№ 13092
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110158435 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. Р. Т. за признаване на установено, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на
ищеца следните суми: сумата в размер на 1 822,71 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 250,60 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
46633/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди, като
собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция.
Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане, като ответникът е използвал доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния период и не е погасил задълженията си за
същата. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в този смисъл твърди, че ответницата е изпаднала в забава.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с горното ищецът
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена
такава заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжника, че не дължи
сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
1
срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Твърди, че от 2005 г. в процесния недвижим
имот няма доставка на топлинна енергия, съответно такава не се ползвала и не се дължала.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, респективно качеството си на
потребител на топлинна енергия. Навежда твърдения, че в качеството й на наследник на
починалия й баща (починал на 27.01.2022 г.), не е налице законово основание за наследяване
и на партидата на процесния имот, тъй като същата е била открита на името на
наследодателя й. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземането в
размер на 1822,71 лева, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Прави възражение за прекомерност
на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на
цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От материалите по делото се установява, че ответникът Роциса Р. Т. е собственик на
процесния недвижим имот, представляващ ап. № 33, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл.
2
Гебрев“ бл. № 32, вх. Б.
От приложеното на л. 5, елетрофотографско (ксерографско) копие на Нотариален акт
№ 191, том 2, дело № 350/2010 г., се установява, че Рангел Иванов Стоилов закупува
процесния недвижим имот, находящ се в гр. Перник, а именно апартамент № 33, ул. „Бл.
Гебрев“ бл. № 32, вх. Б.
От представено по делото л. 6, елетрофотографско (ксерографско) копие на
Удостоверение за наследници на Рангел Иванов Стоилов, се усановява, че последният е
оставил за свой единствен наследник по закон дъщеря си - Р. Р. Т..
С оглед изложеното следва извода, че ответникът Р. Р. Т. има качеството потребител
на топлинна енергия.
Възражението на ответника, че същата не обитава процесния имот, поради което и не
дължи исковите суми е неоснователен. Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената (в този смисъл
постановките на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Като неоснователно се преценява и възражението на ответника, че сметките са
надписани и обективиран стойности за консумирана топлинна енергия, които реално не са
използвани. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да
бъде осигурена възможност служителите на дружеството, осъществяващо дялово
разпределение, да отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери, уреди за дялово
разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят
протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната
станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента
служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не.
Когато топлопреносното предприятие и дружеството за дялово разпределение са изпълнили
своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да
получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. В случай че клиентът отсъства продължително от имота и
това не е възможно, законът предвижда няколко разрешения: На първо място, съгласно чл.
77 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентът може да подаде заявление до
топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му. В този
случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до
15 дни след постъпване на заявлението. На второ място, съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата
за топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба
предоставя на клиента тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка,
може да възрази срещу нея и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да
направят нов отчет, като осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде
направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на
клиента се погасява. На трето място, в имота могат да бъдат поставени уреди за дялово
разпределение с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да
бъдат отчетени. В конкретния случай за процесния период ответницата не установява да е
предприела такива действия и не е осигурила достъп до апартамента за отчет, поради което
за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия
за апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло,
като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална
3
квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция захранва един
вход, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че топломерът в абонатната станция се
отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
"терминал", с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число на месеца.
Установил е, че ФДР "Директ" ООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в абонатната
станция. Уточнява, че за процесния период ответникът не е осигурил достъп до имота на
ФДР, порати което са изготвени протоколи за неосигурен достъп - съответно един протокол
от 21.05.2021 г. и един протокол от 30.05.2021 г. Обяснява, че процесният имот има отопляем
обем по проект 159 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда, предаден от председателя на домсъвета на дружеството - ищец. На базата на този
отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата
за топлоснабдяването. Заключава, че като извършени изисления, остава непогасено
задължение за топлинна енергия в размер на 1 820,84 лв. за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявената претенция,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото
дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията.
За процесния периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., приложение намират общите
условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на
основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 02.08.2022 г.,
респективно вземанията на ищеца станали изискуеми преди 02.08.2019 г. са погасени по
давност. Такива претенции обаче няма заявени от "Топлофикация Перник" АД. Ето защо
инвокираното от ответника възражение по чл. чл. 111, б. "в" ЗЗД също се явява
неоснователно, поради което и главният иск за главница за консумирана, но незаплатена
топлинна енергия, следва да бъде уважен до посочения от вещото лице размер - 1 820,84 лв.,
а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 822,71 лв. - да се отхвърли като
недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 250,60 лв.,
за периода 09.07.2020 г. – 18.07.2022 г. върху претенцията за доставена топлинна енергия,
съдът намира следното.
За процесния период, приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
4
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорната претенция за
лихва всякога е в зависимост от произнасянето на съда по главната претенция. Доколкото в
случая главният иск се уважи до размера от 1822,71 лв., именно върху него следва да бъде
начислена мораторна лихва за периода 09.07.2020 г. – 18.07.2022 г. С оглед правилото на чл.
162 ГПК дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 374,29 лв. В обобщение и
предвид че ищецът претендира по-нисък размер, а именно 250,60 лв., при съобразяване на
диспозитивното начало в гражданското право - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, акцесорният иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените претенции
следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови претенции в общ
размер 2073,31 лв., като са уважени искове - 99,91 %, респективно отхвърлени - 0,9 %.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 572,38 лв., от които 47,67
лв., както и довнесени 25 лв. - държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 56,23 лв. – държавна такса в
исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
исковото производство и 300 лв. – внесен депозит за вещи лица.
С оглед уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 572,38 лв.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, доколкото нито се
претендират такива, нито са приложени доказателства за извършване на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Р. Т. ,
ЕГН **********, с адрес: с. Мърчаево, ул. „Цар Симеон I“ № 13, дължи на
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република", на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ сумата от 1 820,84 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021 г., за
имот, представляващ ап. № 33, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл. Ребрев“ бл. № 32, вх.
Б, ап. 33, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 02.08.2022 г., до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 1 820,84 лв. до пълния предявен размер от 2 073,31 лв. като недоказан, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 46633/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 65-ти състав
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Р. Т. ,
ЕГН **********, с адрес: с. Мърчаево, ул. „Цар Симеон I“ № 13, дължи на
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република", на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 250,60 лв. – мораторна лихва за периода 09.07.2020 г. – 18.07.2022 г. върху
главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 46633/2022
г., по описа на СРС, II ГО, 65-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Мърчаево, ул. „Цар Симеон I“ №
13, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК , да заплати на „Топлофикация Перник“
АД, ЕИК *********, сумата от общо 572,38 лв. – разноски в заповедното и исковото
производство с оглед уважената част на претенциите.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6