МОТИВИ
към Решение по АНД № 1014/2018 г. по описа на ПРС ХVІІ
н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за
разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство № 283/2017 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за освобождаване на
основание чл.78А ал.1 от НК от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба спрямо обвиняемия И.Б.В. за престъпление по чл.343
ал.1 б.„Б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 02.06.2017
г. в гр. Пловдив, на ул. „Георги Бенев” движейки се в посока от запад на изток
със скорост от 84 км/ч, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес 190” с peг. № *******, нарушил правилата за движение - чл.21
ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч –
пътно превозно средство от категория „В” за населено място - 50 км/ч;“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на О.М.Ш. ЕГН **********,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левият горен крайник.
Съдебното производство се проведе по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо обвиняемия В. по посочената в постановлението
правна квалификация на деянието, както и направеното предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК. Моли съда
след като признае за виновен обвиняемия и го освободи от наказателна
отговорност да му наложи административно наказание глоба в минимален размер,
както и наказание лишаване от правоуправление на моторни превозни средства също
за минимален срок.
Защитникът
на обвиняемия не оспорва извършеното от клиента й, нито правната квалификация
на деянието, посочена в постановлението на прокурора при РП гр. Пловдив.
Изразява становище за налични предпоставки за прилагане на чл.78А ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Моли съда да определи административното
наказание глоба в минимален размер, в какъвто минимален да бъде и евентуалното
лишаване от правоуправление.
Обвиняемият
И.Б.В. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, дава обяснения по делото. Моли за минимална
глоба и да не му се налага лишаване от право да управлява моторни превозни
средства.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият И.Б.В. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН
**********.
Обвиняемия И.Б.В. *** е правоспособен водач на моторни
превозни средства от 2008 г., притежаващ категории „В” и „АМ”. До м. юни 2017
г. той бил наказван с наказателно постановление /с № 13868/26.11.2012 г./ и с
фиш /серия А и № 768427/05.10.2009 г./ за две нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Сутринта на 02.06.2017 г.
около 9.00 часа обвиняемият В. *** лек автомобил „Мерцедес
190” с peг. № **** – негов собствен, като се движел в посока от запад на изток.
Улицата била асфалтирана, за движени в двете посоки, с по една пътна лента за
всяка посока. Скоростта на движение автомобила управляван от обвиняемия била 84
км./ч. - над максимално разрешената за движение в населено място съобразно
чл.21 ал.1 от ЗДВП – 50 км./ч. Пред автомобила на В. се движел товарен
автомобил, а пред него пък се движел в същата посока свидетелят О.М.Ш. с
управляван от свидетеля таксиметров автомобил „Шевролет Авео”с рег. № ****** –
пътуващ по заявка на клиент на адрес на ул. „Г. Б.”. Наближавайки адреса по
заявката, св. Ш. предприел маневра за завой на ляво като подал светлинен сигнал
и насочил автомобила за завиване в желаната посока. През това време обвиняемият
В. бил предприел маневра за изпреварване, доколкото се движел с неразрешена –
над максимално разрешената скорост за движение в населено място, като към
момента, в който възприел предприетата от Ш. с таксиметровия автомобил маневра
за завой наляво, бил на разстояние зад него от около 50 метра. В. натиснал
спирачките, но въпреки задействането им, не успял да спре преди достигането до
автомобила „Шевролет Авео”с рег. № ******* и с предната си дясна част на
неговия си автомобил
„Мерцедес
190” с peг. № ***** ударил другия в задна лява част. От удара между двете коли
пострадал водачът Ш., който получил наранявания в областта на лявата ключица –
счупване – фрактура в средната част на лявата ключица.
На мястото
на пътния инцидент пристигнали полицейски и медицински екипи, като пострадалият
Ш. бил откаран в болнично заведение в гр. Пловдив – в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД
гр. Пловдив, за оказване на медицинска помощ. Левият горен крайник на св. Ш.
бил обездвижен чрез поставяне на шина.
Според заключението на вещото
лице по изготвената СМЕ /л.28 – 30 от досъдебното производство/ при станалото
ПТП на 02.06.2017 г. в гр. Пловдив на пострадалия О.М.Ш. като водач на лек
таксиметров автомобил му е било причинено контузия на тялото, счупване на
лявата ключица – фрактура в средната част на лявата ключица. Най – общият
механизъм за причиняване на описаните увреждания е от удар с или върху твърд
тъп предмет и същите добре отговарят по начин и време да са причинени така,
както е отразено в досъдебното производство, а именно при станало ПТП и
автомобилна травма вътре в купето на автомобила, по време на блъскане от друг
автомобил. Налице е причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП на
02.06.2017 г. и получените травматични увреждания от пострадалия О.М.Ш..
Счупването на лявата ключица, която е анатомично и функционално свързана с
раменния пояс, е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник за срок по – голям от месец.
Според заключението на вещото
лице по изготвената АТЕ /л.34 - 56 от досъдебното производство/ ударът
е настъпил върху лявата /северна/ лента на платно за движение в конфликтна
точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: - по дължина на
около 8-8,5 м. източно от приетия ориентир № 2 в протокола за оглед; по
широчина на около 2-2,7 м. южно от ориентир № 2. Скоростта на движение на л. а.
„Мерцедес 190” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била
около 84 км/ч, а в момента на удара е била около 56 км/ч. Скоростта на движение
на л.а. „Шевролет Авео” в момента на удара е била около 23 км/ч. В
анализираната пътна ситуация, от момент в който е реагирал, водачът на л. а. „Мерцедес
190” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната
пътна ситуация след като е предприел маневрата „завой на ляво”, водачът на л. а.
„Шевролет Авео” е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Водачът на л. а. „Мерцедес 190” би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка
от 67 км/ч. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водача на л. а. „Мерцедес 190” И.Б.В. е управлявал автомобила със скорост
84 км/ч, тъй като при движение със скорост 67 км/ч той би спрял преди мястото
на удара, а при движение със скорост 50 км/ч той би преминал зад л. а. „Шевролет
Авео” без да се налага да задейства
спирачната система или дори без
да се налага да намалява скоростта си. Причина за произшествието е и
предприетата от водача на л. а. „Шевролет Авео” маневра „завой на ляво” по начин
и в момент, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л. а. „Мерцедес
190” при движение със скорост 84 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: обясненията на обвиняемия И.Б.В., дадени в
хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите О.М.Ш. и Г. Р. Д., дадени
в хода на досъдебното производство и ползвани от настоящия състав на основание
чл.378 ал.2 от НПК, СМЕ, АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, протокол за оглед на веществено доказателство, характеристична
справка, справки за съдимост, справки за нарушител/водач, карта за регистриран
сигнал за спешна медицинска помощ, резултати от образно – диагностични
изследвания, декларации, справки, от приложено на л.61 от досъдебното
производство веществено доказателство – диск със запис от охранителна камера.
Съдът ползва като обективни и достоверни обясненията
на обвиняемия В., с изключение само на частта, в която заявява, че се е движел
със скорост от 65 км./ч., доколкото същите извън посоченото изключение
съответстват и се допълват от останалите гласни и писмени доказателства,
последователни и обстоятелствени са, не внасят съмнение в установените чрез
останалите доказателства релевантни с оглед на повдигнатото обвинение
обстоятелства. За скоростта на движение на управлявания от В. автомобил в
момента на удара – че е била 84 км./ч., съдът се доверява на експертното
заключение по АТЕ – като съответстващо на всички останали доказателства по
делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели като последователни, логични, обективни,
непротиворечащи на останалите доказателства, неоспорени от страните по делото.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по двете
експертизи – СМЕ и АТЕ, като компетентни, изготвени при нужните знания и опит в
съответните области и неоспорени от страните по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие,
че с действията си обвиняемият И.Б.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК,
тъй като на 02.06.2017 г. в гр. Пловдив, движейки се в посока от запад на изток
със скорост от 84 км./ч., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес 190” с peг. № *****, е нарушил правилата за движение - чл.21
ал.1 от ЗДВП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. –
пътно превозно средство от категория „В” за населено място - 50 км./ч.;“, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на О.М.Ш. с ЕГН **********,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левият горен крайник.
От обективна страна обвиняемият И.В. е правоспособен
водач на моторно превозно средство. На 02.06.2017 г. около 9.00 часа е
управлявал собствен лек автомобил „Мерцедес 190” с peг. № **** като се движел
по ул. „Георги Бенев” в гр. Пловдив в посока от запад на изток. При
управлението на автомобила той е нарушил правилото за движение по пътищата на чл.21
ал.1 от ЗДВП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. –
пътно превозно средство от категория „В” за населено място - 50 км./ч.;“, като
се е движил със скорост от 84 км./ч. В резултат на нарушението на това правило
е предизвикал пътно транспортно произшествие по см. на §6 т.30 от ДР на ЗДВП,
като управляваният от В. автомобил е ударил движещия се в същото пътно платно и
в същата посока, но предприел маневра за завой наляво лек автомобил „Шевролет
Авео”с рег. № *****, управляван от свидетеля
О.М.Ш.. В резултат на ПТП – то на
водача Ш. е било причинено травматично увреждане – счупване –
фрактура в средната част на лявата ключица.
Това нараняване е довело до трайно затрудняване на движенията на левият горен
крайник, което съставлява средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина – непредпазливост, а именно подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената правна квалификация на деянието
по чл.343 ал.1 б.„Б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК настоящата инстанция счита, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки за прилагането на този законов институт. В. е пълнолетно лице, не
е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за
осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на вина –
непредпазливост, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или пробация. Обвинението спрямо В. не касае причиняването на имуществени щети.
Поради това и съдът с решението се освободи обвиняемият И.Б.В. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б” пр.2 вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Що се касае до размерът на наказанието, като взе предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вина, чисто
съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, даването на
обяснения, с които се улеснява разкриването на обективната истина по делото,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че този
размер следва да се определи в неговия минимален размер – 1000 лева, който е
най – справедлив, съответстващ на обществена опасност на деяние и извършител, а
и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на обвиняемия.
Съдът като отчете наличието на две предходни
административни наказания за две нарушения на правилата за движения по пътищата
прецени че на основание чл.78А ал.4 от НК вр. чл.343Г от НК за извършеното
престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б” пр.2
вр. чл.342 ал.1 от НК следва да наложи на обвиняемия И.Б.В. и наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца
Обвиняемият
М. И. Д. следва да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 421.96
лева – разноски по водене на делото – за експертизи, изготвени в хода на
досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.