Р Е Ш Е Н И Е
№3100/10.7.2015г.
Гр.Варна,10.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,XLІІ състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
юни през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
секретаря Х.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 597 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба с правно ос*ние чл. 127,
ал. 2 от СК, депозирана от К.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „*, чрез процесуален представител - адвокат
*
от АК Варна , със съдебен
адрес:***, срещу В.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***.
В исковата молба са наведени
фактически твърдения затова, че ищецът е баща на детето *, ЕГН **********, родена на *** г. от съвместното съжителство на
ищеца с ответницата В.Х..
Ищецът твърди, че с ответницата са в
интимни приятелски отношения от 10 години, като известно време преди раждането
на детето са заживели на съпружески начала. Сочи се от ищеца, че през
последната година между страните са се появили противоречия от личностен
характер и относно отглеждането и възпитанието на детето, довели до напускане
на семейното жилище от страна на ответницата. Ищецът твърди, че след раздялата
ответницата не му предоставя възможност да се среща с детето, въпреки
многократните опити за това.
Във връзка с гореизложеното ищецът е
сезирал съда със следния петитум,обуславящ квалификация на иска по чл.127, ал.2 СК, а именно:
упражняването на родителските права над детето да бъдат предоставени на майката В.Б.Х.;
да бъде определено местоживеенето на детето в дома на
майката Х. ***;
да бъде определен
режим на лични контакти на ищеца с
детето, както следва: всеки петък от 17 часа до неделя до 18 часа първа и
трета седмица от месеца; първите два дни от всички национални и религиозни
празници, половината от зимната и пролетна ваканция; 30 дни през лятото,
разделено на 2 посещения при бащата по 15 дни, когато майката не е в
законоустановен отпуск, при предложени периоди от 20.06 до 05.07 и 01.08 до
15.08.;(съобразно допуснатото изменение
по реда на чл.214,ал.1 ГПК)
ищецът
да бъде осъден да заплаща издръжка
за детето * в размер на 150 лв. с
начална дата – датата на завеждане на
исковата молба 20.1.2015 г., до настъпване на законови предпоставки за
нейното изменение или прекратяване.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала Отговор на исковата молба чрез процесуалния
представител- адвокат * от АК Варна.
В отговора е застъпено становище за
допустимост и частична ос*телност на иска.
Твърди се, че наведените твърдения в
исковата молба не отговарят изцяло на действителната фактическа обстановка.
Ответницата не оспорва твърдението на
ищеца, че е напуснала семейното жилище, но твърди, че причината за това е, че
ищецът се е прибрал „видимо пиян” за пореден път.
По същество ответницата сочи, че не е
възпрепятствала срещите между ищеца и дъщеря им.
Ответницата излага, че с ищеца са
направили опити да постигнат съгласие относно режима на лични отношения между
бащата и детето и размера на дължимата издръжка, но такова не е налице.
В отговора
на исковата молба ответницата твърди, че детето * посещава ЦДГ № *”, ІІІ-та
група, като средната месечна такса е в размер на 40 лв. Също така, сочи
ответницата, детето посещава курс по английски език, за което заплаща такса в
размер на 21 лв.
Посочено е в
отговора на ответницата, че детето има здравословни проблеми, поради което е
необходимо лечение и средства за лекарства. Предвид гореизложеното, ответницата
претендира присъждане на издръжка в
полза на детето в размер на 220 лв.,
платима от бащата на детето, ведно със законна
лихва за забава за всяка закъсняла вноска след падежа – първото число на месеца, считано от 01.01.2015 г. до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване.
По отношение
на упражняването на родителските права,
ответницата претендира същите да бъдат предоставени на нея, с определяне на
местоживеене на детето в нейния дом, находящ се в гр. *.
Относно
режима на лични контакти на бащата К.Т.Т.
с детето ответницата е предложила
следния такъв: всяка първа и трета седмица на месеца от 17 ч. в петък до 10 ч.
в неделя; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск и втората половина от официалните празници в Република България.
В хода на производството по делото, в
откритото съдебно заседание проведено на 5.6.2015 г. ищецът е направил искане
за определяне на привременни мерки, което искане съдът е разгледал в последното
открито съдебно заседание .С Определение, постановено на 12 юни
В
същото последно по ред открито заседание ищецът, представляван от адв.Н.* (
преупълномощен от адв.* * ) - желае съдът да уважи иска, така, както е бил
изменен в съдебно заседание от 15.05.2015г., като счита, че исканият от ищеца
режим на лични контакти между бащата и детето е допустим, изцяло в интерес на
детето и ще спомогне за съхраняване и развитие на изградената между тях
емоционална връзка. По отношение на размера на издръжката процесуалният
представител на ищеца счита, че предложеният от ищцовата страна размер от 150
лв. е повече от достатъчен, за да задоволи нуждите на детето.
Ответницата
по делото, представлявана от адв.Т.*, в хода на спора по същество сочи, че по
делото има два спорни въпроса : първият – режима на лични отношения на бащата и
детето и вторият за размера на дължимата за детето издръжка между 150 и 220
лева. Адв.* намира, че по – елементарният за установяване и постановяване на
Решение въпрос е размера на издръжката, като излага становище, че доказаните от
ищеца брутни доходи са 1000 лева месечно. При съобразяване на нуждите на детето
и възможностите на бащата, и разпоредбите на чл. 142 и 143 от Семейния
кодекс, адв.* смята, че издръжката от 220 лв. е съобразена с нуждите на детето,
неговото здравословно състояние и няма да затруднят бащата при превеждането на
тази сума в полза на детето му. По отношение на втория въпрос - режима на лични
отношения, адв.* заявява в откритото съдебно заседание, че е стъписана от
режима на лични отношения, постановени по реда на привременните мерки и затова
пледира този режим на лични отношения в Решението да бъде коригиран, с оглед
възрастта на детето, неговия пол и факта, че детето не ходи още на училище.Коригирането
на режима,определен с акта по привременните мерки, адв.* аргументира с
твърденията, че детето досега е живяло с майка си, привързано и към двамата родители,
но грижите за едно момиченце на 5 години биха били по-добре реализирани от
майката.Сочи се , че родителите на майката на детето имали възможност да
помагат изцяло при отглеждането на детето а и детето щяло да се чувства по –
уютно при майка си . Въпреки ,че по делото страните не спорели относно
упражняването на родителските права, адв.* намира, че престой от тридесет дни
на детето при бащата през лятото е много дълъг период на раздяла на детето с
майката .При тези съображения предложението на адв.* е съдът да приеме, че
докато момиченцето стане ученичка режимът на лични контакти между бащата и
детето да се състои в това бащата да взема детето от дома на майката и да се
грижи за него 15 дни или 2 пъти по 10 дни, когато майката не е в платен годишен
отпуск . Именно 2 пъти по 10 дни престой на детето през лятото при бащата,според
процесуалният представител на ответницата, е режимът, който съдът следва да
определи ( макар и в разрез със становището на самата ответница ).Ответната
страна счита,че след навършване на 7 години на детето , може и да бъде определен вече по- широк режим на
лични контакти между бащата и детето
през лятото . По същество ответната страна, така както и в хода на съдебното
производство, изразява категоричното си несъгласие всички истински празници :
Рождество *о и Великден детето да прекарва само с баща си , без майката да може
да контактува с детето .Именно тези празници , сочи ответната страна са много съществени
за възпитанието на детето, за духа, в който то трябва да израсте , поради което
и режимът по привременните мерки не следвало да бъде продължен.Рождественските
и Великденски празници детето да бъде само първата половина при бащата, а
втората половина - при майката, адв.* намира за несправедливо не само за
детето, но и за майката. През учебния период, след като детето започне училище,
втората половина от зимната и пролетна ваканция,ответната страна предлага
детето да бъде с бащата, а първата половина - с майката.
В
заключение процесуалният представител на ответницата изразява становище,че ако съдът
намери по справедлив режим за разпределение, но не само първите, най-важни, празници
детето да бъде с бащата, само тогава, ответната страна би се съгласила с такова
разпределение на режим на лични отношения .
В
същото заседание ответната страна претендира и за присъждане на разноските по
делото .
В
откритото по делото съдебно заседание контролиращата страна ДСП Варна не
изпращат представител. Контролиращата страна е изразила писменото си становище
в приобщения по делото Социален доклад.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че детето * с ЕГН **********, родено на * 2009 година
в град Варна е родено от съвместното съжителство между страните по спора –
ищеца К.Т.Т. и ответницата В.Б.Х..Този факт се установява и от ангажираното от
ищеца със сезиращата молба заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение
за раждане серия *
№ * , приобщено на
л.5 от делото , издадено въз ос* на Акт за раждане № * г. на Община Варна.
От
приобщената по делото на л.17 и неоспорена от страните служебна бележка, издадена
от Целодневна детска градина № * се установява, че детето * посещава ІІІ Б група в детската градината и е
имало следните регистрирани присъствени дни : м.10.2014 г. – от 23 работни дни
– 16 присъствия; м .11.2014 г. от 20 работни дни – 10 присъствия; м.
Видно
от приобщените по делото ПКО 0832949 /9.3.2015 г. ; № 0759475/8.4.2015г. ; 8330
; 8712 ; 2784 таксите за посещение на
ЦДГ 32 на детето * * са били заплащани чрез Община Варна ( в размер на 25,60
лв. ; 36.00 лв.); заплатени са били и такси към „*” ООД за обучението на детето по английски език в
размер на 3 лв.; 15 лв. и 15 лв. ) (л.42 -43 от делото )
От
приложената в оригинал квитанция към ПКО № 6820 , издадена от „* „ООД се
установява, че е заплатена сума от 21 лева ( 7 х 3 ) за детето * * АЕ (т.е.
английски език ) за м.
Ответната
страна по спора е ангажирала писмени доказателства за здравословното състояние
на детето .
Установено
е по делото,че на дата 23 октомври
На
03.11.2014 г. същият лекуващ детето лекар, е издал амбулаторен лист № 5758 (
приобщен на л.20 по делото ) от който се установява , че на посочената дата
детето е имало хрема, кашлица и температура, като му е поставена диагноза „
остър назофарингит ( хрема ) „
На
24.11.2014 г. доктор Д.Д. е издала амбулаторен лист № 5857, приложен на лист 21
от делото, от който се установява ,че на посочената дата детето не е задължало
урина през деня и вечер , вечер уринирало по да пъти, като му е поставена
диагноза „ незадържане на урина – неуточнено „ .
На
29.12.2014 г. детето * отново не е било здраво, като се е оплаквало от
температура от 38 градуса, болка в гърлото и кашлица, отразени в издадения от
д-р.Д. амбулаторен лист № 6580/29.12.2009 г. с поставена диагноза „ остър
тонзилит – неуточнен „ (л.22 от делото ) .
На
23 януари 2015 година детето се е разболяло, като му е бил издаден амбулаторен
лист № 358/ 23.1.2015 г.от същият лекуващ лекар (л.23 от делото ). От
отразеното от лекаря в амбулаторния лист става ясно,че детето е имало висока
температура от 38,5 градуса, хрема , болка в ушите, като му е поставена диагнозата
„ други остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена локализация и вписани
придружаващи заболявания и усложнения – „остро сериозно възпаление на средното
ухо „.
В
началото на следващия месец февруари на
От
приложените в заверено за вярност с оригинала копия на касови бонове(
ангажирани от ответната страна ),издадени от Аптеките „ * „, „* „ и „* „, за
лекарства на детето по дати са били заплатени следните суми : на 27.2.2015 г. -
20,72 лв.; на 14.4.2015 г. – 28.00 лв. ; 26.2.2015 – 8,55 лв. ; 26.3.2015 –
26,98 лв. ; 5 .94 лв. ; на 7.2.2015 – 31,90 лв.; на 20.3.2015 – 44,94 лв..
Ищецът
по делото също е ангажирал писмени доказателства затова,че е полагал грижи за
здравето на детето. Видно от касов бон, приложен на л. 58 от делото, заплатена
е сумата от 110 лв. за 1 опаковка „Имунофан”
на дата 17.4.2015 г. .
От
приобщените на л. 56,57 в оригинал ПКО ( ангажирани от ищеца)се установява ,че
ищецът е заплатил две от таксите към ЦДГ 32 в размер на 28 лв. за м. 2 .2015 и
38,20 лв. за м.
От
ангажираните от по делото писмени
доказателства, приобщени на листи от 25 – 27 а именно Удостоверения издадени от
„ *” АД на В.Х. – заемаща длъжността рентгенов лаборант при посоченото АД, се установява, че размерът на полученият
нетен доход за период от 3 дни от м. 4 до 9 дни от м.
От
приложения по делото в заверено за вярност с оригинала копие на Трудов Договор
№ 20 ,сключен на 17 април
От
приложеното на л. 64 по делото в оригинал Удостоверение, издадено от фирма „*” ООД № 45/18 май
Видно
от Удостоверение № 30/20.1.2015г., издадено на К.Т. –заемащ длъжността регионален мениджър при ООД „*” за периода м. януари– м.
декември
Ангажирани
от ищеца са и писмени доказателства като заверено за вярност с оригинала копие
на студентска книжка издадена от ИУ Варна от което е видно, че К.Т. се е
обучавал в И. У. В. редовна форма с факултетен номер 7051,записан на 21.9.2006
г., в едногодишен годишен курс, по специалност „ управление на продажбите” , като са отразени и резултати от положените
изпити с оценки: 4,50, 5 и 4 . Приложена на л.68 е в заверено за вярност с
оригинала копие на диплома издадена от ИУ Варна от което е видно, че К.Т. е
придобил образователно квалификационна степен „бакалавър”. Приложеното в
заверено копие на л. 69 е и дипломата на ищеца за завършено средно образувание
в * в гр.Б., удостоверява факта, че ищецът е завършил средно специално образование
с общ успех 5,20 .
Ищецът
е ангажирал допълнителни писмени доказателства затова, че е заплащал издръжка
за детето, че е платил празнуване на рожден ден на детето и му е закупил дрехи
и обувки на *.
Видно
от приложените заверени за вярност с оригинала копия на извлечения от сметка
при СЖ * ( л. 70-72 ) на 20.2.2015 г. ищецът е превел сумата от 150 лв. за
месечна издръжка; на 1.4.2015 г. сумата от 150 лв.; на 12.1.2015 г. сумата от 150 лв.Приложените в оригинал
платежни нареждания, находящи се на л. 62,63 по делото, удостоверят факта ,че
по банков път , отново чрез същата банка, ищецът е превел на 12 май 2015 сумата
от 110 лева на В.Х. за месечна издръжка
и на 3.6.2015 г. сумата от 150 лв.
Приобщените
на л. 60, 61 по делото касов бон и бележка доказват твърдението на ищеца, че на
дата *
Приложеното
на л. 59 писмено доказателство – касов бон от дата 24 март
С
оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е приобщен и социален доклад, изготвен от * – социален работник при Дирекция
социално подпомагане Варна . ( л. 40 – 41 от делото ).
От
изложеното в социалния доклад( неоспорен от страните) безспорно се
установява,че детето * е едно жизнено и енергично дете. Същото обича да играе с
подходящи за възрастта и пола си играчки, общително е , комуникативно и
психомоторно спокойно. Според социалният работник Д.*, от поведението на детето
личи, че не е обременявано с неприсъщи за възрастта си проблеми, живее при
майка си в дом с отлична битова хигиена и всички необходими удобства за
отглеждане на детето, има подреден детски кът с вещи и играчки, като майката е
подпомагана в грижите за * и от родителите си. Социалните работници са
установили, че работата на майката на детето е със сезонен характер, като през
лятото ответницата работи на смени : дневна , нощна, 2 дни почивни . Майката на
детето е заявила пред социалните работници, че когато трудовата й заетост не позволява
тя да взема детето от градина разчита на помощ от родителите си , като не
противопоставя и на помощ от бащата .
От
същия социален доклад се установява ,че бащата на детето работи като регионален
мениджър при фирма „*”, като е споделил със социалните работници, че има
достатъчно доходи за задоволяване на потребностите на своята дъщеря. Бащата на
детето е споделил, че е закупил на детето анцуг и обувки, съобразени с възрастта
на детето и заплащал по банков път по 150 лева месечна издръжка за детето,
считано от м.
При
проведеното изследване от страна на социалните работници в социалния доклад е
записано, че поведението на детето * се откроява с дълбока привързаност към
майката и към бащата, самото дете споделяло че се чувства еднакво добре и се
забавлявало, както с майка си така и с баща си, което говорело за
необходимостта от интензивни контакти на детето с двамата родители. Становището
на ОЗД е, че по отношение на режима на личен контакт на бащата с детето , е
необходимо той да бъде достатъчно разширен, с цел да бъде съхранена емоционалната
връзка – дете - родител , но и съобразно дневния режим на * . ОЗД считат, че
изразеното устно желание от страна на бащата, да му бъде определен режим на личен
контакт, в две от почивните събота и неделя от месеца, без претенции дали това
ще са първата и третата или втората и четвъртата, както и в част от религиозните
и националните празници, е в интерес на детето * .По повод на летните ваканции
, предвид ниската възраст на детето, ОЗД дава становище, че е благоприятно
гостуванията в дома на бащата да бъдат по - кратки по време, но на по-чести
интервали . По отношение на размера на издръжката, ОЗД са изразили становище
този размер да бъде максимално до поискания съобразно възможностите на
изплащане .
В хода на производството
по делото са ангажирани и гласни доказателства .
Воденият
от ищеца свидетел - Анка * – майка на
ищеца, дава показания от които става ясно,че * живее в Б. и че знаела,че до
преди Коледа майката и бащата на детето * живеели заедно , но се раздели . Свидетелката
дава ясен отговор на въпроса, че не знае причината за раздялата, казвайки пред
съда : „ на мен никой не ми дава обяснения кой ( кого ) напуща „ . Същата
свидетелка сочи, че детето е било с баща си и с нея в апартамента във Варна в
м-ст „* „ за два дни.При тези два дни свидетелката сочи, че детето се чествало
много добре, благодарило на баба си ,че дошла и че ходели на разходка . След
тези два дни свидетелката и сина й завели детето в кв.”* „ при родителите на
майката на детето . По отношение на връзката баща – дете- свидетелката е
категорична , че детето и бащата се дължали един към друг „ абсолютно добре”,
обръщението на бащата към детето било „*че” а детето казвало на баща си „тате *”.
Бащата и детето си играели заедно, гледали филми.На зададени от съда въпроси
св.* сочи, че * като всяко дете, което ходи на градина боледувало от „хремичка
„. Същата свидетелка сочи, че и майката и
бащата на детето го вземат от градината, но „ не може да знае всеки ден кой
води детето и кой го взима от градина „, защото не живее във Варна .
Воденият
от ответницата свидетел * * – баща на ответницата твърди, че от м. декември миналата
година дъщеря му и внучката му живеят във Варна , в кв.”* . Свидещият сочи ,че когато
се родило детето, то живеело с майка си и баща си първо в апартамента на
родителите на майката за 1 година (докато стане готов апартамента на господин Т.)
а след това тримата заживели заедно до декември месец миналата година, когато
майката и детето отишли в апартамента на св.* . Същият свидетел твърди, че бащата
на детето през последните две години се лекувал с антидепресанти; ходел на
иглотерапия ; бил на санаториум във Вонеща вода ,; Златни пясъци , но тези
лекарства ищецът комбинирал с алкохол. При такава комбинация, сочи свидетелят,
ищецът ставал неадекватен , запивал на масата , имал появи на шофиране в
нетрезво състояние, дори преди две години шофьорската му книжка била отнета за
алкохол за
В
показанията си свидетелят сочи, че „ К. се държи много добре с детето „ , детето * обича да играе с кучето
на баща си - А. и детето искало да ходи
при кучето . Същият свидетел дава показания от които се установява , че когато
детето е при баща си, майката на детето звъни по телефона за да разбере как е
детето а когато бащата търси детето, той говорел с майката : „ те двамата се
разбирали и свидетелят не им се месел „ . Установява се от гласните
доказателства –показанията на св.*, че не е присъствал на разговор между бащата
и детето и че родителите си комуникират чрез
SMS
– и , както и че майката и бащата „ са много потайни , буквално кореспондират с
SMS -и .” .На
зададени от съда въпроси свидетелят е отговорил, че не знае какви лекарства
приема ищецът.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по делото в условията на
обективно кумулативно съединяване са искове за определяне местоживеенето;
упражняване на родителските права; личните отношения и издръжката на малолетното
дете, с правно ос*ние чл.127, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 143 от СК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, заведени от активно процесуално легитимирана страна , при наличие на
правен интерес от избраната форма на защита, поради което съдът дължи
произнасяне по всеки от исковете по същество.
От изложената и описана – по горе
фактическа обстановка и в съответствие с Определението на ВРС по реда на чл.140 ГПК настоящият състав е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните : фактът, че по време на
съвместното живеене на страните е родено малолетното дете, по отношение на
което, се желае съдът да определи :упражняването на родителски права,
местоживеенето на детето, режима на лични контакти между бащата и детето и размера
на дължимата от бащата месечна издръжка ; фактът, че страните са във фактическа
раздяла и малолетното дете се отглежда от майката, на ос*ние чл. 146, т. 4 от ГПК.
Съдът
по предявените искови претенции, предвид техния характер (на спорна съдебна
администрация), съгласно
разпоредбата на чл.154 ГПК е разпределил
с доклада по делото доказателствената
тежест между страните както следва : По предявената претенция за
предоставяне на родителските права над роденото от съвместното живеене на
страните малолетно дете, както и по претенцията за определяне на местоживеенето
на малолетното дете, предвид липсата на
спор между страните, съдът е приел, че не следва да се доказват от страните фактите и
обстоятелствата, обуславящи уважаването на посочените две претенции.
Съдът,
запознавайки се със сезиращото искане за определяне на месечна издръжка на
малолетното дете от 150 лева и
обективираното в отговора искане за присъждане на размер от 220 лева е приел, че не се нуждае от доказване неоспорения
размер от двете страни на месечна издръжка за малолетното дете, платима от
бащата на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лева. ВРС е указал на страните, че
на доказване подлежи размера на претендираната издръжка за разликата над 150 лева. В този смисъл съдът е
възложил в тежест на ищеца да установи и докаже размера на издръжката, който би
могъл да заплаща в полза на детето си, без това да му създава особени
затруднения а в тежест на ответната страна е да ангажира доказателства за
установяване на твърденията за наличие на специфични здравословни нужди,
изискващи отделяне на допълнителни финансови средства за поддържане на
нормалното здравословно състояние на детето. Ответната страна е следвало да
установи и докаже месечния размер на финансовите средства необходими за
закупуване на лекарства, прегледи и диагностика на детето.
По
отношение на режима на лични контакти,
съдът е указал на страните, че всяка една от тях следва да ангажира
доказателства за необходимостта от прилагане на режима на лични контакти между
бащата и детето, съответно така, както е заявен със сезиращата молба от ищеца и
предложен в отговора на исковата молба. В тази връзка страните е следвало да ангажират доказателства за
наличието на емоционална връзка между детето и бащата, съответно между детето и
майката, възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителите,
като всички посочени обстоятелства следва да са в съответствие с интереса на
детето. След допускане на изменение на иска предявен от ищеца за определяне на
разширен режим на лични контакти между бащата и детето, съдът е допълнил доклада
по делото , като е отразил, че режимът на лични контакти се оспорва изцяло по същество от процесуалния представител на
ответната страна по съображения, изложени подробно в открито съдебно заседание,
касаещи невъзможността на детето да се подготвя за учебни занятия при този
разширен режим и невъзможността на майката пълноценно да осъществява контакти с
детето през действителните празници, а не дните следващи празниците.
При
така изложените по-горе мотиви относно допустимостта на исковите претенции ,
отделянето на спорните от безспорните факти съдът следва да се произнесе по
всяка една заявена претенция.
По
отношение на първата по ред претенция
с правно осн. чл.127, ал.2 СК с
предмет предоставяне на родителските
права над роденото от съвместното съжителство дете съдът съобрази следното
:
Разпоредбата на чл.127, ал.1 СК гласи,че
когато родителите не живеят заедно , те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му .Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето
да утвърди споразумението им.
Алинея 2-ра на чл.127 СК повелява, че
когато родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно: местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142,143 и 144.
При така цитираните правни норми
,предявените от ищеца попадат под хипотезата на чл.127, ал.1 СК като до
приключване на спора по същество страните не постигнаха съгласие по реда на
аления първа.
По делото е безспорно ,че ищецът и
ответницата са родители на малолетната *
и понастоящем майката се грижи за детето. Установява се от социалния доклад по
делото , както и от гласните доказателства по делото ( макар и пристрастни с
оглед факта,че свидетелите са родители на спорещите страни ) , че и към момента
майката продължава да полага всички необходими грижи за пълноценното обгрижване
на дъщеря си, подпомагана при необходимост от своите родители.
Страните по делото не спорят на кой от
двамата родители да бъде възложено упражняването на родителските права над малолетното
дете * *, поради което и съдът намира, че при липса на спор относно тази
претенция ,същата като изяло ос*телна следва да бъде уважена и родителските
права да се възложат на майката, без да се излагат по-подборни мотиви.
По
отношение на втора по ред претенция
с правно осн. чл.127, ал.2 СК с предмет да бъде определено местоживеенето на детето в дома на майката Х. ***, съдът изхождайки
от изложеното по-горе , намира претенцията за напълно ос*телна и следва да я
уважи в пълнота .Настоящият състав намира, че след като родителските права се
предоставят за упражняване на майката,то логична последица е й определяне на
местоживеенето на детето в дома на майката.Тъй като страните не спорят по
отношение на втората претенция , съдът не излага други мотиви.
По
отношение на третата по ред и спорна по
делото претенция с правно осн.чл.127,
ал.2 СК С ИСКАНЕ: да бъде определен режим на лични контакти на ищеца с детето, както следва: всеки петък от 17 часа до неделя до 18 часа първа и
трета седмица от месеца; първите два дни от всички национални и религиозни
празници, половината от зимната и пролетна ваканция; 30 дни през лятото,
разделено на 2 посещения при бащата по 15 дни, когато майката не е в
законоустановен отпуск, при предложени периоди от 20.06 до 05.07 и 01.08 до
15.08.;(съобразно допуснатото изменение
по реда на чл.214,ал.1 ГПК) съдът съобрази следното :
Режимът на лични контакти между
родителят, на който не са предоставени родителските права и детето следва да
бъде съобразен с доказателствата по делото ,но да бъде най-вече в интерес на
детето.
ВРС е определил привременни мерки по
отношение на режима на личен контакт между бащата и детето *, които мерки имат
действие само до влизане в сила на окончателният съдебен акт и както бе
посочено по-горе изцяло се оспорват от ответната страна.
Спорът всъщност по тази претенция е
колко разширен следва да бъде режимът на личен контакт между бащата и детето и
дали точно първите два дни от християнските празници детето да прекарва при
баща си , както и дали през лятото детето следва да бъде отделяно за дълъг
период от време.
Настоящият състав въз ос* на
доказателствата по делото а именно най-вече социалният доклад на ОЗД намира, че
безспорно е доказана емоционалната връзка между детето и родителите му
.Установява се,че детето * е жизнено дете, ненатоварено от проблеми и обича
както майка си така и баща си. Ниската възраст на детето не позволява
придобиване на преки впечатления от съда относно привързаността на детето към
всеки от родителите, но от гласните доказателства, събрани по делото , съдът прави
извод, че и двамата родители са загрижени за детето си . Т.е. налице е една
здрава връзка между всеки от родителите и детето , която по възможно
най-справедливият начин следва да бъде администрирана от съда занапред .
За да определи по възможно
най-справедливия начин режима на лични контакт между ищеца и детето съдът излага
следните мотиви :
Правото на лични отношения се извежда
от практиката на ЕС по правата на човека от съществуването на „ семеен живот „
по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ . Конвенцията, като и съдът признават „ право на
контакт „като основно право , което принадлежи еднакво на всеки от родителите и
на детето.СК употребява понятието „ режим” ( чл.59, ал.3 ) а не мерки на лични
отношения за разлика от СК от
*та уредба на СК предоставя модел на
лични отношения, който осигурява по –широко място на родителя в живота на
детето а с прилагането му ( според
коментара на СК на ИК „Труд и право„ с авторски екип : Цанка Цанкова, Методи
Марков, Анна Станева , Велина Тодорова , Веселин Петров, Емануела Балевска ,
Бонка Дечева и Вергиния Мичева ) трябва
да се промени досегашната практика на най-общо определяне на личните отношения
и да се постигне степен на конкретност, което виждане, напълно се споделя от
настоящия състав .
Режимът като времева рамка очертава *
рамка в живота и за двамата родители до пълнолетието на детето, организиран
около живота на детето – делници, празници ( общи и лични ) както и права и
задължения на родителите като:
сътрудничество, съдействие и постоянство, именно заради това следва да
бъде ясно очертан .
При определяне на режима съдът следва
да съобрази ангажираното и свободното време на детето и празниците му, като
последните следва да бъдат справедливо разпределени между двамата родители. В
противен случай ( както се сочи в коментара на СК ) „ детето ще получи грешно
послание – трудовото му ежедневие ще бъде свързано с фигурата на единия родител
а свободното му време : забавленията и развлеченията ще бъдат свързани с другия
родител .Това освен, че ще наруши правата на другия родител , ще създаде и
погрешна нагласа у детето към двамата родители .
В този смисъл в Коментара на СК е
цитирано Решение от 14.8.2013 по в.гр.д. 12498/2012 г.Г.О. ІІ В.Бр. с. на СГС,
където е определен разширен режим на личен контакт на бащата с детето.
Изложеното в коментара на действащият
СК напълно кореспондира и с възраженията на адв.*, че не следва майката само да
се грижи за детето а бащата да бъде този, който да прекарва празничните дни с
детето. Именно и заради това съдът цитира коментарът на СК.
Отново във връзка с правилното
очертаване на режима на лични контакти, при съвременното развитие на обществото,
настоящият състав счита, че както майката, така и бащата биха могли да се
грижат еднакво добре за детето си, независимо от неговата възраст и пол. В този
ред на мисли и двете страни са ангажирали доказателства за заплащани от тях
такси за детската градина, за закупени медикаменти, дрехи и обувки за детето. От
цитираната в коментара съдебна практика става ясно, че обстоятелствата като „
възраст, пол, минало и други характеристики на детето ( § 1 т. 5 б.” в „ ДР на
ЗЗДет.) внимателно се изследват от съдилищата, но постепенно се отхвърля като
определящ критерий полът на родителя .
Водим от горните мотиви съдът намира,
че целесъобразно на първо място е да определи режим на лични контакти между
детето и бащата до започване на училищна възраст ( без да посочва дали това ще
стане на шест или на седем навършени години на детето )и след това.
Съдът
счита, че ДО ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ, най-подходящият и в интерес на детето, е
следният режим на
лични отношения на бащата К.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
м-ст „*, с детето *, ЕГН
**********, родена на *** г.:
всяка първа и трета седмица от месеца от петък от 17:00 часа до събота до 18:00 часа, с преспиване при бащата ;
първите ДВА ДНИ от всички Национални и Религиозни празници на Р.България ,на всяка календарна
година, при условията на РЕДУВАНЕ на бащата с майката , с преспиване,при спазване на следните периоди:
първите два дни всички
Национални и Религиозни празници на предстоящите
през настоящата НЕЧЕТНА 2015 календарна
година– с бащата, а през втората
половина до съответния последен ден ,включително - с майката, като за следваща
календарна ЧЕТНА
20 ( двадесет ) дни през лятото, разделено на две
посещения при бащата по 10(десет )
дни, когато майката не е в законоустановен отпуск, като бащата ще взима
детето от дома, в който се отглежда от майката и ще го връща обратно, в същия
дом.
СЛЕД ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ :
всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 17:00 часа до неделя
до 18:00 часа, с преспиване при
бащата, като бащата ще взима детето от дома, в който се отглежда от майката
и ще го връща обратно в същия дом.
30 ( тридесет ) дни пред лятото, разделени на две посещения по 15 дни ( петнадесет дни ) , които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката , като бащата ще взима детето от дома, в който се отглежда от
майката и ще го връща обратно в същия дом.
През КОЛЕДНАТА ВАКАНЦИЯ – при условията на редуване с майката, с преспиване, при спазване на следните
периоди: Първата половина, считано от 24.12. до съответния ден, включително – с
единия родител, и през втората половина до съответния последен ден включително
- с другия родител, като за първата
предстояща Коледна ваканция бащата ще
осъществява личните контакти през втората
половина от Коледната ваканция. За осъществяване на режима на личен контакт
между бащата и детето, бащата ще взема детето от дома, в който се отглежда от
майката и след изтичане на времето на личен контакт, ще връща детето обратно в
същия дом.;
През
ПРОЛЕТНАТА ВАКАНЦИЯ –
при условията на редуване с майката
с преспиване , при спазване на
следните периоди : първата половина
на пролетната ваканция до съответния
ден включително – с единия родител, и през втората половина на пролетната
ваканция – с другия родител, като за първата
предстояща пролетна ваканция
бащата ще осъществява личните контакти с
детето през първата половина на
пролетната ваканция.За осъществяване на режима на личен контакт между бащата и
детето, бащата ще взема детето от дома, в който се отглежда от майката и след
изтичане на времето на личен контакт, ще връща детето обратно, в същия дом.
ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ на
училище и след започване на УЧИЛИЩЕ :
На РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО * –считано
от влизане в сила на Решението до навършване на пълнолетие на детето,
бащата ще може да посещава дома , в който се отглежда детето за осъществяване
на личен контакт както и поднасяне на подарък за времето от 18:00 до 20 :00 часа , както и с възможност за излизане
от дома на детето заедно с бащата, за същия период от време, като в този случай
бащата ще взема детето от дома в който се оглежда и ще го връща обратното в
същия дом.
На
РОЖДЕНИЯ ДЕН НА БАЩАТА * - –считано от влизане в сила на Решението до
навършване на пълнолетие на детето,
бащата ще може да осъществява контакт с детето като посещава дома в който се
отглежда детето за времето от 18:00 до
20:00 часа , както и ще има възможност
и да взема детето за същия период
от време, от дома в който се отглежда и ще го връща обратно в същия дом.
На
РОЖДЕНИЯ ДЕН НА МАЙКАТА –*
– детето ще бъде при майката и само ако майката има желание, бащата ще може да
осъществи контакт с детето, при условия, време и място, посочено от майката.
По цитирания начин съдът
намира,че би се постигнало едно сравнително добро равновесие между контактите
на детето с двамата родители ,въпреки ,че становището на съда е, че най-добрият
режим на лични контакти и в интерес на детето е този, който самите родителят
определят.При така очертания режим на лични контакти страните по спора биха
могли в интерес на детето за в бъдеще да преосмислят приоритетите си и лични
разногласия като постигнат спораземение по реда на чл.127, ал.1 СК ,именно в
интерес на собственото си дете.
В заключение относно
режима на лични контакти,настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
тъй като производството е по спорна администрация и съдът следва служебно да се
произнася по отношение на режима на личен контакт, допълването и или изменянето
на този режим, не представлява съгласно практиката на ВКС „плюс петитум”,
поради което и настоящият състав не изготвя отхвърлителен диспозитив за отделни
части от режима предложен от ищеца.
По
отношение на последната претенция с правно ос*ние чл.127, ал.2 СК, касаеща
размера на дължимата за детето * издръжка съдът съобрази следното :
От
удостоверения от ищеца трудов доход въз ос* на писмените доказателства –удостоверения
издадени от фирмите „* „ и „*„ съдът пресметна ,че грубо месечния чист нетен
доход на ищеца за месец е равен на 785,97 лева.
В
разпоредбата на приложимата към чл.127, ал.2 СК норма на чл. 142,ал.1 СК
законодателят ясно е определил , че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето , което
има право на издръжка , и възможностите на лицето което я дължи.В алинея 2-ра
на чл. 142 е посочено ,че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼
от размера на минималната работна заплата.
В
съответствие с материалната уредба и доказателствата по делото, въз ос* на
установения по делото нетен месечен приход на ищеца съдът сметна , че ¼
от месечните му нетни доходи възлиза на сумата
от 196 ,49 лева а 1/3 от този доход на 261,99 лева .
За да
определи адекватния размер на необходимата за детето издръжка съдът съобрази
следното:
По
делото бе установено, че е необходимо за детето ежемесечно да се заплаща такса за посещение на детска
градина; да се правят разходи за езиково
обучение – към момента по английски език. Отделно от тези две пера очевидно е и
наложителното детето да бъде водено по-често на лекар.Безспорно е доказано по
делото ,че за общо пет месеца детето е боледувало 6 пъти, което води до единствения
извод за необходимост от отделяне на допълнителни средства за поддържане и
гарантиране на здравето на детето.
Дори
само при тези данни по делото , съдът прави извод, че сумата от 220 лева е сума
която не би затруднила ищеца да заплаща в полза на детето си , като тази сума е
с 23,51 лева в повече от ¼ от месечния доход на ищеца.
За да определи правилно
размера на дължимата месечна издръжка на детето * съдът съобрази факта, че в
края на настоящата година на * , детето ще навърши 6 години и ще му предстои да
започне училище ( вероятно и пред училищна занималня) , което неминуемо е
свързано с допълнителни разходи за
закупуване на учебници, тетрадки , дрехи и т.н.
Не е без значение, че
детето боледува често (за разлика от твърденията на майката на ищеца) .Вписаните
диагнози от лекуващия лекар сочат на необходимостта от по – внимателни грижи
към детето, но доколкото съдът няма специални познания в областта на
медицината, може да направи извода само , че на детето е необходимо да му се
купуват често лекарства за което следва да се заделят допълнителни финансови
средства.
За сравнение ответницата
установи и доказа,че БТВ считано от 14 април
Релевантен за спора по
същество е и размерът на минималната работна . Размерът на минималната работна
заплата за страната определен с ПМС №
419/17.12.2014 г. считано от 1.1. до 30.6.2015 г. размерът на минималната
работна заплата е в размер на 360 лева а считано от 1.7.2015 г. в размер на 380
лева .Т.е най-ниският размер на издръжка за непълнолетно дете е равен на 95
лева месечно.
Предвид безусловния характер на
задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи
адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и
възможността задълженото лице да престира последната.
Съдът приема, въз ос* на писмените
доказателства ангажирани от страните по делото, че бащата на детето би могъл и реализира
ежемесечен доход от трудово възнаграждение в размер значително по – висок от
минималната работна заплата за страната, който му позволява към момента на приключване
на съдебното дирене да прави разходи за детето си за закупуване на лекарства и
дрехи за детето .За да направи този извод съдът съобрази представените писмени
доказателства, от които е видно,че по-големи като суми разходи за детето са
поемани именно от ищеца , което не би могло да се осъществи ако същият не
притежава доходи,достатъчни за покриване на своите и на детето си нужди.От
социалния доклад изготвен от ОЗД( който съдът кредитира напълно като подробен и
обективен ) се установява,че ищецът е
заявил и пред социалните служби , че има доходи позволяващи му да се грижи за
детето и да плаща по 150 лева месечна издръжка .Фактът, че ищецът плаща по
банков път сумата от 150 лева месечно за издръжка на детето *(и то без намесата
на съда ) е установен безспорно по делото от приложените извлечения от сметка и
преводни нареждания .
Т.е. остава спорът между страните дали
ищецът следва да бъде осъден да заплаща 150
лева или 220 лева месечна издръжка за детето си.
За да отговори на този въпрос изхождайки от възприетия размер на
минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности
от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, намира,
че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето към момента са
в размер на около 300 лева минимум. Като отчете горните обстоятелства и
съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към
ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300 лева
месечно, необходими за издръжката на детето, майката следва да участва със
сумата от 80 лева месечно, като
остатъкът от 220 лв. следва да се допълва от доходите на бащата. В случая
по-голямото участие на бащата в издръжката на непълнолетната * * е обусловен от
факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
По
делото не се установи бащата на детето да страда от заболяване, което да го
прави нетрудоспособен и същият може и осъществява трудова дейност, като
реализира доходи.Настоящият състав намира твърденията на бащата на ответницата
за наличие на заболяване у ищеца ,водещо до прием на антидепресанти за
недоказано, тъй като тези показания не се подкрепят с останалия доказателствен
материал и самият свидетел сочи, че не знае какви лекарства взема ищеца.
Следователно,
изхождайки от приоритетния интерес на детето и материалните възможности на
детето съдът намира, че посоченият от ответницата размер от 220 лева месечна
издръжка,платима считано от началото на настоящата година 1.1.2015 г.
с падеж 1 во число на месеца ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска е напълно според финансовите
възможности на бащата на детето и в съответствие с нуждите на малолетната *.
С
оглед така посочения размер на средномесечна издръжка за детето съдът на ос*ние
чл.78, ал.6 ГПК следва да осъди ищеца да заплати в полза на Държавата дължимата
държавна такса в размер на 316,80 лева (изчислена
като 4 % върху тригодишните платежи на присъдената месечна издръжка ) .
На последно място по отношение на обективираното от
процесуалният представител на ответницата искане за присъждане на сторените по
делото разноски,настоящият състав ,изхождайки от характера на производството по
спорна съдебна администрация, счита ,че не са налице процесуалните предпоставки
на чл. 78 ГПК за присъждане на съдебни разноски, а сторените от сраните
разноски остават така, както са направени.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от
съвместното съжителство на бащата К.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „*
с майката В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ *, ЕГН **********, родена на *** г. НА МАЙКАТА В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** , на ос*ние чл. 127, ал.2 ,предложение ІІ-ро от СК .
ОПРЕДЯЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ *, ЕГН **********,
родена на *** г. НА АДРЕСА НА
МАЙКАТА В.Б.Х., ЕГН **********,*** ,
на ос*ние чл.127, ал.2 ,предложение І –во от СК .
ОСЪЖДА
К.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, м-ст „* ДА ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА на детето *, ЕГН **********, родена на ***
г.,чрез неговата майка и законен представител В.Б.Х., ЕГН **********,с адрес ***, В РАЗМЕР НА 220.00 лева (двеста и двадесет лева ),считано от 01.01.2015 г. с падеж
1–во число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсвала вноска, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване
на обстоятелства, погасяващи това задължение,на ос*ние чл. 127, ал. 2 ,
предложение ІV – то от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на БАЩАТА
К.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
м-ст „*, с ДЕТЕТО *, ЕГН **********,
родена на *** г.,както следва :
ДО
ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ:
всяка първа и трета седмица от месеца от петък от 17:00 часа до събота до 18:00 часа, с преспиване при бащата ;
първите ДВА ДНИ от всички Национални и Религиозни празници на Р.България ,на всяка календарна
година, при условията на РЕДУВАНЕ на бащата с майката , с преспиване,при спазване на следните периоди:
първите два дни всички
Национални и Религиозни празници на предстоящите
през настоящата НЕЧЕТНА 2015 календарна
година– с бащата, а през втората
половина до съответния последен ден ,включително - с майката, като за следваща
календарна ЧЕТНА
20 ( двадесет ) дни през лятото, разделено на две
посещения при бащата по 10(десет )
дни, когато майката не е в законоустановен отпуск, като бащата ще взима
детето от дома, в който се отглежда от майката и ще го връща обратно, в същия
дом.
СЛЕД
ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ:
всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 17:00 часа до неделя
до 18:00 часа, с преспиване при
бащата, като бащата ще взима детето от дома, в който се отглежда от майката
и ще го връща обратно в същия дом.
30 ( тридесет ) дни пред лятото, разделени на две посещения по 15 дни ( петнадесет дни ) , които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката , като бащата ще взима детето от дома, в който се отглежда от
майката и ще го връща обратно в същия дом.
През КОЛЕДНАТА ВАКАНЦИЯ – при условията на редуване с майката, с преспиване, при спазване на следните
периоди: Първата половина, считано от 24.12. до съответния ден, включително – с
единия родител, и през втората половина до съответния последен ден включително
- с другия родител, като за първата
предстояща Коледна ваканция бащата ще
осъществява личните контакти през втората
половина от Коледната ваканция. За осъществяване на режима на личен контакт
между бащата и детето, бащата ще взема детето от дома, в който се отглежда от
майката и след изтичане на времето на личен контакт, ще връща детето обратно в
същия дом.;
През
ПРОЛЕТНАТА ВАКАНЦИЯ –
при условията на редуване с майката
с преспиване , при спазване на
следните периоди : първата половина
на пролетната ваканция до съответния
ден включително – с единия родител, и през втората половина на пролетната
ваканция – с другия родител, като за първата
предстояща пролетна ваканция
бащата ще осъществява личните контакти с
детето през първата половина на
пролетната ваканция.За осъществяване на режима на личен контакт между бащата и
детето, бащата ще взема детето от дома, в който се отглежда от майката и след
изтичане на времето на личен контакт, ще връща детето обратно, в същия дом.;
ДО
ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ И СЛЕД ЗАПОЧВАНЕ НА УЧИЛИЩЕ:
На РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО * –считано
от влизане в сила на Решението до навършване на пълнолетие на детето,
бащата ще може да посещава дома , в който се отглежда детето за осъществяване
на личен контакт както и поднасяне на подарък за времето от 18:00 до 20 :00 часа , както и с възможност за излизане
от дома на детето заедно с бащата, за същия период от време, като в този случай
бащата ще взема детето от дома в който се оглежда и ще го връща обратното в
същия дом.
На
РОЖДЕНИЯ ДЕН НА БАЩАТА * - –считано от влизане в сила на Решението до
навършване на пълнолетие на детето,
бащата ще може да осъществява контакт с детето като посещава дома в който се
отглежда детето за времето от 18:00 до
20:00 часа , както и ще има възможност
и да взема детето за същия период
от време, от дома в който се отглежда и ще го връща обратно в същия дом.
На РОЖДЕНИЯ ДЕН НА МАЙКАТА –* – детето ще бъде при
майката и само ако майката има желание, бащата ще може да осъществи контакт с
детето, при условия, време и място, посочено от майката., на ос*ние чл.127, ал.2 , предложение ІІІ – то от СК .
ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на
ВСС сумата от 316,80 лева (триста и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки )-
представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка, на ос*ние чл. 78, ал. 6 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението В ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА с правно ос*ние чл.127 ,
ал.2 предложение ІV-то СК, на ос*ние чл. 242, ал. 1,предложение І-во от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители,
заедно със съобщението за постановяването му, на ос*ние чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: