№ 691
гр. София, 27.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Вера Цветкова
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от НПК.
С определение от 08.07.2022г., постановено по ЧНД № 1716/2022г., Софийски градски
съд, НО, 22 състав е освободил условно предсрочно осъдения Е. И. М. от остатъка от
наказанието му по НОХД № 517/13г. на Специализиран наказателен съд в размер на 1
година 6 месеца и 2 дни на основание чл.70 от НК.
На основание чл.70, ал.6 от НК съдът е определил изпитателен срок в рамките на
неизтърпяната част на наказанието от влизане в сила на определението.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от инспектор
М. М. – процесуален представител на началника на Затвора гр.София. Счита, че
определението на СГС е неправилно. Поддържа, че в случая не е налице едната от
предвидените в закона предпоставки – данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение. По делото били представени доказателства - становищата и
оценките на администрацията на затвора, в т.ч. доклада на инспектора СДВР, работил с л.св.
М., които правели неубедителни изводите на СГС. Съдът бил възприел единствено
положителните елементи от доклада, но не е коментирал останалите доказателства по
делото. Поддържа, че целите на наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени.
Моли да бъде отменено определението на СГС.
По делото са постъпили възражения против жалбата на инспектор М. М. от л.св. М. и от
защитника му - адв.Т.Р., в които се излагат доводи за нейната неоснователност, респ. за
правилност на определението на СГС. Представено е писмено доказателство – служебна
бележка от управителя на фирма „Вики транс 17“ ЕООД.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите, залегнали във въззивната
частна жалба на процесуалния представител на началника на затвора гр.София, и като се
1
запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
Приобщените по делото доказателства установяват следните релевантни
обстоятелства:
Е. И. М. е осъден с присъда от 09.06.2014г. на СпНС по НОХД №517/2013г.,
изменена с Решение №28 от 23.01.2017г. на АСпНС по ВНОХД №16/2015г. за престъпление
по чл.321, ал.3, т.1, чл.234, ал.2, т.3, чл.23 от НК, за което му е наложено наказание от пет
години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Видно от приложена по делото справка за изтърпяното от осъдения наказание лишаване
от свобода, М. е постъпил в Затвора гр.София на 01.11.2019г. Към датата на изготвяне на
справката - 27.04.2022г., той фактически е изтърпял 2г. 6м. 23 дн., от работа 8 м. 7 дн., или
всичко 3г. 3м. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година 9 месеца.
Като доказателства по делото, освен посочената справка от Началника на затвора
гр.София /л.10/, са приложени още Доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНСЗ, изготвен от ИСДВР ЗО
„Казичене“ А.С. /л.11-13/ и препланиран план на присъдата / л.14-15/. В цялост към делото е
приложено и затворническото досие на л.св М..
Документите, изготвени във връзка с разглеждане на молбата за условно
предсрочно освобождаване, еднопосочно обективират отрицателното становището на
издалите ги длъжностни лице при Затвора гр.София.
За да уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, СГС е
приел, че в случая са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК, тъй като осъденият М. е
изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода и е дал
доказателства за поправянето си.
Настоящият състав на САС не се съгласява с крайния извод на първата инстанция и
намери за необходимо да внесе корекции в мотивите му относно поведението на осъденото
лице, както се претендира от жалбоподателя.
САС счита, че неправилно СГС е приел наличието на категорични доказателства за
„добро поведение” при л.св. М., така както е според изискванията на чл.439а от НПК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в посочената норма, за извършването на подобен
извод следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, сочещи за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тези обстоятелства примерно
са изброени - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Внимателното проучване съдържанието на приложените по
делото доказателства, вкл. тези намиращи се в затворническото досие на М., доведе
настоящия състав до извод, че в случая не са налице данни за трайна положителна промяна.
Действително, оценката на М. за риск от рецидив е в ниските стойности – 33 т., но по делото
са налице доказателства, че на 07.04.2022г. при проверка на лишените от свобода назначени
на работен обект „МВР Болница“ е открита неразрешена вещ /мобилен телефон/, негова
собственост. Във връзка с това нарушение със заповед № 72/15.04.2022г. същият е наказан
2
на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС, а със заповед № 055/15.04.2022г. е освободен от работа
поради извършване на дисциплинарно нарушение. Освен това, се запазват констатираните в
първоначалния доклад проблемни зони – „отношение към правонарушението“ и „умения за
мислене“.
Обобщената оценка, дадена от ИСДВР е, че „е необходимо реализиране на
корекционния процес в условията на МЛС, договорен в плана на присъдата. На този етап не
е налице материалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, не са налице
достатъчно доказателства за успешно проведена и приключила корекционна работа - не е
понижена в достатъчна степен оценката на риска от последващо осъждане, макар и същата
да е с ниски стойности; целите и задачите, заложени в индивидуалния плана на присъда се
изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост.“.
За да уважи искането, първостепенният съд е отдал по-голямо значение на
положителните данни за личността на М., изводими от съдържанието на изготвения във
връзка с молбата му за предсрочното освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС,
където е обоснован занижения риск от рецидив в две от проблемните зони и останалите
положителни данни, свързани с включването му в организирани културно-масови и
спортни мероприятия. Същевременно, СГС не е отдал необходимото значение на
обстоятелството, че към настоящия момент М. е със статут „наказан“ за допуснато тежко
нарушение на правилата на ЗИНЗС и Правилника за приложението му. Посредством
методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция,
компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-
горе дефицитни зони, свързани с настоящото правонарушение и умение за мислене. Тук е
мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално
подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната
работа по отношение на лишените от свобода. Ето защо, настоящият въззивен състав не
намира основание да не възприеме мотивираното становище на администрацията, че
процеса на поправяне при л.св. М. е незавършен към момента.
Като е уважил искането на М. за условно предсрочно освобождаване Градският съд
не е съобразил съдебният си акт със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава,
обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на
чл.70, ал.1 от НК. Противно на приетото от първата инстанция, САС счита, че към
настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне,
поведението му е колебливо, доказателство за което е допуснатото нарушение на
правилника, довело до наказването му. Ето защо е следвало да бъде постановен отказ за
уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на
наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното
му наказание. Констатираният регрес в поведението на осъденото лице напълно опровергава
изводите на СГС, че същият е дал доказателства за поправянето си.
При така установеното от посочените по-горе доказателствени източници,
3
намиращи се в затворническото досие и документите, изготвени по повод на постъпилата
молба за условно предсрочно освобождаване, САС намери за неправилно и
незаконосъобразно определението на първия съд, с което е уважена молбата на М..
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на СГС
следва да бъде отменено и вместо него да бъде оставена без уважение молбата на Е. И. М. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното
му наказание „лишаване от свобода”.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341, ал.2 от НПК,
САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.07.2022г., постановено по ЧНД № 1716/2022г. на
Софийски градски съд, НО, 22 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. М. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част от определеното му наказание „лишаване от свобода” по
НОХД № 517/13г. на Специализиран наказателен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4