РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. П., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
СтаниС.а Б. Бозева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235300600436 по описа за 2023 година
С присъда № 232 от 30.11.2022 г. по н.ч.х.д. № 20215330207710/ 2021 г.,
РС П. е признал:
- подсъдимия М. А. Р., роден на **.**.****г.,българин, български
гражданин, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че 30.05.2021г. в гр.Р., обл.П., е причинил на З. М. А., ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата;
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и лява раменна става -
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК
го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
- подсъдимия С. М. А., роден на **.**.****г., български гражданин,
женен, неработещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
30.05.2021г. в гр.Р., обл.П., е причинил на З. М. А., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата;
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и лява раменна става,
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК
1
го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите М.
А. Р. и С. М. А. солидарно да заплатят на З. М. А., ЕГН **********:
- сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените на
последния неимуществени вреди, от престъплението, ведно със законната
лихва от датата на същото 30.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата,
като е отхвърлил така предявеният иск за разликата над посочената сума, до
пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователн и недоказан;
- сумата от 200 лева, представлявяща обезщетение за приччинените на
частния тъжител имуществени вреди, от престъплението, ведно със законната
лихва от датата на същото 30.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ така предявеният иск за разликата над посочената сума, до
пълния му предявен размер от 500 лева, като неоснователн и недоказан.
- сумата от 1120.80 лева, представляваща направените от частния
тъжител разноски, за държавни такси, депозит за вещо лице, и адвокатски
възнаграждения.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия С. М. А., чрез
защитника му адв. Ж. П., като се иска отмяната й изцяло и постановяване на
нова оправдателна. Твърди се, че присъдата не отговаря на доказателствата по
делото, че е неправилна, незаконосъобразна и в противоречие на материалния
закон. В пледоарията пред въззивния съд поддържа тезата, че инициатор на
конфликта е пострадалия, който пръв е започнал да нанася удари на
жалбоподателя подсъдимият С. М. А., който е започнал да се отбранява. От
СМЕ се установявало, че на пострадалия са причинени: разкъсноконтузна
рана, нанесена по главата с цилиндричен прът – травматични увреждания по
чл. 130, ал. 1 от НК, както и други травматични увреждания, определени от
вещото лице като увреждания по чл.130, ал. 2 от НК. А от доказателствата по
делото било категорично установено, че травмата по чл. 130, ал. 1 от НК
разкъсноконтузна рана на гравата на З. А. била нанесена с прът от другия
подсъдим М. Р.. Защитата не оспорва, че останалите травматични увреждания
е възможно да са нанесени от жалбоподателя С. А. при самоотбрана, както и
при падане на земята. Поради това противно на събраните доказателства
2
неправилно и незаконосъобразно подсъдимият С. А. бил осъден за нанасяне
на телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. А нанесените от него на
пострадалия З. А. били нанесени при неизбежна отбрана – отговорил е на
интензитета на получените удари от З. А.. С тези аргументи защитата моли
присъдата да бъде отменена и подсъдимият С. А. – оправдан.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, изразени пред въззивната инстанция в с.з., и при направената
служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС П. е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител и подсъдимите се познавали, тъй като живеели на
близки улици в гр. Р.. Подсъдимите и семействата им се занимавали със
събиране на плодове и зеленчуци, а от своя страна тъжителят организирал
превозването на работници със същата цел. За 30.05.2021г. от З. А. била
организирана работа, в която следвало да се включат двамата подсъдими,
съпругите им, както и други лица. След като отишли на работа, обаче, завалял
дъжд и работниците се прибрали по домовете си и очаквали да им бъде
заплатено за свършената през деня работа, като получат парите си чрез
тъжителя.
На същата дата околбо 19.30-20ч. подсъдимият С. А. поканил на гости
подсъдимия Р. и съпругата му, които го посетили заедно с децата си и
разговаряли. Около 22.30ч. тъжителят, заедно със свидетеля А. А. решили да
излязат да купят цигари, като междувременно спрял с буса си пред дома на
подсъдимия С. А.. Последният, както и подсъдимият Р. решили, че З. А. идва,
за да им плати. Подсъдимият С. А. излязъл пред къщата си, при това
тъжителят слязъл от автомобила, между двамата започнал спор и започнали
да си разменят удари с юмруци и ритници. Намиращите се в това време в
къщата на подсъдимия А., видели през прозореца какво се случва, поради
3
което подсъдимият Р. взел намираща се до него дървена дръжка от метла и
излязъл при биещите се и ударил с дръжката по главата частния тъжител. При
това З. А. избягал и се прибрал в къщата на семейство М., където преди това
бил на рожден ден. Бил с кръв по главата и лицето, поради което свидетелите
А. М. и Д. М. му оказали помощ, обадили се на телефон 112, а А. прибрал
буса на тъжителя пред дома на М.. При пристигането на екипи на Спешна
помощ и полиция, тъжителят А. бил прегледан и превързан, а подсъдимите Р.
и А. били отведени в РУ гр. Р., където им били снети обяснения и им били
съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР. На
следващия ден пострадалият посетил отделението по съдебна медицина при
У. „С..Г.“ Е. П. за освидетелстване.
РС П. е приел за установена тази фактическа обстановка от събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия М. А. С., в които той
подробно разказва за случилото се, не отрича нанесените от самия него и от
другия подсъдим удари по частния тъжител, но твърди, че именно последният
е нападнал първи подсъдимия С. А.; от показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели Т. Я. Щ., М. И. С., Д. С. М., Г. Й. М., Г. Г.
Е., А. М. М., А. С. А., А. Й. М., Д. А. М., както писмените доказателства по
делото – съдебно-медицинско удостоверение, докладна записка, регистър за
получени сигнали на телефон 112 в РУ Р., заключение на съдебно-медицинска
експертиза, свидетелства за съдимост.
За да приеме за установена описаната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия А. и
показанията на свидетелите Щ., С., М., Е., М.а, А. и М., детайлно и във
връзка с предмета на доказване – поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, като е посочил кои и в каква част кредитира и защо.
Кредитирано от първоинстанционния съд, като компетентно, пълно и
прието без забележки и от двете страни, е заключението на назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е приел
за установени телесните увреждания, получени от тъжителя, отговарящи на
лека телесна повреда по смисъла на 130 ал.1 НК. Според това заключение на
З. А. са били причинени разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане и
охлузвания по гръдния кош и лявата раменна става. Според вещото лице така
описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или
4
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени от
удар с юмруци, ритници, цилиндрични предмети /тръба или дървена дръжка
на метла/. Разкъсно-контузната рана по главата и описаното косо
разположено ивичесто кръвонасядане по гръдния кош добре отговарят да са
причинени от удар с цилиндричен предмет. Разкъсно-контузната рана е
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият
претърпял обичайни за този вид увреди болки, които били леки до умерени
по характер – най-силни по своя интензитет непосредствено след
причиняването им и са изчезнали напълно с приключване на оздравителния
процес обичайно за период 1-3 седмици при нормален ход на оздравителните
процеси.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ,
РС П. е приел за установено, че: двамата подсъдими са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, като са причинили на З. М. А., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата; кръвонасядания и
охлузвания по гръдния кош и лява раменна става и ги е признал за виновни за
извършено от тях престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че
престъплението е доказано от събрания доказателствен материал, при
направения доказателствен анализ.
От субективна страна РС П. е приел, че престъплението по чл.130, ал.1 от
НК е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл, тъй като
подсъдимите са съзнавали обществената опасност и противоправност на
действията си, предвиждали са общественоопрасните му последици и са
целяли настъпването им.
Пред първоинстанционният съд са направени доводи за извършване на
деянието при неизбежна отбрана и крайна необходимост, които са приети за
неоснователни въз основа на обстоен правен анализ и съпоставка за
конкретния казус със закона и съдебната практика.
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е
констатирал предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с
5
определяне на административно наказание и е наложил административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер - 1000лв. и на
двамата подсъдими.
Гражданските искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди предявени от частния тъжител против подсъдимите солидарно,
първоинстанционният съд е уважил частично, като в останалата част ги е
отхвърлил като неоснователни – изложени са мотиви в каква част и защо.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия С. А.. Не се
оспорва установената фактическа обстановка, атакуват се правните изводи
относно квалификацията и съставомерността на извършеното от
жалбоподателя.
Прави се възражение, че присъдата с която С. А. е признат за виновен и
осъден за извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК не отговаря на
доказателствата по делото, в резултат на което – неправилна,
незаконосъобразна и в противоречие на материалния закон. Това възражение
е аргументирано с твърдение за липса на причастност на жалбоподателя към
удара с прът, нанесен от другия подсъдим, причинил на пострадалия
увреждания по чл.130 ал.1 от НК. Въззивният съд намира това възражение за
неоснователно. Жалбоподателят не оспорва авторството на останалите
нанесени на пострадалия З. А. травматични увреждания по чл.130 ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, подкрепени с трайно
установена съдебна практика, относно правилната правната квалификация
при нанесени телесни увреждания и по ал.1 и по ал.2 на чл.130 от НК, при
което тези, които отделно биха се квалифицирали по ал.2 – се поглъщат от
по-тежката квалификация, а именно тази по чл.130 ал.1 от НК. Въззивният
съд споделя правния анализ и изводи на първоинстанционния, с оглед на
което възражението на жалбоподателя като неоснователно следва да се
отхвърли.
Възражението, че нанесените от жалбоподателя върху пострадалия З.
А. травматични увреждания били резултат от неизбежна отбрана на
жалбоподателя спрямо агресията на пострадалия, въззивният съд също
намира за неоснователно. Такова възражение е правено от защитата и пред
първата инстанция. Първоинстанционният съд пространно е изследвал и
6
съпоставял установените по делото факти с институтите на неизбежната
отбрана и на крайната необходимост, приемайки ги за неприложими спрямо
подсъдимите и в частност спрямо жалбоподателя. Въззивният съд счита, че
правният и фактически анализ направен от първоинстанционния съд е
съобразен със закона и съдебната практика, напълно го споделя и не счита за
необходимо да го приповтаря.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и
съпоставката му с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че
първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по
делото при точно, коректно и съответно спазване на процесуалните правила и
принципи, при всестранен, задълбочен и обективен анализ на събраните по
делото доказателства, които са възприети от съда по единствено възможния
начин, без интерпретации, коректно и правилно, а изводите относно
доказаността на обвинението и съставомерността на деянието са
законосъобразни и правилни. Присъдата е стъпила на изчерпателно събран и
обсъден доказателствен материал, който в своята съвкупност и според
въззивния съд установява именно възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Въззивният съд не намери основание за упрек спрямо
оценката на доказателствения материал и правните изводи, направени от
първоинстанционния съд.
Възражението на защитата, че не било установено при какъв механизъм
е причинено твърдяното телесно увреждане, с аргумент, че
Като не намери основателно възражение направено от инициаторите на
въззивното производство, което да обосновава отмяна на атакуваната присъда
и като не установи други нарушения на материалния и процесуалния закон
след проверка съгласно чл.314 ал.1 и 2 от НПК от настоящият въззивен
състав, на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 232 от 30.11.2022 г. по н.ч.х.д. №
7
20215330207710/ 2021 г. на РС П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8