Решение по адм. дело №1510/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по жалба на М. П. срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-А/1824 от 04.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос. В жалбата се сочи, че административният акт е неправилен, немотивиран и постановен в нарушение на производствените правила, материалния закон, противоречи на международни актове – Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос не се явява. Представя писмено становище, в което посочва, че не са налице предпоставките на чл.3, т.5, вр. с чл.7, ал.1 от ЗПСПД, тъй като оспорващата страна и членовете на семейството й са граждани на Украйна, пребиваващи в страната със статут на предоставена временна закрила и не попада в обхвата на правоимащи лица. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а заповедта потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

М. П., гражданка на Украйна, е регистрирана в Държавна агенция за бежанците при МС, вкл. като придружаваща деца под 14-година възраст – С. П.- роден на 02.10.2020г., П. П.- родена на 23.03.2012г., М. П.-роден на 21.08.2014г. и А. П.-роден на 08.08.2017г. с дата на първоначална регистрация 10.03.2025 г. до 04.03.2026г. (видно регистрационна карта на л. 6). В. П. гражданка на Украйна, дъщеря на М. П., като лице над 14-годишна възраст е регистрирана в Държавна агенция за бежанците при МС с дата на първоначална регистрация 10.03.2025 г. до 04.03.2026г. (видно регистрационна карта на л. 6).

На 22.07.2025 г. жалбоподателката М. П. е подала заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/ДАА/1824/22.07.2025г. за отпускане на месечна помощ за дете до завършване на средно образование по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за децата си - С. П., В. П., П. П., М. П. и А. П.. Декларирала, че е гражданка на Украйна, семейно положение – омъжена, живее със съпруга си на адрес [населено място], ул.Станционна, [адрес], учебна заетост на децата. Посочила, че общият размер на брутния доход на семейството й за предходните 12 месеца, считано от 01.07.2024г. до месец 30.06. 2025 г. е в размер на 891,77 лв., средномесечен доход на член от семейството от 10,61лв. Към заявлението приложила удостоверение изх. № 27 от 17.07.2025 г. от ЗКПУ Мъглен за получения брутен доход за периода в размер на 891,77 лв., както и удостоверения, от които е видно, че по отношение на децата са поставени всички задължителни имунизации съгласно имунизационния календар на Република България и редовно проведени профилактични прегледи.

Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед № ЗСПД/Д-А-А/1824 от 04.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос, с която е отказано на жалбоподателката, като родител и законен представител на децата С. П., В. П., П. П., М. П. и А. П., отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, тъй като семейството не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според който право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната и между Р България и Р Украйна няма подписана спогодба в областта на семейното подпомагане.

Заповедта е връчена с обратна разписка на 11.08.2025г., жалбата е подадена с вх.№9300/15.08.2025г. в Административен съд Бургас, следователно в срока по чл.145 от АПК.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД вр. чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от Директора на дирекция "Социално подпомагане" Айтос в рамките на предоставените му правомощия.

Същата е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания, отказът е мотивиран по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД (с посочване, че същият се основава на липсата на сключена спогодба за изплащане на семейни помощи между Република България и Украйна).

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а (със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година) и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.

Административният орган е приел, че на жалбоподателката не се дължат помощите по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД на основание – чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като е прието, че членовете на семейството са граждани на Украйна, с която няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца и нямат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България.

Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая жалбоподателката и децата й са регистрирани в Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, предоставена им е временна закрила и пребивават на територията на страната на посочения в декларацията адрес в [населено място]. В гл. III от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. са регламентирани „Задължения на държавите-членки по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила:“, като в чл.13,т.2 от същата е посочено: „Държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила, като средства за съществуване …“. С § 1а от ЗУБ са въведени разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Като в разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ) и са част от социалното подпомагане.

ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила, но в съответствие с горецитираните правила може да се направи извод, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, като част от него са семейните помощи за деца.

В подкрепа на тези изводи са задълженията, които произтичат за Държавата от Конвенцията за правата на детето (КПД), ратифицирана през 1991 г., която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Според чл. 3, § 1 от КПД, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2, държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 – че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не следва да се изключват от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

В този смисъл ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според които чужденците с предоставено постоянно пребиваване не могат да се ползват от семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на КРБ, така и на Конвенцията, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на ратифицираните със закон и обнародвани международните договори, не следва да се прилага.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на международните договори в областта на закрилата на детето, както и в несъответствие с целта на закона. Заповедта следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ в полза на жалбоподателката, се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя от съда - видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че спорът е без фактическа сложност и с известна правна такава, изискваща тълкуване на международни актове и правни норми от националното право, проведено е едно съдебно заседание, поради което определя адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. П., [ЛНЧ] срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-А/1824 от 04.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Айтос, с която й е отказано отпускането на помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД по отношение на децата С. П., В. П., П. П., М. П. и А. П..

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на административен акт по подаденото заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/ДАА/1824/22.07.2025г. от М. П., съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на посочения административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.