Решение по дело №2173/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2448
Дата: 16 декември 2019 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20197050702173
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2019 година,

 

 

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори касационен състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

                               ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА 

                                                Д. МИХОВ

 

в  съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г., при секретаря Наталия Зирковска ,с участието на прокурора С.Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова  касационно административно дело 2173/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Интер дизайн“ ЕООД,  ЕИК **** представлявано от Г.л.Б., против Решение № 1104/05.06.2019 год., постановено  от ІV –ти състав при ВРС по НАХД № 710/2019г., с което е потвърдено  издаденото срещу касатора НП № 03-008710 от 04.10.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, като е намален размера на наложеното административно наказание имуществена санкция  -  1500 лв.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,  постановено в противоречие със събраните доказателства и при неизяснена фактическа обстановка.  Твърди несъставомерност на описаното в НП деяние,  тъй като не било налице престирането на труд от лицето С.Ш.–отношенията между тях  имали за предмет престиране на определен резултат по гражданско правоотношение.

В подкрепа  на заявената теза  оспорва установената  от АНО фактическа обстановка,  развива обширни доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите за сключен граждански договор със същото лице.

Отделно от горното  счита, че дори и да е бил осъществен съставът на нарушението, то извършеното не следвало да се квалифицира като административно нарушение поради неговата малозначителност.

Въз основа на изложеното е формиран петитум  с искане за отмяна решението на ВРС и  постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издаденото от директора на дирекция „ИТ“ Варна НП № 03-008766/22.11.2017 год.

 Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административно-наказателната отговорност на „Интер дизайн“ ЕООД   е ангажирана за това, че в качеството на работодател е допуснало С.С.Ш.да полага труд в негова полза  на длъжност „бояджия“,  без да има сключен между страните трудов договор.

Нарушението е установено на 11.09.2017 г. при извършена   проверка в  производствен цех в гр.Варна,ул. Прилеп № 76. На обекта контролните органи установили  присъствието на Св.Шопов, който при попълване на декларация по чл. 402 от КТ изрично посочил, че работи за същото дружество с уговорени между тях работно време, почивка и размер на седмично платимо възнаграждение.

Установеното било квалифицирано от проверяващите като административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ. Съставен е АУАН, връчен на представител на дружеството на същата дата, подписан с възражения:  че лицето е допуснато до обекта „да върши негова работа“ като върнал услуга  с помощта си.

В депозираните в рамките на законовия срок писмени възражения, подписани също от представляващия се въвежда нота теза – че между страните имало сключен граждански договор,  който е представен на следващия ден.

АНО възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, счел за неоснователни доводите във възражението  и издал процесното наказателно постановление,  с което на дружеството – работодател на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Въззивният съд приел за безспорно установена фактическата обстановка,  описана от АНО в оспореното НП,  доказваща по категоричен начин извършването  на деянието, за което е санкционирано дружеството- работодател. Нарушения на процесуалните правила не констатирал.

Правилно  не кредитирал показанията на свидетеля Св.Ш. поради вътрешното им противоречие с данните, посочени в попълнената и  подписана от него декларация, както и на обясненията на проверяващите, дадени въз основа на  придобитите при проверката преки им впечатления . Според тези показания в момента на проверката  Шопов е заварен в обекта  с работно облекло и боядисва детайли.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на ВРС досежно съставомерността на деянието. Извършването му е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна норма следва да е установено престирането на труд от лице, допуснато до работа преди сключването на трудов договор. Императивното задължение за  сключване на трудов договор между работодателя и работника/служителя преди постъпване на работа има особено важно значение, представлява една  от гаранците за спазване на трудовите права на работника в момента  на възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на труд, т.е. преди да е започнало изпълнението на длъжността. Всяко установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административнонаказателна отговорност на работодателя. 

В разглеждания случай  АНО  се е справил с  доказателствената тежест да установи   полагането  на труд от страна на Св.Ш., което води до извод за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Интер дизайн“ ЕООД,  , при правилно проведено АНП и  точно приложение на закона.

В този смисъл неоснователно е твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото.

Изводите на въззивния съд са правилни и се споделят напълно от касационната инстанция в настоящия и състав,  включително и  досежно размера на наложената имуществена санкция.

          Предвид направения коментар касационната жалба  се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Решението на ВРС е правилно, не са налице основания за неговата отмяна.

 

Мотивиран от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ІІ касационен състав при АС Варна

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1104/05.06.2019 год., постановено  от ІV –ти състав при ВРС по НАХД № 710/2019 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.                           

 

                                                                 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ………..………

 

 

                                                                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1………..……..

 

 

 

                                                                                                  

                                                                   2………………..