РЕШЕНИЕ
№ 1156
гр. В., 23.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110112300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от Р. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: град В.,
ул. „С.“ № * срещу ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.
п. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 1070,00 лв. (след
допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК) представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение за установено на 22.12.2020 г. застрахователно
събитие по застрахователна полица № * г., за лек автомобил „Ауди А6“, с ДК № *,
изразяващо се в увреждания на преден капак, преден десен калник, предна дясна варта,
задна дясна врата, заден десен калник и капачка на резервоар за гориво, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.08.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди чрез процесуалния си представител адв. П.Р., че е собственик на лек
автомобил „Ауди А6“, с ДК № *, по отношение на който ответникът осигурява
застрахователното покритие по застрахователна полица „Каско“ № * г. със срок на действие
07.02.2020 г. - 06.02.2021 г. Ищецът сочи, че е платил дължимата застрахователна премия от
823,65 лв. Поддържа, че на 21.12.2020 г. автомобилът бил паркиран на неохраняем паркинг
пред жилищна сграда на адрес гр. В., ул. „Д. л.“ № *, а на 22.12.2020 г. ищецът установил, че
по него са налице увреждания, вероятно от надраскване и удар по преден капак, преден
десен калник, предна дясна варта, задна дясна врата, заден десен калник и капачка на
резервоар за гориво. Сочи се, че застрахователят бил уведомен за щетата на 29.12.2020 г. и
1
по нея била образувана застрахователна преписка №* г Служителите на застрахователната
компания. установили при оглед увреждания по преден капак, посочен с лека степен на
деформация за ремонт и боядисване; по заден десен калник, по преден десен калник, по
предна дясна врата, по задна дясна врата и по капачка резервоар за гориво. Ищецът сочи, че
е депозирал жалба до I РУ ОД МВР- В. за извършените увреждания по МПС, за коет му е
издадено Удостоверение * г. Излага, че на 14.01.2021 г. ответникът му изплатил
обезщетение в размер на 620,43 лв., но след проучване в сервизи в гр. В. ищецът установил,
че средната стойността на ремонта за отстраняване на щетите по автомобила възлиза на
1690,00 лв., като остатъкът от 1070,00 лв. след не е заплатен и понастоящем. Поддържа, че с
плащане на сумата от 620,43 лв по щета №* г. ответникът компания е извършил признание
за на основателността на застрахователната претенция и спорен остава само нейния размер.
обезщетение, като спорен момент считаме, че е единствено дължимия се размер на
застрахователното обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „А. и.”,
чрез процесуалния му представител - юрк. В. Б., с който искът се оспорва по основание и
размер. Поддържа, че с плащането на сумата от 620,43 лв. е изпълнил задължението си по
полицата. Излага, че само един от увредените детайли е бил за лек ремонт, а всички за
боядисване с материали в минимални количества, поради което претенциите на ищеца са
неоснователни. Излага се, че обезщетението е платено по експертна оценка, както и че
застрахованото лице няма право да ремонтира автомобила в сервиз за сметка на
застрахователя съгласно т. 79.4.1. от Общите условия поради възрастта на автомобила. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски. Оспорва се размера на платения от ищеца адвокатски хонорар.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв.
П.Р., чрез който поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез писмена молба
докладвана от съда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие;
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че
вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и
2
че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за
настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По делото не е било спорно, а и от приетoто като доказателство свидетелство за
регистрация на МПС І част (л. 12), съдът приема за установено, че ищецът Р. В. Р. е
собственик на л.а. „Ауди А6“, с ДК № *.
По делото е обявено за безспорно също, а и от представената застрахователна полица
№ * г. (л. 5), се установява, че към датата на твърдяното застрахователно събитие -
22.12.2020 г., ответникът е осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за
застраховка „К.“ със срок на действие 07.02.2020 г. до 06.02.2021 г. за собствения на ищеца
л.а. „Ауди А6“, с ДК № *.
На следващо място представеното с исковата молба уведомление-претенция за щета
по застраховка „Каско“ полица № * г., преценено в съвкупност с предприетото от ответника
с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск, ангажират съда
да приеме, че специалното рекламационно производство предвидено в чл. 380, ал. 1 от КЗ е
отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е
платил пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение. Респективно предявената
по съдебен ред претенция се явява допустима.
По делото е прието за безспорно и че по образуваната преписка по щета щета №* г.
ответникът е заплатил обезщетение от общо 620,43 лв., с което свое действие е признал
извънсъдебно с конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително
настъпването на застрахователно събитие по отношение на застрахования автомобил на
твърдяната дата 22.12.2020 г. при заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП,
който не се оспорва с отговра на исковата молба, а именно чрез надраскване и удар по
преден капак, преден десен калник, предна дясна варта, задна дясна врата, заден десен
калник и капачка на резервоар за гориво, което обстоятелство се установява и от
приложеното от ищеца удостоверение издадено на 23.12.2020 г. от Първо РУ при ОД на
МВР – В. с рег. № * г.
На следващо място не е спорно, а и видно от приложения на л. 10 опис - заключение
по щета № * г., изготвен и подписан от служител на ответника, както и от ищеца, се
установява, че на 29.12.2020 г. по лекия автомобил „Ауди А6“ са били налице следните
щети - преден капак – леко увреждане, за боядисване; заден десен калник – за боядисване;
преден десен калник – за боядисване; предна дясна врата – за боядисване; задна дясна врата
– за боядисване; капачка резервоар за гориво – за боядисване. T.e. тъждеството между
твърдените от ищеца с исковата молба щети и действително настъпилите при
застрахователното събитие от 22.12.2022 г. се установява по несъмнен начин и от
3
съставениия и подписан от служители на застрахователя документ, представляващ писмено
извънсъдебно признание на търговеца на неизгодния за него факт, че вследствие на ПТП по
собственият на ищеца лек автомобил са увредени именно детайлите твърдяни от ищеца.
Единственият спорен въпрос по делото е за размера на дължимото от застрахователя
обезщетение.
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите настоящият
състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012
г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г.
на ІІ т.о. на ВКС). В тази връзка съдът намира за неприложими вариантите за обезщетяване
на щетите по цени на сервизи притежаващи сертификат за качество в размер на 2270,52 лв.,
както и по цени на сервизи, които не притежават сертификат за качество в размер на
1266,93 лв. Това е така защото визираните варианти включват стеснителен критерии, което
противоречи на самата дефиниция за средна пазарна цена. Формирането на средна цена чрез
посочване на оферти единствено от сервизи със сертификат за качество или без такъв, води
до необосновано декласиране на останалите фактически участници в пазара на тези услуги.
Наред с това тези два варианта са по-високи, съответно по-ниски, от установните от вещото
лице варианти съобразени с пазарните условия, респективно не кореспондират на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, съгласно императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Поради това за
действителен следва да се приеме размерът на обезщетението за вредите от ПТП, съобразен
със средните пазарни цена на труда, който критерии е включен при останалите два варианта
на неоспореното заключение, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно,
възлизащи на 1750,14 лв. съответно 1727,84 лв. Доколкото и в двата приложими варианта
заключението на вещото лице възлиза над претендирания от ищеца размер от 1070,00 лв.,
отчитайки и извънсъдебно платеното от застрахователя обезщетение от 620,43 лв., както и
диспозитивното начало в процеса, то искът се явява доказан именно в пълния предявен
размер и следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.08.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на правния спор ищцата има право да репарира сторените разноски в
процеса, които съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК възлизат
на общо 650,00 лв., от които 50,00 лв. за държавнa такси, 300,00 лв. депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. В тази връзка съдът намира за
неоснователно релевираното от ответника с молбата по хода възражение по чл. 78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар доколкото същият е дори под
относимия мимимум от 304,90 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.
п. № *, да заплати на Р. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „С.“ № *, сумата
1070,00 лв., представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за установено
на 22.12.2020 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г., за лек
автомобил „Ауди А6“, с ДК № *, изразяващо се в увреждания на преден капак, преден десен
калник, предна дясна варта, задна дясна врата, заден десен калник и капачка на резервоар за
гориво, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 24.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото
разноски, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.
п. № *, да заплати на Р. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „С.“ № *, сумата от
650,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5