№ 1269
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501661 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. И. С.
чрез адвокат С. С. срещу решение № 1711 от 18.05.2023 г., постановено по
гр.д.№ 15258 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи
състав, в частта, с която е изменен размера на издръжката, дължима от
въззивника в полза на детето Р. Д. И. чрез неговата майка и законен
представител Б. С. С., за разликата над 250 лева до присъдените 400 лева,
считано от 17.11.2022 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за
периода на закъснението, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, на основание член 150 от Семейния кодекс /СК/;
както и в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Д. И. С. детето Р. Д. И. ЕГН ********** да пътува в чужбина с цел
посещение на държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и
Република Турция с евентуално транзитно преминаване през Република
Сърбия и Република Северна Македония за срок до навършване на
1
пълнолетие, на основание член 127а от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части. Сочи се, че районният
съд е следвало да съобрази, че бащата следва да може да покрива и
собствената си издръжка, което няма как да стане при неговите доходи, ако
плаща месечна издръжка в размер на 400 лева. Намира се, че не са налице
предпоставките по член 127а от СК, тъй като бащата е дал съгласие в съдебно
заседание и не е налице спор по този въпрос. Иска се решението в
обжалваните части да бъде отменено, като се увеличи месечната издръжка за
детето в размер на 250 лева и се отхвърли искът за даване на заместващо
съгласието разрешение за пълтуване.
Въззиваемата Р. Д. И. със съгласието на майка си и законен представител
Б. С. С. чрез адвокат Р. Н. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки един от
пунктовете на въззивната жалба. Желае се потвърждаване на решението в
обжалваните части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с решение № 4866 от 23.10.2014 г.,
постановено по гр.д.№ 3729/2014 г. на Районен съд – Варна, ответникът е
осъден да заплаща за детето Р. месечна издръжка в размер на 100 лева,
считано от 28.04.2014 г. От определяне на издръжката са изминали повече от
осем години и през това време са се изменили условията и стандарта на живот
в страната, а и във връзка с възрастта на детето, то се нуждае от повече
средства за издръжка. Навеждат се доводи, че детето има проблеми със
здравето – родена е с един бъбрек, боледува често, открит й е хроничен
синузит, поради което се налага често да провежда терапия с антибиотици,
които натоварват бъбрека, а за да не се случва това, приема алгернативни
2
лекарства. Определената издръжка е под законовоопределения минимум и не
обезпечава нарасналите нужди на детето. Твърди, че майката прави всичко
възможно да осигури необходимите средства, но има задължения и към друго
дете на 5 години. Също така се твърди, че родителите на майката живеят в
Англия и не ги е посещавала, защото бащата отказва да даде съгласие за
пътуването. Отделно би искала да посещава и други държави по програми
„Еразъм“, но липсата на съгласие я възпрепятства. Бащата бил дал устно
такова, но се отказал впоследствие, защото го помолила поне веднъж да
закупи необходимите й лекарства.
Ответникът в отговора на исковата молба излага, че месечният му доход
е в рамките на 1 400 – 1 800 лева, но има заем, за който плаща месечна вноска
от 215 лева, а издържа и болния си брат. Не оспорва, че има гараж, но не
извършва автомонтьорска дейност от много години. Оспорва, че майката
издържа друго дете, тъй като е разделена с баща му и той е поел изцяло
грижите за него. Заявява, че ще даде необходимото съгласие за пътуването на
детето. Твърди, че може да плаща месечна издръжка в размер на 250 лева.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, доколкото няма такива,
събрани по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което
и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази му част.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
3
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Р. ще навърши петнадесет години след около месец, родена е с един
бъбрек, страда от хроничен синузит, няма данни за други хронични или тежки
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. От
предходното определяне на издръжката са изминали повече от 8 години. С
оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и
предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала
година, съдът намира за адекватен за нуждите на детето да определи общ
размер на издръжката от 700 лева. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че месечният доход на майката е в размер на
около 930 лева. Доколкото майката полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, то бащата с оглед податните си възможности следва да
поеме сума в размер на 400 лева месечно. Същият е представил
доказателства, че към 2017 г. е получавал месечно трудово възнаграждение в
размер на 590 лева. Това възнаграждение към настоящия момент е под
минималната работна заплата за страната. В отговора на исковата молба е
посочил като месечен доход сума между 1 400 лева и 1 800 лева, която следва
да бъде приета като актуалния му доход. Не са представени доказателства за
имущественото му състояние. Той е в работоспособна възраст, без
здравословни проблеми, което води до извод, че е същият може да си осигури
по-добра реализация, респективно по-висок доход. Доводите, изложени от С.,
че плаща вноска по кредит са неоснователни и не могат да обосноват по-
нисък размер на месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява
трайната съдебна практика, според която, при определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца разходите, които някой от родителите прави за
своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия,
включително чрез кредит от банкова институция, не следва да се приспадат
от общия му доход. Следва да бъде отбелязано също така, че съгласно
нормата на член140 от СК задълженият за издръжка трябва да осигури такава
на първо място на правоимащите от първи ред, тоест деца, а при възможност
4
да осигури такава и на своя брат, който е от пети ред. Твърдението на
ответника в отговора на исковата молба, че майката на ищцата не дава
издръжка на другото си дете, тъй като грижите за него изцяло са поети от
неговия баща, са останали недоказани по делото.
Поради това настоящият състав на съда намира, че е във възможностите
на въззивника да заплаща издръжка в размер на 400 лева месечно за детето Р..
С оглед изложените мотиви следва да се потвърди
първоинстанционното решение в частта му за издръжката.
Производството по член 127а от СК е специфично производство по
спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват
разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, тоест ако родителите
са постигнали общо съгласие по тези въпроси, това производство се явява
процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. В
случая са налични нарочни декларации от родителя, на когото не са
предоставени упражняването на родителските права, за това детето да пътува
в чужбина и издаването на съответните документи за това /представени по
делото пред първата инстанция/, поради което и към настоящия момент не е
налице правен интерес от иска по член 127а от СК.
Настоящата инстанция намира, че предявеният иск с правно
основание член 127а, алинея 2 от СК се явява процесуално недопустим,
поради което и постановеното първоинстанционно решение по него да се
обезсили, а производството по иска – да се прекрати.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1711 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 15258 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав,
в частта, с която е изменен размера на издръжката, дължима от Д. И. С. в
полза на детето Р. Д. И. със съгласието на нейната майка и законен
представител Б. С. С., за разликата над 250 лева до присъдените 400 лева,
считано от 17.11.2022 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи
5
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за
периода на закъснението, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, на основание член 150 от Семейния кодекс.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1711 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.№
15258 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в
частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. И.
С. детето Р. Д. И. ЕГН ********** да пътува в чужбина с цел посещение на
държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция
с евентуално транзитно преминаване през Република Сърбия и Република
Северна Македония за срок до навършване на пълнолетие, на основание член
127а от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15258 по описа за
2022 г. на тридесет и първи състав на Районен съд – Варна в частта по иска на
Р. Д. И. със съгласието на нейната майка и законен представител Б. С. С. за
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. И. С. детето Р. Д.
И. ЕГН ********** да пътува в чужбина с цел посещение на държавите
членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция с
евентуално транзитно преминаване през Република Сърбия и Република
Северна Македония за срок до навършване на пълнолетие.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно дело № 1661 по описа за
2023 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна по въззивната жалба
на Д. И. С. ЕГН ********** против решение № 1711 от 18.05.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 15258 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и първи състав, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието
на бащата Д. И. С. детето Р. Д. И. ЕГН ********** да пътува в чужбина с цел
посещение на държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и
Република Турция с евентуално транзитно преминаване през Република
Сърбия и Република Северна Македония за срок до навършване на
пълнолетие.
Решението в частта досежно издръжката не подлежи на обжалване
на основание член 280, алинея 2, точка 2, предложение първо от ГПК.
6
Решението в прекратителната му част има характер на определение
и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7