РЕШЕНИЕ
№ 260033
27.09.2021 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 26.08.2021г. при
секретар Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова
търговско дело № 6 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7 чрез адв. А.Б. срещу
„АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Девети май“ № 7 и Е.И.К., ЕГН ********** ***.
В
исковата молба се твърди, че на *** между ищеца и първия ответник, в качеството
му на кредитополучател и Е.И.К., като солидарен длъжник, бил сключен Договор за
банков револвиращ кредит № ***, съгласно който Банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 60000.00 лева. Сочи, че кредита следвало
да се погасява на 11 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 1000.00
лева, дължима на 21-во число на месеца, с последна изравнителна вноска от 49000
лева, дължима на 07.07.2017 г. Излага доводи, че съгласно Договора, годишният
лихвен процент (ГЛП) бил в размер на 9,0 %, а лихвеният процент върху
просрочена главница се образувал от размер на ГЛП за редовен дълг към датата на
просрочието плюс надбавка за просрочие. Твърди, че в т.4.3 от договора бил
определен фиксиран лихвен процент в размер на 5 %, който се начислявал върху
кредита в случай на просрочие и се дължал заедно с лихвата за редовен дълг и
лихвата за просрочен дълг. Поддържа, че съгласно т.8.4 от приложимите към
Договора Общи условия, лихвите се начислявали ежедневно върху главницата на
кредита, като лихвите върху редовната главница се дължали месечно на 21-во
число на месеца, а лихвите за просрочие незабавно, т.е. ежедневно.
Поради
неизпълнение на поетите с договора задължения, сочи че на основание чл.17.1 от
Договора вр. с чл.28.6 от Общите условия, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, за което ответниците били уведомени. Първият ответник бил уведомен по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез нотариус В.Ш., с рег. № *** от НК, а вторият също
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но чрез нотариус Д.Д., с рег. № *** от НК.
Крайният
срок на договора бил ***, като непогасените изискуеми задължения били в размер
на 60000.00 лева – главница; сумата в размер на 13364.45 лева лихва, от които
4171.84 лева – договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.;
4892.62 лева – лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016 г.до
21.01.2018 г. и 4299.99 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от
21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.
Правният
си интерес от предявяване на иска обосновава с издадена в негова полза заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 523/2018 г. на ПРС,
които били връчени на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и липсата
на доброволно изпълнение на процесното вземане.
Искането
към съда е да постанови решение, с което да признае за установено че
ответниците дължат на ищеца солидарно сумата в размер на 73364.45 лева, от
които: 60000.00 лева – главница по Договор за кредит; 4171.84 лева – договорна
лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; 4892.62 лева лихва върху
просрочената главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.; 4299.99
лева – наказателна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г., сумата в
размер на 3423.85 лева – съдебно деловодни разноски в заповедното производство,
от които сумата от 1467.29 лева – държавна такса и 1956.56 лева - адвокатско
възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 212.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В
исковата молба ищецът е направил искане на основание чл.219, ал1 от ГПК, поради
извършена цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
последният да бъде привлечен като трето подпомагащо лице на страната на ищеца.
В потвърждение на изложеното в исковата молба, към същата е представил договор
за цесия от 01.07.2019 г., ведно с Анекс № 1 и Приложение № 1 към него.
С
определение № 260122 от 09.06.2021 г., като трето лице – помагач на страна на ищеца е
конституирана „Агенция за събиране на взиманията“ ЕАД.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника „АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника Е.И.К. не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.,
който поддържа предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което същият
да бъде уважен, като им се присъдят направените разноски.
Ответникът „Арман Трейд“ ЕООД в съдебно заседание не
се представлява и не изразява становище по иска.
Ответникът Е.И.К. в съдебно заседание се
представлява от назначения му особен
представител – адв. П., която оспорва предявения иск и моли съда да постанови
решение в съответствие със събраните по делото доказателства.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените
искове са по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са с правна квалификация
чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон ТЗ) и чл.86 от ЗЗД.
От
приложените писмени доказателства, се установява, че по ч. гр.д. № 00523/2018
г. по описа на ПРС по отношение на ответниците е издадена заповед за изпълнение
№ 330/23.01.2018 г. по реда на чл.
417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящия
спор.Заповедта е връчена на ответниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което ПРС с определение от 01.11.2019 г. е дал указания на заявителя в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжниците, като на основание чл.420, ал.1 от ГПК е спрял незабавното
изпълнение на издадената заповед от 23.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е спрял и
производството по изпълнително дело № 211/2018 г. по описа на ЧСИ – А. В.,
образувано по изпълнителен лист от 23.01.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 423/2019
г. на ПРС.
От представения и приет по делото Договор за банков
револвиращ кредит № ***, се установява, че на ***. между „УниКредит Булбанк“
АД, като кредитор, „Арман Трейд“ ЕООД, като кредитополучател и Е.И.К., като
солидарен длъжник, е сключен Договор за банков револвиращ кредит, съгласно
който банката кредитор е отпуснала на „Арман Трейд“ ЕООД и Е.И.К., кредит в
размер на 60 000 лева за погасяване на банков кредит Овърдрафт, с краен срок за
издължаване на главницата - 07.07.2017 г. В договора страните са постигнали
съгласие кредита да се погасява чрез нарочна разплащателна сметка с 12 месечни
вноски, дължими на всяко 21-во число от месеца, като е договорено, че считано
от 21.08.2016 г. се дължат 11 месечни вноски, всяка от които е в размер на 1000
лева, а последната погасителна вноска да е изравнителна и в размер на 49000
лева.
В чл. 4.1 от Договора е уговорено между страните, че
годишният лихвен процент (ГПР), начисляван върху редовна главница за периода от
07.07.2016 г. до 07.07.2017 г. е в размер на 8,991 %, като кредитополучателя
дължи и лихвен процент, изчислен върху размера на просрочената главница, който
се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на ГПР за
редовен дълг по чл.4.1 от Договора, ведно с надбавка от 2,0 %. В чл.4.3 от
Договора, страните са уговорили, че фиксирания лихвен процент, начисляван върху
наличния кредит, при просрочие на лихви или лихви и главница е в размер на 5 %,
и се начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за пресрочен
дълг. Съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се обезпечава със залог върху
вземанията на кредитополучателя по реда на Закона за Договорите за финансови
обезпечения. Неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица.
В чл.17 от Договора във вр. с чл.28.6, Раздел ІХ от ОУ
страните са постигнали съгласие предсрочна изискуемост на кредита и неговото принудително
изпълнение да настъпят при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва, при която част или целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
В чл.18 от Договора е отразено, че при прекратяване действието на Договора,
независимо от основанието за това, целият наличен дълг – главници лихви,
комисионни, разноски – стават изцяло изискуеми, дължими и платими в пълен
размер, ведно със законната лихва, до датата на погасяването.
От приложения към исковата молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.07.2019 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД,
в качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като
цесионер, се установява, че ищецът е прехвърлил вземането по процесния договор
за кредит, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера. Това обстоятелство
се установява от Приложение № 1 към Договора за цесия под № 124. Представено е
и потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД
от същата дата – 01.07.2019 г.
За установяване размера на вземането е изслушана и
приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че Кредитът е
предоставен въз основа на преоформяне на задължение по сключен банков кредит овърдрафт
с № *** за сумата от 60000,00 лева, за която сума вещото лице е установило, че
по процесния договор не са извършвани плащания от солидарните длъжници. В
заключението вещото лице е посочило и дължимите и непогасени суми по процесния
договор, които са както следва: главница в размер на 60 000 лева,
договорната лихва по чл.11.2.1. от Договора (по т.4.1) за периода от 21.08.2016
г. до 23.05.2017 г. върху редовната главница в размер на 4162.50 лева, а върху просрочената
главница (по чл.11.2.2) за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г. в размер
на 4842.61 лева, наказателната лихва за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018
г. в размер на 4233.33 лева. В заключение, вещото лице е посочило, че към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК общото задължение по процесния договор възлиза на сумата
от 73238.44 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установено
от събраните по делото писмени доказателства, както и изслушаната и приета
съдебно – икономическа експертиза.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл.422 от ГПК е установителен и има за
предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като съгласно ал.2
заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
За основателност на предявените искове на първо място
следва да се установи наличието на договор за кредит, кредитодател, по който е
ищецът в настоящото производство, а кредитополучател – ответниците.
По делото безспорно се установява, че между ищеца и
първия ответник, в качеството му на кредитополучател и втория ответник, в
качеството му на съдлъжник е бил сключен договор за банков кредит, по силата на
който е предоставен на ответниците въз основа на преоформяне на задължение по
сключен банков кредит овърдрафт с № *** за сумата от 60000.00 лева. От приетия
и неоспорен от страните договор за кредит се установява, че кредитополучателят
и съдлъжникът му са се задължили да върнат тази стойност заедно с договорена
възнаградителна лихва в срок до 07.07.2017 г., а при просрочие на главницата е
уговорено да заплатят уговорената в договора лихва.
С представения договор за банков кредит ищецът е
доказал възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение между
страните, по силата на сключения на *** договор за банков револвиращ кредит,
който е подписан от ответника „Арман Трайд”ООД в качеството на
кредитополучател, и от втория ответник Е.И.К. в качеството му на съдлъжник. В
тази връзка съдът намира, че ищецът е изправна страна по това правоотношение,
като е изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да
преоформи задължението по отпуснат банков кредит овърдрафт с № *** за сумата от
60000.00 лева, което е установено по безспорен начин от приетата СИЕ. С постигане
на съгласие да се преоформи вече отпуснат кредит, за ответника „Арман Трейд” ЕООД,
като кредитополучател е възникнало задължението за погасяване на главницата и
лихвите съгласно уговорения между страните условия. Това задължение е
възникнало и за съдлъжника – ответника Е.И.К..
От писмените доказателства по делото и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма погасяване на дължимите
вноски по процесния договор за банков кредит, което е дало основание на банката
да предприеме действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
отправяне на нотариални покани до ответниците, които са им връчени по реда на
чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
Предсрочната изискуемост по своята същност представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването ѝ, в който смисъл е т.18 от ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до своя
адресат.
В случая в процесния договор липсва уговорка относно
начина на връчване на кореспонденцията между страните по същия. При липса на
уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден
лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50
от ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл.43 от ЗЧСИ). При връчване по възлагане
в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37– чл.58 от ГПК, като отказът
за получаване по чл.44 от ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК, респ.
чл.50, ал.4 от ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат
за връчени. В тази връзка и предвид липсата на уговорка относно начина на
връчване на кореспонденцията между страните по процесния договор за кредит не
може да се приеме, че изпратените до ответниците нотариални покани са им
връчени при условията на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
По изрично разпореждане на закона (чл.50, ал.4 от ГПК)
връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически
лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този
начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да
бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва
да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на
такова връчване.
В настоящия случай, съдът намира, че това изискване не
е изпълнено. В представената по делото нотариална покана рег. № ***, том 2, №
79 от 15.08.2017 г., чрез която е извършено уведомяването на длъжника „Арман
Трейд“ ЕООД за обявената предсрочна изискуемост на кредита, е отбелязано
единствено, че на 16.08.2017 г. в 13:15 часа е направено посещение от нотариуса
на адреса на дружеството, при което е установил, че портата е била заключена,
нямало звънец и след като не е открил адресата, работник или служител на „Арман
Трейд“ ЕООД, който да е съгласен да получи нотариалната покана, на същата дата
е залепил уведомление по чл.50, ал.4 от ГПК. При отразяване на тази констатация
на нотариуса не става ясно дали на адреса е имало канцелария на търговското
дружество или не, респ. дали дружеството е на напуснало този адрес, поради
което и не може да извърши преценка дали по отношение на адресата са били
налице предпоставките за приложение на чл.50, ал.4 от ГПК и съответно да се
прецени дали връчването е редовно или същото е следвало да бъде извършено при
условията на чл.50, ал.2 от ГПК. Този извод не може да бъде променен и от приложеното
към заповедното производство уведомление по чл.47 от ГПК до „Арман Трейд“ ЕООД,
в което нотариуса е посочил, че поради невъзможност адресатът да бъде открит на
посочения за връчване адрес, за който дори не е направена и констатация дали
това е последният посочен в регистъра адрес, поканата ще бъде връчена при
условията на чл.50, ал.4 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, в същия ден, в който е направено и посещението на
адреса. Доколкото адресат на връчването в случая е търговско дружество,
предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление не са общите
предпоставки по чл.47, ал.1 от ГПК, а тези, посочени в специалната норма на
чл.50, ал.4 от ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да
не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. От тук следва изводът,
че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана, респ. длъжникът –
кредитополучател не е могъл да узнае за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на кредита, поради което и счетената от кредитора за настъпила предсрочна
изискуемост не е породила своето действие по отношение на главния длъжник.
При това положение следва да се има предвид крайния
срок на договора, който е 07.07.2017 г., и който срок е изтекъл преди датата на
подаване на заявлението от ищеца с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. В тази връзка и следва извода, че първия ответник
– „Арман Трейд“ ЕООД дължи на ищеца непогасената главница, както и уговорената
между страните възнаградителна и мораторна лихва, но предвид липсата на обявена
предсрочна изискуемост на кредита претендираната от ищеца лихва върху
просрочената главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г. в размер на
4892.62 лева не се дължи, тъй като същата се начислява при условие, че кредитът
е обявен от кредитора за предсрочно изискуем, поради което и искът в тази му
част е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
От приетата СИЕ се установява, че размера на дължимата
се по процесния договор договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до
23.05.2017 г. е в размер на 4162.50 лева. Ищецът с предявения иск претендира
признаване дължимост на същата в размер на 4171.84 лева. С оглед приетата по
делото СИЕ искът за установяване дължимост на договорната лихва е основателен
за сумата от 4162.50 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 4171.84
лева, искът за признаване дължимост на дължима договорна лихва е неоснователен
и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Частично основателен е и искът за установяване
дължимост на процесната наказателната лихва за периода от 21.08.2016 г. до
21.01.2018 г. От приетата СИЕ се установява че размерът на процесната
наказателната лихва е от 4233.33 лева. С исковата молба се претендира
установяване дължимост на наказателна лихва за периода от 21.08.2016 г. до
21.01.2018 г. в размер на 4299.99 лева. С оглед на това искът в тази му част се
явява основателен и доказан за сумата от 4233.33 лева за периода от 21.08.2016
г. до 21.01.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 4299.99
лева, искът е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и направеното в исковата молба искане за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като искът е
предявен по реда на чл.422 от ГПК, и е продължение на проведеното вече
заповедно производство, поради което и искът се счита предявен именно от датата
на подаване на заявлението с искане за издаване в полза на кредитора на заповед
за незабавно изпълнение. В тази връзка върху главницата на ищеца следва да бъде
присъдена и претендираната законна лихва, считано от 22.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на предявените искове срещу ответника Е.И.К.:
Ответника Е.И.К., е подписал договора в качеството му
на съдлъжник, като видно от съдържанието на същия той има качеството на трето
задължено лице, а не на съкредитополучател, поради което и с подписването на
договора за банков револвиращ кредит от ***, той е придобил качеството на
поръчител по договора. Поръчителя също отговаря солидарно с кредитополучателя
за погасяване на предоставения кредит, но поръчителството му е прекратено с
изтичането на шест месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ГПК, за
изтичането на който съдът следи служебно.
Както беше посочено по – горе, тъй като до
кредитополучателя не е достигнало изявлението на кредитора – ищец за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, то и счетената от кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост по кредита не е породила своето действие. При това
положение следва да се има предвид крайният срок на договора за кредит,
съгласно който падежа на последната погасителна вноска е била на 07.07.2017 г.,
която е и крайният срок на договора. Заявлението с искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е депозирано пред ПРС от ищеца на 22.01.2018 г.
по пощата, с пощенско клеймо от 19.01.2018 г. Шест месечният преклузивен срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 07.01.2018 г., т.е. преди подаване на
заявлението от кредитора, с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. При това положение за Е.И.К. е било погасено
неговото поръчителство учредено с процесния договор за банков револвиращ кредит
от *** и той не може да отговаря солидарно с длъжника за непогасения кредит. В
тази връзка предявените срещу него искове са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и представения от ищеца
списък на разноските, на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски съразмерно с
уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е представил списък на
разноските, съгласно който претендира следните такива: държавна такса в
исковото производство в размер на 1467.29 лева, адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 2160.00 лева, възнаграждение за особен
представител в размер на 2730.93 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
200.00 лева или общо разноски в размер на 6558.22 лева. В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 1467.29 лева – държавна
такса и 1956.56 лева с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски съразмерно
с уважената част от исковете, като ответника „Арман Трейд“ ЕООД се възложи
сумата в размер на 3194.76 лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство и сумата от 6114.06 лева – разноски в исковото
производство.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АРМАН ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Девети
май“ № 7, че ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, сумата от 60000.00
(шестдесет хиляди) лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № ***; сумата от 4162.50 (четири хиляди сто шестдесет и два
лева и петдесет стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от
21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата от 4233.33 (четири хиляди двеста
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща мораторна (наказателна)
лихва за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.01.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 330 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.01.2018
г., по ч.гр.д. № 00523/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018
г. в размер на 4892.62 лева, иска за договорна лихва за периода от 21.08.2016
г. до 23.05.2017 г. за разликата над уважения размер от 4162.50 лева до пълния
предявен размер от 4171.84 лева и иска за наказателна лихва за периода от
21.08.2016 г. до 21.01.2018 г. за разликата над уважения размер на иска от
4233.33 лева до пълния предявен размер от 4299.99 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7 срещу
Е.И.К., ЕГН ********** *** искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че Е.И.К. дължи солидарно с „Арман
Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Девети май“ № 7 в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* по Договор за
банков револвиращ кредит № *** сумата в размер на 73364.45 лева, от които:
сумата от 60000.00 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № ***; сумата от 4171.84 лева – договорна лихва за периода от
21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата от 4892.62 лева - лихва върху
просрочената главница за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.; сумата от 4299.99
лева – наказателна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г., сумата в
размер на 3423.85 лева – съдебно деловодни разноски в заповедното производство,
от които сумата от 1467.29 лева – държавна такса и 1956.56 лева - адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед № 330 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.01.2018 г., по ч.гр.д. №
00523/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Девети май“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Св. Неделя“ № 7, разноски по заповедното производство в размер на 3194.76 (три
хиляди сто деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева, както и
направените по исковото производство разноски в размер на 6114.06 (шест хиляди
сто и четиринадесет лева и шест стотинки) лева.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2 на страната на ищеца
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: