№ 625
гр. Варна, 14.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500476 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 146/18.07.2024г., постановено по гр.д. № 322/2023г. ОС –
Разград е осъдил на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционен фонд да
заплати на Ш. Р. А. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие
настъпило на 03.08.2023г. ПТП с участието на лекотоварен автомобил „***“,
рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като за горницата над
присъдените 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева исковата
претенция е отхвърлена.
Решението е постановено при участието на А. Р. А. като трето лице-
помагач на страната на ответинка.
Срещу това първоинстанционно решение в срока по чл.259 ГПК са
постъпили въззивни жалби както следва:
1.Въззивна жалба от ищеца Ш. Р. А., чрез процесуалния му представител
адв.Д., с която се оспорва решението в частта, в която е отхвърлен иска му за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата
над присъдените 20 000 лева до претендираните 50 000 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в тази
му част. Сочи се, че определеният от съда размер на обезщетението не
1
кореспондира на понятието „справедливост“ по см. на чл.52 ЗЗД, не са
обсъдени всички релевантни обстоятелства, въз основа на които следва да
бъде определен справедливия размер, в частност доказаните болки и
страдания, предвидените в КЗ лимити, не са отчетени инфлационните
процеси. Оспорва се и приетото от съда съпричиняване на вредоносния
резултат, евентуално определеният за това размер. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на предявения иск в неговата цялост.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Третото лице-помагач не е подало отговор.
2.Въззивна жалба от Гаранционен фонд с вх. № 3732/02.08.2024г.,
подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител ю.к. К. Я., с
която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която
Гаранционен фонд е съден да заплати обезщетение за горницата над сумата от
10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева.
Наведените оплаквания са за необоснованост и неправилно определяне
на размера на следващото се обезщетение като прекомерно завишено, както и
относно приетия размер на съпричиняването. Излагат се аргументи, че от
установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че
съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 75%, а след съобразяване
на същия, справедливият размер на дължимото обезщетение е сумата от
10 000 лева. С оглед на това е формулиран петитум за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, в която исковата претенция е
уважена за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева.
3.Въззивна жалба от Гаранционен фонд с вх. № 3748/05.08.2024г.,
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител адв.С. П. и
съгласно която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
Гаранционен фонд е осъден за заплати обезщетение за неимуществени вреди
за горницата над 3 000 лева до присъдените 20 000 лева. Оспорва се приетият
от съда за справедлив размер на обезщетението с доводи, че същият не
съответства на действително претърпените болки и страдания с оглед
получените травматични увреждания и липсата на трайни негативни
последици. Оспорва се и приетият процент на съпричиняване като се твърди,
че същият следва да бъде определен на не по-малко от 80%. Съобразно тези
оплаквания е формулирания петитум на жалбата за отмяна на оспорения акт в
частта над сумата от 3 000 лева до присъдените 20 000 лева, ведно с
отхвърляне на иска за тази част.
Срещу подадените от Гаранционен фонд две въззивни жалби е постъпил
2
общ отговор от ищеца, в който се изразява становище за нередовност на
същите, евентуално за тяхната неоснователност.
Наред с горепосочените въззивни жалби е подадена и частна въззивна
жалба от Ш. Р. А., с която се обжалва постановеното от първоинстнанционния
съд по реда на чл.248 ГПК определение № 459/20.08.2024г. Със същото съдът
е изменил постановеното от него решение в частта му за разноските като
първоначално присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. е
намалено на 1 000 лева.
По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се
иска неговата отмяна и отхвърлянето изцяло на искането на ответната страна.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Относно предприетото от
Гаранционен фонд обжалване съдът констатира, че в кориците на
първоинстанционното дело се съдържа молба с вх. № 3831/12.08.2024г.,
изходяща от юрисконсулт Я., с която по повод подадените две жалба, се
уточнява, че се поддържа само предприетото обжалване на решението в
частта за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева,
ведно с присъдената лихва върху главницата, по изложените в двете
жалби оплаквания и поддържани твърдения за съпричиняване в размер
на 75 %. С оглед на това съдът намира, че неяснотата относно предмета на
обжалването, предприето от Гаранционния фонд е отстранено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Искания по доказателствата не са направени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.02.2025г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3