Р Е Ш Е Н И Е № 326

гр. Сливен, 11.10.2023  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав,  в съдебно заседание  на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                  Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Фърчанова        като разгледа докладваното от              съдията Слав Бакалов            административно  дело № 20237220700254/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.156 от ДОПК, във връзка с чл. 129 ал.7 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и  чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на К.Г.К.,***, подадена чрез адв. С.С. *** против Акт за прихващане или възстановяване № 023/16.05.2023 г. потвърден с Решение № РД-15-1257/29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с който е отказано възстановяване на заплатени данък пътни превозни средства за лек автомобил марка „Москвич“, Модел 412 „2140“ с рег. № ******* за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на 137,59 лева. В жалбата се твърди, че за посочения период данък „Пътни превозни средства“ за автомобили със служебно прекратена регистрация не се дължи, като е неприложима разпоредбата на чл. 174 от ДОПК. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения административен акт. 

В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез пълномощника си адв. С.С., поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва размерите на главницата и лихвата на начисления данък пътни превозни средства. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, тъй като регистрационните табелите не отговаряли на изискванията на българския държавен стандарт.  Автомобилът попадал в обхвата на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. и поради това данък за него не се дължал за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2017 г. Разпоредбата на чл. 174 от ДОПК била неприложима в този случай, тъй като за този период процесния автомобил по силата на закона - чл.58, ал.4 от ЗМДТ не е бил обект на данъчно облагане. Счита, че актът, който оспорва е незаконосъобразен, както в нарушение на материалния, така и в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменен, за да се възстанови недължимата сума 137,59 лева, които са били удържани на каса от оспорващия. Претендира за направените разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева - държавна такса. 

Административният орган – Кмета на Община Сливен, чрез процесуалния си представител А.О. – с. е., с придобита ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Към този момент била действала разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ изм. с ДВ бр. 95/2009 г. в сила от 01.01.2010 г., че при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представяло документ от компетентен орган. В случая, оспорващия бил длъжен да представи официален документ от компетентния орган, който да удостовери обстоятелство за процесния лек автомобил, за да бъде закрита партидата на превозното средство. Община Сливен била получила по служебен път информация единствено, че на 05.05.2022 г. е прекратена регистрацията на лекия автомобил на основание, че се съхранява в частен имот. Счита, че поведението на оспорващия, в качеството на наследник на собственика на процесния лек автомобил, който не е спазил законоустановения 6-месечен срок за подаване на наследствена декларация и не е изпълнил задължението си 2-месечния срок, да  уведоми компетентната община за настъпване на конкретното обстоятелство за автомобила. Извършвайки плащането на касите на Дирекция „Местни данъци и такси“ оспорващия бил извършил доброволно плащане. Претендира за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК. Оспорва претенцията за разноски на оспорващата страна, поради неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото няма спор, че наследодателя на оспорващия - Г.К.Г. е декларирал право на собственост върху лек автомобил, марка „Москвич", модел „412/2140" с рег.№ *******с декларация от 22.05.2002 г.. Няма и спор, че  Г.К.Г. е починал на 22.04.2004 г. и оставил за наследници К.Г.К. и П. С. К.. Срокът за подаване на декларация по чл.32 от ЗМДТ за К.К. е изтекъл на 22.10.2004г., като такава не е била подадена. След изтичане на 6-месечния срок за подаване на декларацията по чл.32 от ЗМДТ, органът по приходите е извършил служебно прехвърляне на задълженията на оспорващия К. и на П. С. К., в качеството им на законни наследници на наследодателя Г.К.Г. като е образувал партида на превозното средство въз основа на данните в подадената декларация. (л.53-55)

На 28.03.2022 г. е съставен АУЗ № АУ000670 - 1, с който е определен размер на задълженията на К.К., включващ ДНИ и ТБО за имот  в гр.С., ул.“Г. И.“ № … и за земя и сграда в м.Изгрев гр. Сливен, за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г., както и данък превозни средства за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. въз основа на служебно прехвърлената партида на МПС Москвич 412. Общият размер на задължението по акта за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. е в размер на 61,45 лева, от които 48,17 лева главница и 13,28 лева лихва.  (л.56-58)

Издаденият АУЗ №АУ000670-1/28.03.2022 г. е обжалван по съдебен ред пред Административен съд- гр. Сливен, за което е образувано адм. дело №2 96/2022 г. С Решение № 26/06.02.2023 г., съдът е отменил процесния акта в частта в  която на К.Г.К. са установени задължения за данък превозни средства за лек автомобил Марка „Москвич", Модел 412 с ДК№ ******* за данъчния период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. като незаконосъобразен, потвърждавайки акта в частта за ДПС за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (л.8-16)

С приходна квитанция № ********** от 25.04.2023 г. оспорващият внесъл на каса в Община Сливен сумата от 137.59 лв., представляваща данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на 75,32 лв.  и лихва за забава в размер на 62,27 лв, относно  лек автомобил, марка „Москвич", модел „412/2140" с рег.№ *******. (л.17)

С вх.№ 9400-8627 от 26.04.2023 г. оспорващият подал искане за възстановяване на внесената сума от  137.59 лв., като посочил, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г. и за него данък не се дължало.  ( л.6)

Във връзка с постъпилото искане с Резолюция № 23/28.04.2023 г. на директор в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен е възложено извършването на проверка, която да приключи до 20.05.2023 г., за което да се издаде съответния документ. (л.18) В тази връзка е издаден акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 023 от 16.05.2023 г. от М. С. П.-К. на длъжност г. е. при дирекция МДТ, с който е прието, че платената сума за данък превозни средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. за лек автомобил „Москвич 412" с рег.№ ******* в общ размер на 137,59 лв. е доброволно платена и на основание чл. 174 от ДОПК не подлежи на връщане. (л.19-20) Актът е връчен на задълженото лице на 18.05.2023 г. (л.21)

Против този акт е подадена жалба с вх. № 9400-10983/01.06.2023 г. от К.Г.К. *** с искане за отмяна. (л.22) Във връзка с тази жалба е издадено Решение № РД-15-1257/29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с което е потвърден АПВ № 023 от 16.05.2023 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който Акт е отказано възстановяване на сума в общ размер на 137,59 лв., от които главница 75,32 лв. и лихви към дата 25.04.2023 г. в размер на 62,27 лв. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2016 г. (л.23-24)

Като мотиви в решението е посочено, че 5 - годишният срок съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК за: 2013 г. - започвал да тече от 01.01.2014 г. - изтичал 31.12.2018 г.; за 2014г. - започвал да тече от 01.01.2015 г. и  изтичал на 31.12.2019 r.; за 2015г. - започвал да тече от 01.01.2019 г. и  изтичал на 31.12.2020г. и за 2016г. - започвал да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2021 г. Правилно на основание чл.129, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.129 ал.2 и чл.109,_ал. 1 от същия кодекс било отказано прихващане и възстановяване на внесените от К.Г.К., суми за периода от 2013 г. до 2016 г. Не отговаряло на фактическото и правно положение, че разпоредбата на чл.174 от ДОПК била неприложима, доколкото в конкретния случай данъчно задълженото лице било извършило доброволно плащане на публичните задължения и същите не били удържани принудително. Нормата на чл.109 от ДОПК била императивна, въвеждаща преклузивен срок, с изтичането на който се препятствала възможността на органите по приходите да установяват задължения. Изтичането на посочения в чл.109, ал.1 ДОПК срок представлявало отрицателна процесуална предпоставка, която била пречка за образуването и развитието на административното производство за задълженията, за които този срок бил изтекъл. Начислените задължения за данък превозни средства за данъчния период 2013 г. - 2016 г. не били обект на съдебно обжалване и затова било неоснователно позоваването на влязъл в законна сила съдебен акт, постановен по адм. дело №296/2022 г. по описа на Административен съд- гр. Сливен. Решението е връчено на 03.07.2023 г. на лице от домашните на оспорващия (л.25).

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства и изявленията на страните.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АПВ е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание  чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващия на 03.07.2023 г., а жалбата е подадена в община Сливен на 14.07.2023 г. (неправилно посочено 14.02.2023 г.), в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

За да се произнесе по основателността на жалбата съдът следва да съобрази дали е налице валидно възникнало данъчно задължение на оспорващия, недължимо ли е платено същото и спазена ли е процедурата по възстановяването му.

Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства (местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ), приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите..

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма. АПВ е издаден от служител при общинската администрация – г.е. в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен  – орган по приходите, надлежно оправомощен със заповед № 15-897 от 15.05.2023 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 129 от ДОПК, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) материална компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за прихващане и възстановяване, с който е отказано възстановяване на внесени суми начислени за данък върху превозните средства на К.Г.К.  за периода 2013- 2016 г. Актът е издаден в писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно от представените в хода на административното  и съдебното производство удостоверения от ОД на МВР за МПС процесният лек автомобил марка Москвич е регистриран като собственост на Г.К. с дата на първа регистрация 05.04.1985 г. и се е водил в партидите на сектор "Пътна полиция"-КАТ Сливен като негова собственост до 05.05.2022 г., когато е подадено заявление за прекратяване на регистрацията от неговия наследник и оспорващ в настоящото производство К.Г. и са върнати регистрационните табели. (л.49) Следователно към датата на откриване на наследството на Г.К., същият е бил собственик на цитираното по-горе МПС. Следователно жалбоподателят е придобил по силата на наследяване собствеността върху съответна на правата му  ид.част от лек автомобил марка Москвич с рег.№ *******. Правото на собственост върху МПС е преминало от наследодателя на наследника и за наличието му е без значение подадена ли е от наследника декларация по ЗМДТ или извършена ли е пререгистрация пред органите на МВР.

Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата към дата на смъртта на Г.К. редакция, собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗМДТ при откриване на наследство данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя.

В случая не е спорно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 54, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 от ЗМДТ в приложимата към 2004 г. редакция да обяви чрез подаване на декларация в шест месечен срок от откриване на наследството придобитото по наследство МПС.

Това неизпълнение на задължението за деклариране не е скрепено от закона с последица отпадане на задълженията за пътен данък. Анализът на разпоредбите на чл. 52 вр. чл. 53 от ЗМДТ налага извода, че данъкът върху превозните средства е дължим за всички превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците им. В случая е безспорно, че МПС е било регистрирано за движение по пътната мрежа на Р България, съгласно справките на МВР, а съсобственик по наследяване се явява жалбоподателят и той е носител на задължението за заплащане на пътния данък.

В конкретния случай данък за МПС е внесен за периода 01.01. 2013 г. – 31.12.2016 г. Съгласно чл. 58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата редакция за 2013 г. (ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Нормата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, предвижда, че прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г. обаче служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.

Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. В конкретния случай видно от представеното по делото удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен регистрацията на лек автомобил Москвич с рег.№ *******, модел 412  е прекратена служебно на 01.01.2006 г., тъй като превозното средство е с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. При съобразяване с това удостоверение и предвид нормата на §3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. се налага извод, че от 01.06.2006 г. табели, с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591, по силата на закона, са невалидни. Нормата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства, регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. В случая за процесното МПС Москвич 412 не е изпълнено второто условие на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за да се приеме, че е регистрирано за движение по пътищата. Нормата освен регистрация изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер. Табелите на процесното моторно превозно средство са невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП през периода 01.01.2013г. -31.12.2016 г. това превозно средство не се допуска за движение по пътищата, поради което не е годен обект на облагане с данък върху превозните средства по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ (Решение № 14696/26.11.2020 г. по адм. дело 8086/2020г на ВАС I отд.) Това е така, защото съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на облагане на МПС по ЗМДТ, в нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е регламентирано прекратяване на облагането, ако е осъществено прекратяване на регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г. до 31.12.2017 г., попадат и случаите на служебно прекратяване на регистрацията на МПС по реда на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., за които, на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на автомобила. До 01.01.2018 г. прекратяването на регистрацията на превозното средство, без значение от основанието, е основание за прекратяване на облагането. Следователно за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г., за който в оспорения АВП е разгледано задължение за ДПС, процесният автомобил Москвич с рег.№ *******, е бил с прекратена регистрация и не  отговаря на изискването на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ за облагане с данък МПС. Ето защо данък върху превозни средства за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 137,59 лв., от които главница 75,32 лв. и лихви към дата 25.04.2023 г. в размер на 62,27 лв. за процесния автомобил не се дължи и не е следвало да бъде начисляван от административния орган. (В този смисъл е Решение № 1272 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2018 г., I о.)

Действително съгласно новата разпоредба на чл. 58, ал.5 ( ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, алинея 4, която бе цитирана по-горе не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Следователно с новата разпоредба на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, в сила от 1.01.2018 г., описания по-горе режим (касаещ задължението за МПС  до 31.12.2017г.) е отменен за случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че МПС е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В тези случаи, независимо че регистрацията е служебно прекратена от 01.06.2006г., данък се дължи, тъй като не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл.143 ал.6 от ЗДвП. В случая не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин, с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на регистрационните табели, какъвто случаят с автомобила на оспорващия, като с новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ, считано от 01.01.2018г. и до момента, вече е придадено различно правно значение на прекратената служебно регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г. Нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ намира приложение именно при случаите на служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство поради това, че автомобилът е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. В случая е налице незабавно действие на материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения, но същата разпоредба има действие занапред т.е. за задължения възникнали след 01.01.2018 г.. Този извод следва от разпоредбата на чл.60 от КРБ.

Ето защо съдът приема, че данък превозни средства за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. за цитирания в АВП автомобил Москвич 412, не се дължи, поради което внесената от оспорващия сума с приходна квитанция № ********** от 25.04.2023 г. в размер на  137.59 лв., се явява недължимо платена.

Съгласно чл. 128 ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В случая е спазено изискването на чл. 129 ал.1 от ДОПК като инициативата за прихващането или възстановяването е започнала по писмено искане на лицето. Спазен е срокът за подаване на искането, като същото е подадено преди изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване – плащането на сумата на 25.04.2023 г.. Административният орган в съответствие с изискването на чл.129 ал.2 т.2 от ДОПК е възложил проверка, в резултат на която е издаден оспорения в настоящото производство АПВ.

При издаването на оспорения АПВ органът по приходите при Община Сливен е анализирал разпоредбите на ДОПК относно давността за данъчните задълженията за периода 2013 – 2016 г., стигнал е до извода, че за същите е изтекъл предвидения в закона давностен срок, посочил е, че давността не се прилага служебно, посочил е че тези задължения се отписват служебно с изтичането на 10 годишен срок, както и че на основание чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Административният орган обаче не е обсъдил основното твърдение на оспорващия, че за посочения период ДПС не се дължи за процесния автомобил, тъй като същият е бил със служебно прекратена регистрация. В нарушение на изискването на чл.35 от АПК, органът по приходите не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията на оспорващия. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като ако беше провел административното производство по предвидения процесуален ред, органът по приходите щеше да стигне до изводите направени от съда по-горе за липса на основание за начисляване на ДПС за процесния автомобил за периода 2013-2016 г., а от там и за недължимост на платената от оспорващия сума за тези данъци. 

Този пропуск на административния орган не е отстранен и при обжалването на АПВ пред горестоящия административен орган. Цитираната разпоредба на чл.109 от ДОПК няма никаква връзка с проведеното производство по ПВ, нито с възражението на оспорващия за недължимост на внесената сума за ДПС.

Следва да се посочи, че мотивите за издаване на оспорения административен акт изложени едва в съдебното производство по обжалването му, не следва да се обсъждат и коментират,  тъй като не съответстват на изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

Настоящата инстанция счита, че в случая нормата на чл. 174 ДОПК, която предвижда, че не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173, е неприложима, тъй като за да бъде погасено по давност едно данъчно задължения, то следва да е надлежно възникнало, ликвидно и изискуемо. В случай, че липсва данъчно задължение, то за него не би могла да започне да тече погасителна давност, респективно да изтече давностен срок. Като се е позовал на посочената разпоредба без изобщо да анализира повдигнатия в искането за прихващане и възстановяване въпрос за недължимост на ДПС, административния орган неправилно е приложил материалния закон.

С оглед изложените съображения оспореният АПВ следва да бъде отменен и на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сумата в размер на 410 лева, представляваща направени по делото разноски, представляващи 10 лв. внесена д.т. и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.1 ш ал.3 от ДОПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.К. ***, Акт за прихващане или възстановяване № 023/16.05.2023 г. потвърден с Решение № РД-15-1257/29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с който е отказано възстановяване на заплатени данък пътни превозни средства за лек автомобил марка „Москвич“, Модел 412 „2140“ с рег. № ******* за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на 137,59 лева..

ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите при ДМДТ при Община Сливен за произнасяне по искане за прихващане или възстановяване вх.№ 9400-8627 от 26.04.2023 г., подадено от К.Г.К.. ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението на основание чл.160, ал.7, изр.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: