Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 3924 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът излага, че на 07.03.2019г. на откриването на търговска
верига „Практикер“ в гр. Враца той и съпругата му посетили магазини. Двамата
притежавали карти за градски транспорт и се придвижили с тролейбус до магазина.
На връщане отново се придвижили с тролейбус, в който били проверени от
ответницата, която била контрольор. Тя се легитимирала и поискала да ѝ
представят превозен документ. Ищецът представил преференциалната си карта,
която притежавал като бивш служител на „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД,
която била валидна до края на 2019г. Ответницата след като я погледнала
започнала да го обижда, наричайки го „търтей, безсрамник, нещожество, лъжец,
мръсник“, дърпала картата и портмонето му. Той обяснил на ответницата, че
картата му е предоставена от работодателя и можел да я ползва до края на календарната
година. Тя продължила да твърди, че е нередовен пътник, да се държи арогантно,
продължила да го обижда и да крещи. В тролейбуса имало много хора, които ги
наблюдавали и се възмущавали от поведението на ответницата. Ищецът усетил
сухота в устата си, краката му изтръпнали и започнал да се поти, не разбирал
какво му говорела съпругата му, започнал да се задушава и да диша учестено.
Ответницата след като разговаряла по телефона с някого и се уверила, че е
редовен пътник му върнала картата и му заявила, че ще го „унищожи и смачка
следващия път“ като продължила да го обижда, което предизвикало у него уплаха и
страх. Разстреперил се, имал световъртеж и задух, когато му измерили кръвното
налягане, то било високо, било покачено и нивото на кръвната му захар. До края
на деня пил успокоителни, но състоянието му не се подобрило, поради което
посетил личния си лекар. Стойностите на кръвното му налягане отново били високи
– 180/110, поради което му поставили венозно лекарства, като лекарят му изписал
и ксанакс за тревожност. Вследствие на този инцидент се влошило здравословното
му състояние, започнал да изпитва силни болки в крайниците и в кръста, което
станало повод да бъде хоспитализиран. Ищецът сочи, че 24 години е работил в
„Тролейбусен транспорт Враца“ ЕООД, като от 2018г. бил пенсионер. Хората в
града и колектива го познавали като спокоен и уравновесен човек, винаги се
отнасял с уважение към хората. От поведението на ответницата се почувствал
унизен и наскърбен, много негови познати станали свидетели на това нейно поведение. Бившите му колеги също
разбрали за случая и се възмутили от поведението на ответницата. Излага, че
преживял тежко случката, действията на ответницата накърнили неговото
достойнство и чест.
В указания срок ответницата е ангажирала отговор по
предявения иск, като оспорва истиността на твърденията в исковата молба за
грубо и агресивно поведение на публично място, отправяне на обиди и закани от
нейна страна. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се във влошаване
на здравословното му състояние, унизяване на човешкото достойнство и чест.
Възразява, че поведението на ищеца не е било съобразено с общоприетите
разбирания за морал и отношения между хората. Излага, че на 07.03.2019г.
изпълнявайки служебните си задължения като кондуктор проверила ищеца като
пътник в тролея. Той отказал да ѝ представи превозен документ, като
заявил, че имал издадена служебна карта като служител на дружеството.
Ответницата въз основа на познанията, които има във връзка с длъжността си
знаела, че ищецът не попадал в категорията на лицата, имащи право да ползват
преференциални пътувания, изброени в Наредба за превоз на пътници и условия за
пътуване с превозни средства, собственост на „Тролейбусен транспорт – Враца“
ЕООД на територията на Община Враца, тъй като вече не бил служител, а се бил
пенсионирал. Ищецът продължавал да настоява, че не подлежи на проверка, и за да
избегне конфликт ответницата се свързала с отговорник спомагателни дейности по
телефона, който потвърдил, че ищецът е бивш служител и вече не можел да се
ползва от преференциална карта. Ищецът също разговарял с отговорника И. М.
Въпреки че установила, че ищецът бил нередовен пътник, потвърдено и от нейния
ръководител, ответницата оставила ищецът да пътува в тролея от уважение към
него като бивш колега. Възразява, че ищецът има редица заболявания, които са с
давност много преди процесната дата и случай, поради което приложената
медицинска документация не била относима. Не било налице противоправно деяние
от страна на ответницата, нито причинно следствена връзка с претърпените от
ищеца вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендина разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Разпитаният по делото
свидетел Ц. Б. Й. /л. 57- 59/, съпруга на ищеца заявява, че в деня на инцидента
тръгнали до магазин Практикер със съпруга си, на този ден откривали магазин
Практикер, било на 07.03.2019г. Разгледали за кратко, имало много хора. На
връщане се качили в тролейбуса (от най-близката спирка, под магазина), доста
хора се качили в тролея, тя седнала зад шофьора, мъжът й от другата страна до
вратите. Пристигнала контролата зад тях (от къде се качила не знае), казала
билети и карти за проверка и започнала да проверява. Обърнала се към мъжа й, той казал – да
разбира се и си показал картата си. Ответницата - контрольор, неясно защо
повишила глас, започнала да вика, обърнала се към него с обидни думи,
продължила да го обижда, а тролеят си вървял. Тя погледнала и нейната карта, след това
дърпала неговата, той се опитвал да я прибере. Всички хора слушали, тя викала –
ненормално. Мъжът й е бивш контрольор, хората го познават, но не знаят, че е
пенсионер. Контрольорката го заплаши с думите: „Сега ще видиш какво ще ти се
случи, повече няма да се возиш в тролей“(не знае защо), продължила да го
обижда. Свидетелката нямала желание нито да слуша, нито да вижда, но започнала
да гледа към съпруга си, защото се притеснила за него. Първо видяла как се
поти, започнал да си разкопчава дрехите – притеснила се. След това
контрольорката му сложила един телефон, искала да говори с някого, съпругът й
бил зле и казал, че не може да говори. Контрольорката продължавала да го
обижда, не и така нещата продължили
няколко спирки, докато се стигнало до спирката на „Суми“. Там трябвало да
слизат, имало чешма, искала да го намокри с вода. Видяла, че му е зле и слезли
там. Седнали на пейка,поседяли, след това го заведох вкъщи. Съпругът й ставал
по-зле, треперел. Измерила му кръвното. Обадила се на личната лекарка,
разговаряла и с нея, дала й наставления. На другия ден, завела съпруга си в
кабинета на личната лекарка и му направили венозни манипулации за успокоение, а
и за кръвното, което продължавало да е високо и захарта му също. Нещата
продължавали да се влошават. Няколко дни след това се обадила на личната
лекарка пак, изписала му зелена рецепта - успокоителни, той ги пил, но се
наложило да остане в болница. Личната лекарка ги посъветвала да се насочат към
специалист - кардиолог в гр. София. Посетили болница „Света Ана” в гр.София,
там му предписали и други медикаменти, които ги взели, пие ги - ищецът. Нещата
внезапно се влошили след този инцидент. Когато контрольорката викала, мъжът й
погледнал колко много хора има в тролея, това е неговото бивше работно място,
имало много хора, които го познават – мъжът й замълчал на тези обиди. Кръвното
му било високо, мерила кръвната захар, обаждала се на личната лекарка – нещата
били зле. Нещата и на другия ден били зле. Свидетелката смятала, че с времето,
като пие успокоителни лекарства, ще се променят нещата, но нещата не се
променяли, усложнявали се. Отминавало време, но ищеца пак си спомнял. Не можел
да се вози в тролей, притеснявал се от колегите, от заплахите които тя
отправила. Авторитетът, които е изградил за толкова години като добър работник
на това място смята, че много се е променил. Контрольорката употребявала
обидни, нецензурни думи. Съпругът й често се сеща за този инцидент и когато
говори с колеги – не може да го забрави. Не ползва повече тролейбусния
транспорт след случая, притеснява се от нова среща с този контрольор.
Контрольорката казала: карти и билети, а съпругът й казал – да разбира се,
показал картата си, след това започнали виковете, за които нямало причина,
нямало основания, за да го нагрубява и да вика. Съпругът ми си представи
веднага картата. Съпругът ми извади картата, за да я покаже, тя взе неговата
карта и започна да я дърпа, не зная защо я дърпа. Картата на съпругът ми е при
другите документи, тя дърпаше цялото портмоне с документи. След случая, личната
лекарка направила медикаменти на другия ден – венозните медикаменти, за
кръвното и за успокоението и след това изписала зелена рецепта.Веднага на
зелена рецепта му изписали медикаменти за успокоение на нервната система. Доста
време ги пил – поне месец. Състоянието на съпруга й се влошило, започнал да
получава изтръпване на крайниците и това наложило съвсем скоро след това да
бъде хоспитализиран. В следствие на този инцидент, ходили и на друго място да
се консултират при специалист - кардиолог, високото кръвно е рисково за инсулт,
инфаркт – добавили им още един медикамент от посещението в гр. София. В гр. София констатирали - влошено състояние и
висок пулс. Лекарят не е бил свидетел и не знае какво се е случило, видял е
влошено състояние и е добавил медикамент. Съпругът й има хипертонична болест от
години, диспансеризиран е и в определени срокове е длъжен да посещава личния
лекар, задължен е. Ищецът имал поддържаща терапия, но си е ходел на работа.
Правена е операция от перде на окото, състоянието му е било стабилизирано, след
това е ходил на работа,. Обикновено не се е налагало да ходи за лечение, освен
след този инцидент. Свидетелката твърди също така, че има карта легитимация,
така било решено.Нейната карта била
сложена на гърба, в калъфа на джиесема, обърнала телефона, показала я - тя
погледнала, след това погледнала и неговата карта, после нейната, след което се
започнало с това отношение към него. За първи път съпругът и пие такива лекарства,
до момента на случката в тролея, не са му изписвани такива за успокоение.
В показанията си свидетеля
Ц. М. К. заявява, че познава
Л. и Ц.. Л. познава от много години, съученици са и много пъти пътувал с тролея, който карал. Той работел
като шофьор и като контрола в „Тролейбусен транспорт“ Враца. Ц. е правила
проверка за билетите – контрольорка е. Присъствал на инцидента с Л.. Присъствал
на откриването на магазин Практикер, оставил си колата на магазин „Билла”.
Качил се на тролея на спирката до Практитер към 16:00 часа – 16:00 и нещо часа.
Имало много хора в тролея, дори не бил видял Л., но когато се качил
контрольорът за билетите и станал проблемът, тогава видял Л.. Започнали
нападки, хората не взели отношение, но всички започнали да се оглеждат и да
коментират помежду си. Видял по едно време, че започнал да дърпа портмонето на Л..
Видял че контролата вдигнала телефона да говори и това било. Трябвало да слезе
на спирката на „Суми“ и видял, че жена му го крепяла, попитал какво става, той
бил пребледнял, свалили го и те останали тя да му мие очите на чешмата, казал й
да извика линейка, защото може да получи инфаркт. Л. не реагира по никакъв
начин в тролея, контрольорката го обиждала. Хората били възмутени, той се
разтреперал. Скандалът продължил някъде около пет минути.Свидетелят не познавал
на Л. жена му до денят на инцидента. Направила се проверка на всички пътници,
контрольорката единствено към Л. се обръщала с обидни думи. Свидетелят твърди,
че не би издържал такова поведение, но Л. не реагирал и не отвърнал.
Контрольорката говорела по телефона, не знае с кого. След инцидента видял Л.,
но след доста време и се заговорили, той казал: – „аз се поболях, пия
лекарства, ходя по болници“.
Свидетелката И. Ц. Г. – М.,отговорник
спомагателна дейност, работи в същото дружество, намираща се в колегиални
отношения и с ищеца и ответницата посочва, че информацията за инцидента стигнал
до нея по телефона. Ц.В. й звъннала, тъй като към момента изпълнявала служебните си задължения.Казала и
че Л. си ползва служебната карта и попитала дали има право да я ползва, а тя и
отговорила – не, защото е пенсиониран. На ищеца също обяснила, че няма право да
ползва този документ, след като са прекратени служебните задължения, това е във
връзка с тяхната Наредба. Не може да използва тази карта, след като е
прекратено неговото служебно правоотношение. Тези карти са с цел изпълнение на
служебни задължения. Картите се издават с подписване на трудов договор с
дружеството и съответно се изземват, след прекратяване на трудовите
правоотношения със съответното лице, от служебния състав. Не знае защо неговата
карта не е изземвана. Друг не може да ползва тази карта, защото е със снимка на
съответния ползвател. Тя е едногодишна и е с дата за съответната година, за
която се ползва. Когато разговаряла по телефона и с двамата, и двамата били
спокойни. Първо говорила с Ц., която говорела спокойно, след това с ищеца,
който също бил спокоен. Ако има нередовен пътник, трябва да се санкционира лицето с глоба. Протокол за действие - няма
конкретен, то е според ситуацията, според лицето, като се внимава да не се
стига до конфликтни ситуации, саморазправи.Свидетелката не останала с
впечатление да има конфликтна ситуация. В последствие се говорело в
дружеството, че г-н Н. ще потърси правата си по съдебен път, ще заведе иск.
Според Л., той е бил прав и Ц. е нарушила неговите права и ще си търси правата
по съдебен ред. Ц. не е споменавала да са имали конфликт.посочва също така, че
е ръководител от Ноември 2017 г. Проверка в пътното превозно средство - тролей
или автобус, протича по следния начин: – качва се кондуктор от която врата иска
на превозното средство, с малко по-висок глас, за да се чува - казва: „билети и
карти за проверка“, започва да минава преглеждайки документите. Трябва да
повтаря непрекъснато: билети и карти за проверка, защото понякога има кратко
време да проверят едно превозно средство, защото трябва да се прехвърлят на
друго. Правомощията на кондуктора при нарушение на пътник е да издаде глоба, в
размер на 10 лева, за което да му даде съответния документ и да прибере сумата,
това става в самото превозно средство. Ако не се стигне до консенсус между
страните, кондукторът има право да извика полиция и да окажат съдействие. В
конкретния случай не е искано съдействие от полицията.Не е допустимо контрольор
да се държи агресивно с хората. В случай, че контрольора срещне проблем при
изпълнение на това свое задължение, той трябва да потърси съдействие на телефон
112 – полицията, не трябва да влиза в конфликт. Известно й е, че Ц. има и други
заведени дела. Има заведени жалби срещу г-жа Ц.В. в дружеството, запозната е с
тях. Не си спомня какво пише в жалбите, не може да конкретизира. Господин Й. не
е бил редовен пътник в онзи ден. Съобщили на управителя на дружеството, че Л.
все още разполага с тази карта. Служителите придобили правото за пенсия, нямат
право вече да ползват картата до изтичане на годината, тъй като от ноември 2018
г. управителя е сменен и прекратил практиката, която била до този момент,
когато се пенсионира някой служител да продължи да ползва картата си до края на
годината. Цветана има заведено друго дело в същия съд и е в качеството си на
потърпевша.
Свидетелят Свидетелят А. Н.М.
установява с показанията си, че познава Ц.В. и Л.Й., във връзка с техните
служебни задължения. На датата на откриване на магазин Практикер, приссъствал
на откриването. Качил се на тролея на спирката под магазина отдолу, от средната
врата. Държал се отгоре за тръбата и чул зад него да се казва – билети и карти за
проверка. Обърнал се, проверили го, прибрал картата и чул, че контролата
започнала да проверява Любо.Направило му впечатление, че двама контрольори се
проверяват и му станало любопитно. Започнали да спорят за някаква карта, че не
била валидна. Л. се държал малко по-наперено, по-тежко. Започнали да спорят за
някаква карта, той бил на метър и нещо
от тях. Те спорели за някаква карта,
която била или не била валидна. Не е чул да се изричат обидни думи от нито една
от страните. Л. бил по-самонадеян. По едно време контрольорката извадила
телефона, говорила с някого, подала телефона на Л., той също говорил по
телефона и приключили. Тонът на Л. бил по-силен от обичайното, той е много
кротък по принцип. След като свършили всички тези приказки, тя му пожела
приятно пътуване. Свидетелят слязъл на спирката на „Суми“, Л. слязъл с някаква
жена, не знае коя е. След като слязъл Л. от тролея - изглеждал нормално,
познавам го отдавна. Обидни думи не е чувал, говорело се на висок тон. След
откриването на магазина, се качил в тролея – това било доста след обяда. Качил
от средната врата и слязъл от средната. Местоработата му е на ул. „Екзарх
Йосиф” 22 и е топлинен счетоводител. В тролея стоял отдясно на пътеката. Видял
Л., след като започнали да спорят. Й. бил с гръб към него. Когато влязъл
кондуктора за проверка чул, че зад него се казва - непроверени билети и карти.
При съвкупния анализ на
така събраните гласни доказателствени средства се установява, че единствено
свидетелите Й. и К. твърдят, че ответницата е отправяла обидни думи към ищеца,
без обаче да изясняват какви.
От приетото по делото копие
от трудова книжка на ищеца Л.В. се установява, че същия до 2019 г. е заемал
длъжността кондуктор в „Тролейбусен транспорт“ – Враца, ООД.
От представения по делото
амбулаторен лист № 002796 от 08.03.2019 г., издаден от д- р. Г. се установява,
че на същата дата ищеца е посетил въпросния лекар, с оплакване, че в следствие
на възникнал на 07.03.3019 г. в градския транспорт скандал му прилошава,
получава стягане в гърдите и е доведен за преглед.Като обективно състояние е
отразено – болка м гърдите, световъртеж, позиви за повръщане.Кожа и видими
лигавици – бледи.Поради изявения световъртеж и наскоро претърпени оперативни
интервенции на двете очи е насочен към невролог.
Приложени по делото са и
две рецепти с предписани медикаменти, както и фискални бонове за закупуването
им, съответно от 19.03.2019 г. и от 22.04.2019 г.
Приета като доказателство
по делото е и Епикриза, издадена от „МБАЛ – Мездра“, от която се установява, че
ищецът Й. е постъпил на лечение на 25.03.2019 г. и е изписан на 01.04.2019 г.
От снетата в епикризата анамнеза се установява,че е постъпил с оплаквания:
силни болки в кръста и долните крайници.Оплакванията са с давност и постепенно
се засилват
От представеното по делото
писмо от „Нелбо“ ЕАД /л.82 / се установява, че към 07.03.2019 г. свидетелят А.
М. се е намирал в трудово правоотношение с въпросното дружество.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от
отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се
предполага, а следва да се докаже от увредения (съгласно решение № 370 от
11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1740/2010 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат
на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в
закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС – тя има за задача не само да
задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да
възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат
противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието
„вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл
– като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка
(резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца.
Ищецът твърди в исковата
молба, че ответницата на посочената дата го обиждала, наричайки го „търтей,
безсрамник, нещожество, лъжец, мръсник“, дърпала картата и портмонето му. Съгласно чл.39, ал. от българската
Конституция „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.” В ал. 2
на същата конституционна разпоредба обаче е предвидено, че „Това право не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго”.Поради това
следва да се прецени, доколко посочените в исковата молба изрази са обидни за
ищеца. Обидата е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл.146, ал.1 от НК, но
тя е приложима и при деликта. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е
основателна. В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че от
показанията на разпитаните две групи свидетели не се установява по безспорен и
несъмнен начин, че реално ответницата е отправила обиди и закани така, както
поддържа ищеца. В показанията им липсва каквато и да било конкретика на
твърдените от тях обиди - точни обидни думи, закани, заплахи, въз основа на
които да се извърши преценка, дали същите са обективно унизителни.Свидетелката
Й. също твърди, че е обиждан ищеца, без да конкретизира с какви изрази това е
извършено. Свидетеля К. твърди само, че
контрольорката обиждала ищеца, обръщала се с обидни думи. Свидетелят А. М. е
категоричен в показанията си, че не е чул отправяне на обидни реплики от ответницата
по отношение на ищеца. Свидетелката И. Ц. Г. – М.,
която не е очевидец на инцидента заявява,че когато разговаряла с двамата –
ишеца и ответницата, същите били спокойни.
При тези гласни
доказателствени средства не може да се направи категоричен и обоснован извод,
че ответницата е извършила
противоправното деяние, посочено в исковата молба.Не се установи по несъмнен
начин и обстоятелството, че ответницата е дърпала картата и портмонето на
ищеца.Що се касае до представените по делото копия от жалби срещу ответницата,
то следва да се отбележи, че същите са неотносими към настоящия спор, тъй като
не способстват за установяване на конкретно твърдения в исковата молба деликт.
От всичко изложено до
момента, се налага изводът, че от събраните по делото доказателства не се
установява ответницата да е извършила описаните в исковата молба действия,
които представляват един от елементите от фактическия състав на претенцията по
чл. 45 ЗЗД. Наличието на останалите елементи не би могло да обоснове
основателност на иска и същият следва да бъде отхвърлен.
Необходимо е също така да
се посочи, че по делото се доказа по безспорен начин, че ищецът се е опитал да
използва невалидна служебна карта за безплатен транспорт, поради което следва
да намери приложение основния принцип в правото, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направени разноски в производството за платено адвокатско
възнаграждение и 2 бр. съдебни удостоверения в размер на 410 лв.
Така мотивиран, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД на Л.В.Й., ЕГН **********,
с който се иска да бъде осъдена Ц.К.В., ЕГН **********, да му
заплати сумата от 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща неимуществени вреди за нанесени му обиди и заплахи, накърнили неговото достойнство и чест, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л.В.Й., ЕГН ********** да заплати на Ц.К.В., ЕГН ********** сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/ направени по делото разноски.
ПРЕРПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7,
ал.2 ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: