Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

15.06.2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 май

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 858 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на А.Р.З., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 17-0938-006107 от 04.12.2017 г. на ***към *** – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл 2 от ЗДвП е наложил на А.Р.З., глоба в размер на 0 лева и глоба в  2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 22 точки, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен. Поддържат подадената жалба, а в хода по същество, процесуалния  представител развива конкретни аргументи за нейната основателност.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2017 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата - 22.11.2017 г., около 14:20 часа в гр.Плевен, ул. „Крали Марко“ до читалище „Ракитин“ в посока ул. „Люляк“, управлява лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, с рег. № ***, собственост на ***, с ЕГН: **********, като на автомобила няма предна регистрационна табела поставена на определеното за това място /поставена пластмасова табела не по образец. Отказва да му бъде извършена проверка за наркотици с техническо средство Дрегер „Друг тест 5000“, с фабричен № ARHJ-0005. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003752. Протокол за медицинско изследване, вх. № ***/24.11.2017 г./отказва да даде кръв за наркотици.

Жалбоподателят е подписал акта без възражения, като в графата възражения собственоръчно е написал „Нямам“.

Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са безспорно установени и е издал обжалваното постановление.

 В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна.

На л. 31 от дело се намира удостоверение № И-510/2018 г. от 05.04.2018 г. на РП – Плевен, от което е видно, че след направена справка в деловодния регистър на РП – Плевен е образувано Досъдебно производство № Д-2465/2017 г. по описа на РП – Плевен, което е приключило с обвинителен акт и е внесено в РС – Плевен на 13.03.2018 г.

 

За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

 

Нормативната уредба на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

Свидетелят В.С.В. - актосъставител, разпитан в хода на производството сочи, че  бил  на посочената в акта дата на работа за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. Бил извикан с колегата му А.Д. да извършат проба за наркотици вещества и опиати на водача А.З..

Първо го изпробвали с дрегер за алкохол, която проба била отрицателна, но лицето отказало да го изпробват за наркотични вещества, като му бил  издаден талон за медицинско изследване, Съставен бил  АУАН за отказ да бъде изпробвано лицето за наличие и употреба на наркотични вещества. 

Тези показания на свидетеля В.С.В., съдът кредитира като ги намира за съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал.

В тази насока са и показанията на свидетеля А.С.Д..

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите В.С.В. и А.С.Д. относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Във връзка с възраженията в жалбата за правната квалификация на деянието съдът намира, че следва да посочи следното:

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в посочените в акта и НП дата, час и място.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на водачът се е съгласил да бъде изпробван за алкохол, като извършеното изследване не е отчело наличието на алкохол, но е отказал да бъде тестван за наркотици. Тоест, след като е бил поканен от контролния орган за извършване на изследване с техническо средство  за наличието на наркотици и упойващи вещества е отказал. На лицето е бил издаден и връчен посочения по-горе талон за медицинско изследване. За  тези обстоятелства жалбоподателят се е подписал в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение.

В съставения АУАН, впоследствие чието съдържание е било възпроизведено в НП, се сочи, че поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП /по второто нарушение/. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС", по делото трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол/упойващи вещества или отказът да изпълни предписанието за медицинско изследване.

В настоящия случай установените  пред съда обстоятелства, сочат на извършено от жалбоподателя А.Р.З. нарушение по  чл. 174, ал.3 - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да се получи предписание за медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение - това по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му. Поради това, възражението на  процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл. 18 от ЗАНН е неоснователно, както и възражението за нарушено право на защита.

Анализът на посочената правна норма обосновава наличието на алтернативност – за установяване употребата на наркотични вещества е достатъчно прилагането на единия от способите - използване на техническо средство или изследване кръвта на водача.

По същество в цитираната норма е предвидена административно наказателна отговорност за водач, който отказва извършването на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка може да бъде извършена по два алтернативни начина – или чрез техническо средство или чрез медицинско изследване. В този смисъл, развития довод от защитата, че нормата съдържа две отделни административни нарушения е необоснован. Ако се приеме тази теза, то във всеки случай, когато даден водач бъде изпробван за алкохол/наркотици с техническо средство, но откаже медицинско изследване на кръвта ще е налице административно нарушение (с оглед отказа за извършване на втората алтернативна проверка), както и във всеки случай, в който даден водач откаже изпробване с техническо средство, но изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта, отново ще е налице административно нарушение (с оглед отказа за извършване на първата алтернативна проверка), като в случая се касае за наркотици. В този смисъл, мотивите за наличието неясноти в АУАН и  НП досежно описаното деяние/я, съдът намира за неоснователни.

С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, правилото на чл. 3 ал.1 от наредбата задължаващо актосъставителят да издаде талон за медицинско изследване непосредствено преди или непосредствено след съставяне на акта за установяване на административното нарушение, в който изрично е отбелязан часа на проверката, а в талона е посочен срока за явяване за изследването, който е 45 минути, когато нарушението е установено в населено място, като лицето е наказано за факта, че е отказало да бъде изпробвано с техническо средство за употребата на наркотици, а не за неизпълнено предписанието за медицинско изследване.

Жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство "Дрегер Драг тест 5000", с фабр. № ARHJ-0005 за наличие на наркотични вещества в нарушение на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Издаден е талон за медицинско изследване, който не е бил използван от жалбоподателя. При наличието на категорични, непротиворечиви гласни доказателства съдът намери, че това  нарушение е безспорно осъществено от обективна и субективна страна.

 

Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя адв. ***от АК - Плевен, че е налице неяснота относно описанието на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и на доказателсвата които го потвърждават, както и че нарушението не е описано в досаттъчна и индивидуализираща степен чрез посочване на всички относими към състава му факти.

Видно от съставения АУАН жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, обстоятелство описано във фактическото описание на нарушението в НП, като е посочено, че нарушението е, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. Следователно в наказателното постановление отказът да бъде изпробван водачът за алкохол е квалифициран от наказващия орган като нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване.                                                

В АУАН, така и в НП изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван за употреба на наркитици с техническо средство Дрегер Друг тест 5000, с фабричен № ARHJ-0005. Двете хипотези на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административно наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Това деяние правилно е квалифицирано по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не пораждат никакво съмнение в какво точно нарушение е обвинен водачът. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна и наказанието е правилно определено.

Не на последно място, жалбоподателят в съдебно заседание заяви:

Цитат :

„Аз понеже съм чувал, че този тест за наркотици дава резултат месец назад, а преди един месец бях на един рожден ден и хората почерпиха с марихуана и амфетамини и аз затова се уплаших, защото съм чувал от приятели, че връща месеци назад и така се уплаших и отказах теста…..

Аз за алкохол дадох да ме пробват, но за наркотици категорично не съм дал……“.

 

На практика с това свое волеизявление непосредствено пред страните , жалбоподателя призна извършеното от него нарушение !!!

В допълнение само следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В случая от нарушителя не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение.

Наказателното постановление не страда от пороци, съобразен е с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Гореописаните нарушения са безспорно доказани, както от обективна, така и от субективна страна. Наложените наказания са определени от административно-наказващия орган в съответствие със закона.

При осъществения съдебен контрол относно хипотезата по чл. 28 от ЗАНН съдът намери, че констатираните нарушения не представляват маловажен случай.

Предвид гореизложените съображения съдът намери, че наказателното постановление в обжалваната част е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 17-0938-006107 от 04.12.2017 г. на ***към *** – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл 2 от ЗДвП е наложил на А.Р.З., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 0 лева и глоба в  2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 22 точки, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: