Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 18.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Т.
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 753 по
описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 15-0281-000869 от 17.11.2015 г. на Началника на РУ
„Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, на М.С.Д., ЕГН **********,***, П. област,
ул.”П.” № * е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
неправилно и незаконосъобразно. Със жалбата се оспорва установената фактическа
обстановка, както и се обжалва наложеното наказание по размер.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и се представлява от адв. Ш., като се поддържа
жалбата и се оспорва установената в АУАН и атакуваното наказателно
постановление фактическа обстановка. Не се представят доказателства.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители В. като актосъставител и И. като свидетел по акта, както и
приобщените по делото писмени доказателства- АУАН № 869/21.10.2015 г.,
наказателно постановление № 15-0281-000869 от 17.11.2015 г., заповед №
8121з-748/24.06.2015 г., протокол за ПТП № 1450166 от 21.10.2015 г., два броя
декларации, фотоснимки, съдът намира за установено следното:
С
АУАН от 21.10.2015 г. било прието, че жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата
на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като на същата дата, по път PDV-1290, при км.03+900м., с посока на движение от с. Б.
към с. М. управлявал лек автомобил „****/*“, с рег. № ***** и на стеснен
участък от пътя, сигнализиран с пътни знаци, поради неспазване на пътен знак
„Б6“, при насрещно движещ се автомобил „****/*“ с рег. № *****, реализира ПТП
като навлиза в стеснения участък и става причина двата автомобила да се
блъснат. Вследствие на ПТП-то били причинени материали щети по двата автомобила
и бил изкъртен метален парапет на мост.
АУАН
е съставен в присъствие на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис
от същия, като не направил възражения в акта. В
законоустановения 3-дневен срок, също не били напавени от страна на жалбоподателя възражения.
На 17.11.2015
г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично
отразена с акта фактическа обстановка, на жалбоподателя било наложено административно
наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 30.11.2015 г., а жалбата срещу
него- подадена на 02.12.2015 г.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът кредитира при постановяване на
решението си като последователни и изцяло относими
към предмета на доказване по делото.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
При
направената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, което представлява самостоятелно и формално
основание за неговата отмяна, без да налага съда да се произнася по същество.
В процесното наказателно постановление е наложено наказание
на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, която норма обаче включва в
себе си няколко и различни хипотези, а именно- „който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление“. В конкретния случай са изложени обстоятелства за наличие на една
от хипотезите на ал.1 на чл.179, а не са налице обстоятелства досежно настъпване на ПТП, поради неспазване на дистанция
или движение с несъобразена скорост. В този смисъл съдът намира, че непълно
посочена се явява визираната в атакуваното наказателно постановление санкционна
норма. В този смисъл съдът не би могъл да установи налице ли е идентичност
между посочената за нарушена норма и санкционната норма, чиято идентичност, а и
яснота се явяват гаранция за защита правото на защита на наказаното лице.
Именно такава липса на яснота и липса на идентичност съдът констатира като
порок в процесното наказателно постановление при
непълното и в тази връзка и неясно посочване на санкционната норма.
Извън
горепосоченото, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда
от недостатъчно описание на твърдяното нарушение. От доказателствата по делото
се установява, че и за двамата водачи- участници в процесното
ПТП са били налице пътни знаци, регулиращи предимството. От страна на
жалбоподателя е описано, че е бил налице пътен знак Б6 „ Премини, ако пътя е
свободен“. От страна на другия водач обаче е бил налице пътен знак Б5 „Пропусни
насрещно движещите се пътни превозни средство“, който не е описан. Съгласно
чл.46 ал.6 и ал.7 от ППЗДвП - пътен знак Б5 указва на
водачите на пътните превозни средства, че е забранено навлизането в пътния
участък, ако преминаването по него е невъзможно, без насрещно движещите се
пътни превозни средства да бъдат принудени да спрат. Пътни знаци Б5 и Б6 се поставят в двата
края на стеснен пътен участък, където разминаването е затруднено и който е ясно
видим по цялата му дължина. Като взе предвид посочената нормативна уредба съдът
намира, че в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление
липсват посочени достатъчно доказателства относно местоположението на двата
автомобила, участвали в процесното ПТП- и двата
автомобила ли са навлезнали в стеснения участък от
пътя, както и имало ли е ясна видимост в стеснения участък от пътя, на който е
станало произшествието. Видно от писмените доказателства, както и възраженията,
направени от страна на жалбоподателя, именно видимостта е спорното
обстоятелство в случая, а при непосочване на приетото от страна на контролния и
наказващия орган досежно това обстоятелство, съдът не
би могъл да извърши обективна преценка за това налице ли е била ясна видимост в
стеснения участък или не. Така например, ако е била налице ясна видимост за
стеснения участък от страна и на двамата водачи, то при действащите там пътни
знаци, и ако и двамата водачи са били на еднакво разстояние от двете страни на
стеснения участък от пътя, водачът от чиято страна е действал пътен знак Б5,
същият е бил длъжен да спре и пропусне насрещно движещия се водач, а всяко
друго действие означава отнемане на предимството. Този извод обаче не би могъл
да се направи без да са налице достатъчно относими
към твърдяното нарушение доказателства.
Воден от
гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при неспазване на императивните изисквания досежно задължителното му съдържание, поради което следва
да бъде отменено изцяло.
Ето защо и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 15-0281-000869 от 17.11.2015 г. на Началника на РУ „Полиция“- К.
към ОД на МВР- Пловдив, с което на М.С.Д., ЕГН **********,***, П. област, ул.”П.”
№ * е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ