№ 132
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Станка Ст. А.
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600141 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.00 часа, поради разглеждане на
ВНОХД № 137/2024 г. в същата зала.
Жалбоподателят подсъдим Е. М. Р. се явява лично и с упълномощения
защитник адв. З. С. от САК.
Не се явяват частните обвинители Ц. Д. и С. Д., редовно призовани. За
двамата упълномощеният повереник адв. Х..
Не се явява и частният обвинител З. Б., редовно призована. За нея
упълномощеният повереник адв. М. Й..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Д..
Съдът докладва постъпило допълнение към въззивната жалба на адв.
С., което връчва на прокурора и на поверениците за запознаване.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с допълнението към въззивната жалба. Да
1
се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Запознахме се с допълнението към въззивната жалба на адв.
С.. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Запознах се с допълнението към въззивната жалба. Моля да се
даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
Съдът намира, с оглед становищата на страните, че няма процесуални
пречки за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Имам становище по направеното искане за експертиза.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Х.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. Й.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз Ви моля да допуснете
съдебномедицинска експертиза. Подробно съм изложила мотивите си за това,
защо е необходимо назначаване на такава експертиза във въззивната
инстанция за изясняване на обективната истина по делото.
Съображенията ми са основно в четири насоки. Може би най-важното
2
от тях е обстоятелството, че вещите лица не са имали възможност да
съобразят и да дадат становище по обясненията, които моят подзащитен е дал
в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Делото е за немарливо изпълнение на занятие, за лекарска грешка.
Първоинстанционният съд е приел, че не може да преценява обясненията на
моя подзащитен и ги е игнорирал в частта, в която той е обяснил как, защо и
по каква причина е избрал този подход при консултацията на починалата
пациентка, като е приел, че следва да се довери на вещите лица. Вещите лица
обаче не са имали възможност да се запознаят с тези обяснения и съответно да
се произнесат по тях.
Втората голяма причина е, че вещите лица от досъдебното
производство не са работили по всички медицински документи във връзка със
случая. Например, работили са по един аутопсионен протокол, по делото се
установи, че има два. Отделно от това, при разпита на първата инстанция
вещите лица са посочили, че не могат да обяснят някои от констатациите в
аутопсията. Казали са, и аз съм цитирала и в допълнението към въззивната
жалба: „Питайте патоанатома д-р Ч.“. Т.е. остава неизяснен въпросът защо е
приета такава причина за смъртта - интоксикация, при положение, че
вътрешните органи са описани като здрави в аутопсията.
Всички тези въпроси защитата е считала на първата инстанция, че не
следва да се изясняват с експертиза, защото не е знаела становището на съда.
По наша преценка причината за смъртта не беше изяснена, което е достатъчно
за оправдаване на д-р Р.. Съдът обаче е приел, игнорирайки неговите
обяснения, както и на д-р К., другият хирург, те също са изключени от
доказателствената съвкупност, следва да стигне изводът за виновност, за
немарливост.
Използвайки възможностите, които дава НПК, ние искаме делото да
бъде изяснено от обективна страна, така че Вие да можете да постановите
един мотивиран акт и да разчитаме на справедливост.
Задачите са формулирани в девет точки. Поискали сме и определен вид
медицински специалисти, които да участват, за да се изясни случаят, защото
не такива специалисти са участвали като експерти в досъдебното
производство. Например, не е имало включен рентгенолог, специалист по
спешна медицина и т.н.
3
Така че ние молим да уважите направеното искане.
ПРОКУРОРЪТ: Искането за назначаване на повторна медицинска
експертиза е неоснователно. Макар и направено за първи път пред въззивния
съд, по същество, въпросите поставени като такива към експертизата, вече са
били предмет на твърдения в обясненията на подсъдимия и неговата защита, и
са получили обоснован отговор в мотивите на решаващия съд. Упрекът към
окръжния съдия, че е декларирал некомпетентност в областта на
медицинските знания е напълно неоснователен. По-опасно би било, ако
съдията, при отсъствието на специални знания в областта на медицината, би
надценил способностите си и би вземал самостоятелни решения по тези
въпроси. Не случайно е предвидена възможността, а бих казала и
задължението за прилагане на разпоредбата на чл. 144 от НПК. Решаващият
съд е направил точно това при формиране на вътрешното си убеждение по
фактите и правото - използвал е специалните знания на медицинските
експерти, било като вещи лица, било като свидетелски показания - и това са
доказани в своята област лекари професионалисти.
Въпрос 1.1. е изцяло некоректен и неверен в твърдението си, тъй като
експертизата се е запознала с абсолютно всички доказателства по делото,
включително и тези, събрани след изпълнението й, като ги е обсъдила
допълнително и е отразила изрично обстоятелството, че не променят
направеното изследване и изводи. Вторият абзац към същия въпрос не
съдържа въпрос, а изразява предположение, което е недопустимо, още по-
малко под формата на искане към експертизата. Подобна формулировка на
предположение е изложена и под формата на въпроси 1.3 и 1.4. Въпросите 2,
3, 4 и 9 са извън предмета, очертан с обвинението в обвинителния акт, а и
възприетите факти от съда по делото. С тези въпроси се отклонява насоката на
дейност към други медицински специалисти, чиято работа обаче е била
изяснена, включително и като административна отговорност, и описана още
на досъдебното производство и в обвинителния акт. Отделно от това всички
въпроси от 1 до 9 са получили своя отговор във вече наличните по делото
експертизи, а и гласните доказателства по делото, приложените материали,
справки и документи.
За да бъде назначена допълнителна или повторна експертиза, трябва да
4
бъдат налице две много важни условия, поставени с разпоредбата на чл. 153
от НПК - при искане за допълнителна експертиза трябва да е налице извод за
непълнота и неяснота на заключението, а при искане за повторна следва да
бъде надлежно обосновано твърдение за необоснованост и следователно
неправилност на вече представеното експертно заключение.
Доказателственият анализ, представен по делото, в неговата съвкупност, не
само като експертно заключение на тройната първоначална и допълнителна
медицинска експертиза, не дава основание да се счете наличието на нито една
от двете хипотези. Налице са безпротиворечиви и категорични становища по
фактите и направените медицински заключения за причината за смъртта и
причинно-следствената връзка на поведението на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат в аутопсионен протокол, основен и допълнителен,
представен от д-р Ч., в Констативен протокол от 01.10.2019 г. на
Министерство на здравеопазването, изготвен от д-р Г. Д. и д-р К. Г., и
Констативен протокол от 08.10.2019 г., изготвен от д-р Н. Ч. и д-р К. Г., в
комисийната съдебномедицинска експертиза, изготвена от проф. д-р Д. Р.,
началник на Клиника по съдебна медицина в УМБАЛ „Света Марина“ –
Варна, проф. д-р М. Ц., специалист по патология, доц. д-р А. А., специалист
по обща и съдова хирургия и д-р Д. И., специалист по образна диагностика.
Няма никаква обективна причина, поради която да се счете наличието на
непълнота, необоснованост или некомпетентност на представеното експертно
заключение. Напротив, единственият извод, който се налага е, за
опровергаване на представеното от подсъдимия медицинско становище и
твърдения и то на базата на цялостния доказателствен материал, приобщен по
делото, анализиран от експертите и обоснован по медицински път с
категорични изводи. Не могат да бъдат намерени пропуски и в постановените
съдебни мотиви, тъй като от стр. 23 до стр. 25 съдът е взел отношение по
всяко едно от възраженията на подсъдимия, свързани както с твърденията за
друга причина за смъртта като асфиксия поради аспириране при повръщане и
инфаркт, а също и относно гаранцията за 100-процентов благоприятен изход
при правилно поставена диагноза и проведено адекватно лечение. В
изпълнената по делото експертиза е взето обосновано становище и няма
причина то да бъде повтаряно или допълвано относно неизползваните от
подсъдимия други диагностични възможности, като ехографско изследване,
пневмогастроскопия и ректално туширане, по поставената от него диагноза
5
„колика абдоминалис“, а също и относно бездействието му и отказа да
хоспитализира пострадалата, като е изяснено значението на всяко едно от тези
действия и отразени отрицателните последици при неизпълнението им.
Няма какво повече да се изисква към обема и качеството на
доказателствения материал, осигурен по делото, както и по отношение
качеството на представените експертни заключения и компетентността на
техните автори. Единственият факт, който остава и се налага като причина за
исканата повторна експертиза, това е несъгласието на подсъдимия с
медицинските изводи в тях, но това не е и не може да бъде обективна причина
за търсене на ново становище, тъй като е в разрез с цялостния доказателствен
анализ и би означавало повтаряне на това действие до постигане на желания
от подсъдимия резултат, което в никакъв случай не е целта на наказателното
производство. След като е достигната обективност, всестранност и пълнота
означава, че проведеното разследване е качествено и постановеният
осъдителен акт законосъобразен. Защото, както е заявила и проф. д-р Р. в
съдебно заседание на 21.04.2023 г.: „колкото повече навлизаме в дебрите на
чисто медицински спорове, толкова по-неясен става случаят. Остава да се
откажем от експертизата и да кажем, че жената умря от ангина, а не от
спукана язва, до такава степен се обръщат нещата“. Така, че моят призив е да
не обръщаме нещата и да приключим съдебното заседание днес по същество.
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че е неоснователно
искането за назначаване на допълнителна и повторна тройна експертиза.
Поддържам и изцяло споделям становището, изразено от представителя на
Апелативна прокуратура – Бургас.
Единствено ще допълня това, че в т. 1 от допълнението към въззивната
жалба поставеният въпрос касае поведение на пострадалата в ден, последващ
и неангажиращ бездействието и поведението на лекаря при първоначалното
приемане. Това касае един последващ ден, в който всъщност не би следвало
той да съществува, ако подсъдимият не бе бездействал. По отношение на
другите въпроси отново казвам, че споделям становището на представителя на
прокуратурата.
В този смисъл считам, че първоинстанционният акт е законосъобразен,
правилен, датиран, всестранен, в пълнота бе обследван и събран
6
доказателственият материал по него.
АДВ. Й.: Уважаеми апелативни съдии, също считам искането за
неоснователно. Държавното обвинение направи обстоен анализ на приетата в
първоинстанционното дело експертиза и мотивите за неуважаване на искането
на колегата. Няма да ги повтарям. Единствено само ще си позволя да
акцентирам, че защитната теза на обвиняемия, така както беше изложена в
неговите обяснения, беше и част от въпросите към вещите лица, и тези
именно въпроси бяха дискутирани при изслушването на вещите лица, и на тях
им беше даден отговор, което е вписано и в протокола. Експертизата е
обстойна и считам, че напълно изяснява характера на уврежданията,
причините довели до смъртния изход и повторна експертиза считам за
неоснователно да бъде назначавана.
АДВ. С.: Аз въпреки всичко, Ви моля да уважите моето искане за
допускане на експертиза. Не споделям становището на прокурора, че част от
поставените въпроси са извън предмета на делото. И въпросът дали
пациентката е аспирирала стомашно съдържимо, за което има доказателства, и
дали непосредствената причина за смъртта е задушаване, а не развиващият се
перитонит, няма отговор. Този въпрос не е поставян на вещите лица. По
делото са събрани множество доказателства, те са обсъдени в допълнението
към въззивната жалба за това, че при интубирането й е изведена от трахеята
такава течност, че бързо е починала, когато е изпратена на рентген. Т.е. не е
изключена тази вероятност, съществуват и други вероятности за настъпване
на смъртта. Не е установено по категоричен начин. Затова считаме, че е
необходимо.
Не са извън предмета на делото и въпросите за причинна връзка между
поведението на други лекари и настъпилата смърт, доколкото, ако
рентгеноложката д-р Н., на която не е повдигнато обвинение, след
консултация в качеството й на рентгенолог е посочила, че има свободен въздух
в корема на пациентката, което е установено впоследствие от другите
рентгенолози, хирургът щеше да действа по друг начин. Това е наша теза,
която сме изразявали на първата инстанция и искаме тя да бъде проверена
експертно – дали поведението на д-р Н. не прекъсва пряката причинна връзка,
7
защото хирургът се съобразява със становището на рентгенолога. А за
връзката на поведението на д-р И. с настъпването на смъртта има значение да
се изясни, защото пациентката е била приета в болницата, тя е постъпила в
спешно отделение и той е бил лекуващият й лекар. Той я е изписал от спешно
отделение, за да си тръгне тя в къщи. Да, д-р Р. не я е хоспитализирал в
хирургично отделение, но той не я е изписал от болницата. Решението
пациентката вечерта да напусне болницата е на лекаря от Спешна медицина. В
тази връзка е поставен нашият въпрос към вещите лица. Защото е имало легла,
на които тя е можела да престои и хирургът, който я е консултирал при всяка
промяна в нейното състояние, да бъде извикан отново в рамките на същата
нощ. Причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието и без тя
да съществува също деянието е несъставомерно, така че ние искаме
изясняване на този въпрос.
Съдът се оттегля на съвещание за произнасяне по искането.
Съдът след проведено съвещание намери искането за
съдебномедицинска експертиза за неоснователно към настоящия момент. В
становището и допълнението на защитника не се сочат основания за
допускане и назначаване на повторна експертиза, а посочените непълноти в
отговорите на вещите лица, и доказателствата, които се твърди от защитата, че
не са били разгледани и съобразени от вещите лица, според въззивния състав
могат да бъдат преодолени най-напред с повторен разпит на вещите лица по
съдебномедицинската експертиза, след което съдебният състав ще прецени,
дали евентуално е необходимо да се назначава експертиза по зададените
въпроси.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
8
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.10.2024 г. от 11.00 ч., за която
дата и час страните са уведомени в съдебното заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица проф. д-р Д. Д. Р., проф. д-р М. А. Ц.,
доц. д-р А. Б. А. и д-р Д. И. И. за разпит в съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9