Определение по дело №258/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700258
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                  22.06.2022 година                                         Град  Търговище

 

                                                                                             

Търговищки Административен съд                                                              първи състав             

На двадесет и втори юни                                                                                 2022 година                         

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                                                           

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЧАдм.Д № 258  по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 от АПК във връзка с чл. 202, ал.1, т. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на  „Томелия“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Антим I“ № 47, ап. 20, представлявано от управителя си Т. П.против Заповед № 03-РД/2661/19.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявление УИН 25/270519/12233 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019 г., на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта на закона. По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени обжалваната заповед и да определи срок, в който органа да се произнесе по подаденото заявление. Претендират се разноски по делото.

            Претендират се разноски по делото.

            Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ София с изпращане на преписката  се ангажира с писмено становище по жалбата. Пълномощник по делото изразява становище, че заповедта е законосъобразна и жалбата следва да бъде отхвърлена.  

            След преценка на представените с преписката и жалбата доказателства, съдът констатира следното:

            Дружеството е подало заявление за подпомагане до ДФЗ – РА с  УИН 25/270519/12233     по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019 г. Към настоящия момент няма изрично произнасяне по същество по подаденото заявление.

С определение от 26.10.2021 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът е спрял настоящето производство, поради отправени преюдициални запитвания до Съдът на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. По повод запитванията са образувани дело № C - 160/2021 и дело C-217/2021.

С решение от 28.04.2022 г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. СЕС се е произнесъл по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, респективно спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено.

С оглед горепосоченото, производството по делото следва да бъде възобновено.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 3 АПК административното производство се спира когато в хода на административното производство се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. т. 1, 9 и 10 от Закона за подпомагане на земеделски производители (ЗПЗП) предвижда, че Разплащателната агенция – ДФЗ приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, като може да намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и задължение да администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В случая установените при проверката данни, за които е образувано досъдебното производство, обосновават приложението на предвидени в разпоредбите на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП хипотези, при което настоящият състав намира, че предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК в случая не са налице, доколкото установените обстоятелства, за които е образувано досъдебното производство са предвидени в специалния закон и резултата от наказателното производство в конкретния случай не е от значение за издаване на акта по чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП, независимо от декларативно заявеното в акта. Обстоятелството, че са налице данни за престъпни обстоятелства не води до извод, че са налице предпоставките за спиране на административното производство, още повече, че в случая установените от органа факти при извършената проверка са предвидени в специалния закон – ЗПЗП, които обстоятелства следва да бъдат съобразени от него при постановяване на актовете му.

Не е налице основанието на чл.54, ал.1, т.5 АПК за спиране на административното производство. Принципно наличието на наказателно производство срещу физическо лице, свързано със заявлението за подпомагане на дружеството и предполаганата висока противоправност на деянието на физическото лице имат значение единствено за развоя на наказателното производство. Следва да се отбележи, че наказателно отговорни лица по българския Наказателен кодекс са единствено физически лица, отговарящи на определени условия, но не и юридическите лица, какъвто е земеделският производител и частен жалбоподател. Наказателната отговорност на физическото лице и евентуална му отговорност за щети от престъпление нямат значение за произнасяне по заявлението за подпомагане на дружеството.  В този смисъл е определение  №2548 от 17.03.2022 г. постановено по АД №1683/2022 г. по описа на ВАС.  За да е законосъобразно спирането на едно административно производство, съобразно  чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, в тежест на административният орган е да установи наличието на друго административно или съдебно производство, което друго производство задължително трябва да бъде приключило, за да бъде издаден актът. Основанието за спиране по  чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е приложимо само при паралелна висящност на две производства, които се намират помежду си. Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и по своя предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното от него производство по издаване на административен акт. Нормата на  чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е специален случай на спиране. Зад спирането в тази хипотеза стои идеята да бъде съобразен влезлия в сила административен или съдебен акт по обуславящото производство. От съдържащите се в преписката по издаване на обжалваното решение документи не може да бъде направен обоснован извод, че са изпълнени двете кумулативни предпоставки, посочени в  чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, за да бъде законосъобразно постановеното спиране на административното производство. Липсват доказателства, обосноваващи извод за наличие на преюдициално съдебно производство, което налага спиране на това административно производство по заявлението на жалбоподателя до приключване на висящо съдебно производство.

Предвид изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а постановеният акт незаконосъобразен и подлежи на отмяна, а преписката върната на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия.

 

 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав   приема, че акта следва да бъде отменен , като незаконосъобразен , а преписката върната на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване на установените при извършените проверки факти и обстоятелства.

При този изход на делото администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати     направените деловодни разноски  представляващи заплатени държавни такси за производството пред първоинстанционния съд в размер на 50,00 лв., за които са представени доказателства по делото.

Водим от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, чл. 172, ал.2  АПК,съдът   

             

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА  производството по адм. дело № 258/2021 г. по описа на АС – Търговище за 2021 г.


            ОТМЕНЯ  по жалба  
на  „Томелия“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Антим I“ № 47, ап. 20, представлявано от управителя си Т. П.Заповед № 03-РД/2661/19.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявление УИН 25/270519/12233 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019 г.

ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати на  „Томелия“ ООД  , представлявано от управителя си Т. П.направените по делото разноски в размер на  50,00 лв., съставляващи внесена ДТ.

Съобщаването на ответника да се извърши чрез пълномощника му по делото ст. юрк. Т. С., на посочения в пълномощното служебен адрес.

 Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: