№ 1173
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000500725 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 26022 от 15.01.2024 г., постановено по гр. дело № 10540/
2019 г. на Софийски градски съд, ответниците П. П. Ш. и М. И. И. са осъдени
солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД на основание чл. 430 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 278 654,08 евро, представляваща
част от усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL от 18.05.2007 г. и допълнителните споразумения към
него, падежирала до 10.08.2014 г., частичен иск от претенция в общ размер от
356 989,90 евро, сумата 340,50 евро, представляваща част от дължимите и
незаплатени такси по кредита за периода от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. по
същия договор, частичен иск с общ размер от 1 825,79 евро, както и сумата 1
422,62 лв. - разноски за нотариални такси и такса вписване на договора за
кредит и допълнителните споразумения към него, ведно със законна лихва
1
върху посочените вземания от 09.08.2019 г. до окончателното им изплащане.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците П.
П. Ш. и М. И. И., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с
оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния
закон и на съществени процесуални правила.
Въззивникът П. Ш. поддържа, че не е бил уведомен за извършената
цесия на вземането срещу него, поради което ищецът не може да се
легитимира като негов кредитор. Независимо от това сочи, че не му е било
връчено и писменото волеизявление на банката, с което кредитът е
трансформиран в изцяло предсрочно изискуем. На последно място излага
съображения, че когато задължението за връщане на получен кредит е на
анюитетни вноски, същото следва да се разглежда като периодично. В тази
връзка се позовава и на изтекла погасителна давност.
Въззивницата М. И. развива доводи за нищожност на договора за
встъпване в дълг на кредитополучателя Ш., евентуално – за неговата
унищожаемост, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Поддържа и възражението си за давност. Изтъкнати са и пространни
съображения относно предсрочната изискуемост, както и за
неравноправността на някои от клаузите на договора.
Искането и на двамата жалбоподатели към въззивния съд е обжалваното
решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва въззивните
жалби по съображения, изложени в депозираните в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК отговори.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите и възраженията на страните във връзка със събраните доказателства
по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявени са частични осъдителни искове в условията на пасивно
субективно съединяване с правно основание чл.430, ал. 1 от ТЗ и с предмет –
2
осъждане на ответниците П. Ш. и М. И. да заплатят солидарно на ищеца
„Юробанк България“ АД на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
сумата 278 654,08 евро, представляваща част от усвоена и непогасена
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 22573 от
18.05.2007 г. и допълнителните споразумения към него след обявяването му за
изцяло предсрочно изискуем, частичен иск от претенция в общ размер от 356
989,90 евро, сумата 340,50 евро, представляваща част от дължимите и
незаплатени такси по кредита за периода от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. по
същия договор, с пълен размер на иска от 1 825,79 евро, както и сумата 1
422,62 лв. - разноски за нотариални такси и такса вписване.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че на 18.05.2007 г. между П.
Ш. и „Българска пощенска банка“ АД е сключен договор за кредит, по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 313
200 евро, от които 144 010 евро за закупуване на два мезонета (№ 124 и №
130) в новостроящата се жилищна сграда - секция 1 в УПИ I-522, 900 от кв. 1
по плана на гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 1, а остатъка от 169 190
евро - за други разплащания, срещу насрещно поетото задължение за връщане
на кредита на 384 равни месечни вноски в размер от по 1940,26 евро,
включващи освен част от главницата и уговорената в чл. 3 възнаградителна
лихва, формирана като сбор от базовия лихвен процент от 6 % на банката и
договорна надбавка от 0,5 пункта.
С договор за цесия от 06.12.2007 г. ищцовата банка, действаща под
междувременно промененото си наименование „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички
свои вземания по процесния договор за кредит, заедно с обезпеченията,
привилегиите и другите принадлежности, а на 06.07.2009 г. цесионерът ги
цедирал обратно на банката-ищец с настоящо наименование „ЮРОБАНК“
АД. За втората по време цесия ответниците са уведомени с нотариална покана,
връчена на 22.08.2013 г. (на л. 89 от делото).
На 25.02.2010 г. между ищеца „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
ответника П. Ш. и ответницата М. И.-Ш.а е сключен договор, именован като
„договор за встъпване в дълг по HL22573“. По силата на чл. 1 от него
ответницата И. „встъпва в задълженията“ на ответника Ш., без същите да са
3
посочени като размер и без да са индивидуализирани по своя източник.
Следва установителна клауза, поместена в чл. 2, ал. 1 от договора, в която е
деклариран фактът, че ответникът Ш. е сключил на 18.05.2007 г. договор за
кредит с ищеца за сумата от 313 200 евро, отново без посочване каква част от
него е издължена и каква е непогасена. В ал.2 на същия чл. 2 е изписано, че
ответницата И. встъпва като съдлъжник на П. Ш. по всички негови
задължения за главница, лихви и разноски при условията, при които дългът
съществува в деня на подписване на договора, но самият размер на тези
задължения не е посочен.
С нотариални покани, връчени редовно, съответно на П. Ш. при
условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 10.07.2018 г., а на М. И. лично на 04.06.2018
г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че отпуснатата сума в размер на 313 200 евро по
договора за кредит е била усвоена от кредитополучателя Ш. на 23.05.2007 г. С
поредица от допълнителни споразумения, съответно сключени на 07.04.2009
г., 31.05.2010 г., 31.05.2011 г. и 21.09.2011 г. е договорено капитализиране на
просрочените главници и лихви към редовната главница, която по този начин
след последната капитализация е нараснала до 352 713, 94 евро. Общо
дължимите такси са в размер на 1 825,79 евро, а незаплатените разноски за
нотариални такси и такса вписване по договора за кредит към датата на
исковата молба са в размер на 1 422,62 евро. Според вещото лице, реално
заплатените суми за погасяване на задълженията по кредита за главница,
лихви и такси са в размер на 68234,08 евро, като при изключване на
извършените от банката капитализации, непогасените задължения за
главницата биха били в размер на 304 126,58 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че между ищцовата търговска банка „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
кредитополучателя-ответник Ш. е налице валидно възникнало
правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот. Ищецът
е изпълнил основното си задължение да предостави кредита в уговорения му
размер, който е бил усвоен от ответника. Поради допуснато неизпълнение от
страна на последния на насрещно поетите задължения за плащане на главница
и лихви според съставения погасителен план, ищецът е пристъпил към
4
обявяване на целия кредит, вкл. вземанията за главници, лихви и разноски, за
предсрочно изискуем. Ето защо, исковете за главница и такси срещу този
ответник, предявени като частични, както и искът за платените нотариални
такси, се явяват доказани по своето основание.
Относно размера: по иска за неизплатена предсрочно изискуема
главница по процесния договор за кредит съдът съобрази, че клаузите от
допълънителните споразумения, с които са капитализирани просрочените
лихви, се явяват нищожни. Това е така, защото прибавянето към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само ако това е договорено между търговци
на основание чл.294, ал.2 от ТЗ или е предвидено в наредба на БНБ, каквато и
по време на сключване на тези съглашения, и към настоящия момент не е
приета. Както това е посочено в решение № 60578 от 05.07.2021 г. по гр. д. №
919/2021 г. на ВКС, III г.о., преструктурирането на дълга, за да е позволено от
закона, следва да се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, в
намаляване на дълга (на главницата или на лихвите), в замяна на кредита с
друг кредит при по-изгодни условия и пр., но не и в увеличаването на
задължението. Следователно, меродавен е размерът на дълга за главницата,
определен от вещото лице с изключване на капитализацията на лихвите,
възлизащ на 304 126,58 евро. Тъй като този размер надхвърля размера на
претенцията от 278 654.08 евро, искът за главница следва да бъде уважен
изцяло до предявения му размер. Изцяло основателен е и искът за таксите,
предявен като частичен за сумата от 340.50 евро при вземане в пълен размер
от 1825.79 евро, тъй като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че общо дължимите такси възлизат именно на 1
825,79 евро. Отново според приетата експертиза незаплатените разноски за
нотариални такси и такса вписване по договора за кредит към датата на
исковата молба са в размер на 1 422,62 евро, колкото се претендират с
исковата молба. Ето защо, и този иск срещу ответника Ш. следва да бъде
уважен.
Възражението, че ответникът не е бил уведомяван за цесията, се явява
пряко опровергано от събраните по делото доказателства, вкл. от
съдържащото се в кориците на приложеното ч. гр. дело № 39454/2013 г. на
СРС уведомление, което е било връчено на Ш. редовно на 22.08.2013 г.
5
Редовно е връчено и уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез залепване на уведомление на адреса, който
кредитополучателят е посочил като такъв за кореспонденция в множеството
допълнителни споразумения към договора. Неоснователно е и последното
поддържано във въззивната жалба възражение за изтекла погасителна
давност, обосновано със съображения за периодичен характер на анюитетните
вноски по договорите за кредит. По този въпрос е формирана трайна и
безпротиворечива съдебна практика, според която при отпуснат банков
кредит, който кредитополучателят следва да върне на вноски, се касае до едно
вземане на банката, чието изпълнение се дължи и погасява на части, за всяка
от които е приложима общата пет-годишна давност, както е приел и
първоинстанционният съд. Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение в частта, в която исковете срещу
ответника Ш. са уважени, следва да бъде потвърдено.
По останалите предявени субективно съединени искове на банката, а
именно - срещу ответницата И., настоящият състав на Софийския Апелативен
съд намира същите за неоснователни, тъй като по делото не се установява
главното твърдение на ищеца за облигационна обвързаност по соченото от
него договорно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД,
трето лице може да встъпи като длъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. В настоящия случай договорът за
встъпване в дълг от 25.02.2010 г. не съдържа размер и вид на задължението, в
което ответницата встъпва. Поради това следва да се приеме, че отсъства
елемент от есенциалното му съдържание. Договор за встъпване в дълг без да е
посочен и индивидуализиран дългът, в който третото лице встъпва, се явява
нищожен поради липса на предмет. Тази начална и пъна недействителност, от
която съглашението страда от момента на сключването му, не може да бъде
санирана впоследствие. Липсващото съгласие към момента на подписването
на договора поради неизвестност на дълга не може да бъде дадено или
изведено по-късно. Ето защо, извършените по-късно действия от тези две
страни в процеса не може да има за последица възникване на облигационна
обвързаност между тях. Освен че дългът по този договор не е определен, както
изисква буквата на закона, същият не е и определяем. Това е така, защото
според чл. 2 от него, ответницата И. се е задължила да встъпи в задълженията
на кредитополучателя Ш. към банката във всички задължения за главница,
6
лихви и разноски, които той е имал към банката в деня на подписване на
договора. Към този ден, обаче, банката-ищец не е била носител на никакви
вземания по посочения договор HL22573 от 18.05.2007 г., тъй като същите са
били цедирани от нея на трето за делото лице „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД, а обратната цесия от това лице към банката не е било съобщено на
длъжника към същия този момент. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено. В случая уведомлението за
обратната цесия е връчено на ответника Ш. едва през 2013 г. Следователно,
никаква претенция за изпълнение по договора за кредит, в който ответницата
И. не е встъпила валидно, не може да бъде счетена за основателна. В тази част
поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което
исковете срещу ответницата И. бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„ЮРОБАНК“ АД се следват разноски съразмерно уважената част от исковете.
От тях се претендира единствено сумата от 6221.66 лв., платена по исковете
срещу ответника Ш. за неговия особен представител, поради което същата
следва да бъде присъдена изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответницата И. също се дължат разноски за производството, но тъй като
такива не се претендират от нея, то и същите не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26022 от 15.01.2024 г., постановено по гр. дело №
10540/ 2019 г. на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, в която ответницата М.
И. И. е осъдена да заплати солидарно с П. П. Ш. на „Юробанк България“ АД
на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 278 654,08 евро,
представляваща част от усвоена и непогасена главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL от 18.05.2007 г. и допълнителните
споразумения към него, падежирала до 10.08.2014 г., частичен иск от
претенция в общ размер от 356 989,90 евро, сумата 340,50 евро,
представляваща част от дължимите и незаплатени такси по кредита за периода
7
от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. по същия договор, частичен иск с общ размер
от 1 825,79 евро, както и сумата 1 422,62 лв. - разноски за нотариални такси и
такса вписване на договора за кредит и допълнителните споразумения към
него, ведно със законна лихва върху посочените вземания от 09.08.2019 г. до
окончателното им изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД с ЕИК-*********
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията“ № 4, ет.6, чрез адв.
И., срещу М. И. И. с ЕГН-********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*,
искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 278 654,08 евро, представляваща част от усвоена и непогасена
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL от
18.05.2007 г. и допълнителните споразумения към него, падежирала до
10.08.2014 г., частичен иск от претенция в общ размер от 356 989,90 евро,
сумата 340,50 евро, представляваща част от дължимите и незаплатени такси
по кредита за периода от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. по същия договор,
частичен иск с общ размер от 1 825,79 евро, както и сумата 1 422,62 лв. -
разноски за нотариални такси и такса вписване на договора за кредит и
допълнителните споразумения към него, ведно със законна лихва върху
посочените вземания от 09.08.2019 г. до окончателното им изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26022 от 15.01.2024 г., постановено по гр.
дело № 10540/ 2019 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. П. Ш. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Г. Бенковски“ № 7, ет.3, чрез адв. Д. – особен представител, да заплати на
„Юробанк България“ АД с ЕИК-********* със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Рачо П. Казанджията“ № 4, ет.6, чрез адв. И., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 6221.66 лв., направени разноски пред въззивния съд за особен
представител.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9