№ 1
гр. гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгени Божидаров
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Административно
наказателно дело № 20201450200389 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното
Жалбоподателя Г. П. Г. от гр. Мездра обжалвал в срок Наказателно
постановление №20-0300-000100/16.04.2020 г. на Началник Група при РУ-Мездра, с което
на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП е
санкциониран с глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, с глоба в размер на
300 / триста/ лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и с глоба в размер на 10.00 / десет / лева за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.
В жалбата се твърдят допуснати в бланкетен вид нарушения на материален и
процесуален закон. Излагат се липса на мотиви за наложените санкции. Въз основа на това
се иска цялостна отмяна на НП.
В хода на съдебното производството жалбоподателя редовно призован се явява
лично. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител и не депозира
писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, а в придружителното
писмо, с което е изпратена в съда, предлага същата да бъде оставена без последствие и
наложеното наказание бъде потвърдено.
Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от актосъставителя З.Н.
и очевидеца на нарушението Я.В . Показания е дал и пътуващия в автомобила на
жалбоподателя св. Димитър Симеонов.
1
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС-Мездра в този съдебен състав намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното
наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и
суспензивен ефект.Разгледана по същество е неоснователна !
От фактическа страна, с АУАН №171631 /06.04.2020 се констатира, че на същата
дата 06.04.2020 г. около 21.30 часа в гр. Мездра по ул. „Св. Патриарх Евтимий“ до Дом №29
Г. П. Г. управлявал лек автомобил марка „Ситроен Ц8“ с ДК № Вр 1874 СХ, собственост на
Борислав Данчев , като водача отказва да изпълни разпореждане на контролен орган да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARDN 0014 за употреба
на алкохол , като при извършената проверка е установено, че СУМПС на водача е отнето ,
поради отнемане на всички контролни точки и водача не представя СРМПС, част 2 –
нарушенията са квалифицирани по чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2
ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП при идентичност
описанието на нарушенията и правната квалификация .
Административно наказателното производство е протекло
законосъобразно.Описанието на нарушенията съответства на приетата правна
квалификация и относимата санкционна норма за всяко от тях .При извършената служебна
проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН правилно и законосъобразно на основание
чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство.
АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН . Съставен е от
компетентен орган, в чиято насока изводът на съда за това се подкрепя от заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, където в т. 1.3. право да
съставят АУАН имат длъжностни лица изпълняващи служебни задължения като младши
автоконтрольори. В този смисъл акстосъставителя З.Н. разполага с правомощия да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, като назначен на тази длъжност. Съгласно т. 2.9 от
цитираната заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на МВР право да издават НП за
нарушения на ЗДвП имат началниците на групи в РУ при ОДМВР на обслужваната от тях
територия , в случая общ.Мездра, което несъмнено води до извод , че наказващия орган в
лицето на Началник Група в РУ- Мездра притежава такава делегирана компетентност по
силата на чл. 189 ал.12 ЗДвП. Правната квалификация на нарушенията е правилна и
съответства на текстово описание и относимата за всяко от тях санкционна норма.. Актът е
съставен в присъствие на нарушителя и очевидеца на нарушението Я.В . Подписан е от
актосъставителя и свидетеля В. Водачът Г. е отказал да го подпише, като отказа е
удостоверен с подписа на св. Д.С така, както изисква чл. 43ал.2 ЗАНН. Свидетел по АУАН
може да бъде и едно лице, стига той да е очевидец на нарушението заедно с
актосъставителя, като АУАН следва да носи подпис поне от един свидетел – арг. от чл. 43
2
ал.1 ЗАНН, като в случая и тези разпоредби са спазени. В този смисъл са и Решение
№272/10.01.2011 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д. № 870/2010 г. и Решение от 12.03.09
година на АС-Враца по к.н.а.х.д. №5/2009 година. Мотивите не са реквизит на НП
съгласно чл57 ал.1 ЗАНН , поради което възражението за нарушение в тази насока е
несъстоятелно .
Нарушенията се доказват по категоричен начин от показанията на проверяващите
полицейски служители З.Н. и Явор Вълчиво. Заявеното от тях е логично , последователно и
взаимно допълващо се , които посочват, как на 06.04.2020 година вечерта около 21,30 ч. на
ул. „Св. П. Евтимий“ в гр. Мездра спрели за проверка жалбоподателя като водач на
автомобил „Ситроен“ с Вр 1874 СХ. Свидетелите са категорични, че усетили мирис на
алкохол у Г. и го поканили да бъде тестван с Алкотест Дрегер за употреба на алкохол , при
което той категорично отказал. Не представил при проверка и свидетелство за регистрация
на управлявания автомобил. Извършили справка с дежурния по управление и установили,
че СУМПС на Г. било иззето след отнемане на всички контролни точки. Показанията на
тези свидетели съдът ги кредитира като правдоподобни, логични и последователни. В
автомобила на жалбоподателя се намирал св. Д.С, който твърди , че автомобила не е бил в
движение, но показанията на този свидетел се явяват изолирани и в противоречие със
заявеното от Н и В. Изготвена била докладна записка от св. З.Н., която е приложена на л.6
от делото. В нея се потвърждават показанията на свидетелите Н и В. Приложено е и
писмено сведение подписано от Д.С в което посочва , че автомобила е бил в движение и
управляван от жалбоподателя. Пред съда заявява други обстоятелства, че автомобила не е
бил в движение , но съдът отбелязва, че не ги кредитира като правдоподобни , тъй като те
се опровергават както от показанията на полицейските служители, така и от писменото
сведение на този свидетел по време на проверката .
При тези доказателства несъмнено е установено нарушението по чл. 174 ал.3 ЗДвП и
по чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП, изразено съответно в отказ да бъде изпробван водача Г. с
техническо средство и не е носил в себе си СРМПС на управляваното МПС. За тези
нарушения наказанията са фиксирани в санкционните норми по чл. 174 ал.3 ЗДвП и чл. 100
ал.1 т.2 ЗДвП , поради което са наложени правилно и не са налице условия за преценка
намаляване на наказанието при забрана за това по чл. 27ал.5 ЗАНН. Изложеното е относимо
към наложените наказания глоба. В същото време обаче се твърди,че Г. е неправоспособен
водач, поради което не може да бъде лишен от права които не притежава. В този смисъл от
писмо № 967000-12544/03.12.2020 г. се установява, че към 06.04.2020 година Г. не
притежава валидно СУМПС, като срока на валидност е изтекъл на 27.03.2012 година и не е
подновяван. Съдебната практика е категорична, че СУМПС с изтекъл срок на валидност
определя статут на съответното лице като неправоспособен водач, т.е. не притежава
правоспособност да управлява МПС, което пък означава ,че не може да бъде лишен от
право да управлява МПС, тъй като такова право не съществува именно поради изтеклия
срок на СУМПС. При тези доводи НП за нарушението на чл. 174 ал.3 ЗДвП следва да бъде
изменено , тъй като неправилно Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
месеца , тъй като той не притежава такова право. В този смисъл като довод за това, съдът
посочва и приетата правна квалификация по чл. 150 ЗДвП, за която по- долу се излагат
доводи , която е свързана с управление на МПС от неправоспособен водач. Точно поради
наличието на този юридически факт за нарушението по чл. 150 ЗДвП е предвидено само
3
наказание глоба, но не и лишаване от право да се управлява МПС, тъй като такова право
не е налице. Отнемат се само права , които могат да бъдат упражнявани. В този смисъл за
нарушението на чл. 150 ЗДвП по т.2 от НП е наложено единствено наказание глоба , но не и
лишаване от правоуправление.
Относно нарушението на чл. 150 ЗДвП е отбелязано, че жалбоподателя е
неправоспособен водач. Съдебната практика е категорична, че водач на МПС е
неправоспособен при две хипотези: Ако изначало няма издадено СУМПС покрива първата
хипотеза , а втората се изразява в наличие на СУМПС с изтекъл срок или когато е отнето
/Решение №588/20.01.2009 г. на ВКС по н.д № 570/2008 г. –второ н.о / . От справка №
967000-12544/03.12.2020 година на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- Враца е отразено, че
Г. е притежавал СУМПС № ********* издадено на 27.03.2002 година и валидно до
27.03.2012 година. От същата справка се установява, че успоредно с това СУМПС е отнето
на 22.02.2008 г. със ЗППАМ № 694,поради употреба на алкохол. Към писмото е приложена
цитираната ЗППАМ № 694/22.02.2008 година. Отделно е отразено в писмото от 03.12.2020
година издаването и на друга ЗППАМ №20-0967-000183/20.02.2020 година, с което СУМПС
е отнето, тъй като водача е останал без контролни точки. От този документ се установява ,
че към момента на деянието Г. не е притежавал валидно СУМПС, което е било и отнето
преди това със ЗППАМ. Липсата на валидно СУМПС означава, че водача е лишен от
придобитата правоспособност до момента на подновяване на СУМПС. При това
положение правната квалификация на деянието е правилно определена по чл. 150 ЗДвП с
наложена глоба в максимален размер от 300 лева, като е отчетено от приложената на л.9 до
л. 14 справка за Г. като нарушител на ЗДвП , десетки наложени нарушения на ЗДвП , при
които са издадени общо 51 НП и 5 бр. ЗППАМ . В случая се касае за системен нарушител на
ЗДвП и санкцията за нарушението на чл. 150 ЗДвП правилно е определена в максималния
размер от 300 лева.
Мотивиран при изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, РС-
Мездра в този съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №20-
0300-000100/16.04.2020 г. на Началник Група при РУ-Мездра, с което на основание чл.174
ал.3 пр.1 ЗДвП, чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП на Г. П. Г. от гр. Мездра
е санкциониран с глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лева за нарушение на чл.174 ал.3
ЗДвП, с глоба в размер на 300 / триста/ лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и с глоба в
размер на 10.00 / десет / лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление №20-0300-000100/16.04.2020
г. на Началник Група при РУ-Мездра, в ЧАСТТА с която на основание чл.174 ал.3 пр.1
4
ЗДвП Г. П. Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.
174 ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на чл.211 АПК чрез РС-Мездра пред АС-
Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните /РУ-Роман , жалбоподателя и
защитника/ чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5