РЕШЕНИЕ
№ 2251
гр. Пловдив, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против И. Г. Х. ЕГН: ********** гр.
***********************, с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 и
чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, и
чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние( ЗПФУР)
Ищецът черпи права от договори .
Твърди, че на дата 01.09.2016 год. между „Микро Кредит“ АД , ЕИК ********* и
ответника бил сключен при общи условия и от разстояние договор за паричен заем
„CrediNet“ № ************* , по силата на който дружеството предоставило на Х.
заем в размер на 600 лв. Парите били получени от ответника, а той от своя страна се
задължил ги върне заедно с възнаграждение в размер на 72.78 лв. Кредиторът приел
плащане на 6 равни месечни погасителни вноски от по 112.13 лв. всяка, или общо
672.78 лв., като първата погасителна вноска била платима на дата 07.12.2019г.
Договорен бил фиксиран размер на кредиторовото възнаграждение от 40.47 % на
годишна база , при годишен процент на разходите от 48.90 %
Срока на договора изтекъл на 07.05.2020г. Длъжникът не платил всичко дължимо
1
по него, изпаднал в забава. Била начислено обзещетение за забавата, в размер на
законната лихва. Останали неплатени 581.43 от главницата до погасяване на паричния
заем, и сумата от 36.52 лева законна лихва от 08.12.2019г. до 05.04.2021г.; тези си
вземания „Микрокредит“ прехвърлило на ищеца с цесия от дата 10.03.2020г.. Твърди
се, че за цесията Х. бил надлежно уведомен, включително в рамките на предявения иск
с нарочно уведомление, като приложение към исковата молба.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане № 3397/07.04.2021 г., издадена по частно
гражданско дело № 20215330105749/2021 г., по описа на ПРС. Заповедта била връчена
на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, затова се иска да се установи вземането в
пълния му размер, като се отричат каквито и да е било плащания, извършени след
датата на подаването на заявлението.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като
искът се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди се нищожност на
договора за заем „CrediNet“ № ***************, поради противоречие с императивни
норми на закона или тяхното заобикаляне, поради противоречие с добрите нрави,
липса на съгласие, нищожност по реда на чл. 22 от ЗПК поради неспазване на
изискванията на тази закон, както и противоречие с чл. 19 от ЗПК. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски .
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че
ответника е усвоил по договора сума от 600 лева, остатъчното задължение на Х. по
договора за кредит „CrediNet“ № ************** към датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК е следния – 581.54 лева главница и 37.15 лева лихва за
забава за периода от 15.07.2020г. до 01.04.2021г.
Исковете , макар установителни, са допустими , като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях
доказателства , съобрази следното :
І. По сключването и валидността на договора за кредит № **************
1. По делото, на л. 6, е представено копие от договор с друго наименование,
различно от твърдяното - MICROCREDIT ONLINE „ под № *************, сключен
на дата 07.11.2019 год. между „Микро Кредит“ АД , ЕИК ********* и ответника.
Според договора , той се счита сключен от момента на въвеждането на определен,
предоставен от кредитора на кредитополучателя цифров код. Данни за такова
въвеждане няма., тоест, отсъства електронно изявление по смисъла на чл. 2 от Закона
за електрония документ и електронния подпис , и съответно – няма как да бъда
направен извод , че Х. е автор на такова изявление по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Твърдяния формуляр, наречен от ищеца „искане за кредит „ не е представен по
2
делото; доказателствената съвкупност се изчерпва с договорите за кредит,
допълнителни услуги и цесия, както и приложенията към договора за – уведомления,
потвърждения и пълномощно, дадено от цедента на цесионера за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Обратно , от представеното копие от договор за
допълнителни услуги личи , че между страните изрично е предвидено подписването на
договора за кредит със саморъчен подпис на длъжника ,за до породи действие договора
за допълнителни услуги .
С оглед казаното, ищецът не доказва изпълнение на никое от изискванията на чл. 18 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – нито съгласие на
ответника, нито предоставяне на необходимата преддоговорна информация, нито
спазване на сроковете по чл. 12 от ЗПФУР.
Следва да се има предвид също така , че представените общи условия са неразделна
част от друг договор, сключен няколко месеца преди процесния такъв.
Договорите за кредит и допълнителни услуги не носят собственоръчен подпис на
ответника.
2. Личи от съдържението на представеното копие, че между страните е договорено
ответника да получи назаем сума от 600 лева, с посочен начин на усвояване: в брой на
касите на ИзиПей. В самия договор отсъства клауза с характер на разписка за
усвояването на заемните средства от Х., а по делото не е представен какъвто и да било
платежен или друг документ, от който да личи изпълнението на задължението на
кредитодателя да плати на длъжника процесната сума. Вещото лице по проведената
експертиза дава заключение, че има извършено плащане от страна на Х. в полза на
титуляра на вземането, но съдът не кредитира заключението в тази му част; вещото
лице е уточнило, че базира заключението си на съдържанието на договора. Затова
съдът не може да приеме, че плащането на сумата от 600 лева от „Микро кредит“ в
полза на Х. е осъществено като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК Договорът за заем е
реален във всичките си разновидности, съществуването му се предпоставя от
получаването на заемната сума от длъжника. Тоест, сключването му не се доказа и
само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени, след като съдът не можа
да изведе съществуването на договор между страните.
Разноските се присъждат в тежест на ищеца, по списък.
Дължи се на адвоката на ответника хонорар по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата , в минимален размер съобразно Тарифата по чл. 36 от ЗА.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
3
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да се признае за установено по
отноншение на И. Г. Х. ЕГН: ********** гр. ****************************, че
дължи на ищеца следните суми по договор с „Микро Кредит“ АД , ЕИК ********* за
паричен заем № *************, за които е издадена заповед за плащане № 3397 по
частното гражданско дело № 5749/21 , ПРС : 581.43 лева- главница, и 36.52 лева
законна лихва от 08.12.2019г. до 05.04.2021г.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, да заплати на адв. С.К. Н., ЕГН **********, сумата от 300 лева хонорар
по гр. дело № 8956/21 , ПРС.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, да заплати на И. Г. Х. ЕГН: ********** гр. ********************, сумата
от 300 лева разноски по частното гр. дело 5749/21 , ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от
датата на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4