628, кв. 42б, е прието че е неподходяща по местонахождение и следва да се
премахне. Констативен протокол № 19-93-5 от 18.03.2022г. е получен от С.К. на
16.05.2022г.
Със Заявление вх.
№ 20-03-490 от 13.06.2022г. за издаване на виза за проектиране, С.К. е направил
искане до Главния архитект на Община Стара Загора, на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да му бъде издадена виза за проектиране на: „реконструкция на сграда с
идентификатор 68850.514.423.2 в УПИ ІІІ-1627, кв. 42б по плана на гр. Стара
Загора. На заявителя е указано да представи скица от кадастъра и комбинирана
скица между скица от регулационния план и кадастралната карта.
Във връзка със
съставения Констативен протокол № 19-93-5 от 18.03.2022г., С.К.К. и Ж. И. Р. са
поканени на изслушване по констатациите на Комисията, на 14.06.2022г., за което
изслушване е съставен протокол /л.133/.
След проведеното
изслушване по чл.196 от ЗУТ на 14.06.2022г., в писмо изх. № 10-11-7336/
20.06.2022г. на Зам. кмета на Община Стара Загора се сочи, че Комисията е взела
решение да продължи процедурата по чл.195 от ЗУТ относно постройките в УПИ
ІІІ–1627, кв. 42б по плана на гр. Стара Загора. Въз основа на обследване на техническата документация и
извършен нов оглед на място, Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със
Заповед № 10-00-2265/ 14.09.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, е съставила нов Констативен протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г. /л.35 и сл.
по делото/. Съгласно посочения констативен протокол, жилищна сграда с
идентификатор 68850.514.423.2 и навес с идентификатор 68850.514.423.4,
собственост на С.К.К., отразени по действащия План за регулация за УПИ ІІІ –
1627, кв. 42б като 2Пж – двуетажна паянтова жилищна сграда и пМс – полумасивна
стопанска постройка, са търпими строежи, но съгласно влязъл в сила ЧИЗП, одобрен
със Заповед № 2269/ 07.12.1999г. на Кмета на Община Стара Загора, сградата и
навесът нямат поС.ен устройствен статут по действащия ПУП. Сочи се в
констативния протокол, че сграда с идентификатор 68850.514.423.2 и навес с
идентификатор 68850.514.423.4, вследствие на естествено износване и
неподдържане, са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за
експлоатация в този си вид, застрашени от самосрутване, вредни в
санитарно-хигиенно отношение. Двуетажната паянтова жилищна сграда е с
компрометирана цялост – напукани оградни тухлени зидове с нарушена вертикалност
и устойчивост, падащи мазилки, пропаднала дървена покривна конструкция с
покритие от керемиди и опасно надвиснали стрехи, като северният ограден зид на
сградата е с нарушена вертикалност и устойчивост. Сочи се, че в УПИ ІІІ–1627,
кв. 42б северно към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, има изпълнено
разширение към нея, което не е отразено на действащите устройствени планове. От
огледа на място било констатирано, че разширението към сграда с идентификатор
68850.514.423.2 не е обособено като самостоятелно, като постройката вследствие
на естествено износване и неподдържане е негодна за експлоатация в този си вид,
застрашена от самосрутване. Северният ограден зид на сградата е с нарушена
вертикалност и устойчивост, опасно наклонен към съседния имот. Констатирано е,
че е изпълнена бетонна колона в съседния УПИ ІV–1628, кв. 42б, която подпира наклонената
част на постройката. Постройките - сграда с идентификатор 68850.514.423.2,
разширение към нея, което не е отразено на действащите устройствени планове и
навес с идентификатор 68850.514.423.4, представлявали непосредствена опасност и
предпоставка за възникване на нежелани инциденти, както за живущите в УПИ ІІІ-
1627, така и в съседния УПИ ІV-1628, кв.42б, тъй като са разположени по
вътрешната регулационна линия между посочените имоти. Въз основа на извършения
оглед на място и по документи Комисията е приела за установено, че не може да
бъде извършен ремонт без изграждане на нови конструктивни елементи или
поправяне на съществуващи такива, което, предвид определянето на постройките
като търпими строежи без траен устройствен статут по действащия ПУП, съгласно
§53, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, било недопустимо. Сочи се в констативния
протокол, че въпреки предоставената два пъти възможност на С.К. за ремонт,
същият не е проявил инициатива за такъв, като лицето е подало единствено
заявление за виза за проектиране без необходимите документи към него, и има
отказ. С оглед на което Комисията е приела, че няма волята и техническата
възможност за ремонт и постройките следва да бъдат премахнати. На основание на тези констатации и чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ Комисията е направила
предложение да се извърши премахване на: 1. сграда с идентификатор
68850.514.423.2 по кадастралната карта, отразена като 2пЖ в УПИ ІІІ–1627 от
кв.42б по плана на гр. Стара Загора; 2. разширението към сграда с идентификатор
68850.514.423.2, което не е отразено на устройствените планове и 3. навес с
идентификатор 68850.514.423.4, отразен като пМс в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по
регулационния план на града, в интерес на сигурността, безопасността на движение,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите – постройките, поради естественото си износване, са станали опасни
за здравето и живота на гражданите, негодни в този вид за експлоатация,
застрашени от самосрутване, вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да
се поправят или заздравят без да се правят нови или да се укрепват носещите
конструкции.
Съставеният Констативен протокол № 19-93-18 от
07.07.2022г. е връчен на С.К. на 13.07.2022г., като същият е
поканен на изслушване съгласно изискването по чл.196, ал.2 от ЗУТ. За
изслушването е съставен Протокол от 30.08.2022г. /л.23 по делото/, като при
изслушването К. е посочил предприетите от него действия по извършване на
строително-ремонтни дейности и причините, поради които към момента е
възпрепятстван да представи необходимите документи за издаването на виза за
проектиране и съответно за изготвянето на проект.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2129 от
12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 195,
ал.6, т.1 от ЗУТ, е разпоредено на С.К.К. да извърши премахване на: сграда с
идентификатор 68850.514.423.2 по кадастралната карта, отразена като 2пЖ на
регулационен план в УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора;
разширението към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, което не е отразено на
устройствените планове и навес с идентификатор 68850.514.423.4, отразен като
пМс на регулационния план в УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана на гр. Стара
Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло
на констатациите, обективирани в съставения Констативен протокол № 19-93-18 от
07.07.2022г., като е възприето становището на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ
да се извърши премахване на постройките, които поради естественото си
износване, са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни в този
вид за експлоатация, застрашени от самосрутване, вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят без да се правят нови или да
се укрепват носещите конструкции.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на обжалваната заповед, както и документи за наличието
на образувано по сигнал на жалбоподателя С.К. и водено разследване по досъдебно
производство за престъпление по чл.323, ал.1 от НК; проектна документация за
обект „Ремонт за конструктивно поправяне и заздравяване на сграда с идентификатор
68850.514.423.2 в УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора и др.
За изясняване на обстоятелствата от значение по делото, са назначени,
изпълнени и изслушани две съдебно-технически експертизи, заключенията по които,
неоспорени от страните, съдът възприема като обективни, обосновани и
компетентно изготвени. В заключението по първата СТЕ /л.245 и сл./, подробно е
описано е описано фактическото съС.ие на разпоредените за премахване с
обжалваната заповед строежи. По отношение на сграда с идентификатор
68850.514.423.2 в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора е
посочено, че сградата е с паянтова конструкция, състоящ се от дървен носещ
скелет (колони, греди, диагонали) на вътрешните и външните стени с пълнеж от
тухлена зидария от плътни единични тухли. Подовата конструкция е с дървен
гредоред, а покривът е четирискатен с дървена носеща конструкция, изградена
върху дървен гредоред, покрит с керамични керемиди. Връзката между първия и
втория етаж се осъществява чрез еднораменна дървена стълба. От направения оглед
на място експертизата е установила, че сградата е в добро общо съС.ие, не се
наблюдават пукнатини и деформации, застрашаващи сигурността на сградата.
Покривът е в добро общо съС.ие, като дървената покривна конструкция е без
видими провисвания и пропадания. Единствено на места се забелязва напукана
мазилка. Заключението на вещото лице е, че от конструктивна гл.т сградата е в
добро съС.ие. При изслушването на експертизата в с.з вещото лице уточни, че
заключението (по отговора на въпрос 6), че сграда с идентификатор
68850.514.423.2 не съществува на място така, както е описана в обжалваната
заповед, се има предвид фактическото съС.ие на сградата. По отношение на
разпореденото за премахване „разширение към сграда с идентификатор
68850.514.423.2“, от огледа на място експертизата е установила, че разширението
не е обособено като самостоятелна постройка, а е част от жилищната постройка –
на два етажа, както и самата сграда. При изслушването на заключението в с.з
вещото лице уточни, че „разширението“ и жилищната сграда са с общи стени, едно
стълбище и едни и същи основи; сградата е без еркери, като т.нар. разширение не
сочи на строителство на калкан, нито да е извършено пристрояване, като сградата
и „разширението“ са свързани както технически, така и функционално. Първият
етаж е складово помещение, на втория етаж е стая с кухненски бокс, тоалетна и
част от коридора на етажа. Ограждащите носещи зидове на първия етаж са
изпълнени от каменна и тухлена зидария, а конструкцията на втория етаж е
паянтова. Покривът е общ с жилищната сграда, в добро общо съС.ие, без видими
провисвания и пропадания на дървената покривна конструкция. При огледа на място
експертизата е констатирала, че северният ограждащ зид на „разширението“ е
наклонен към съседния УПИ ІV-1628, като в североизточния край е изпълнена
бетонна колона (контрафорс), която подпира наклонената стена, разположена
изцяло в съседния имот. По северната, източната и западна фасади на
разширението има напукана и на места паднала мазилка, на места със значителни
пукнатини. Заключението на вещото лице е, че конструктивно компрометирана е
северната част на разширението, тъй като стената, която е по северната граница
на имота, е наклонена към съседния имот и е извършено укрепване с бетонна
колона. По отношение на разпоредения за премахване навес с идентификатор
68850.514.423.4, от направения оглед на място експертизата е установила, че
северната стена на навеса, която е на регулационната граница с УПИ ІV-1628, е
съборена, като дървената покривна конструкция е в добро съС.ие, със слабо
провисване. Заключението на вещото лице е, че по отношение на навеса е налице
обективна възможност от самосрутване, тъй като е нарушена целостта на
постройката. Според експерта дали жилищна сграда с идентификатор
68850.514.423.2 и разширението към нея са застрашени от самосрутване е въпрос,
който следва да е предмет на едно по-обстойно и продължително конструктивно
обследване, като опасност от самосрутване по принцип съществува в северната
част на разширението към сградата. Помещенията в жилищната сграда и
разширението към нея са снабдени с вода, ток и канализация, но не са поддържани
и се нуждаят от основен вътрешен ремонт /подмяна на настилки, фаянс, тапети,
бояджийски работи и др./. Съгласно изготвено допълнително заключение към
експертизата, по действащия ПУП – ПЗ за УПИ ІІІ-1627 от кв.42б, съгласно ЧИЗП,
одобрено със Заповед № 2269/ 07.12.1999г., жилищна сграда с идентификатор
68850.514.423.2 и навес с идентификатор 68850.514.423.4, са нанесени като съществуващи
постройки, но не е предвидено тяхното запазване спрямо предвиденото по плана
застрояване. Посочените постройки не са елемент от действащото ЧИЗП на УПИ ІІІ-1627
от кв.42б по плана на гр. Стара Загора, не попадат в линиите на застрояване на
имота и нямат поС.ен устройствен статут.
Съгласно
заключението на втората съдебно-техническа експертиза, отразената в КККР на гр.
Стара Загора сграда с идентификатор 68850.514.423.5
(на един етаж с едноскатен дървен покрив, покрит с керемиди), е свързана конструктивно
и функционално със сграда с идентификатор 68850.514.423.2 и разширението към
нея (част е от стълбищната конструкция на жилищната сграда) и съотв. събарянето
на сграда с идентификатор 68850.514.423.2 ще доведе до неизбежно разрушаване и
цялостно събаряне на сграда с идентификатор 68850.514.423.5.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес - адресат на Заповед № 10-00-2129 от
12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, в нормативно установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Заповед №
10-00-2129 от 12.09.2022г. е постановена от материално и териториално компетентния административен
орган – Кмета на Община Стара Загора, при упражняване на правомощия по чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания
по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за
издаването на акта, така и фактите и обстоятелствата, възприети от решаващия
орган като релевантни за наличието на материалноправните предпоставки по чл.195,
ал.6, т.1 от ЗУТ за упражняване на административното правомощие в рамките на предоставената
му от закона компетентност. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, мотивите за издаването на
оспорената заповед могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената
административна преписка документи и в частност - от съставения Констативен протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г. Дали обективираните в констативния протокол и
съотв. в обжалвания акт фактически констатации са верни, респ. доколко тези
констатации обуславят наличието на обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти, запълващи състава на законово регламентираното материалноправно основание
по чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежи, е
въпрос на материална, а не на формална законосъобразност на административния
акт.
По съответствието на обжалваната Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на
Кмета на Община Стара Загора с материалния закон:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с акта правни последици.
В случая, като правно основание за
издаването на оспорената заповед, е посочена разпоредбата на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи,
които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че за упражняване на
административното правомощие по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, законът изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) строеж, който поради
износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на
гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава
условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този
строеж да не може да бъде поправен или заздравен.
Доколкото с обжалваната заповед е разпоредено премахването на три обекта
/строежа/ - 1. сграда с идентификатор 68850.514.423.2, отразена като 2пЖ на
регулационен план в УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора; 2.
разширението към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, което не е отразено на
устройствените планове и 3. навес с идентификатор 68850. 514.423.4, отразен
като пМс на регулационния план в УПИ ІІІ-1627, кв.42б, преценката досежно
наличието фактите и обстоятелствата, възприети от решаващия орган като
релевантни за наличието на материалноправните предпоставки по чл.195, ал.6, т.1
от ЗУТ, следва да се извърши по отношение на всеки един от посочените обекти.
Относно сграда с идентификатор 68850.514.423.2 по КККР на гр. Стара
Загора, отразена като 2пЖ в УПИ ІІІ-1627
от кв.42б по плана на гр. Стара Загора:
За обосноваване наличието на материалноправните
предпоставки за разпореденото премахване
на сграда с идентификатор 68850.514.423.2 в хипотезата на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ (че вследствие на естествено износване и неподдържане, сградата е станала опасна
за здравето и живота на гражданите, негодна за експлоатация, застрашена от
самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение, без възможност за
поправяне и заздравяване), решаващият орган е приел за установено и доказано,
че двуетажната паянтова жилищна сграда е с компрометирана цялост – напукани
оградни тухлени зидове с нарушена вертикалност и устойчивост, падащи мазилки,
пропаднала дървена покривна конструкция с покритие от керемиди и опасно
надвиснали стрехи, като не може да бъде извършен ремонт на сградата без изграждане
на нови конструктивни елементи или поправяне на съществуващи такива, каквито
ремонтни дейности, предвид определянето на постройката като търпим строеж без
траен устройствен статут по действащия ПУП, съгласно §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ било недопустимо. Така приетото се основава изцяло на констатациите на
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, обективирани в Констативен
протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г. Посоченият констативен протокол, ако и да
представлява официален свидетелстващ документ, не се полза с обвързваща съда
материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства, тъй като не отговаря на едно от кумулативно изискуемите се
условия по чл.179, ал.1 от ГПК – документът да е
съставен от длъжностни лица в кръга на службата им. Сочените като извършени от
Комисията действия по обследване на техническата документация и оглед на място,
освен, че са направени само от двама от членовете на Комисията по чл.196, ал.1
от ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-2265/ 14.09.2021г. на Кмета на Община
Стара Загора /л.257 по делото/ и съответно без участието на две длъжностни лица
от определените като основни членове в състава на Комисията, но и при
извършването на проверката, вкл. огледа на място; при формирането на
фактическите констатации досежно съС.ието на строежа и съотв. при съставянето
на Констативен протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г., е взело
участие длъжностно лице – И.И. – ст. специалист отдел „Кадастър и регулация“,
което не е определено като основен или допълнителен член в състава на
назначената със Заповед № 10-00-2265/ 14.09.2021г. на Кмета на Община
Стара Загора Комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ. На следващо място обективираните в
Констативен протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г.
констатации досежно фактическото съС.ие на разпоредения за премахване строеж,
индивидуализиран в обжалваната заповед като „сграда с идентификатор
68850.514.423.2 по кадастралната карта, отразена като 2пЖ на регулационен план
в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора“, се опровергават от
заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът
възприема това заключение като компетентно (изготвено от експерт – инж. ПГС с
пълна проектантска правоспособност) и обективно (дадено след извършен цялостен
оглед на постройката, а не само от външна страна, както е процедирала Комисията
по чл.196, ал.1 от ЗУТ). От направения оглед на място експертизата е
установила, че сградата е в добро общо съС.ие, не се наблюдават пукнатини и
деформации, застрашаващи сигурността на сградата. Покривът също е в добро общо
съС.ие, дървената покривна конструкция е без видими провисвания и пропадания,
като единствено на места се забелязва напукана мазилка. Заключението на вещото
лице е, че от конструктивна гл.т сградата е в добро съС.ие, като фактическото
съС.ие на сградата не съответства на описаното в заповедта. Следователно
обективираните в Констативен протокол № 19-93-18 от 07.07.2022г. констатации на
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, за „компрометирана цялост“ на тази разпоредена
за премахване постройка – напукани оградни тухлени зидове с нарушена
вертикалност и устойчивост, падащи мазилки, пропаднала дървена покривна
конструкция с покритие от керемиди и опасно надвиснали стрехи, се опровергават
от заключението на изпълнената по делото СТЕ. Съответно заключението на вещото
лице, че от конструктивна гл.т сградата е в добро съС.ие,
обуславя недоказаност на извода, че тази сграда е застрашена от
самосрутване. С оглед установеното при извършения оглед от експерта, че сградата е в добро общо съС.ие и е снабдена с вода, ток и
канализация, очевидно констатацията, че помещенията в жилищната сграда не са
поддържани и се нуждаят от основен вътрешен ремонт, не може да обуслови извод,
че сградата е опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване
и вредна в санитарно-хигиенно отношение, в степен и по начин, релевиращи
наличието на посочените в чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ хипотези. Очевидно е и че
СМР, които според вещото лице е необходимо да бъдат извършени /подмяна на настилки, фаянс, тапети, бояджийски работи и др./ по отношение
на постройката – търпим строеж без поС.ен устройствен статут, се субсумират в
хипотезата на текущ ремонт по см. на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ и съотв. не
представляват недопустими ремонтни дейности по см. на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, доколкото не се свързват с изграждането на нови конструктивни елементи или
поправяне на съществуващи такива.
Относно разпореденото
за премахване „разширение“ към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, което не
е отразено на устройствените планове:
Съгласно заключението на изпълнената по делото СТЕ и
отговорите на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата в с.з,
разпореденото за премахване с обжалваната заповед „разширение“ към сграда с
идентификатор 68850.514.423.2, не е
обособено като самостоятелна постройка, а е част от жилищната сграда - „разширението“
и жилищната сграда са с общи стени, едно стълбище и едни и същи основи;
сградата е без еркери, като т.нар. разширение не сочи на строителство на
калкан, нито да е извършено пристрояване, като сградата и „разширението“ са
свързани както технически, така и функционално. Следователно определеното като
обект на премахване „разширение“ към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, не
представлява самостоятелен строеж. За разлика от правомощието на кмета на
общината по чл.225а от ЗУТ за издаване на заповеди за премахване на незаконни
строежи или на части от тях, законовата регламентация по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ не предвижда възможност за постановяване премахването на частта от строежа,
с която се свързва наличието на материалноправните условия по посочената
разпоредба. В
този смисъл разпореждането за премахване в хипотезата на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ на част от строеж, която част от строежа конструктивно или функционално не
е обособена като самостоятелен обект, е недопустимо. След като в случая безспорно
е установено, че „разширението“ към сграда с идентификатор 68850.514.423.2 не
представлява отделна и самостоятелна постройка, респ. пристройка към жилищната
сграда, а е част от тази сграда и в конструктивно, и във функционално
отношение, това разширение, съставляващо част от строеж, не може да бъде предмет на отделно разпореждане за неговото
премахване, както е направено в обжалваната заповед. Действителното от
изпълнената по делото СТЕ се установява, че северният ограждащ зид на
„разширението“ е наклонен към съседния УПИ ІV-1628, като в североизточния край
е изпълнена бетонна колона (контрафорс), която колона, разположена изцяло в
съседния имот, подпира наклонената стена. Съответно заключението на вещото лице
е, че тъй като стената, която е по северната граница на имота, е наклонена към
съседния имот и е извършено укрепване с бетонна колона, северната част на
разширението се явява конструктивно компрометирана. Както беше посочено обаче,
наличието на материалноправните предпоставки по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ,
следва да се преценява с оглед фактическото съС.ие на строежа като цяло, а не
от гл.т на съС.ието на отделните негови части. Отнесено към конкретния случай,
предвид констатацията на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, че част от северната
стена на сградата е с нарушена вертикалност /наклонена към съседния имот/ и с нарушена
устойчивост /наклонената част на постройката е подпряна с бетонна колона,
изпълнена в УПИ ІV-1628/, се е следвало
извършването на преценка дали и доколко така констатираните обстоятелства релевират
наличието на обективна опасност от самосрутване на цялата сграда, съотв. опасност
на сградата за здравето и живота на гражданите, негодност за използване и т.н. В
случая такава преценка не е била извършена, като приетата застрашеност от
самосрутване на постройката, негодност за нейната експлоатация и непосредствена
опасност от възникване на инциденти, нито е обоснована, още по-малко се явява
доказана със събрани по надлежния процесуален ред доказателства. Както е
посочило изпълнилото СТЕ вещо лице, дали е застрашена от самосрутване сградата,
е въпрос, който следва да бъде предмет на обстойно конструктивно изследване. В
този смисъл и доколкото премахването на строеж в хипотеза на чл.195, ал.6, т.1
от ЗУТ, е крайна мярка, прилагането на която изисква и може да се допусне само
при доказаното наличие на законово регламентираните материалноправни основания,
обстоятелството, че опасност от самосрутване по принцип съществува по отношение на част от северната стена на
сградата, не е достатъчно
за да бъде направен обоснован извод, че сградата реално е застрашена от
самосрутване, респ. че съществува обективна опасност за здравето и живота на гражданите. Очевидно без извършено конструктивно обследване от
специалист със съответната професионална квалификация относно степента на
конструктивна компрометираност на тази част от сградата, съотв. на сградата
като цяло, респ. без наличието на експертно заключение относно реалното съС.ие на основните части, конструкции и конструктивни елементи на
строежа от гл.т на устойчивостта на строежа; дали изпълнената бетонна колона
(контрафорс), която подпира наклонената стена, е достатъчна за укрепването и
осигуряването стабилността на конструкцията (за производството по чл.195, ал.6,
т.1 от ЗУТ е ирелевантно в чий имот е имот и изградена и законно ли е изградена
подпорната конструкция); дали са необходими и какви СМР са необходими за заздравяване и
укрепване на сградата, не може да се приеме за доказано нито наличието на
реална опасност за здравето и живота на гражданите, нито обективна застрашеност
от самосрутване на сградата, още по-малко че не може да бъде извършен ремонт
без изграждане на нови конструктивни елементи или поправяне на съществуващи
такива, на каквито съображения необосновано се основава упражненото
административно правомощие по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че по отношение сграда с
идентификатор 68850.514.423.2 по КККР на гр. Стара Загора и на „разширение“ към
сграда с идентификатор 68850.514.423.2, не е доказано наличието на кумулативно
изискуемите се материалноправни предпоставки по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, което
обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед в тази
й част. Освен това административният орган не е изпълнил и задълженията си по
чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, в т.ч за служебно събиране на доказателствата чрез предприемане
на необходимите процесуални действия, вкл. възлагането на експертиза, за установяване
наличието на релевантните за упражняване на правомощието по чл.195, ал.6, т.1
от ЗУТ факти и обстоятелства, което е довело до фактическа и доказателствена
необоснованост на разпореденото премахване на сграда с идентификатор
68850.514.423.2 и разширението към нея, на основание чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че липсват данни за посочената в заповедта „предоставена на два
пъти възможност на С.К. за ремонт на сградата“. Въз основа на първия съставен Констативен
протокол № 19-93-5/ 18.03.2022г. от Комисията по чл.196 от ЗУТ, няма издадена
заповед от кмета на общината по чл.195, ал.5 от ЗУТ за извършване на ремонтни
дейности за поправяне и заздравяване на сградата, като предприетите от С.К.
действия по иницииране на необходимите административни процедури във връзка с
издаването на виза за проектиране и изготвянето на проект, опровергават
твърдяната „непроявена инициатива от лицето и липса на воля за извършване на
ремонт“.
Относно
разпореденото премахване на навес с идентификатор 68850.514.423.4, отразен като
пМс в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора:
От направения оглед на място изпълнилото СТЕ вещо лице е
установило, че северната стена на разпоредения за премахване навес с
идентификатор 68850.514.423.4, която е на регулационната граница с УПИ ІV-1628,
е съборена. Заключението на експерта е, че по отношение на навеса е налице
обективна възможност от самосрутване, тъй като е нарушена целостта на постройката
и в този смисъл навесът представлява опасност за живота и здравето на
гражданите и има риск от ползването му. С оглед на заключението на СТЕ,
неоспорено от страните по делото, съдът приема, че е изпълнена първата
материалноправна предпоставка по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ за издаване на
заповед с разпореждане за премахване на постройката – налице е
обективна опасност и застрашеност от самосрутване на строежа и същият
представлява реална опасност за здравето и живота на гражданите. От изготвеното допълнително заключение на СТЕ се установява, че по действащия
ПУП – ПЗ за УПИ ІІІ-1627 от кв.42б, съгласно ЧИЗП, одобрено със Заповед № 2269/
07.12.1999г., жилищна сграда с идентификатор 68850.514.423.2 и навес с
идентификатор 68850.514.423.4, са нанесени като съществуващи постройки, но не е
предвидено тяхното запазване спрямо предвиденото по плана застрояване.
Посочените постройки не са елемент от действащото ЧИЗП на УПИ ІІІ-1627, не
попадат в линиите на застрояване на имота и нямат поС.ен устройствен статут. От
страна на ответника не се оспорва обстоятелството, навес с идентификатор
68850.514.423.4 представлява търпим строеж. Съгласно § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ (ДВ бр. 101 от 2015г.), търпимите строежи, които нямат поС.ен устройствен статут
по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на
този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да
се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и
вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите
конструкции. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода,
че по отношение на навес с идентификатор
68850.514.423.4 – търпим строеж без траен устройствен статут, допустимите
ремонтни дейности, които могат да бъдат извършвани, се свеждат до такива по
текущ ремонт по см. на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ. С оглед обаче на установеното от
заключението на вещото лице фактическо съС.ие на строежа, без съмнение
необходимите СМР по възстановяването, респ. поправянето/заздравяването/укрепването
на строежа, се субсумират в хипотезите на „реконструкция“ или на „основен
ремонт“ на строежа по см. на § 5, т.42, съотв.
т.44 от ДР на ЗУТ – дейности, които по силата на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101
от 2015г.), се явяват недопустими по
отношение на търпимите строежи без траен устройствен статут. В този смисъл ако и да е налице фактическа и техническа
възможност за ремонт, възстановяване и
заздравяване на сградата, предвид законово въведеното ограничение за видовете
СМР, за които може да бъде одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение
за строеж по § 53, ал.3 във вр. с ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съдът
приема, че е изпълнена и втората кумулативно изискуема се предпоставка по
чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ - навес с идентификатор 68850.514.423.4 не може да бъде поправен и заздравен чрез
извършването на ремонтни дейности, които
законът допуска да бъдат проектирани и разрешени по отношение на търпимите
строежи без траен устройствен статут.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че за наличието
на материалноправното основание по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, е абсолютно
ирелевантно дали събарянето на северната стена на навеса, довело да частичното
срутване на навеса и съотв. до създадената обективна опасност от самосрутването
на целия строеж, е резултат от действия на трети лица. Обективното наличието на
обстоятелства,
в резултат на които строежът е станал опасен за здравето и живота на
гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване и т.н, без
значение дали тези обстоятелства са възникнали в резултат на случайно събитие
или на действия/ бездействия на собственика на имота или на трети лица и
доколкото строежът не може да бъде поправен или заздравен, са необходимите и
достатъчни условия за издаване на заповед за премахване на строежа в хипотезата
на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ. В този смисъл ако по съответния процесуален ред
бъде установено и доказано, че съС.ието на навеса и последиците по чл. 195,
ал.6, т.1 от ЗУТ, са вследствие на виновно и противоправно/ неправомерно
поведение на трети лица, то собственикът на постройката ще може да реализира
правото си за обезвреда/репариране на претърпените вреди по общия исков ред. Ето
защо наличието на образувано по сигнал на
жалбоподателя С.К. и водено разследване по досъдебно производство за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК във връзка с извършено събаряне/срутване на част от
сграда с идентификатор 68850.514.423.4, нито може да изключи упражняването на
административното правомощие по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ при наличието на
законово предвиденото основание за това, нито може да обуслови задължаването по
административен ред на третите лица да отстранят нанесените от тях щети и
повреди и да възстановят постройката в предишното й фактическо съС.ие.
Относно оспорването в частта му по искането за
прогласяване нищожността на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на Кмета на
Община Стара Загора:
Според
константната съдебна практика, основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. Нищожни са актовете, постановени в нарушение
на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност; постановените при неспазване на изискуемата от закона съществена
форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо
нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Изведено от съдебната практика, като критерий за нищожност на акта може да
се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е
толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата
на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма
волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или
в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за
последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия
адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая
такива нарушения не се констатират. Съответно обжалваният акт нито е лишен от
законова опора, нито е издаден при липса на нормативно основание за упражненото
административно правомощие, нито се нарушават императивни норми с характер на
основни правни принципи. Нарушенията на административно - производствените
правила, дори и да са от категорията на съществените, не могат да опорочат
оспорения акт до степен на нищожност. Доколкото не се установяват пороци,
дисквалифициращи Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. като валиден административен акт, оспорването в частта му по искането за
прогласяване нищожността на обжалваната заповед, се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, в
частта й, с която е разпоредено премахването на сграда с идентификатор
68850.514.423.2 и разширението към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, като
постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Оспорената заповед
в частта й, с която на основание чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ е разпоредено
премахването на навес с идентификатор 68850.514.423.4, е правилна и
законосъобразна и жалбата срещу административния акт в тази й част, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Като неоснователна следва да бъде
отхвърлена и жалбата в частта й по оспорването с искане за прогласяване
нищожността на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г.
Предвид изхода на делото,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски (10лв. внесена
държавна такса, 1000лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и
660лв. внесени възнаграждение за вещи лица), следва да бъде уважено съразмерно
на уважената част от жалбата, като Община Стара Загора следва да бъде осъдена
да заплати на С.К. сумата от 835лв. Не се следва присъждане на разноски на
ответника съразмерно на отхвърлената част от жалбата, тъй като до приключване
на последното по делото съдебно заседание, не е направено такова искане.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, в частта й по оспорването с искане за прогласяване нищожността на
Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, в
частта й, с която на основание чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ на С.К. е
разпоредено да премахне сграда с идентификатор 68850.514.423.2 по кадастралната
карта, отразена като 2пЖ на регулационен план в УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана
на гр. Стара Загора и разширението към
сграда с идентификатор 68850.514.423.2, което не е отразено на устройствените
планове, като незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К. с адрес ***, в
частта й по оспорването на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора, в частта с която на основание чл. 195, ал.6,
т.1 от ЗУТ, на С.К. е разпоредено да премахне навес с идентификатор
68850.514.423.4, отразен като пМс на регулационния план в УПИ ІІІ-1627 от
кв.42б по плана на гр. Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на С.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 835 /осемстотин тридесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: