№ 110
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501037 по описа за 2024 година
С решение от 08.01.2024г по гр.дело № 11 907/2022г на Софийски градски съд,
1-2 състав, ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на Р. М. Р.
сумите: 12 350лв на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания
от пътно-транспортно произшествие от 21.11.2020г., ведно със законната лихва от
19.10.2021 г. до окончателното изплащане; 274,34лв на основание чл. 432, ал. 1, във
връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за имуществени вреди вследствие на
увреждания от ПТП от 21.11.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до
окончателното изплащане, като исковете над присъдените до претендираните размери
от 29 350лв и 350,80лв са отхвърлени като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД
чрез адв. Ц. против решението в осъдителната му част по отношение на иска за
неимуществени вреди за разликата над 2350лв до присъдените 12 350лв. Твърди се
неправилност в обжалваната осъдителна част, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Конкретните доводи с развити подробни съображения се отнасят
до изводите на съда относно обема на вредите, като се твърди, че не са съобразени в
достатъчна степен тежестта и естеството на травмите /физически и психически/, както
и липсата на проведено адекватно лечение, с което е удължен възстановителния
период. Иска се отмяна на решението над посочения размер от 2350лв до присъдения
от 12 350лв.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия –ищец Р. Р. чрез пълномощник адв.
С. с възражения относно оплакванията, акцентиращи на правилното определяне на
размера в съответствие с действително търпените вреди.
1
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Р. Р. чрез адв. С. в
отхвърлителната част по отношение на иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 12 350лв до претендирания от 29 350лв. Поддържат се
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Конкретните доводи с изложени подробни
съображения се отнасят до изводите на съда във връзка с обема на вредите, като се
твърди, че не са съобразени тежестта и естеството на травмите, възстановителния
период от 8 месеца, проведените множество рехабилитации и физиотерапии, както и
трайно намалената работоспособност с 50% с водеща диагноза „навяхване на и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“.Твърди се на
следващо място, че е неправилен извода на съда, че при липсата на дегенеративни
проблеми възстановителният период би приключил за кратък период и с това е
обосновано обезщетение в занижен размер. Изтъква се, че съдът е следвало да вземе
предвид, че при ищеца болките във врата и главата и изтръпването на дясната ръка са
се проявили след злополуката, въпреки наличните дегенеративни проблеми. Посочва
се също, че при определяне на обезщетението съдът не е отчел обществено-
икономическите условия, високите нива на застрахователни покрития, както и
практиката на съдилищата при аналогични казуси, вместо това е коментирал такива,
по които фактите не са идентични с процесния случай. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част за разликата над присъдения размер за
неимуществени вреди от 12 350лв до претендирания от 29350лв.
В срок не е постъпил отговор на жалбата на ищеца от въззиваемата по нея страна
ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението в обжалваните му части е валидно и допустимо /чл.269 ГПК/.
Предвид, че не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната си част за сумата от
2350лв и 274,34лв, със сила на пресъдено нещо са установени кумулативно
предвидените предпоставки по чл.431 ал.2 КЗ – наличието на застрахователно
правоотношение и деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил,
обуславящи материалната легитимацията на ответника.
С оглед оплакванията и възраженията на страните, в рамките на които е
ограничен въззивния контрол, спорът пред настоящата инстанция се свежда до обема
на вредите и приложението на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция е изяснено, че пострадалият ищец е получил
травматични увреждания като пътник на задна седалка в лек автомобил, който бил
ударен в задната си част при изчакване на зелен светофар в кръстовище, и че е бил с
правилно поставен предпазен колан.
Изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза е установила, че
при получения "камшичен" удар, пострадалият е получил навяхване и разтягане на
свързочния апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, което засяга меките
структури на шийния гръбнак, включващи шийна мускулатура, лигаменти и стави,
дължащи се на екстремна хиперфлексия /сгъване главата напред/, екстремна
хиперфлексия /извиване главата назад/, като не са установени счупвания и дислокации
на прешлени или техни израстъци и разместване на стави. При първичния преглед в
лечебно заведение не са констатирани видими травматични промени в областта на
2
главата и тялото. С рентгенова снимка са визуализирани изгладена физиологична
лордоза и дегенеративни промени в шийния сегмент на гръбнака, без фрактури и
разместване на прешлени. Травматичната увреда по своята медико- биологична
характеристика е определена като временно разстройство на здравето неопасно за
Живота.
В заключението е пояснено, че тази травматична увреда на шийния отдел на
гръбначния стълб се характеризира с повишена ригидност на паравертебрална
мускулатура, главоболие, болка при движения в шийния отдел на гръбнака най-
интензивни през първите двадесет дни с постепенно затихване при спазване на
лечебно охранителен режим.
Изяснено от медицинската експертиза е и обстоятелството, че задълбоченото
протичане на болковата симптоматика се обуславя от предварително увреден терен с
дегенеративно дистрофични промени в шиен отдел на гръбнака, установени с образна
диагностика още при първичните прегледи след инцидента. Тези промени са
възрастово обусловени, с неопределена давност и необратим прогресиращ характер.
Вещото лице е уточнило, че без наличните при ищеца утежняващи обстоятелства -
предварително увреден терен от дегенеративни промени в шиен отдел на гръбнака,
пълно възстановяване на работоспособността при навяхване и разтягане на свързочния
апарат в шийния отдел на гръбнака е за период 8-10седмици или в рамките на 3-4
месеца. Във връзка с наличните дегенеративни процеси е уточнено, че от рентгенова
снимка и КТ непосредствено след инцидента са визуализирани деформация на
дискалните повърхности, предимно вентрални маргинални остеофити, многоетажни
дискови протрузии на нива С2-СЗ, СЗ-С4, С4-С5, С5-С6, С6-С7 без коренчева
компресия, като не се отчита съществена динамика на дегенеративните процеси в
шиен отдел на гръбначен стълб, което да кореспондира със субективните оплаквания
от протрахиран болков синдром. Оздравителният процес при ищеца е протекъл със
силна болкова симптоматика, обусловена от предварително увредения терен.
Медицинската експертиза изключва категорично причинна връзка между
уврежданията получени при пътното произшествие и заболяванията, за които са
представени пред първата инстанция медицински документи: световъртеж от
централен произход, двустранна асептична некроза на тазобедрени стави, състояние
след алопластика на лявата тазобедренна става.
Уточнено е, че терапевтичният план включва носене на имобилизираща шийна
яка 2-3 дни, медикаментозно лечение 10 дни, спазване на охранителен режим и
физикална терапия, каквато е проведена както при амбулаторни,така и при
стационарни условия в рамките на оздравителния период.
Като свидетел в производството е била разпитана съпругата на ищеца св.Р. и
св.Д.- семейна приятелка, чиито показания следва да се ценят при условията на чл. 172
ГПК в частта им, в която кореспондират със заключението на медицинската
експертиза. От техните показания се установява, че в следствие на катастрофата
търпял силни болки във врата и главата, носел дълго време яка, ходел на
физиотерапия. От болките имал неспокоен сън, което го изнервило и променило,
психически не се чувствал добре, защото се притеснявал дали ще се възстанови и
върне на работа.Провел няколко курса рехабилитации, в началото нямало ефект и бил
настанен в болница в отделение за физиотерапия. И двете свидетелки са категорични,
че преди инцидента ищецът не е имал оплаквания от болки във врата и шията.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат
3
следните правни изводи:
Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с установяването на
конкретните травми, причинените от нея болки и страдания и размера на
обезщетението на пострадалия.
От събрания доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че
като пряка последица от инцидента при ищеца е настъпил камшичен удар, който на
фона на развили се дегенеративни увреди на шийния отдел на гръбнака, е довел до
утежнено и затегнато протичане на травмата с изява на локална неврологична
симптоматика. Вярно е, че при пострадалият е налице предиспозиция и вече
съществуващи промени на опорно-двигателния апарат, но липсват данни това негово
състояние (преди ПТП) да е било съпроводено от постоянни, тежки и нуждаещи се от
лечение болкови оплаквания, което се потвърждава както от медицинската експертиза,
така и от свидетелските показания в кредитираната им част. В този смисъл пътният
инцидент и получената в резултат на него травма е изиграла ролята на провокиращ
фактор на наличната вече патология. Този извод се подкрепя от свидетелските
показания, както и от заключението на вещото лице, според което при ищеца не се
отчита съществена динамика на дегенеративните процеси в шиен отдел на гръбначен
стълб, което да кореспондира със субективните оплаквания от протрахиран болков
синдром преди инцидента, за разлика от оздравителния процес, протекъл със силна
болкова симптоматика, обусловена от предварително увредения терен. В случая следва
да се отчете, че пълно възстановяване според СМЕ е било възможно изцяло в
сравнително кратък период от порядъка на 3-4 месеца при здрав човек, но при на
пострадалия (с оглед на дегенеративните промени) това не е настъпило почти в двойно
по-дълъг период. Установява се от свидетелските показания, че периодът на
възстановяване при ищеца е бил далеч по-продължителен (които съдът не намира
основания да изключи от доказателствения материал), че пострадалият е имал много
силни болки и битови затруднения, не е можел да шофира и да упражнява професията
си, което го променило като човек. Следва също да се отчете и че в причинна връзка с
инцидента е намалена работоспособността на ищеца, което се установява от
приложеното решение на ТЕЛК.
При съобразяване на изложените аргументи настоящият състав въз основа на
принципа в чл. 52 ЗЗД приема, че размера на дължимата на ищеца обезвреда следва да
се определи в размер на 20 000 лв. Този размер е съответен на търпените от лицето
болки и страдания, които са били провокирани от навяхването и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, възрастта, съдебната
практика, обществено- икономическите условия към датата на инцидента. От тази сума
следва да се приспадне платената от застрахователя доброволно сума от 650лв или
допълнително се присъди сумата от 7000лв, представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение от 12 350лв и приетото за дължимо от
19 350лв, ведно със законната лихва от 19.10.2021г.
По въпроса за разноските:
При този различен изход на спора ще подлежат изменение присъдените пред
първата инстанция разноски. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК и доказал
разноски в общ размер на 3430лв, които ще му се следват в размер от 2 192,44лв,
вместо 1410,40лв или допълнително му се присъди разликата от 782,04лв. Ответникът
е представил списък по чл.80 ГПК и доказал разноски в размер на 780 лв и му е
определено 300лв ю.к. възнаграждение, които при този изход на спора ще му се
дължат в размери от 281,43лв и 108,24лв, вместо в присъдените от 459,26лв и
4
176,64лв.
С оглед изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция ще имат и
двете страни при обжалваем материален интерес от 27 000. Въззивникът ищец е
представил списък по чл.80 ГПК и доказал сторени разноски общо в размер на 2345лв,
които при този изход на спора ще му се следват до размер от 1680,58лв. Въззивното
дружество– ответник е представило доказателства и претендирало 200лв за държавна
такса, която ще се следва до размер от 56,67лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.01.2024г по гр.дело № 11 907/2022г на Софийски градски съд,
1-2 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която се отхвърля иска за
неимуществени вреди на Р. М. Р. против ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД за
разликата над 12 350 лв. до сумата от 19 350лв., както и в частта, в която Р. М. Р. е
осъден да заплати на ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД разноски пред първата
инстанция над дължимите 281,43лв разноски и 108,24лв ю.к. възнаграждение до
присъдените от 459,26лв и 176,64лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД ЕИК ********* да заплати на Р.
М. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София ул.Ангелов връх № 9
допълнително сумата от 7000лв /седем хиляди лева/, представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди за ПТП на
21.11.2020г в размер на 12 350лв и приетото за дължимо от 19 350лв, ведно със
законната лихва върху допълнително присъдената главница от 19.10.2021г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.01.2024г по гр.дело № 11 907/2022г на
Софийски градски съд, 1-2 състав в останалите обжалвани /осъдителна и
отхвърлителна/ части.
Осъжда ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД ЕИК ********* да заплати на Р.
М. Р. сумите от 782,04лв. – допълнителни разноски пред първата инстанция и
1680,58лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда Р. М. Р. да заплати на ЗАД „Даллбог Живот и Здраве” АД ЕИК
********* сумата от 56,67лв – разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6