Р Е Ш Е
Н И Е
№260030
гр. Несебър, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1039 по описа
на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.А.К. срещу наказателно
постановление № 515 от 19.06.2020г. на началника на РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 33, ал. 2 от Закон
за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), за извършено нарушение на
чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, е наложено
наказание „глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят развива съображения в
насока, че не е посочена с точност нарушената материално-правна разпоредба.
Намира, че в АУАН и НП липсва описание на установени при проверката факти.
Счита, че не е посочена правилната санкционна норма. Излага, че не е известно
посредством какво техническо средство е констатирано нивото на шум. Сочи, че
мястото на нарушението не е отразено пълно. Обръща внимание, че не става ясно
процесуалното качество на свидетеля Д.Р.. Счита, че не е следвало да бъде
наказван като лице, в трудови правоотношения с търговеца. Намира, че липсва
аргументация относно субективната страна. Сочи, че не са изложени мотиви за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Цитира съдебна практика относно непосочване от
наказващия орган на вида, марката, модела и основните характеристики на
използваната озвучителна техника. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към
ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Видно от писмо от Община Несебър (на л. 27 от делото) бар
„В.“ е изграден в УПИ II, кв. 23 по плана на к. к. „Слънчев бряг – изток“ с идентификатор ******, с
отреждане „за хотел, ресторант, дискотека, обслужващи функции, паркинг, спорт,
атракции и озеленяване“ в устройствена зона „Ок“ за курортно-рекреационни
дейности.
Около 01:10 часа на 11.06.2020г. от полицейски служители,
сред които св. К., била извършена проверка на бар „В.“ в к. к. „Слънчев бряг“.
Св. К. констатирал, че обектът се озвучава от неговия управител –
жалбоподателят К.. При проверката се констатирало, че заведението е от открит
тип, само с покривна конструкция и има поставени тонколони, които са на открито
и се чува музика. Свидетелят установил, че територията, на която е разположен
барът, е за жилищно строителство. При тези данни св. К. съставил на жалбоподателя
АУАН № 515 бл. № 847885 от 11.06.2020г. за извършено нарушение на чл. 16а, ал.
2 от ЗЗШОС. В АУАН К. вписал, че има възражения, без да ги конкретизира. Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 515 бл. № 847885 от 11.06.2020г., писмо от
Община Несебър, заповед № 8121з-829 от 23.07.2019г. на министъра на вътрешните
работи, свидетелските показания на актосъставителя К.. Посочените доказателства
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установената фактическа обстановка, като
неговите възражения са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-829 от 23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на
министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да
осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая
актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на
основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът намира, че нарушената норма е цитирана с точност в АУАН
и НП и не е било необходимо уточнение по кое точно предложение от нея е
извършено нарушението. Това е така, тъй като в текста на АУАН и НП по
достатъчно ясен и пълен начин е отразено, че става въпрос за озвучаване на
открити площи в зони за жилищно строителство в 01:10 часа на 11.06.2020г. Ето
защо за жалбоподателя е станало ясно извършването на какво нарушение му се
вменява. Самият обект също е конкретизиран достатъчно ясно като бар „В.“,
поради което и тези възражения са неоснователни. Съдът счита, че не е било
необходимо в АУАН и НП да се описват видът, марката, моделът и основните
характеристики на озвучителната техника, тъй като нарушението на чл. 16а, ал. 2
от ЗЗШОС е формално и се свежда до „озвучаване“, поради което без значение за
точното му описание са обстоятелства, свързани с техниката, с която е извършва
това озвучаване. Липсва непълно посочване на мястото на извършване на
нарушението, тъй като е конкретизиран търговски обект в к. к. „Слънчев бряг“.
Т.е. по достатъчно ясен начин е отразен обектът, в който нарушението е
извършено, а оттам и мястото на нарушението е напълно ясно. Не могат да се
приемат възраженията, свързани с качеството на свидетеля по АУАН, тъй като в
самия акт изрично е отбелязано, че той е очевидец, присъствал при установяване
на нарушението и съставяне на акта. Няма пречка едно и също лица да съвместява
тези две качества, поради което възраженията са неоснователни. Не е съществено
процесуално нарушение и некоректното посочване на санкционната норма. Принципно
по арг. от чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не е задължително да се посочва
конкретна санкционна норма, а от значение е видът и размерът на наказанието да
са определени правилно. Погрешното посочване на санкционната норма би довело до
съществено нарушение на правата на наказаното лице, ако е препятствало
възможността му да разбера за какво нарушение е наказано. Настоящият случай не
е такъв, тъй като нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗШОС е обща и предвижда
наказания за всички нарушения на закона. От своя страна нормата на чл. 34а, ал.
1 от ЗЗШОС е специална и предвижда конкретни наказания за нарушения на чл. 16а,
ал. 1 – ал. 5 от закона. Т.е. с посочването на чл. 33, ал. 2 от ЗЗШОС като
санкционна норма наказващият орган не е насочил към извършване на друго
нарушение, тъй като в обхвата на същата влизат всички нарушения на този закон.
Некоректното посочване на нормата не е довело и до погрешно определяне на вида
и размера на санкцията, тъй като е определена „глоба“ в размер на 500 лв.,
който размер е минималният предвиден в чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП,
правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и
търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено
предназначение) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на
териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски
гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия. За установяване на нарушението е необходимо да се
докаже, че жалбоподателят извършва озвучаване от търговски обект, разположен в
територии, предназначени за жилищно строителство, за времето от 23:00 до 08:00
часа. В АУАН и НП са описани всички относими към това нарушение твърдения.
Посоченото е, че жалбоподателят, като управител на търговския обект – бар „В.”, изграден в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, около
01:10 часа, озвучава открити площи в обекта.
Съдът намира, че няма пречка и в хода на съдебното
производство да се събират доказателства във връзка с нарушението, тъй като
производството е въззивно такова (арг. от чл. 327 то НПК вр. чл. 84 от ЗАНН).
Достатъчно е в текста на АУАН и НП да са посочени относимите факти. Ето защо
приетото писмо от община Несебър следва да се кредитира изцяло. С оглед
изложеното по делото на първо място се доказва, че процесният търговски обект е
разположен в територия, предназначена за жилищно строителство. Според пар. 1,
т. 24 от ДР на ЗЗШОС „зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение” са зоните и териториите по смисъла
на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. По арг.
от пар. 3 от преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 13, ал.
1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Видно от приетото писмо от Община Несебър територията, на която е разположен
бар „В.“ е отредена за курортно-рекреационни дейности – чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредбата. Ето защо е изпълнено първото
изискване от фактическия състав на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
На второ място е необходимо да
се установи, че от обекта се извършва „озвучаване”. По арг. от пар. 1, т. 22 от
ДР на ЗЗШОС „Озвучаване” е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез
механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и
пеене. Свидетелят К. се е явил на място в обекта, като при приближаването до
него е възприел съответните звуци, които впоследствие е установил, че се
предават от озвучителна техника в него, като самият обект е бил от открит тип –
само с покривна конструкция. Т.е. по делото се доказа, че от бар „В.” е
осъществено излъчване на звук в околната среда. И тук следва да се посочи, че в
рамките на АУАН и НП е посочен терминът „озвучаване”, което е достатъчно за
фактическото описание на нарушението, а въпрос на доказване на нарушението е
дали такова озвучаване действително е установено. В случая актосъставителят е
установил „озвучаване” на база изискванията на пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС. Необходимо
е да се отбележи, че нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се извършва чрез
всякакво излъчване на звук в околната среда, предавано от търговския обект.
Този извод произтича от самия текст на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и от пар. 1, т.
22 от ДР на ЗЗШОС. Ето защо за съставомерността на нарушението е без значение
какви са съответните нива на шум в обекта. В
тази връзка Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за
оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението контролира показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда; методите
за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и
на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните
стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради
със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено
предназначение; методите за оценка на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни
сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително
обекти с обществено предназначение. Спазването на наредбата е предпоставка за
откриването на търговски обекти в рамките на жилищни територии – арг. от чл. 16
б, ал. 1 от ЗЗШОС. Това обаче не означава, че се изключва възможността от
въпросния обект да се излъчва шум по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Налага
се извод, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС има самостоятелно значение
и не е било необходимо да се измерва точното ниво на шума. Касационната
инстанция е имала повод да се произнесе в подобна насока - Решение № 892 от 14.05.2019
г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2006/2018 г.
По делото се доказват и другите
елементи от състава на нарушението. Установява се, че озвучаването е
осъществявано от физическото лице К. – управител на търговския обект (това
обстоятелство не се оспорва и от него). Фактът, че той е бил в трудов договор с
определен търговец означава, че по преценка на наказващия орган той би могъл да
накаже и съответното юридическо лице. Последното обаче не изключва
отговорността на жалбоподателя. Същото важи и за изложеното от него, че би
следвало да се накажат и сервитьори, бармани, почистващ персонал и други.
Наказващият орган извършва преценка кое да е наказаното лице и фактът, че нарушението
може да е извършено и от други лица, не отменя отговорността на жалбоподателя. Впрочем
касационната инстанция вече е формирала практика, че при подобни казуси именно
управителите на търговските обекти следва да понесат отговорност – напр. Решение
№ 1365 от 20.10.2020г. по КНАХД № 1614/2020г. по описа на Административен съд
Бургас.
Както се посочи установява се
безпротиворечиво, че шумът е навлязъл в околната среда, извън заведението и е
възприет от различни лица, вкл. актосъставителят. Ето защо е изпълнено
изискваното озвучаването да е „от търговския обект”. Т.е. от източник в
търговския обект да се разпространява шум в околната среда. Установен е и часът
на нарушението – около 01:10 часа, което попада в часовия диапазон по чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС.
Субективната страна на
нарушението също се установява категорично, като пред самите проверяващи именно
жалбоподателят се е представител като управител на търговския обект – т.е.
безспорно е формирал съзнание за процесите, които се случват в този обект, вкл.
и във връзка с озвучаването от него.
След като са доказани всички елементи от състава на
нарушението, то за същото правилно е наложена санкция на жалбоподателя. Относно
размера на наказанието вече беше посочено, че е наложена минималната възможна, поради което съдът намира, че наказанието е
определено правилно и не следва да бъде намалявано.
Другото възражение на жалбоподателя е свързано с приложението на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се
съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на
обществените отношения, свързани със здравословни условия на живот на
населението и опазване на околната среда от шум (чл. 2 от
ЗЗШОС), съдът намира, че самото нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Вярно е, че липсват
данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗЗШОС, но липсата на
предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като
такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид. Не може да бъде приложен и чл. 28 от ЗАНН с оглед
посоченото по-горе.
С оглед всичко изложено до тук
съдът достигна до извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 515 от 19.06.2020г. на началника на РУ Несебър, с което на Д.А.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗШОС, за извършено нарушение на чл.
16а, ал. 2 ЗЗШОС, е наложено
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: