№ 772
гр. Плевен, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430100116 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.4, ал.1, вр. чл. 2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. П. Ц., чрез адв. Б. Б.,
против ***, с която се твърди, че с Постановление от ***г по ДП№***/***
по описа на ***, на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
116, ал.1, т.6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК. Твърди се, че във връзка с това
обвинение, със заповед от ******, по реда на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на ***
от ***, и с постановление по чл. 64, ал.2 от НПК по ДП, ищецът е задържан
последователно за 24 часа и за 72 часа. Твърди се, че в рамките на втория
срок, с определение по Ч.Н.Д.№866/*** по описа на ПлОС, спрямо ищеца е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, и е приведен в ареста
при *** –Плевен. Твърди се, че задържането му е било с продължителност от
три месеца- до ******. Твърди се, че с Постановление от ***г, влязло в сила
на 29.12.2021г, воденото против ищеца наказателно производство е
прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр.чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
Твърди се, че въз основа на извършените по образуваното наказателно
производство действия, ищецът е придобил и е имал качеството на обвиняем,
за период от 3 години, 3 месеца и 15 дни, които надхвърля значително
законоустановените и разумни срокове. Посочва, че е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, за срок от 2 месеца и 26 дни, и с
1
мярка за неотклонение „Подписка“, за срок от 3 години и 17 дни. Твърди се,
че квалификацията, характера и тежестта на обвинението, за което било
повдигнато незаконното обвинение спрямо ищеца, продължителността на
воденото спрямо него наказателно преследване; вида, интензитета и
продължителността на осъществената по отношение на него незаконна
процесуална принуда, рефлектирали пряко, съществено и негативно върху
емоционалната му сфера и личния му и социален живот- унизили честта и
достойнството му; лишили го от и ограничили правото му и възможността му
за свободно придвижване за продължителен период от време и нарушили
останалите му граждански права; лишили го от пълноценен социален живот и
контакти за продължителен период от време; лишили го от възможността да
работи и получава доходи за продължителен период от време; злепоставили
публично името и авторитета му пред обществото; злепоставили името и
авторитета му пред приятелите и роднините му, и то до степен някои от най -
близките от тях да прекъснат всякакви отношения с него и да го наричат
„***“; лишили го от възможността да присъства на погребението на неговата
***, починала в периода, в който би задържан под стража. Твърди се че
изложеното е довело до промени в психичното състояние на ищеца, и същият
е изпаднал в депресивни състояния, отчаяние, отчуждение и нежелание да
общува с други хора. Твърди се, че ищецът е претърпял душевни болки и
страдания и са му причинили неимуществени вреди, които ищецът оценява в
размер на 24 000лв. Твърди се, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на Държавата. В заключение моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати сумата от 24 000лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 3, вр. чл. 115, ал.1 от НК,
повдигнато му по ДП№***/***. по описа на *** и задържането му под стража
по същото наказателно производство, за периода ***-******., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ.. Претендират се разноски.
В срока за отговор, от страна на ответника- ***, чрез прокурор от ***
***, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди
се, че в случая не са налице претърпени вреди за ищеца, които да са в пряка и
непосредствена връзка с незаконното обвинение и задържането му под стража
и липсват доказателства в тази насока, вкл. и медицински такива. Посочва се,
че към момента на повдигане на обвинението, ищецът е бил в изпитателен
2
срок на присъда за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, както
и че е имал предходни осъждания. Посочва се, че характеристичните му
данни също не са добри. Оспорва се твърдението, че ищецът се е ползвал с
добро име в обществото и в резултата на повдигане на обвинението, е
уронено доброто му име и чест. Оспорва се иска и по размер, като се посочва,
че същият е значително завишен и не съответства на вредите и на
икономическият стандарт в страната. Посочва се също, че наказателната
репресия, по процесното наказателно производство, спрямо ищецът е
продължила за периода от повдигането му на обвинение- ***г, до датата на
съставяне на постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство спрямо него- ***г. Посочва се, че обстоятелството, че
постановлението не връчено на ищеца веднага, тъй като същият е напуснал
известния по делото адрес и местонахождението му е било неизвестно.
Посочва се също, че взетата спрямо ищеца МН „Задържане под стража“, е
изменена в най-леката – „подписка“, на ******, като ищецът е бил задържан
за срок от три месеца.
При така изложеното от фактическа страна, съобразно закона и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на Заповед за
задържане на лице ***/13.09.***. на *** от *** – Плевен, на основание чл. 72,
ал. 1.1 от ЗМВР, ищецът Ц. е задържан за срок до 24 часа. Безспорно по
делото се установява, че въз основа на Постановление за привличане в
качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от ***г. по ДП
№***/***.- по описа на ОП – Плевен и ЗМ №***/***. по описа на *** при ***
– Плевен, ищецът К.Ц., е привлечен в качеството му на обвиняем, за това, че
на ***.***. в гр. Плевен, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин
лицето ***, от същия град – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. трето,
във връзка с чл. 115 от НК.; по делото се установява също, че ДП №***/***.,
по описа на ОП – Плевен, е образувано на 15.07.***., за това, че на 15.07.***.,
в гр. Плевен, умишлено умъртвил ***, от гр. Плевен, престъпление по чл. 115
от НК. Установява се, също че въз основа на Постановление за задържане за
срок до 72 часа №***/***г., по ДП №***/***., по описа на ОП – Плевен,
ищецът К.Ц. е задържан за срок от 72 часа, считано от 12:50 часа на ***г., с
оглед явяването му пред ОС – Плевен, във връзка с искане вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. По делото се установява, че въз
3
основа на направено Искане от наблюдаващия прокурор в ОП – Плевен, от
******., по образуваното наказателно производство за налагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, е образувано ЧНД №866/***. по описа
на ОС – Плевен. Безспорно се установява също, че с Определение
№832/******. по ЧНД №866/***., спрямо ищецът К.Ц. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в качеството му на обвиняем по ДП
№***/***.- по описа на ОП – Плевен. Съдът констатира, съобразно
направеното отбелязване, че определението е влязло в сила на 20.09.***.
По делото се установява също, че въз основа на Постановление на
наблюдаващия прокурор по ДП №***/***.- по описа на ОП – Плевен, от
******., е изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“, по
отношение на обв. К.Ц., взета с Определение по ЧНД №866/***. в по – лека, а
именно „Подписка“, считано от ******.
По делото се установява, че въз основа на Постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от ***г. на наблюдаващия
прокурор, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
прекратено частично наказателното производство по ДП №151/2018 по описа
на ОП – Плевен, в частта относно извършеното от К. П. Ц., престъпление по
чл.116, ал.1, т.6, вр. с чл. 115 от НК.
Съдът констатира, че върху постановлението за частично прекратяване,
от страна на деловодител, е направено отбелязване, че същото е влязло в сила
на 29.12.2021г.
По делото с ИМ е представено заверено копие на препис – извлечение
акт за смърт № ***/******., удостоверяващо смъртта на лицето *** /*** на
ищеца/, настъпила на 28.10.***.
По делото се установява, съобразно служебно изисканата справка за
съдимост на ищеца, че същото е осъждано, като последното осъждане е по
НОХД №707/***., с Присъда №56/28.03.***., влязла в сила на 12.04.***., за
извършено от К.Ц. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 /една/ година е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, с тригодишен изпитателен срок.
По делото са разпитани свидетелите ***. От показанията на св. *** се
установява, че с ищеца са дългогодишни приятели и поддържат чести
контакти. Посочва, че през ***., е разбрал, че Ц. е арестуван за *** и е бил
4
задържан повече от три месеца. Посочва, че по време на задържането му е
имал контакт с него по телефона, опитал се е да му отиде на свиждане, но не е
получил разрешение от прокуратурата. Посочва, че по време на престоя му в
ареста, Ц. е бил разстроен, променен, а след освобождаването му е бил
коренно различен от преди. Посочва , че Ц. преди е бил „душата на
компанията“, весел, контактен, а след ареста е бил затворен в себе си,
изпаднал в ***, като това състояние е продължило поне половин година.
Свидетелят посочва също, че след излизането от ареста, Ц. е искал да бъде
сам в дома си и не е искал да има контакт с други хора. Св. *** посочва също,
че преди ареста Ц. е търсен за работа от много места, тъй като е бил добър
майстор, а след излизането му от ареста е имал проблеми с намирането на
работа и доста време не е могъл да си намери такава. Свидетелят посочва, че
знае, че братът на Ц., е променил много отношението си, и е спрял да
контактува с него, като е заявявал, че е „***“ и „не иска повече да го вижда“.
Св. *** посочва също, че по време на задържането на Ц., *** му е починала,
но той не е присъствал на погребението, тъй като не му е било разрешено.
Свидетелят посочва, че не е присъствал лично на погребението на ***та на Ц.,
но знае, че не е бил пуснат, тъй като Ц. се е обадил от следствения арест.
Свидетелят посочва също, че за ареста и обвинението на Ц. се е разчуло из
целия град, и от общи познати, дори и от хора, които не познава, е чувал
„какво става с оня ***“. Свидетелят посочва, че понастоящем ситуацията с
К.Ц. се нормализирала и той вече работи. Свидетелят посочва също, че
според него Ц. употребява умерено, в разумни граници, количество алкохол,
един – два пъти седмично и няма промяна в поведението и характера му след
употребата на алкохол. Свидетелят посочва също, че не знае дали К.Ц. е имал
ефективна присъда „лишаване от свобода“, не знае дали е осъждан и не е
коментирал с него този въпрос.
Свидетелят *** посочва, че е приятел с К.Ц. от ученическите години, до
сега. Посочва, че Ц. винаги е бил много лъчезарен, много усмихнат и
контактен, с много приятели от различни среди, добър човек. Посочва, че
според него, Ц. много тежко е изживял всичко, което се е случило –
задържането му и тежките обвинения, и според него няма нищо общо с
човека, който е бил преди. Свидетелят посочва, че знае, че Ц. е бил в ареста
около три месеца, през което време не се е чувал по телефона с него, но е
поддържал контакт с хора, които са разговаряли с него. Посочва, че е искал да
5
го посети, но не е получил разрешение. Посочва, че знае, че по време на
ареста, Ц. е бил съсипан и много зле психически. Посочва, че след
освобождаването му от ареста, са се виждали няколко пъти, но е бил много
променен, не е искал да се вижда с близките приятели, странял е от хората и е
бил отчаян. посочва, че не е присъствал на погребението, но е чул слухове, че
*** му се е поболяла от притеснение. Посочва, че за обвинението и
задържането са се разчули в града и всички са странели от ***. Според
свидетеля след освобождаването на Ц., същия е изпаднал в *** в рамките на
пет, шест месеца, неговите приятели са се отдръпнали, никой не е искал да го
наеме на работа, в резултат, на което е бил зле и финансово.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени на гражданите, от разследващите органи,
прокуратурата и съда, при обвинение, в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство прекратено, поради това, че деянието
не съставлява престъпление./чл.24, ал.1, т.1 от НПК/. Безспорен е по делото,
както бе посочено по- горе, факта на частично прекратяване на наказателното
производство по ДП№151/*** по описа на ***, спрямо ищеца К.Ц., на
основание чл.24, ал.1 от НПК- поради това, че деянието не съставлява
престъпление. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила, като
от този момент възниква и отговорността на Държавата, респ. началният
момент на забавата- ТР№ 3/2005г на ВКС. В случая следва да се отчете
характера на акта по чл. 243, ал.1, от НПК. Постановлението за прекратяване
на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412,
ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според нормата на чл. 243, ал. 10 НПК,
когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две
години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок
до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи
главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на
6
наказателното производство и след изтичането на този срок. От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати
лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-
горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Поради това, стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла
на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира
вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна
присъда. / в т. см. Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., III г. о., ГК/. В настоящия случай, съдът приема, че
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от ***г, е
било надлежно съобщено на ищеца, което съобщаване е станало най- късно
до посочената върху самото постановление като дата на влизането му в сила-
29.12.2020г. /съдът не обсъжда правилността на това отбелязване./ Следва да
се посочи, че в нарочно изявление на ищеца, чрез адв. Б. Б., същия посочва,
че е уведомен на 21.12.2021г, което съответства и на посочената дата на
влизане в сила на постановлението. Съобразно даденото в ТР№3/2005г., т.7,
разрешение, прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли
деянието престъпление, правилна ли е дадената правна квалификация, налице
ли са основания за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното
производство. Действията по повдигане на обвинение и привличане на лицето
в качеството на обвиняем, също са действия, които са съгласувани с
прокурора, и взети след неговото уведомяване. Поради това, в този случай,
пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от повдигане на
обвинение, за извършване на престъпление, за което в последствие
наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не
съставлява престъпление, е Прокуратурата на РБ. С оглед изложеното, съдът
приема, че по отношение на ищеца К.Ц., фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. второ ЗОДОВ е завършен. Предмет на настоящето производство са
вреди, в резултат от задържане под стража и от повдигане на обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление- по чл. 116, ал.1, т.6, вр чл.
115 от НК. Следва да се посочи, че вредите настъпват от повдигането на
7
обвинение в извършване на престъпление, което се явява основание за
ангажиране на отговорността на Държавата. Определянето на обезщетението,
по справедливост, обаче не е абстрактно понятие, а зависи от конкретни,
обективно съществуващи, за всеки конкретен случай обстоятелства- тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителност на наказателното
производство, вида на взетата мярка за неотклонение, и съответно по какъв
начин се е отразило всичко това върху общото състояние на ищеца, неговите
конкретни преживявания, цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно производство върху живота на ищеца. От друга страна, като база
за определяне на паричния еквивалент на вредите, следва да се вземе
икономическият растеж, стандарт на живот, без размерът на обезщетението
да бъде източник за обогатяване на пострадалия. При определяне на размера
на обезщетението, съдът съобразява периодът, през който ищецът е бил
задържан под стража, в качеството му на обвиняем по ДПД№151/*** по
описа на ***-за периода ***г- датата на Постановлението задържане за срок
от 72 часа от наблюдаващия прокурор до ******- датата на Постановлението
за изменение на мярката за неотклонение, тежестта на повдигнатото
обвинение- същият е обвинен в извършване на ***, по квалифициран състав-
чл.116, ал.1, т.6, предл. трето от НК- по особено мъчителен начин за убития,
както и установеното от показанията на разпитаните по делото свидетели,
общо изключително негативно отражение на образуваното и водено
наказателно производство, върху личния живот на ищеца. От показанията на
разпитаните свидетели, съдът намира за установено, че в резултат на
воденото против ищеца наказателно производство и задържането му под
стража, същият е изпаднал в ***, за продължителен период от време- около
половин година; налице е социално отчуждение – отбягван от роднини и
приятели и е накърнено доброто му име в обществото. Налице са
неблагоприятни последици и в професионален, и финансов план- ищецът Ц. в
продължителен период от време не е могъл да си намери работа. Безспорен е
по делото и факта, че по време на задържането на ищеца под стража, на
***2018 година, неговата *** е починала, а от показанията на свидетелите се
установява, че на Ц. не е разрешено да присъства на погребението.
На основание изложеното, съдът намира, че следва да бъде определено
обезщетение в размер на 24000лв. /съобразно заявения петитум/, като
глобално такова, което отговаря на изложените критерии. Следва да се
8
посочи, че съобразно дадените в т.13 от ТР № 3/22.04.2005г, разяснения,
обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ
включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“, поради което, в случая съдът
определя едно общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира, че изложените от ответника възражения, свързани с размера
на отговорността, са неоснователни. Както бе посочено по- горе, вредите
настъпват с повдигането на обвинението в извършване на престъпление.
Обстоятелството, че ищецът е бил в изпитателен срок, по друго осъждане
/съобразно установеното от съда по- горе/, за извършено престъпление по чл.
354а, ал.3, т.1 от НК, няма отношение към отговорността на Държавата и
размера на вредите. Следва да се посочи също, че действията и изявленията
на обвиняемия -ищец в настоящето производство и неговия защитник, в
рамките на ДП №151/*** по описа на ***, вкл. и по НЧД№688/*** по описа
на ПлОС, каквито твърдения се излагат в писмената защита, не подлежат на
изследване и обсъждане в настоящето производство.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца бъде
присъдена сумата от 24000лв, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 11.01.2022г.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата
от 10,97лв- разноски по делото, съобразно направения списък.
Следва, ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Б.Б., по реда на
чл. 38, ал., т.2 от ЗАдв., дължимото адв.- възнаграждение, по настоящето
дело, в размер на 1250лв, определено от съда, съобразно правилата на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения.
Съдът констатира, че в представената по делото от ответника писмена защита
е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.
Съдът счита, че възражението за прекомерност не следва да бъде обсъждано,
тъй като от една страна, не е направено в законоустановеният за това срок- до
приключване на съдебното заседание в настоящата инстанция /представянето
на писмена защита по чл. 149, ал.3 от ГПК не води до удължаването на
процесуални срокове/, а от друга- размерът на адв. възнаграждение на
9
процесуалният представител на ищеца, за осъществената правна помощ, се
определя от съда, по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4, ал.1, вр. чл. 2, ал.1, т.3, предл. второ
от ЗОДОВ, ***, представлявана от ***, с адрес гр. София, бул. ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ НА К. П. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, *** сумата
от 24000лв. /двадесет и четири хиляди лева/, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на повдигане на обвинение в
престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 3, вр. чл. 115, ал.1 от НК, по
ДП№***/***. по описа на ***, прекратено спрямо ищеца с Постановление за
частично прекратяване на наказателното производство от ***г., и
задържането му под стража, по същото наказателно производство, за периода
***г.-******, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
11.01.2022г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.11, вр.
ал.1 от ГПК, ***, представлявана от ***, с адрес гр. София, бул. ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ НА К. П. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, *** сумата
от 10,97лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв, ***, представлявана от ***, с адрес гр. София, бул. ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат Б.П. Б. от Адвокатска колегия Плевен, личен номер
***, с адрес на упражняване на дейността гр. Плевен, ул. ***, *** вх.***,
сумата от 1250лв- адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10