Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и шести септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
Мл.с.
СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Десислава
Гюзелева като разгледа докладваното от
ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 601 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019
г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 597 от 28.03.2019 г по гр. дело №
7456/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК по
отношение на И.К.И., ЕГН **********,***,
че дължи на **********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор, сумата от
1004,36 лв. в общ размер, представляваща сумата 384, 71 лв. - главница, сумата
379, 54 лв. - договорна лихва за периода
от 04.08.2014 г. до 27.04.2015 г , сумата 240, 11 лв. - лихва за забава за
периода от 05. 08. 2014 г. до 01. 08. 2018 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01. 08. 2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 75 лв. разноски по делото, от
които 25 лв. внесена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 3584 / 02. 08.
2018 г. по ч. гр. д. № 5716 / 2018 г. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
И.К.И. ,в която се възразява, че съдът е постановил частично недопустимо, незаконосъобразно и неправилно
решение, тъй като не следва да се произнася по разноските в заповедното
производство като част от издадената заповед за изпълнение и като предмет на
иска по чл. 422 от ГПК. Цитира се т.10в от ТР №4/2014 г като се претендира ,че
в зависимост от изхода на спора по чл. 422 от ГПК съдът следва да присъди или
не разноските за заповедното производство. Възразява се, че въззивницата не е
уведомена за извършената цесия, тъй като е необходимо съобщението за това да е
достигнало до длъжника, а не само да е изпратено. Възразява се, че съдът не е
взел предвид възражението й за изтекла давност по отношение на вземанията на
другата страна. Възразява се, че е оспорила клаузата за размера на договорната
възнаградителна лихва, която се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави и надхвърляща нормалния размер на такъв вид задължение. . Оспорила е и
сумата за дължими такси за разходи във връзка събиране на просрочение вземания,
тъй като такива не се направени. И доказателства в този смисъл не се направени.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което
да се отхвърлят исковете изцяло.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно
решение.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационна връзка между
страните, вид, характер и размер на задълженията, наличието на изтекла
погасителна давност, действителност на оспорени договорни клаузи за
възнаградителна лихва, извършени
действия и направени разходи за събиране на просрочени вземания
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Пл РС е приел, че на 30. 06. 2014 г. между ******АД / Заемодател / и И.К.И. / Заемател /
е сключен Договор за паричен заем с № 2096206, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 400 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит
на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 849, 25 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 449, 25 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 27. 04. 2015 г. на 43
равни седмични погасителни вноски в размер на 19, 75 лева всяка. С подписването
на Договора за заем, Заемателят
удостоверява, според РС, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на
9 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45
лв. На основание цитираните по - горе разпоредби на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. На основание Закона
за потребителския кредит на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 05. 08. 2014 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Общият размер на начислената лихва е 240,11 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
РС е приел,
че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 130 лв, с която са погасени
както следва: такса разходи: 45 лв, договорна лихва: 69,71 лв, главница: 15,29
лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 27.04.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното, според РС, е основателна претенцията против И.К.И., като Заемател по Договор за заем на
физическо лице, сключен на 30. 06. 2014 г. с № 2096206, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД главница 384,71 лв, договорна лихва 379, 54 лв,
ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава
в размер на 240,11 лв. или обща сума в размер на 1004. 36 лв. разноските за
държавна такса в размер на 25 лв.
(Двадесет и пет лв.), както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РС е приел, че претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между
страните, относно вземането в полза на ищеца
по ч. гр. д. № 5716 / 2018 г. по
описа на ПлРС – изискано и приложено към делото. Вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение по Договор за паричен заем №
2096206 / 30. 06. 2014 г. и Приложение № 1 / 01. 09. 2015 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване
на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за
предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест, съдът е приел, че ищецът е
провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът не е
доказал плащанe в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение.
РС е приел, че предявеният положителен установителен иск
по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично недопустимо, а в останалата част
частично незаконосъобразно
РС е
изложил мотиви, които в по – голямата си част
не се споделят от въззивния съд. Основателни са оплакванията във въззивната
жалба, че РС не е обсъдил и изложил изводи в мотивите си относно направените
възражения за липса на съобщаване на длъжника на извършената цесия на
вземанията, за изтекла давност, за нищожност на част от клаузите на договора.
С отговора на исковата молба ответницата пред първата инстанция и
въззивница пред настоящия съд е направила възражение, че извършената цесия не й
е съобщена. Действително по делото липсват доказателства за това до нея да е
достигнало съобщение за извършената цесия, но с оглед трайната съдебна и
тълкувателна практика следва да се приеме, че съобщението за цесията е
приложено към исковата молба, а препис от последната с доказателствата са били
връчени на въззивницата като по този начин е налице уведомяване за извършената
цесия. Към това следва да се отбележи, че не е налице възражение от страна на
въззивницата за изпълнение на
задължението и извършени плащания на цедента.
Налице е било и възражение за нищожност на клаузата в договора за
възнаградителната лихва предвид прекомерност на нейния размер и противоречие с
добрите нрави. Видно от представения договор за паричен заем № 2096206 от 30.06.2014 г фиксираният годишен лихвен процент по заема е 134,33 %,
ГПР е 687,52% като заемната сума е в размер на 400 лв, а цялата сума, подлежаща
на връщане е в размер на 849,25 лв.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави.
Съгласно чл. 19 ал. 4 и 5
от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България ,а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. ГПР
като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва всички разходи по
кредита. Клаузата за възнаградителната
лихва е нищожна като накърняваща добрите
нрави – чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдебната практика приема, че противно на
добрите нрави е да се уговори възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва – в конкретния случай и по-голям размер .В този смисъл крайният извод на РС е неправилен. Добрите
нрави са правила за справедливост и
добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори и
сделки. Задължението за добросъвестност
при сключването им означава честно отношение при договарянето на гражданско –
правните сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за
двете страни по сделката като дори и при
необезпечени кредити така уговореният размер е прекомерен.
Въззивният съд приема за
неотносимо и възражението за нищожност на клаузата за допълнителни такси от 45 лв във връзка със събиране на просрочени
задължения доколкото
действително липсват доказателства в какво следва да се изразяват разходите,
дали и кога са направени и в какъв размер, но тази такси не са предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от
заключението на ВЛ пред първата инстанция
в изпълнение на договора за паричен заем от длъжницата и въззивница по
настоящето дело е внесена сумата от 130 лв. При горните изводи на въззивния съд
досежно нищожните клаузи следва да се приеме, че сумата от 45 лв е погасила
такси, които не са предмет на настоящето производството доколкото не са
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и относно същите
съдът не следва да се произнася.
При горните изводи
на въззивния съд относно нищожността на клаузи на договора не следва да се
обсъжда въпроса за изтекла погасителна
давност на договорната лихва доколкото това следва да се направи при валидно
задължение. Възражението за изтекла
погасителна давност относно главницата е неоснователно с оглед факта, че за
главницата давността е петгодишна, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 1.08.2018 г с п.к от 31.07.2018 г до РС – Плевен
при последен падеж на задължение по договора за паричен заем на 27.04.2015 г.
Въззивният съд приема
,че по отношение на лихвите за забава погасителна давност е изтекла само за
периода 28.04.2015 до 30.07.2015 г при
последен падеж на задължение 27.04.2015 г. За период от три години назад от
подаване на заявлението давност не е изтекла. Според изложените по – горе
съображения следва да се приеме, че лихви за забава следва да се дължат за
период от три години назад от подаване на заявлението или съобразно
изчисленията на ВЛ същите са в размер на 240,11 лв. Съдът прие за нищожна
разпоредбата на договора за възнаградителна лихва. В този смисъл следва да се
приеме с оглед разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД и ТР № 3/27 март 2019 г по т.д. №
3/2017 г на ОСГТК на ВКС на РБ , че сумата от 69,71 лв погасява лихвите за забава, поради което
въззивницата дължи лихви за забава в размер на 170 ,40 лв, както и главница в
размер на 384,71 лв. Само в тези чести и до тези размери решението следва да
бъде потвърдено , а в останалата част до
постановените размери на възнаградителна лихва и лихва за забава следва
да се отмени.
Решението също така
следва да се обезсили в частта, в която е признато за установено, че се дължат
разноските по заповедното производство. Основателно е възражението, че съдът е
следвало да се произнесе по разноските както в заповедното, така и в исковото
производство с отделен осъдителен
диспозитив. Въззиваемата
страна е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗППомощ заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
За
заплащането на правната помощ а защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Претендираното възнаграждение за исковото производство следва да се определи
в размер на 100 лв с оглед предвидения минимален размер и липсата на фактическа
и правна сложност на делото. С оглед гореизложеното следва да се осъди
въззивницата да заплати разноски за заповедното и исково производство в размер
на 27,50 лв ДТ и за юрк. възнаграждение в размер на 82,50 лв съобразно уважените части
на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №597 от 28.03.2019 г по гр. дело № 7456/2018 г по описа на РС – Плевен
В ЧАСТТА, в КОЯТО РС Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на И.К.И., ЕГН **********,***, че дължи на **********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор, сумата от
1004,36 лв. в общ размер ЗА РАЗЛИКАТА НАД РАЗМЕРА ОТ 555,11 ЛВ, ИЗЦЯЛО за сумата
379, 54 лв. - договорна лихва за периода
от 04.08.2014 г. до 27.04.2015 г , за сумата 240, 11 лв. - лихва за забава за
периода от 05. 08. 2014 г. до 01. 08. 2018 г ЗА РАЗЛИКАТА НАД размера от 170,40 лв,както и за периода
5.08.2014 г до 30.07.2015 г, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 3584 /
02. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 5716 /
2018 г. КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ **********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор ИСК с правно
основание чл. 422 от ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.И.,
ЕГН **********,***, че същата дължи на **********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор сумата от
379,54 лв договорна лихва за периода 4.08.2014 г до 27.04.2015 , както и сумата
от 69,71 лв лихви за забава , който размер е разликата над 170, 40 лв до предявения размер от 240,11 лв, както и за
периода от 5.08.2014 г до 30.07.2015 г
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ
№597 от 28.03.2019 г по гр. дело №
7456/2018 г по описа на РС – Плевен
В ЧАСТТА, в КОЯТО РС Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на И.К.И., ЕГН **********,***, че дължи на **********, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор сумата 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение №
3584 / 02. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 5716 / 2018 г КАТО НЕДОПУСТИМО
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част досежно дължимост на
главница в размер на 384,71 лв и лихви за забава в размер на 170,40 лв за
периода 31.07.2015 до 30.07.1018 г
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на **********, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ******офис 4, представлявано от ******– Изпълнителен
директор и ******– Изпълнителен директор разноски за
заповедното и исковото производство в размер на 27,50 лв държавна такса и 82,50
лв юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
не подлежи обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :