Р Е Ш Е Н И Е
№................/………….2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Габриела Д.а, като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 2204 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17041/24.06.2015 г., подадена от
М.Ю.Р., чрез адв. Н.Т., срещу Решение № 2684/16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 2798/2014 г. по описа на ВРС, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р.В. Г. и М.Ю.Р. на следните недвижими
имоти: 1. апартамент № В-5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.29, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев”, бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, спалня,
баня – тоалет, коридор и тераса, с площ от 40.36 кв.м., при граници: ап. № В-6, ап. № А-19 и коридор, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 21, с площ от 2.07 кв.м., при граници:
магазин № 5, изба № 22 и избен коридор,
както и 6.21 кв.м. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от
блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ
от 2770 кв.м.,
представляващо УПИ № ІІ-3129, в кв. 36, по плана на 24 п.р. на Варна; 2. апартамент № В-6, с идентификатор 10135.2554.497.1.30, находящ се в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, две
спални, баня-тоалет, коридор и три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници:
Ап. № В-5, коридор,
стълбище, ведно с избено помещение № 22, с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба № 21, изба № 23 и избен коридор,
както и 14.75 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А,
блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ
от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 3. паркомясто № 5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.128, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 14.74 кв.м., при граници: паркоместа № 6, 4 и маневрена
площ, както и 5.00 кв.м. ид.част от общите части на същото ниво и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се
от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо
УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 4. паркомясто № 6, с идентификатор № 10135.2554.497.1.129, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър
Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 17.75 кв.м., при граници: паркоместа № 7, 5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от
общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което
е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо
УПИ №11-3129, в кв. 36 по плана на 24
п.р. на Варна; 5. паркомясто № 7, с идентификатор №
10135.2554.497.1.130, находящо се в
жилищната сграда в гр. Варна, ул. “Петър Райчев“, на ниво - 2.60 м, с площ от 14.77 кв.м., при граници: паркомясто № 6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м. ид.ч. от общите части на същото
ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната
сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо
УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна, при квоти по ½ идеална част за всеки един от съделителите, на основание чл. 34 от ЗС.
Във въззивната жалба е
посочено, че решението на ВРС е недопустимо, постановено при съществено
нарушение на правилата на съдебното производство, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че искът за делба на имуществата, които са
разпределени, чрез сключения брачен договор е недопустим и производството по
него е следвало да бъде прекратено. Решението на ВРС противоречи на
разпоредбата на чл. 12 от КМЧП, поради което е недопустимо такова. Поддържа се
оплакването за недопустимост на делбата на паркоместа, тъй като българското
вещно право не познава такава вещ. Ако се приеме искът за недопустим, поради
наличието на валиден брачен договор, по повод собствеността на имотите, моли
съдът да съобрази, че в хода на делото са събрани доказателства, безспорно е
установено, че имотът, за който се оспорва съсобствеността и не се желае делба
е придобит от ответницата с изцяло лични средства, които
са й дарени от нейната дъщеря. Ако не се приеме, че е налице пълна
трансформация и с оглед събраните по делото доказателства, моли съдът да
приеме, че е налице частична такава. В жалбата се сочи, че ако съдът не приеме,
че брачният договор изключва извършването на делбата, предвид ограниченията на
закона, съдът да отмени решението на ВРС и да допусне по делба само апартамент
№ В - 5.
В срока за отговор е
изразено становище от въззиваемия за неоснователност на жалбата, като е направено искане същата да
се отхвърли и да се потвърди първоинстанционното решение. Посочва се, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, излагат се подробни доводи за приноса на
доверителя за придобиване на имотите.
По така подадената въззивна жалба ВОС се е произнесъл с решение №
1695/19.10.2015 г., постановено по в.г.д. №
2404/2015 г., като изцяло e отменил решението на ВРС и e отхвърлил иска,
предявен от Р.В. Г. против М.Ю.Р. за допускане на делба на посочените
недвижими имоти.
Решението на ВОС е отменено с Решение № 117/16.11.2016 г., постановено по гр.д. № 658/2016 г. по описа на ВКС, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с
вх. № 5205/05.03.2014 г., подадена от Р.В. Г., с която се претендира
да бъдат допуснати до делба, при равни квоти (по ½ ид. част), на основание
чл. 34 от ЗС, между него и М.Ю.Р., на следните недвижими имоти: 1. апартамент № В-5,
находящ се в гр. Варна, ул. „Петър
Райчев”, бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, спалня, баня –
тоалет, коридор и тераса с площ от 40.36 кв.м., при граници: ап. № В-6, ап. №
А-19 и коридор, ведно с принадлежащото му избено помещение № 21, с площ от 2.07
кв.м., при граници: магазин № 5, изба № 22 и избен коридор, както и 6.21 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в което
е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от
1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № ІІ-3129, в кв.
36 по плана на 24 п.р. на Варна; 2. апартамент № В-6, находящ се в гр. Варна,
ул. "Петър Райчев", бл. В-6, на втори етаж, състоящ се от дневен
тракт, две спални, баня-тоалет, коридор и три тераси, с площ от 98.71 кв.м.,
при граници: Ап. № В-5, коридор, стълбище, ведно с избено помещение № 22, с
площ от 2.07 кв.м., при граници: изба № 21, изба № 23 и избен коридор, както и
14.75 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и
блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо
УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 3. паркомясто № 5, находящо
се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60
м, с площ от 14.74 кв.м., при граници: паркоместа № 6, 4 и маневрена площ,
както и 5.00 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок
А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м.,
представляващо УПИ № II-3129, в кв.
36 по плана на 24 п.р. на Варна; 4. паркомясто № 6, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60
м, с площ от 17.75 кв.м., при граници: паркоместа №
7,
5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите
части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66
кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв.
36 по плана на 24 п.р. на Варна; 5. паркомясто № 7, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. “Петър Райчев“, на ниво -
2.60 м, с площ от 14.77 кв.м., при граници: паркомясто №
6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м.
ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и
блок С, със ЗП от 1095.66
кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв.
36 по плана на 24 п.р. на Варна.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на
посочените недвижими имоти, придобити чрез покупка, в условията на СИО. Страните са прекратили гражданския си брак на
21.11.2013
г. След прекратяване на брака всеки от тях притежава по
1/2 ид.ч. от посочените имоти.
По време на брака им е извършена продажба на имущество,
придобито по време на брака, а именно: едностаен апартамент № 23, с обща площ
от 26.4 кв.м., находящ се на трети етаж
в четириетажна жилищна сграда в град Ростов на Дон, Кирковски район. Жилището е
закупено на 15.11.2011 г., а е продадено на 03.10.2012 г. Цялата продажна цена
е в размер на 1 100 000 рубли или по
курс 39.9786 рубли /евро се равняват на 27 514.72 евро. Цялата продажна
цена е получена от ответницата, която е превела на 04.10.2012 г. на името на
дъщеря им А.В.В.. Половината от тази сума 13 757.36 евро са на ищеца.
Тъй като страните не могат доброволно да се поделят, моли
да бъде допусната делба на съсобствените им недвижими имоти и парични средства.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, моли да бъде
извършена делба.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
посочва, че завеждането на иск за съдебна делба е ненужно, тъй като е налице воля от нейна страна за извършване
на доброволна делба, съобразно постигнато по-рано между тях споразумение и
поетите от ответника ангажименти към собствената му дъщеря. Твърди, че между
страните е сключен брачен договор, в предвидената за това от закона форма, но поради
технически пропуск от страна на правните консултанти на страните е постановен
отказ за вписване на същия, при което и с оглед на вече прекратения брак той
сега не може да бъде вписан, но следва да се цени, като предварителен договор
за извършване на делба на придобитото по време на брака на страните имущество,
находящо се в Република България, основано на техните действителни права и
задължения и на техния реален индивидуален принос за придобиване на
имотите. Счита претенцията за делба на
„паркоместа” за недопустима, тъй като българското вещно право все още не
познава такава индивидуално опредЕ.вещ ”паркомясто”. Не оспорва, че страните по
делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на надлежния съд
в Русия. Макар и двете жилища да са придобити изцяло с лични средства на
дъщерята на страните, дарени само на нейната майка с уговорката, че същите
по-късно родителите й ще прехвърлят, предвид факта, че като купувач на
по-малкото от двете жилища, придобито, съобразно НА № 93/2008 г., представляващо
имот с идентификатор 10135.2554.497.1.29 е посочен ищецът не оспорва от
проц.гледна точка приноса на ищеца за придобиването му. Оспорва иска за делба
на другото жилище и прилежащите към него или самостоятелни такива като вещи три
паркоместа – това, което е придобито от ответницата, съобразно НА № 92/2008 г.,
индивидуализирано като ПИ с идентификатор 10135.2554.497.1.30, тъй като те са
придобити от М.Р., изцяло като резултат на трансформация на нейни лични
средства - дарени парични средства от нейния зет и нейната дъщеря, като ищецът
няма никакъв принос в придобиването на тези имоти.
Посочва още, че двата апартамента са придобити в
Република България но със средствата, които не са семейни спестявания, а лични
средства на ответницата М.Р., получени
по дарение от нейната дъщеря пряко или чрез нейния зет, при уговорка помежду
им, че по-късно майката ще прехвърли тези имоти на дъщеря си. Затова след
кризата в брачните отношения е сключен брачен договор от 14.11.2012год. с
нот.заверка на подписите, при което и предвид липсата на принос на ищеца в
придобиването на имота той се съгласява да получи само едно паркомясто в
сградата – точно защото той нищо не е дал за придобиването на тези имоти. Средствата, вложени за придобиване на имотите са били
собствени на А.В., поради извършени от нея разпоредителни сделки – продажба на два недвижими имота в
Русия, средствата от които са преведени в България по нейни и на съпруга й
сметки и са били дарени на ответницата за придобиване на имотите. Моли за
допускане на делба само по отношение на недвижим имот – апартамент № В-5, с
идентификатор №10135.2554.497.1.29.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа
обстановка:
От представеното по делото удостоверение за разтрогване на брак се
установява, че бракът между страните е прекратен на 21.11.2013 г.
Безспорно е по делото, че страните са придобили имотите
по време на брака си, както и че са руски граждани с издадено разрешение за
пребиваване в Република България, с постоянен адрес:***, ап. 6.
От представения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 92
, том V, рег. № 10542, дело № 892
от 2008 г., се
установява, че на 25.06.2008 г.,
ответницата М.Ю.Р. е закупила следните недвижими
имоти: 1. апартамент
№ В-6, находящ се в гр. Варна,
ул."Петър Райчев", бл. В,
на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, две спални, баня-тоалет, коридор и
три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници: Ап. № В-5,
коридор, стълбище, ведно с принадлежащото му избено помещение № 22,
с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба №21, изба №23 и избен коридор, както и
14.75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се
от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м.,
цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129,
в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 2. паркомясто
№ 5, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев",
на ниво - 2.60 м, с площ от 14.74 кв.м., при граници: паркоместа № 6, 4 и
маневрена площ, както и 5.00 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда,
състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ
от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II – 3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на
Варна; 3.
паркомясто № 6,
находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на
ниво - 2.60 м, с площ от 17.75 кв.м., при граници: паркоместа № 7, 5 и
маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда,
състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ
от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на
Варна; 4.
паркомясто № 7, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна,
ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 14.77 кв.м., при
граници: паркомясто № 6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м. ид.ч. от
общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в
което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със
ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129,
в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна.
От представения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 93,
том V, рег. № 10593, дело № 893 от 2008 г., се установява, че на 25.06.2008 г.,
ищецът В.Г.Р. е закупил апартамент № В-5, находящ се в гр. Варна,
ул. Петър Райчев, бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт,
спалня, баня – тоалет, коридор и тераса с площ от 40.36 кв.м., при граници: ап.
№ В-6, ап. № А-19 и коридор, ведно с принадлежащото му избено помещение № 21, с
площ от 2.07 кв.м., при граници: магазин № 5, изба № 22 и избен коридор, както
и 6.21 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и
блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо
УПИ № ІІ-3129 в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна.
От представения по делото договор за покупко-продажба от 03.10.2012 г. се установява, че ищецът е продал на Татяна
Александровна Котковец, следния недвижим имот: апартамент № 23, с
площ от 26.4 кв.м., 3 ет., находящ се
в град Ростов на Дон, Кировски район.
От представения по делото договор за покупко-продажба от 20.03.2007 г. се установява, че
А.Р. е продала на Татяна Петрова, следния недвижим имот:
апартамент, с площ от 59.10 кв.м., 4 ет., находящ
се в град Ростов на Дон, ул. Красноармейска № 124/56.
От представения по делото договор за покупко-продажба от
03.08.2007 г. се установява, че
А.Р. е продала на И. У., Е.О.и Н.М., следния недвижим
имот:
апартамент № 8, находящ се в град Ростов на Дон.
От представеното по делото удостоверение рег. № 1069,
екз. № 1/23.07.2014 г. се установява, че от 16.10.2013 г. Р.М.Ю. е с
адресна регистрация гр. Варна, ул. Петър
Райчев № 18, вх. Б, ет. 2, ап. В6.
От представения по делото брачен договор от 14.11.2012 г.,
с нотариална заверка на подписите и съдържанието, се установява, че страните са
се договорили придобитото по време на брака недвижимо имущество в резултат на
съвместен принос и принадлежащо общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име е придобито, да бъде разделено между тях както следва: в дял на Р.М.Ю. - апартамент № В-5, в гр. Варна, ул. „Петър
Райчев” бл. В, на 2 етаж, с идентификатор № 10135.2554.497.1.29; апартамент № В - 6, в гр. Варна, ул. "Петър Райчев" бл.В-6, на 2 етаж, с идентификатор
10135.2554.497.1.30; паркомясто №5, в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър
Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 14.74 кв.м., с идентификатор №
10135.2554.497.1.128; паркомясто № 6, в жилищната сграда в
гр. Варна, ул.
"Петър Райчев", на ниво - 2.60
м, с площ от 17.75 кв.м., с идентификатор
№10135.2554.497.1.129, а в дял на В.Г.Р. да остане паркомясто № 7, в жилищната сграда в
гр. Варна, ул. “Петър Райчев“, на ниво - 2.60
м, с площ от 14.77 кв.м., с идентификатор №
10135.2554.497.1.130. В чл. 6.5 от Договора е посочено още, че същият е
съставен в пълно съответствие със законите на Република България и споровете по
неговото изпълнение ще се решават чрез преговори, а ако не бъде постигнато
доброволно споразумение, страните ще се обърнат към съда.
По делото е представен и предварителен
договор за продажба на недвижим имот на груб строеж и идеални части от
урегулиран поземлен имот и извършване на довършителни работи, сключен на
17.04.2007 г. между М.Ю.Р. и „Ар-инвест „ЕООД.
От представеното по делото удостоверение се установява, че ищецът е работил
в администрацията на гр. Волгодонск, както следва: в
периода от 16.01.1989 г. до 02.01.1992 г. - началник управление архитектура и градоустройство; в
периода от 02.01.1992 г. до 07.10.1993 г. - началник управление „Архитектура и
градоустройство“; от 13.03.1997 г. до 12.03.2004 г. - началник отдел-главен
архитект; от 15.03.2004 г. до 06.07.2007 г. - замествал началника на отдел „Планиране“;
от 17.07.2007 г. до 25.12.2009 г. е
замествал началника на отдел „Архитектура“ в Ростовска област.
Съгласно приета по делото справка /л. 185/
ищецът има едно регистрирано пътуване през държавната граница на Република
България за 2007 г., а именно на
05.01.2007 г.
От представеното по делото удостоверение с рег. №
987/09.12.2016 г. се установява, че Р.М.Ю. след получаване на виза „D“ има следните регистрирани пътувания през ГКПП на РБ: влизане в РБ на 10.12.2011 г., излизане от РБ на
27.09.2012 г.; влизане в РБ на 12.10.2012 г., излизане от РБ на 06.04.2013 г.;
влизане в РБ на 21.04.2013 г, излизане от РБ на 16.03.2014 г., влизане в РБ на
08.04.2014 г., излизане от РБ на 03.10.2014 г.; влизане в РБ на 10.10.2014 г.,
излизане от РБ на 25.11.2014 г., влизане в РБ на 09.12.2014 г., излизане от РБ на
01.05.2016 г., влизане в РБ на 05.05.2016 г. Това се установява и от положените
печати върху паспорта на лицето.
От поставените печати върху издадената виза на ищеца се
установява, че същият е посетил РБ на 11.06.11 г., а е напуснал страната на
08.09.11 г.; влизане в РБ на 10.12.11 г., напуснал страната на 27.09.2012 г.;
влизане в РБ на 12.10.12, излизане от РБ на 11.12.12 г., влиза в РБ на
17.02.2013 г., излиза от РБ на 12.03.2013 г.; влиза в РБ на 26.05.13, излиза от
РБ на 14.07.13 г.; влиза в РБ на 15.10.2013 г., излиза от РБ на 04.11.13. Останалите
дати са нечетливи.
По делото е представено удостоверение от което е видно,
че ищецът получва пенсия от 25.12.2009 г., в посочения в справката размер; в искова
молба за разтрогване на брака, ищецът е посочил, че страните са сключили
граждански брак на 15 юни 1979 г., като съпругата
му живее в Република България, гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 18, вх. В, ап.
6.; от представената регистрационна карта е видно, че местожителството на М.Р. ***,
Ростов на Дон, като тя е регистрирана на 09.10.2012 г, а на 16.04.2013 г. е със
снета регистрация.
По делото е постъпило и писмо № 99-Н-С-15/17 от
03.05.2017 г. от Министерство на правосъдието на Руската Федерация, в
изпълнение на назначената от съда международна поръчка.
От показанията на св. Генадий В. Ж. се установява, че ищецът е живял
в град Волгодонск, Ростовска област до 2004 г.
Това бил втори брак за ищеца, от който има дъщеря
А.. През 2004 г.
– 2005 г. Настя се е омъжила в
България и се преместила да живее тук. После и родителите и се преместили в България,
след като В. се пенсионирал те продали
тяхното четиристайно жилище и си купули жилище във Варна.
В момента В. живее във Волгодонск, а в
апартаментите във Варна живеели А.и
М.Ю..
В показанията си пред съда
св. Д.Б.Д. заявява, че познава страните от
3-4 години, като те имали три имота в гр. Варна. Единият от апартаментите бил
на дъщеря им. В момента ищецът бил пенсионер. След като се пенсионирал той
регистрирал фирма във гр. Варна, с цел да си построи сграда, върху земя,
собственост на свидетеля, в м. „Сотира“.
От показанията на св. Венцислав Маринов Вълканов
се установява, че е сключил брак с А.през 2005 г.
Знае, че на името на родителите й има придобити в
България два апартамента и три паркоместа, в гр. Варна,
ул.Петър Райчев. Жилищата ги е избирала М.. М. и
А.живеели в неговото жилище.
В показанията си пред съда св. А.В.В.
посочва, че сега живее с майка си в гр. Варна. Знае за брачния договор на родителите си. Докато
била студентка в Русия - от
1998 г. до 2004 г.,
майка й и баща й живеели във Волгодонск. От 2004 г.
до настоящия момент майка й не работи. Посочва още, че
когато са продали нейния апартамент в Русия са имали уговорка с майка й, че с
получените от продажбата пари ще се закупят апартаменти в РБ, защото им били
необходими документи за постоянно пребиваване в РБ.
От показанията на свид. А. И. Д. се установява, че от
края на 2008 г. живее в гр. Варна, на ул. „Петър Райчев“ 18, вх. Б. А.и майка й
към настоящия момент живеели на адреса, а г-н Р. вече не живеел там. Когато
синът му бил на четири години, малко преди раждането му, ищецът вече не живеел там, тъй като бил в Русия. През
2009 г. А.била в блока, а родителите й дошли по-късно през 2011 г. – 2012 г. В
началото, свидетелят виждал страните, М. след това продължил да я вижда често
около блока, разхождала кучето. Не е отсъствала продължително време. Свидетялят
посочва, че когато
са дошли в
началото, страните били заедно, но след
това станало нещо и останала само
майката. В края на 2012 г. последно видял г-н Р.. Като дошли родителите
на А.около година живеели и двамата, в периода 2011 – 2012 г. После А.и майка й
останали в гр. Варна.
Свидетелят Ж. Г. В. посочва, че през 2011 г. – 2012 г. М.
и В. живеели на различни адреси в гр. Ростов - на ул. „Пушкин“, ул. „ Чехов“,
ул. „Горки“, като на ул. „Александър Пушкин“ е бил последният адрес на страните,
където пребивали до 2015 г. Двамата живеели
заедно на тези адреси. Дъщеря им преди да се омъжи живеела с родителите си, а
след това заминала за България. През 2011 – 2012 г. В. посещавал България с цел
да отиде на гости на дъщеря си. Постоянно живеел в Русия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
ВОС приема, че решението на ВРС е валидно и допустимо, но
неправилно, поради което следва да бъде изцяло отменено.
Пред ВРС е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.
За да се уважи искът за делба следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): ищецът да е
носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост; и в производството
по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде
нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗС.
На първо място обаче, съдът намира, че с оглед на
правилното решаване на спора по делото следва да се даде отговор на следните предварителни
въпроса: 1/ към момента на сключване на брачния договор между страните (15.11.2012
г.), къде е било тяхното постоянно местопребиване (местожителство) – на
територията на Република България или на територията на Руската Федерация; 2/
кое е приложимото право относно имуществените отношения между страните –
българското или руското; 3/ приложимото право, уреждащо имуществените отношения
между страните, допускали страните да изберат приложимо право относно
имуществените им отношения; 4/ страните уговорили ли са приложимо право за
уреждане на техните имуществени отношения; 5/ приложимото право допускали
сключването на брачен договор между страните за уреждане на техните имуществени
отношения; 6/ сключеният между страните брачен договор действителен ли е. Само
при последователни отговори на поставените въпроси съдът може да се произнесе
законосъобразно досежно допустимостта, респ. основателността на иска за делба.
По първия въпрос: към момента на сключване на брачния
договор между страните къде е било тяхното постоянно местопребиване
(местожителство) – на територията на Република България или на територията на
Руската Федерация?
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП, обичайното
местопребиваване на физическото лице е мястото, в което лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване. За определяне на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки.
Основният критерии от който следва да се ръководи съда е
на чия територия страните преимуществено фактически
са избрали да пребивават, като за това следва да се вземат под внимание, както
имуществените, семейни, лични и професионални отношения, така и адресната
регистрация на страните, техните пътувания, престой, социални контакти, техните
намерения и избрана среда за бъдещо развитие.
От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че страните са граждани на Руската Федерация и към момента на
сключването на брачния договор (2012 г.) те са били в граждански брак. И
двамата са имали издадени визи, валидни за Република България („C“ и „D“), както и разрешение за пребиваване в Република България, с ЛНЧ и постоянен
адрес:***, респ. ап. 6. От представените по делото договори се установи, че и
двамата са придобили недвижими имоти на територията на Република България, като
с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 92
, том V, рег. № 10542, дело № 892
от 2008 г.,
ответницата М.Ю.Р. е закупила апартамент №В-6 и три паркоместа (№ 5, № 6, № 7), а ищецът, с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 93,
том V, рег. № 10593,
дело № 893 от 2008 г.,
е закупил апартамент № В-5, намиращи се в гр. Варна. От представените по делото писмени доказателства
- договор за покупко-продажба от 11.06.2002 г., договор за покупко-продажба от 03.08.2007
г., договор за покупко-продажба от 20.03.2007 г., договор за
покупко-продажба от 03.10.2012 г., и свидетелски показания се установи, че страните са продали няколко
имота в Русия и са дошли да живеят тук, закупувайки си два апартамента. Свидетелят
Ж. посочва, че след като дъщеря им се е
преместила в да живее в България, страните също са се преместили в България. Свидетелят посочва, че след като В. се пенсионирал (видно и от представените справки - през 2009 г.) те са продали
тяхното четиристайно жилище в Русия и си закупили
жилище в гр. Варна. Приетите по
делото удостоверения
доказват, че ищецът е работил в Русия до 25.12.2009 г., а след това се е пенсионирал. Видно от представените
по делото писмени доказатества, страните са пътували много пъти до България.
Важен е обаче факта, че и двамата за дълъг период от време са били в страната
ни. От представеното по делото удостоверение с рег. № 987/09.12.2016 г. се
установява, че М.Ю.Р., след получаване на виза „D“, има следните регистрирани пътувания през ГКПП на РБ: влизане в РБ на 10.12.2011 г., излизане от
РБ на 27.09.2012 г.; влизане в РБ на 12.10.2012 г., излизане от РБ на
06.04.2013 г.; влизане в РБ на 21.04.2013 г, излизане от РБ на 16.03.2014 г.;
влизане в РБ на 08.04.2014 г., излизане от РБ на 03.10.2014 г., влизане в РБ на
10.10.2014 г., излизане от РБ на 25.11.2014 г., влизане в РБ на 09.12.2014 г.,
излизане от РБ на 01.05.2016 г., влизане в РБ на 05.05.2016 г. Това се
установява и от положените печати върху паспорта й. От поставените печати върху
издадената виза на ищеца също се установява, че той е пребивавал едни дълъг
период от време на територията на Република България, както следва: посетил РБ
на 11.06.2011 г., излиза на 08.09.2011 г., влиза
в РБ на 10.12.2011 г., напуснал е РБ на 27.09.2012 г., влизане в РБ на
12.10.2012 г., излизане от РБ на 11.12.2012 г., влиза в РБ на 17.02.2013 г.,
излиза от РБ на 12.03.2013 г., влиза в РБ на 26.05.2013 г., излиза от РБ на 14.07.2013 г., влиза в РБ на 15.10.2013 г., излиза от
РБ на 04.11.2013 г.
Всички тези обстоятелства, обуславят единствения за съда
извод, че към датата - 15.11.12 г., страните по делото са имали постоянно
местопребиваване на територията на Република България. Следва да се отбележи,
че още много преди да се установят в гр. Варна, те са посещавали страната, предвид
на това и че в България вече е живеела тяхната дъщеря и нейния съпруг, оглеждали
са имоти с цел тяхното закупуване и установяване в страната.
Всичко това се потвърждава и от показанията на свид. Ж., който посочва, че ищецът след като се е пенсионирал
продали тяхното четиристайно жилище и си купули
жилище във Варна; св. Д. заявява, че след като ищецът се пенсионирал той регистрирал фирма във гр. Варна, с
цел да си построи сграда, върху земя, собственост на свидетеля, в м. „Сотира“;
св. В., установи, че когато са продали нейния апартамент в Русия са имали
уговорка с майка й, че с получените от продажбата пари ще се закупят апартаменти
в РБ, защото им били необходими документи за постоянно пребиваване в РБ; св. Д.,
който посочва, че страните около година са живеели в гр. Варна (през 2011 –
2012 г.), като в края на 2012 г. за последно е видял г-н Р.; Свидетелят В.,
посочва, че през 2011 г. – 2012 г. В. е посещавал България.
Към момента на сключване на брачния договор страните са
избрали преимуществено да се установят на територията на страната ни, като този
извод се подкрепя от всички доказателства по делото – гласни и писмени. Обстоятелствата,
че страните са руски граждани, ищецът има адресна регистрация в Русия, че
получва пенсията си там, че след влошаване на взаимоотношенията си със
семейството се е върнал в Русия, че в момента живее там, не могат да опровергаят
направения от съда извод, че към момента на сключване на брачния договор между
страните - 15.11.2012 г., тяхното постоянно местопребиване (местожителство) е
било на територията на Република България.
По втори, трети и четвърти въпрос – кое е приложимото
право относно имуществените отношения между страните – българското или руското; приложимото право, уреждащо имуществените отношения
между страните, допускали страните да изберат приложимо право; страните уговорили ли са приложимо право за уреждане
на техните имуществени отношения.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от КМЧП, разпоредбите на КМЧП уреждат приложимото право към частноправните отношения с международен елемент. А
това са отношенията, свързани с две или повече държави, съгласно чл. 1, ал. 2
от КМЧП (в случая Република България и Руската Федерация). Както е посочил ВКС
в отменителното си решение, международният елемент при съпружеските имуществени
отношения може да приеме различна форма - различно гражданство на съпрузите,
еднакво гражданство на съпрузите, но общо обичайно местопребиваване след
сключването на брака в държава, различна от държавата на общата им националност
(какъвто е и настоящия случай), или дори обичайно местопребиваване само на
единия от съпрузите в друга държава, различна от държавата на общото им
гражданство.
Разпоредбите на КМЧП обаче не могат да засягат уредбата
на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен
договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон
(чл. 3, ал. 1 от КМЧП).
Между Република България и Руската Федерация действа
Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. След като има сключен договор, в разпоредбите на който се урежда въпроса за
имуществените отношения между съпрузите, приложение ще намери именно той.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Договора между
Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за
правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, имуществените
правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна (в
случая те се граждани на Руската Федерация), но имат постоянно местожителство
на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на
страната, където те имат постоянно местожителство.
По делото се установи, че към 15.11.2012 г. страните са
имали постоянно местопребиване (местожителство) на територията на Република
България. Следователно по силата на чл. 23, т. 1 от Договора, имуществените
отношенията между страните ще се уредят от законодателството на Република
България (КМЧП, СК и др.).
В договора за международно сътрудничество обаче двете
договарящи държави не са уредили възможността страните по делото да направят избор
на приложимо право, поради което съдът намира, че приложение ще намери
разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от КМЧП. Съгласно чл. 79, ал. 4 от КМЧП, съпрузите
могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от КМЧП, изборът на приложимо
право по чл. 79, ал. 4 от КМЧП трябва да бъде направено в писмена форма с дата
и подпис на съпрузите.
Като съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от КМЧП,
договорите се уреждат от избраното от страните право, но самият избор следва да
бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от
обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
Тълкувайки волята на страните, изразена в брачния
договор, съдът намира, че страните са направили своя избор, като са разписали техните
имуществени отношения да се уредят по българското право. В чл. 6.5 от брачния
договор ясно е разписано, че договорът е съставен в съответствие със законите
на Република България и споровете по неговото изпълнение ще се решават чрез
преговори, а ако не бъде постигнато доброволно споразумение – същите ще бъдат
отнасяни към съда, а в чл. 1 от брачния договор е посочено, че договорът се
сключва на основание чл. 37, ал. 3 от СК на РБ („Брачният договор може да бъде
сключен от съпрузите и по време на брака“). От съдържанието на договора не може
да се направи друг извод, освен, че имуществените им отношения следва да се
урядят от законодателството на Република България.
По пети и шести въпрос - приложимото
право допускали сключването на брачен договор между страните за уреждане на
техните имуществени отношения; сключеният между страните брачен договор
действителен ли е.
Съгласно чл. 18, ал. 1, 2 и 4 от СК на РБ, режимите на
имуществените отношения между съпрузите са: законов режим на общност, законов
режим на разделност и договорен режим, като законовият режим на общност се
прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си
отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Режимът на
имуществените отношения може да бъде променян по време на брака, като брачните
договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен
регистър към Агенцията по вписванията на РБ.
Следователно СК на Република България допуска сключването
на брачен договор (чл. 18, 19, 37 и сл. от СК на РБ).
От събраните по делото доказателства се установи, че
брачният договор между страните (граждани на Руската Федерация) е сключен лично
от тях, по време на брака (на 14.11.2012 г.), подписан е от преводач, със съдържанието
по чл. 38 от СК на РБ, в предвидената в закона форма - писмена форма с
нотариална заверка на съдържанието и на подписите (с последователни
регистрационни номера № 12524, 12525, 12526), от нотариус Александър
Александров с рег. 316 на НК, с район на действие РС - Варна. Договорът не е
вписан в Агенция по вписванията.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от СК на РБ, брачният договор
поражда своето действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по
време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, опредЕ.в него
(в случая е породил действие от момента на сключването му).
Съгласно Решение № 244 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1495/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, „В
Семейния кодекс от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която урежда правното
значение на отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански
брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията за
вписване. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл. 20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако
няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се прилага
законовият режим на общност. Следователно вписването цели да защити интересите
на третите лица, които договарят със съпрузите и има само
оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите
е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Това
схващане се застъпва и в правната теория /А. С., "Брачният договор",
второ допълнено и преработено издание от 2011 г. на "С. ", стр.
117./. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на
граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки
за неговата действителност“. В
конкретния случай, сключения между страните брачен договор е породил
своето правно действие, като за неговата действителност не се изисква вписване
в Агенцията по вписванията, поради което и съдът следва да зачете неговото правно
действие.
Независимо обаче, че между страните има сключен брачен
договор, предявеният иск за делба не е недопустим, и съдът е длъжен да се
произнесе по въпроса налице ли е съсобственост между страните, между кои точно
лица, по отношение на кои имоти. Както е приела и предходната въззивна
инстанция, ако не съществува съсобственост, то искът за делба е неоснователен,
но не и недопустим, тъй като липсата на съсобственост е основание за
произнасяне по същество, а не е основание за допустимост.
По делото се установи, че имотите са придобити по време
на брака (в режим на СИО), чрез сключени два договора за покупко-продажба, а
именно: нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 92
, том V, рег.№ 10542, дело №892 от 2008 г., с който
М.Ю.Р. е закупила апартамент
№ В-6 и три паркоместа (№ 5,
№ 6, № 7), а ищецът с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93,
том V, рег. № 10593,
дело № 893 от 2008 г.,
е закупил апартамент № В-5, находящи се в гр. Варна.
Тези имоти обаче са включени в сключения между страните
брачен договор, като в него е посочено, че
В.Р. получава в собственост паркомясто № 7, с идентификатор №
10135.2554.497.1.130, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър
Райчев", на ниво - 2.60м, с площ от 14.77 кв.м., при граници: паркомясто №
6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м. ид.ч. от общите части на
същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
жилищната сграда, а останалите имоти остават в собственост на съпругата М.Р., а
именно: апартамент № В-5, находящ се в град
Варна, ул. Петър Райчев, бл. В,
на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, спалня, баня – тоалет, коридор и
тераса с площ от 40.36 кв.м., при граници: ап. № В-6, ап. № А-19 и коридор, ведно
с принадлежащото му избено помещение № 21 с площ от 2.07 кв.м., при граници:
магазин № 5, изба № 22 и избен коридор, както и 6.21 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в което е
построена жилищната сграда; апартамент № В-6, находящ се в гр. Варна, ул.
"Петър Райчев", бл.
В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, две спални,
баня-тоалет, коридор и три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници: Ап. №5, коридор, стълбище, ведно с принадлежащото му избено помещение № 22, с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба № 21, изба № 23 и избен коридор, както и 14.75 кв.м. ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
жилищната сграда; паркомясто № 5, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул.
"Петър Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 14.74
кв.м., при граници: паркоместа № 6, 4 и маневрена площ, както и 5.00 кв.м. ид.ч. от общите
части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена жилищната сграда; паркомясто № 6, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60м, с площ от 17.75 кв.м., при граници: паркоместа №№ 7, 5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво
и от правото на строеж върху дворното място.
След като по делото се установи, че страните са уредили
своите имуществени отношение със сключването на брачния договор и съгласно
разпоредбата на чл. 4 от същия, страните са се съгласили клаузите на брачния
договор да действат и след прекратяване на брака им, то по отношение на
описаните по горе недвижими имоти не е приложим законовия режим на общност (чл.
21, ал. 1 от СК на РБ), тъй като това имуществото е лично притежание на всеки
един от съпрузите, лична негова собственост, съобразно начина по който е посочено
в брачния договор. По отношение на тези имоти е налице индивидуална
собственост, а не са в режим на съсобственост, поради което решението на ВРС следва
да се отмени изцяло, а предявеният иск за делба по отношение на тези имоти като
неоснователен да се отхвърли.
По разноските:
С оглед на изхода на спора, Р.В. Г. следва да заплати на М.Ю.Р.
направените в производство разноски в общ размер на 10160 лв. (5780 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 4350 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция, и 30 лв. - заплатен депозит). Процесуалният
представител на въззиваемия е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно. Заплатеният от въззивника адвокатски хонорар не е прекомерен
с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, разглеждане
на делото за втори път от въззивната инстанция, а и производството пред
настоящата инстанция е приключило в рамките на три съдебни заседания
(20.02.2017 г., 24.04.2017 г., 12.06.2017 г.). Поради това, съдът намира, че
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение в общ размер на 10130 лева
не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2684/16.06.2015 г., постановено по гр.д. №
2798/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 34 от ЗС, предявен от Р.В.
Г., роден на *** ***, гражданин на Русия, ЛНЧ: **********, с адрес: ***, против
М.Ю.Р., родена на *** г., гражданка на Русия, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър
Райчев” № 18, вх. В, ет. 2, ап. 6, за допускане до делба на следните
недвижими имоти: 1. Апартамент № В-5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.29, находящ се
в гр. Варна, ул. „Петър Райчев” бл. В, на втория етаж, състоящ се от дневен
тракт, спалня, баня – тоалет, коридор и тераса, с площ от 40.36 кв.м., при
граници: ап. № В-6, ап. № А-19 и коридор, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 21, с площ от 2.07 кв.м., при граници: магазин № 5, изба № 22 и избен
коридор, както и 6.21 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок
А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м.,
представляващо УПИ № ІІ-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 2. Апартамент № В-6, с идентификатор №
10135.2554.497.1.30, находящ се в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", бл. В,
на втория етаж, състоящ се от дневен тракт, две спални, баня-тоалет, коридор и
три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници: Ап. № В-5, коридор, стълбище,
ведно с избено помещение № 22, с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба № 21,
изба № 23 и избен коридор, както и 14.75 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м.,
цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на Варна; 3. Паркомясто № 5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.128, находящо се
в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60 м,
с площ от 14.74 кв.м., при граници: паркоместа № 6 и № 4 и маневрена площ,
както и 5.00 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок
А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м.,
представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана
на 24 п.р. на Варна; 4. Паркомясто № 6,
с идентификатор №10135.2554.497.1.129, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна,
ул. "Петър Райчев", на ниво - 2.60 м, с площ от 17.75 кв.м., при
граници: паркоместа № 7, 5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите
части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от
1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв.
36 по плана на 24 п.р. на Варна; 5. Паркомясто № 7, с идентификатор
№ 10135.2554.497.1.130, находящо се в жилищната сграда в гр. Варна, ул.
“Петър Райчев“, на ниво - 2.60
м, с площ от 14.77 кв.м., при граници: паркомясто №
6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м.
ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и
блок С, със ЗП от 1095.66
кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв.36 по плана на 24 п.р. на Варна, при квоти по ½ идеална
част за всеки един от съделителите.
ОСЪЖДА Р.В. Г., роден на *** ***, гражданин на Русия, ЛНЧ: **********,
с адрес: ***, да заплати на М.Ю.Р., родена на *** г., гражданка на Русия, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър
Райчев” № 18, вх. В, ет. 2, ап. 6, направените пред съда разноски в общ размер на
10160 лв. (десет хиляди сто и
шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.