№ 100640
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110131695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. М., чрез адв. Д. К., срещу
„*********” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „Директор дирекция
„Сигурност“/Директор дирекция, административни дейности“ в ответното дружество; и иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 36300 лева, представляваща обезщетение за оставането му
без работа поради уволнението за периода от 04.05.2022 г. до 04.11.2022 г., при брутно
месечно трудово възнаграждение в размер на 6050 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 116 от
24.02.2010 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „Директор
дирекция“ в ответното дружество. Със Заповед № 300-0331 от 03.05.2022 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ –
поради отнето разрешение за достъп до класифицирана информация. Оспорва уволнението
като незаконосъобразно поради следните съображения. Възразява, че актът, с който било
отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на Д. М., бил обжалван от
последния и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните този
акт не бил влязъл в сила. Следователно, при издаване на уволнителната заповед не била
налице трайна обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовите си задължения.
Оспорва акта на работодателя и като немотивиран, тъй като в същия не било посочено
откъде произтича задължителното условие за заемане на длъжността служителят да
притежава разрешение за достъп до класифицирана информация. Възразява, че подобно
изискване не се съдържало нито в длъжностната характеристика на ищеца, нито в
1
поименното щатно разписание за длъжността. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********” АД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. В.Г.
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Изразява становище, че отнемането на разрешението за достъп като обективен факт,
независещ от волята на страните, бил настъпил след възникване на трудовото
правоотношение между тях и можело да бъде подведен под основанието на чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ. Допълнителното изискване към служителите за достъп до класифицирана
информация не произтичало от длъжностната характеристика, а от разпоредбата на чл. 37,
ал. 1 ЗЗКИ и включването на съответната длъжност от работодателя в списък на
длъжностите и задачите, за които се изисквал такъв достъп. Без да има разрешение за достъп
до класифицирана информация било невъзможно ищецът да изпълнява възложените му
трудови функции и задължения. Твърди, че уволнителната заповед била мотивирана и
отговаряла на всички законови изисквания. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане на вземането на ищеца по чл. 225 КТ с
насрещно вземане на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
6050 лева до размера на по-малкото. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, че през процесния период били обвързани от валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 116 от 24.02.2010 г., със
сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „Директор дирекция
„Сигурност“/Директор дирекция, административни дейности“ в ответното дружество; че с
акт на ДАНС разрешението за достъп до класифицирана информация на ищеца било отнето;
че на 03.05.2022 г. на ищеца била връчена заповед № 300-0331 от 03.05.2022 г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ – поради отнето разрешение за достъп до класифицирана информация; че към датата
на прекратяване на трудовия договор между страните актът на ДАНС за отнемане на
достъпа на Д. М. до класифицирана информация не бил влязъл в сила, тъй като бил
обжалван от ищеца; както и че брутното трудово възнаграждение на служителя за последния
пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 6050 лева. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. осъществяването на елементите от фактическия състав на правото му да прекрати
2
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а именно че след
сключване на процесния трудов договор възникнала нова фактическа обстановка, при която
реалното му изпълнение станало невъзможно поради причини, непреодолими за и от
страните по трудовото правоотношение и стоящи извън тяхната воля;
2. съществуването на специфично изискване за заемане на длъжността на ищеца
(разрешение за достъп до класифицирана информация), на което същият е отговарял при
възникване на трудовото правоотношение, но не и към датата на прекратяването му;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително
изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, тъй като
обстоятелствата, които ще бъдат установявани с нея, не се оспорват от ответника и са
отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Основателни са доказателствените
искания на ответника за издаване на съдебно удостоверение и за допускане до разпит на
двамата свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „Директор дирекция „Сигурност“/Директор дирекция,
административни дейности“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
36300 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за
периода от 04.05.2022 г. до 04.11.2022 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в
размер на 6050 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и възражение за прихващане
на вземането на ищеца за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ с насрещно
вземане на ответника за платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева до
размера на по-малкото.
3
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през процесния период били обвързани от валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 116 от 24.02.2010 г.,
със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „Директор дирекция
„Сигурност“/Директор дирекция, административни дейности“ в ответното дружество; че с
акт на ДАНС разрешението за достъп до класифицирана информация на ищеца било отнето;
че на 03.05.2022 г. на ищеца била връчена заповед № 300-0331 от 03.05.2022 г., с която
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ – поради отнето разрешение за достъп до класифицирана информация; че към датата
на прекратяване на трудовия договор между страните актът на ДАНС за отнемане на
достъпа на Д. М. до класифицирана информация не бил влязъл в сила, тъй като бил
обжалван от ищеца; както и че брутното трудово възнаграждение на служителя за последния
пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 6050 лева. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. осъществяването на елементите от фактическия състав на правото му да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а именно че след
сключване на процесния трудов договор възникнала нова фактическа обстановка, при която
реалното му изпълнение станало невъзможно поради причини, непреодолими за и от
страните по трудовото правоотношение и стоящи извън тяхната воля;
2. съществуването на специфично изискване за заемане на длъжността на ищеца
(разрешение за достъп до класифицирана информация), на което същият е отговарял при
възникване на трудовото правоотношение, но не и към датата на прекратяването му;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително
изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение след представяне на
документ за внесена държавна такса.
4
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.11.2022 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5