Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261209 25.11.2021
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и пети октомври Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7595 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД против К.И.И. иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между него и „Вива Кредит“
ООД Договор за паричен заем № *********/********* г., вземанията по който са
били прехвърлени на ищеца с Приложение № */****** г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., а именно:
1 204,09 лв. – главница, 167,07 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 13.08.2018 г. – 10.04.2019 г., 22,16 лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница, дължима за периода 11.04.2019 г. – 25.09.2020 г., както
и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 260288/07.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и на Заповед № 260009/05.01.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 6135/2020 г. по
описа на БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че по силата на
сключен между ответника и „Вива
Кредит“ ООД Договор за паричен заем № ********/******* г. на ответника е бил предоставен заем в
размер на 1 500 лв., като заемателят се е задължил да ползва и върне заемната
сума на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264,18 лв., като
заплати сума в общ размер от 2 377,62 лв. Твърди се също така, че към
настоящия момент е налице непогасена главница в размер на 1 204,09 лв.,
както и договорна лихва в размер на 167,07 лв. На следващо място се твърди, че
с Приложение № */********* г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г. вземанията на „Вива Кредит“ ООД по горепосочения договор за заем са
били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
като се моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно
преписа от исковата молба като приложение към нея. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез упълномощен процесуален
представител, в който се твърди, че искът е недопустим и се моли производството
по делото да бъде прекратено, като се твърди, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД не е активно легитимирано нито да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, нито да предяви настоящия иск, тъй като
вземането на „Вива кредит“ ООД не му е било надлежно цедирано. Съдът намира, че
това възражение на ответника е неоснователно, тъй като допустимостта на иска се
преценява с оглед на изложените в исковата молба твърдения, а в случая същите
сочат, че у ищеца е налице активна легитимация за предявяване на настоящия иск,
като евентуална неоснователност на тези твърдения би довела до отхвърляне на
иска като неоснователен.
На
следващо място ответникът е оспорил иска като неоснователен по основание и по
размер. Твърди се, че договорът за кредит не е подписан от ответника, т.е.
между страните няма възникнала облигационна връзка и даденото по договора е при
начална липса на основание. Заявено е също така, че представеният с исковата
молба договор не обвързва ответника, тъй като е сключен в противоречие с
изискванията на ЗПК, тъй като не му е била предоставена преддоговорна
информация, както и на разпоредбите на ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ. Изложени са доводи за
недължимост на нищожност на клаузите за неустойка и такса за експресно
разглеждане на документите, поради нарушаване на добрите нрави и добрите
търговски практики, и като неравноправни клаузи. Заявено е също така, че основният
лихвен процент по договора е прекомерно завишен, както и че е клаузата е
нищожна, тъй като е недопустимо олихвяването на лихви, неустойка и такса за
разглеждане на документите. Оспорени са и размерите на процесните задължения. В
съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен, не са представени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 6135/2020 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260288/07.10.2020 г. е
разпоредено К.И.И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
сумата от 1 204,09 лв. - главница по Договор за паричен заем № *******/**********
г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
ищеца, сумата от 22,16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
11.04.2019 г. – 25.09.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от 06.10.2020
г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски –
24,53 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът
е подал възражение против заповедта, поради което на заявителя е било указано
да предяви настоящия установителен иск, като същият е подаден в
законоустановения срок.
По делото
е представен оригинал на подписано от К.И. предложение от 13.07.2018 г. до
„Вива Кредит” ООД за сключване на договор за паричен заем, в което ответникът е
декларирал, че желае заявката му да бъде разгледана еспресно срещу заплащане на
дължимата такса за тази доброволна услуга. Ответникът също така е декларирал,
че е получил Стандартен европейски формуляр.
Представен
е и оригинал на Договор за паричен заем „Вивакредит план” № *********/*********
г., сключен между „Вива кредит” ООД (заемодател) и К.И.И. (заемател), с който заемодателят се
е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 500 лв., а заемателят
се е задължил да я върне при следните условия: срок на заема - 9 месеца, брой погасителни
вноски - 9, размер на погасителната вноска - 264,18 лв., включваща част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане, фиксиран годишен
лихвен процент – 40,30 %, общ размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане – 2 377,62 лв., годишен процент на разходите по заема –
49,46 %, вид на заема – потребителски, условия за усвояване на цялата сума – в
брой, като в ал. 2 на чл. 3 е посочено, че с подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, а договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. В чл. 3, ал. 1 на договора са
посочени и падежните дати на всяка погасителна вноска, както и допусканията,
при които е изчислен ГПР.
В чл. 2
на договора страните са се съгласили със сумата по настоящия договор да се
рефинансира текущ заем на заемателя по Договор за паричен заем с КИД *******/*******
г., задължението по който е било в общ размер от 1 475,36 лв. Направено е
изрично извление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от
заемната сума по процесния договор заемодателят е прихванал задължението на
заемателя по договора за заем от 16.01.2018 г., като след извършеното
прихващане задължението по този договор се погасява изцяло, а остатъкът от
заемната сума по процесния договор се изплаща от заемодателя на заемателя. В
тази връзка ищецът е представил разходен касов ордер от 14.07.2018 г., с който
на К.И. е била изплатена сумата от 24,64 лв. в брой, като посоченото основание
е „Отпускане на кредит **********”.
Съгласно чл.
1, ал. 2, 3 и 4 на договора за заем, заемателят е избрал доброволно да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на заема, за което дължи на кредитора такса в размер на 614,70 лв.,
платима разсрочено на равни вноски, включени в размера на всяка от
погасителните вноски.
В чл. 5,
ал. 1 на договора е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок от
усвояване на заемата сума да предостави на заемоателя едно от следните
обезпечения:1/ поръчител – физическо лице, което да е навършило 21-годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договора, да има минимален стаж при
настоящия работодател минимум 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер
на 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ
или да има кредитна история със статус „Период на просрочие от 0 до 30 дни”, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2/ банкова гаранция, издадена за
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължения на заемателя, валидна
30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2, ако
заемателят не изпълни задължението си за предоставяне на горепосоченото
обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 614,70 лв., като страните са се
уговорили същата да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
погасителна вноска, като в този случай вноската е в размер на 332,48 лв., а
общото задължение по договора става 2 992,32 лв.
В
отговора си ответникът е оспорил валидността на договора за заем, като е
заявил, че същият не е подписан от него, но след представянето на оригинала на
договора в писмена молба от 21.07.2021 г. ответникът изрично е заявил, че не
оспорва истинността на този документи. С оглед на това и тъй като договорът
носи подписите и на двете страни по него, съдът намира, че същият е валидно
сключен и обвързва страните по него.
Като доказателство по делото е
представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД (продавач) и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД (купувач), с който страните са се споразумели
продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем, договори за потребителски кредит и договори
за паричен заем, сключени от продавача с физически лица, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този договор. В пар. 1, т. 1.1 на
договора е посочено, че дата на прехвърляне на вземанията е датата на сключване
на всяко едно Приложение № 1.
Представено е и извлечение от Приложение №
*/********** г. към договора за цесия от 01.12.2016 г., в което е посочено, че
се прехвърля и вземане по договор № ****** от ********** г. с длъжник К.И.И., в
общ размер от 2 282,68 лв., от които 1 204,09 лв. - главница, 167,07
лв. – договорна лихва и 911,52 лв. – остатък такси/неустойки/разходи за забава.
По делото е представено и уведомление за
извършената цесия, адресирано до ответника И., но липсват доказателства същото
да му е било връчено преди завеждане на настоящото дело.
Видно от изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, към 25.11.2020 г. задълженията на
ответника по процесния договор са в общ размер от 2 282,68 лв., от които 1
204,09 лв. - главница, 167,07 лв. - договорна лихва, 478,10 лв. - неустойка и 433,42
лв. - такса за експресно разглеждане, като ответникът дължи и 22,16 лв. – мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 11.4.2019 г. – 25.09.2020 г. Посочено
е също така, че ответникът е платил по договора за заем общо 954,64 лв., с
които са били погасени следните задължения: 181,28 лв. – такса за експресно
разглеждане, 136,60 лв. – неустойка, 95,85 лв. – договорна лихва, 295,91 лв. –
главница и 245 лв. – начислени разходи за събиране на вземания. Вещото лице
също така е установило, че до датата на изготвяне на експертизата (14.09.2021
г.) няма извършени други плащания от ответника по процесния договор.
При така
представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен
по следните съображения:
В случая безспорно се касае за
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, тъй като същият отговаря на
изискванията на чл. 9 от ЗПК.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника, че договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
поради липса на съгласие за сключването му, тъй като в случая се установи, че
договорът е подписан от двете страни по него, като по делото не се твърди, че
подписът за заемател не е положен от ответника. Поради това съдът намира, че е
налице съгласие на страните за сключване на договора, същият е валидно сключен
и обвързва страните по него. В случая липсват и основания да се приеме, че договорът
е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Според съда обаче нищожни са отделни
клаузи от договора, а именно клаузата за неустойка в размер на 614,70 лв., дължима
при непредставяне на обезпечение за кредитора, както и клаузата за дължимост на
такса в размер на 614,70 лв. за допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение на заема.
По отношение на неустойката съдът намира, че така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на
санкцията за неизпълнението му, който е непропорционален на евентуалните вреди. В случая неустойката е уговорена
като санкция за заемателя при неизпълнение, но не на основното му парично
задължение, а на задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на
което е обективно невъзможно в така уговорения кратък срок. С оглед на това
съдът намира, че целта на тази неустойка е допълнителното обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до
извода за нищожност на тази клауза от договора.
По отношение на таксата за експресно
разглеждане на документи, съдът намира, че тази клауза от договора също е
нищожна, поради противоречието й с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която предвижда, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Неоснователно
е обаче възражението на ответника, че основният лихвен процент по договора е
прекомерно завишен, което евентуално би довело до извода за нищожност и на тази
клауза от договора. Константната съдебна практика приема, че имайки свободата
да договарят, страните по договора за потребителски кредит могат да уговорят
какъвто желаят размер на лихвения
процент по договора и не е налице противоречие с добрите нрави, ако при
така уговорения между тях лихвен процент годишният процент на разходите по
кредита не надвишава пет пъти размера на законната лихва, съгласно
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая годишният лихвен процент е в размер на 40,30 % и същият действително значително
надвишава размера на законната лихва, но годишният процент на разходите по
заема е в размер на 49,46 % и не надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
максимален размер от 50 %, което води до извода, че клаузата за договорна лихва в размер на 40,30 % не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна.
С оглед на горното съдът намира, че
ответникът не дължи на ищеца уговорените в договора за заем неустойка в размер
на 614,70 лв. и такса за експресно разглеждане на документите за одобрение на
заема в същия размер, т.е. платените от него преди завеждането на делото суми
от 478,10 лв. и 433,42 лв. (съгласно заключението на
вещото лице), с които са погасени части от тези
задължения, не са били дължими. Поради това съдът намира, че с тези суми са
погасени (изцяло или частично) останалите задължения на ответника по договора
за кредит, посочени в експертизата, а именно: изцяло са погасени задълженията
за мораторна лихва в размер на 22,16 лв. и за договорна лихва в размер на
167,07 лв., както и 722,29 лв. от дължимата главница от 1 204,09 лв., след което дължима е останала
единствено главницата в размер на 481,80 лв.
Предвид допуснатата забава за плащане
на горепосочената главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и законна
лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
От
представените по делото договор за цесия и приложение към него се установява,
че вземанията по процесния договор за заем са били валидно прехвърлени от
кредитора „ВИВА КРЕДИТ” ООД на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД. По
делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за прехвърлянето на
вземанията преди завеждане на делото. Въпреки това
и с оглед трайно установената съдебна практика в тази насока, съдът намира, че
в случая следва да се приеме, че е налице редовно уведомяване на длъжника за
цесията, тъй като такова уведомление му е било връчено като приложение към
исковата молба. С оглед на това съдът намира, че цесията е произвела действието
си по отношение на ответника и към настоящия момент кредитор на вземанията по процесния
договор за кредит е именно ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че ответникът дължи на ищеца по процесния договор за заем единствено
сумата от 481,80 лв., представляваща част от прентендираната главница, както и
законната лихва върху нея, поради което установителният иск е частично
основателен и следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При завеждане на делото ищецът не е внесъл държавна такса за разглеждане на
иска, поради което с решението същият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса, която е в размер на 122,13 лв.
Предвид частичната
основателност на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 215,13 лв., представляваща част от направените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство (общо 622,13 лв.,
включително ЮК възнаграждение от 100 лв.), както и сумата от 25,77 лв.,
представляваща част от направените от него разноски в заповедното производство във
връзка с процесните вземания (общо 74,53 лв., включително ЮК възнаграждение от
50 лв.), или общо сумата от 240,90 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 196,26 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото
(300 лв. – платено адвокатско възнаграждение), съответна на отхвърлената част
от иска. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното
от ответника адвокатско възнаграждение, заявено с молба от 21.10.2021 г., тъй
като това възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004
г.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че К.И.И.,
ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С***, **********, ул. ***************, сумата
от 481,80 лв. (четиристотин осемдесет и един лв. и осемдесет ст.),
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем „Вивакредит план” № ******/*************
г., сключен между него и „Вива кредит” ООД, вземанията по който са били
прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, както и законната лихва за забава върху нея,
считано от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са част от предмета на Заповед № 260288/07.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6135/2020 г. по
описа на БРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление гр. С*******, **********, ул. ******************,
сумата от 240,90
лв. (двеста и четиридесет лв. и деветдесет ст.), представляваща част от
направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство,
съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление
гр. С**********, *************, ул. *****************, да заплати на К.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 196,26 лв. (сто деветдесет и шест лв. и двадесет
и шест ст.), представляваща част от направените от ответника разноски по
делото, съответна на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление
гр. С*******, **************, ул. *************, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 122,13 лв. (сто двадесет и два лв. и
тринадесет ст.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ