№ 1678
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20100451/20.04.2021г. по гр.д.№17310 по описа на
Софийски районен съд за 2020г., 50 състав съдът е осъдил „ЗАД Д.Б. ж. и з.“
АД, с ЕИК **** да заплати на „ЗАД А.“ АД ЕИК ****, на основание чл. 411
от КЗ сумата от 617,69 лв. за главница представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна
преписка образувана при „ЗАД А.“ АД назована щета
№10018030115661/2018г. ведно със законната лихва от 12.05.2020г. до
окончателното и изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ЗАД Д.Б. ж. и з.“
АД, с ЕИК **********. Процесуалният представител на ответното дружество
счита че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния закон
и утвърдената съдебна практика. Счита че присъденият размер на
обезщетението не кореспондира с приноса на водача, застрахован при ищеца.
Счита за недоказан механизма на настъпилото ПТП, тъй като в
производството не са изслушани свидетелите. Сочи че липсва анализ на
механизма а просто копиране на изложеното в исковата молба. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
присъдения размер на обезщетението.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАД А.“ АД ЕИК
**** с който счита жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни
1
възраженията на въззивника за съпричиняване на водача, застрахован при
ищеца. Намира за бланкетни твърденията за нарушения на процесуалния
закон и досежно изводите на съда за механизма на ПТП. Моли за
потвърждаване на решението.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и „Проксима
Центавър“ ЕООД бил сключен договор за застраховане “Каско“ и
„Злополука“ обективиран в застрахователна полица № 3006Х0330725 с обект
товарен автомобил „Фолксваген Туарег“, Рег. № **** със срок на
застрахователно покритие от 00.00 ч. на 08.10.2017 г. до 23.59 ч. на
07.10.2018г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 28.05.2018 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръстовището на
бул. „Никола Петков“ с ул. „Паскал Тодоров“ с участието на горепосочения
товарен автомобил „Фолксваген Туарег“, Рег. № ****, управляван от К.Б. и
мотоциклет „Хонда“ с Рег.№ ****, управляван от В.Т..
Не се спори във въззивното производство, а и се установява от
приложеното възлагателно писмо, че ищецът възложил ремонта на
2
„Фолксваген Туарег“, Рег. № **** на „Джет Колори“ ЕООД. За ремонта от
сервиза била издадена фактура за сумата от 602,69 лв. с ДДС., които били
заплатени от ищеца на 12.11.2018г.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на „Хонда“ с Рег.№ **** – В.Т. със застрахователно покритие
20.04.2018г. – 20.04.2019г.
С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от
602,69 лв. с ДДС., които били на 12.11.2018г. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното
ПТП и размера на дължимото обезщетение, с оглед своевременно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване /поддържано и във
въззивното производство/.
Настоящият състав приема че от събраните писмени доказателства
както и от заключението по приетата и неоспорена съдебна-автотехническа
експертиза, не се установява, по безспорен начин че вредите са причинени от
водача на „Хонда“ с Рег.№ ****, това е така тъй като досежно механизма на
ПТП е приложен единствено Протокол за ПТП. Самият протокол е
противоречив и неясен. В схемата на ПТП е отбелязано че водачът на
мотоциклет „Хонда“ с Рег.№ ****, отбелязан като превозно средство „Б“ се
движи по ул. „Паскал Тодоров“ и предприема маневра ляв завой към бул.
„Никола Петков“, като последва съприкосновение с товарен автомобил
„Фолксваген Туарег“, Рег. № ****. В протокола освен схемата на ПТП не са
отбелязани никакви други обстоятелства позволяващи да се уточни
механизма на ПТП. Същевременно вещото лице по допуснатата експертиза е
приело, че мотоциклет „Хонда“ с Рег.№ **** се е движил в локалното платно.
Това обстоятелство фигурира единствено в Уведомление – декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“. То обаче представлява частен документ
и няма материална доказателствена сила поради което не следва да бъде
ценено. Предвид изложеното настоящият състав не кредитира заключението
на допуснатата експертиза.
При това положение настоящият състав намира, че механизмът на
настъпилото ПТП е неизяснен при което не може да се ангажира
отговорността на виновния водач, респективно на неговия застраховател -
„ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД.
При това положение и при несъвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанцинното решение следва да бъде отменено, а искът
следва да се отхвърли.
По отношение на разноските.
Ответникът има право на сторените разноски в първоинстанционното
производство съобразно доказателствата за тяхното плащане. Представени са
3
доказателства за сторени разноски в размер на 200 лв. – депозит за вещо лице.
Във въззивното производство ответникът е сторил разнсоки в размер на
25 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1
НЗПП въззиваемият /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20100451/20.04.2021г. по гр.д.№17310 по описа на
Софийски районен съд за 2020г., 50 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД А.“ АД ЕИК **** срещу „ЗАД Д.Б. ж.
и з.“ АД, с ЕИК **** иск на основание чл. 411 от КЗ сумата от 617,69 лв. за
главница представляваща неизплатено застрахователно обезщетение с
ликвидационни разноски по застрахователна преписка образувана при „ЗАД
А.“ АД назована щета №10018030115661/2018г. ведно със законната лихва от
12.05.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД ЕИК **** да заплати на „ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД
на основание чл. 78, ал1 от ГПК сумата от 200 лв. разноски в производството
пред първа инстанция и 25 лв. разноски в производството пред въззивна
инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 200
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4