Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр.Габрово, 04.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева и в
присъствието на Стоян Петков – Прокурор в ОП Габрово, като разгледа
докладваното от председателя Адм. дело
№ 159 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 284, ал.1, във
вр. с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е образувано въз основа
на искова молба от Н.П.А. ***, с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, IХ група, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309-
гр.София, депозирана в Административен съд Габрово на 08.06.2017 г. С така
депозираната искова молба от А. се прави искане за присъждането на
неимуществени вреди, които същият е оценил на сума в размер от 1 000 лева и
които вреди същият е претърпял вследствие на лошите битови и санитарно хигиенни
условия в следствения арест в гр.Габрово, в който същият е престоял по образуваното
на 01.06.2012 година досъдебно производство № 430/2012 година.
В исковата си молба А.
твърди, че по цитираното по горе досъдебно производство на 02.06.2012 година му
е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72
часа, която е изтърпял до 17.00 часа на 05.06.2012 година, където е бил настанен в тъмна, мрачна, влажна, малка/тясна/,мръсна
килия със застоял въздух и вредно за очите осветление/килия № 1/, в която се
хранел прав или в леглото при абсолютно нехигиенични условия и липса на такива
за поддържане на физическото и психическото му здраве. В резултат на това
претърпял и претендираните в настоящото производство неимуществени вреди,
изразяващи се в породен от изложените условия в килията страх, незащитеност,
малоценност и тотално уронване на човешкото му достойнство, като тези вреди
били в пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна
на ответната страна – специализираните органи по изпълнение на наказанията. С
така предявения иск с/у ГД „ИН“ при МП гр.София претендира присъждането на
парично обезщетение в размер на 1000 лева, за претърпяни от него неимуществени
вреди по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като репарация за претърпяните от него
вреди изразяващи се в посочените по горе страх, незащитеност, малоценност и
тотално уронване на човешкото му достойнство, които неимуществени вреди са в
пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично, като се представлява и от назначен
служебен защитник – адв. Р. Б. от ГАК, поддържа иска по така изложените доводи
в исковата си молба и уточнението към същата, прави искане исковата му молба да
бъде уважена, като счита за доказано, че е претърпял претендираните от него в
настоящото производство вреди.
Ответната страна – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ - гр.София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. О., в
представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска
изцяло, като недопустим за разглеждане, поради предявяването му след изтичане
на петгодишната погасителна давност, т.к. от пощенското клеймо било видно, че
същият е подаден на 07.06.2017 г., а погасителната давност е изтекла на
06.06.2017 г. Алтернативно ако искът бъде приет за редовно предявен и разгледан
по същество, се моли за отхвърлянето му изцяло като неоснователен и недоказан,
както по основание, така и по размер. В тази насока от страна на О. се излагат
подробни съображения в хода на делото по съществото на спора и по конкретно
сочи, че на А. е била предоставена възможност за тоалет, въпреки липсата на
течаща вода в килията, в която е бил задържан, изискването за минимум 4 кв.м.
площ на задържан съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС действително не било налице, но
това изискване било отложено за периода, за който се претендира настъпването на
претендираните от А. вреди съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС. С оглед на
действително недотам добрите условия в следствения арест в гр.Габрово сочи
също, че просто това е една обективна даденост, предвид времето на
построяването му, като от страна на ответната страна са предприети действия за
подобряване на условията в ареста според възможностите и съществуващите
дадености, но също така е логично при престояване в такива пенитенциарни
заведения престоят да не е толкова удобен и да се понасят известни лишения, да
няма същото удобство, каквото в нормална социална среда, но това е част от
изпълнението на наказанието и по този начин не е уронено достойнството на ищеца.
По отношение на останалите твърдения, изложени в исковата молба и в съдебно
заседание счита, че на ищеца са били предоставени възможности да ползва правата
си- включително и на телефонни разговори, както и че е предоставяна храна
според изискванията за тези заведения. По тези съображения счита изцяло за
недоказан предявеният иск, съответно за недоказани претендираните неимуществени
вреди, поради което същият следва да бъде отхвърлен като такъв, като се има
предвид и възражението за изтекла погасителна давност.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Габрово - прокурор Стоян Петков дава заключение за
неоснователност на предявения иск, поради което моли за отхвърлянето му като
такъв, тъй като за уважаване на подобен иск следва да бъдат доказани
претендираните вреди и същите да са в пряка причинна връзка с условията, за
които се твърди в исковата молба, което не е сторено в хода на производството
по делото. Административен
съд – Габрово в настоящия си състав, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е образувано въз основа
на искова молба от Н.П.А. ***, с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, IХ група, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309-
гр.София, депозирана в Административен съд Габрово на 08.06.2017 г., като от А.
се прави искане за присъждането на неимуществени вреди, които същият е оценил
на сума в размер от 1 000 лева и които вреди същият е претърпял вследствие на лошите битови и
санитарно хигиенни условия в следствения арест в гр.Габрово, в който същият е престоял по образуваното
на 01.06.2012 година досъдебно производство № 430/2012 година и където е бил настанен
в тъмна, мрачна, влажна, малка,мръсна килия със застоял въздух и вредно
за очите осветление/килия № 1/, в която се хранел прав или в леглото при
абсолютно нехигиенични условия и липса на такива за поддържане на физическото и
психическото му здраве, в резултат на което претърпял и претендираните в
настоящото производство неимуществени вреди, изразяващи се в породен от
изложените условия в килията страх, незащитеност, малоценност и тотално
уронване на човешкото му достойнство, които вреди били в пряка причинна връзка
с бездействието и нарушаването на закона от страна на ответната страна –
специализираните органи по изпълнение на наказанията и които оценява на сума в
размер на 1 000 лева. В
изпълнение указанията на съда, с допълнителна искова молба ищецът А. е
конкретизирал претенцията си, като оценява „нечовешкото отношение“ според него,
което обуславя с факта на задържането му в впомещение намиращо се под земята и
функциониращо в разрез със законовите изисквания, обуславящи минимални критерии
за физическо и психическо здраве, което е породило постоянно за чувство за
малоценност в него като човешко същество, на сума в размер на 100 лева.
Унизителното отношение спрямо него според твърдяното, изразяващо се в липсата
на течаща вода за хигиенизиране и пиене, невъзможност да удовлетворява
физиологичните си нужди без да се налага да ги потиска /поради липсата на
санитарен възел/, оценено на парична претенция в размер на 25 лева. Липсата на
елементарни хигиенични и човешки условия за хранене оценява на парична
претенция в размер на 25 лева, а относно невъзможността да има постоянен достъп
до телефон счита, че следва да бъде обезщетен със сума от 58.33 лева. Поставянето
му в неблагоприятни условия, породили в него чувство за страх за здравето му,
изразяващи се в липсата на достатъчно совободно пространство в килията и
липсата на място за престой на открито и условия за физически упражнения,
довели до страх от мускулна атрофия, с претенция за присъждане на сума в размер
на 25.00 лева, липсата надостатъчно количество дневна светлина и занижена
степен на изкуствена такава, обуславящи у него страх за зрението му, също
оценено на сума в размер на 25.00 лева, недостатъчно естествено проветрение,
водещо до мръсен и влажен въздух, които водели в едно с влагата в килията до
страх от белодробни и общофизиологични проблеми, оценени на парична претенция в
размер също на 25.00 лева, на каквито суми възлизат и претенциите относно
циментовия под, непозволяващ почистването му, което в комбинация с проникващата
мръсотия от вътрешния двор, довели до страх от принудатата да е постоянно в
нездравословна среда и липсата на предпоставки за уплътняване на времето – предоставяне
на книги и правна литература, възможност за писане, гледане на телевизия и пр.,
довели до страх относно психическото му здраве, по който начин претенцията
относно репарацията на претърпяните от ищеца неимуществени вреди възлиза на
обща сума в размер на 333.33 лева дневно, според уточнението направено в
съдебно заседание, по който начин за целия престой в следствения арест в
гр.Габрово, претенцията е за сума общо в размер на 999.99 лева.
Искът е
предявен от лице с активна процесуална легитимация в предвидената форма и в
предвидения от закона срок, т.к. е молбата е изпратена по пощата и след като се
има предвид регистрационния номер и дата върху клеймото от Затвора гр.Стара
Загора, а именно 01.06.2017 година, предвид особения ред за пощенска кореспонденция
в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, поради което е допустим за разглеждане. Разгледан по
същество същият е частично основателен, по следните съображения:
Не е спорно,
че ищецът Н.П.А. е бил задържан за срок от 72 часа за времето от 02 до
05.06.2012 г. по досъдебно производство № 430/2012 година по описа на РУП
Габрово, при което е престоял в килия № 1 на Арестните помещения на Окръжна
следствена служба гр.Габрово. Спорът се свежда до това, дали в резултат на
бездействието на ответната страна в посочения следствен арест не са осигурени
нормални за пребиваване условия на задържаните лица и именно в следствие на
това, ищецът А. да е претърпял претендираните от него неимуществени вреди,
както и налице ли е причинна връзка между това поведение на ответната страна и
така твърдяните вреди, които са му причинени, съответно налице ли са такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица,
а според разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС „Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното“.
В конкретния случай, като
основание за предявения иск за репарация на вреди срещу ответника, се сочи
незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", да осигури подходящи битово-хигиенни условия в Следствен
арест – гр. Габрово, изразяващи се в липсата на санитарен възел и течаща вода,
липсата на достатъчно светлина, проветрение, място за престой на открито и
физически упражнения, постоянен достъп до телефон, възможности за уплътняване
на времето-предоставяне на литература за четене и пр., за престоя му от 02.06.2012
г. до 05.06.2012 г. по постановено с постановление на М. М. – Прокурор в
Районна прокуратура гр.Габрово предварително задържане за срок от 72 часа, във
връзка с образуваното срещу ищеца А. досъдебно производство № 430/2012 г. по
описа на РУП Габрово.
От данните по делото се
установява, че действително в Следствен арест гр.Габрово не са спазени
изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4 кв.м/, регламентирани
в чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, макар и към този период същата да не е
била в сила. От изготвената справка на Мл.инспектор С. С. – ВПД К.О. до
юрисконсулт О. /л.89-91/ се установява също, че няма санитарен възел и
постоянно течаща вода в килия № 1, което обаче не означава, че няма осигурен
достъп до такива. Липсата на санитарен възел и тоалетна към килията сочи за
причинен определен дискомфорт, но в същото време процесното помещение № 1 в Следствен
арест гр.Габрово, не е мястото, където ищецът изтърпява наказание лишаване от
свобода. Той е бил настанен в килия № 1 на следствен арест гр.Габрово
инцидентно, по повод задържането му с постановление на Прокурор М. М. –
Прокурор в Районна прокуратура гр.Габрово за довеждане пред Районен съд
Габрово/л.32/ и в този смисъл задържането му не може да се възприема изцяло като
нездравословни условия на живот, независимо от твърдяното в исковата молба, тъй
като престоя на ищеца в посочената килия № 1 на Следствен арест гр.Габрово е
краткотраен и по точно същият е три дни.
Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека липсата на санитарен възел и течаща вода
следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща
жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност.
От доказателствата по делото действително
се установява, че в случая в помещение/килия/ № 1, където е настанен ищецът, видно
от приложения писмен отговор/л.27-31/ е с площ от 8.47 кв.м. и височина 2,5 м.,
оборудвана е с две вишки/легла на два етажа/, пластмасова маса, две пластмасови
табуретки и пластмасово шкафче с четири чекмеджета, същата няма санитарен възел
и течаща вода, проветряването на килиите се извършва от вентилатор, разположен
до прозореца в коридора, който изсмуква замърсения въздух, а от прозорците
навлиза свеж такъв. От показанията на св. И.Й.Й., пребивавал многократно в
следствен арест гр.Габрово, конкретно и в килия № 1 за перода от 2007 година до
настоящия момент, включително във и около процесния период, през ктойто ищецът А.
е бил задържан, се установява също, че килия № 1 е с малка квадратура и при
настанени повече от двама човека в нея не остава свободно място. От показанията
му също става ясно, че килията е откъм вътрешния двор, прозореца е оборудван отвътре
и отвън с решетки и т.к. е под нивото на земната повърхност слънчева светлина
изобщо не влиза в килията, дори трудно прониква светлина изобщо, осветлението е
много слабо, аспирацията работи, но слабо и не осигурява вкарването на чист
въздух, а вентилатора е недостатъчен за да вкарва свеж въздух във всички
помещения, дюшеците на леглата са стари и изтърбушени, изградената „клетка“ за
престой на открито е малка и замърсена от изпражненията на птиците, обитаващи
вътрешния двор на сградата. В същата насока са и показанията на свидетелката И.З.,
с която ищецът А. живее на съпружески начала до настаняването му в затвора
гр.Стара Загора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и по точно, че
се касае за избени помещения /мази/, които са влажни и условията са много лоши,
което в най голяма степен се отнасяло и за килия №1, за които обстоятелства
същата узнала от разговора си с А. и от неговия вид след освобождаването му от
следствения арест.
Видно от данните по делото, ГД“ИН“ и администрацията
в Следствения арест в гр.Габрово са създали необходимата организация,
задържаните лица да ползват общите санитарни помещения, което в пълна степен се
отнася и до ищеца А., разрешен му е личен тоалет в рамките на определеното със
Заповедта за вътрешния ред в арестите, както и при необходимост при изявено
желание да му бъде осигурено през 24 часа от денонощието, включително ползването
на тоалетната след позвъняване на дежурния в арестните помещения. Липсват данни ищецът А. да е заявил достъп до
санитарните помещения и такъв да му бъде отказан. Съдът не счита, че ползването
на общи санитарни помещения следва и може да се квалифицира като проява на
нечовешко или унизително отношение. Като аналогия следва да бъде посочено, че в
редица болници, лечебни заведения, общежития са налице общи санитарни помещения
и помещения с течаща вода, които се използват от временно пребиваващите там
поради липса на индивидуално обособени такива. С оглед на това съдът счита, че
в конкретиката на казуса, по отношение на ищеца А., който е пребивавал в Следствен
арест гр.Габрово за период от 3 денонощия, от страна на администрацията на
същия не е проявено нечовешко третиране и отношение. Същият е бил настанен
временно и му е осигурено достъп при заявено желание за ползване на санитарен
възел и течаща вода, подходяща храна, ползването на телефон и пр. и липсват
данни в обратната насока
Независимо
от това следва да се има предвид, че ЗИНЗС разписва в чл. 3, че за нарушение на
ал. 1, а именно изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение към
осъдените и задържаните, се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, а в нормата на
ал. 2 е доразвил понятието нарушение по смисъла на ал. 1, като за нарушение се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на посочените по-горе нарушения, предвидени в
разпоредбата на чл.
3 от ЗИНЗС, като е достатъчно да се установи наличието на някои от
предвидените нарушения, които от своя страна са довели до подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В конкретният случай с предявения
иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията
на Следствения арест в гр.Габрово. Така претендираните неимуществени
вреди законодателят с нормата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе упоменато, е предвидил, че в
случаите по ал. 1 /нарушения по чл. 3/ настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се
установи само, че е налице доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване човешкото достойнство.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София за претърпени неимуществени вреди от администрацията на Следствения
арест в гр.Габрово в периода от 02.06.2012 година до 05.06.2012 година, период
през който ищеца А. е бил задържан в Следствения арест в гр.Габрово по
образуваното срещу него досъдебно производство се явява доказан по основание,
тъй като от събраните по делото
доказателства може да се обоснове извода, че в арестните помещения на
следствения арест в гр.Габрово и по специално в килия №1 от същите, тези
обстоятелства са налице.
В същото време ищецът Н.А. е бил
задържан за времето от 02 до 05.06.2012 г. в посочения следствен арест във
връзка с образувано срещу него досъдебно производство за извършени престъпления
от общ характер – кражби, за които са му повдигнати впоследствие и обвинения.
Доколкото следствен арест гр.Габрово не е мястото, където се изтърпява
наказание и с оглед краткият период – 3 дни, за който е бил в процесното
помещение, съдът счита, че макар и условията предоставени в следствения арест в
гр.Габрово, да дават основание да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС и на чл.3 от ЗИНЗС, както по горе се посочи, но поставянето му в
такива условия не е било умишлено, а с оглед възможностите, които са обективна
даденост в следствен арест гр.Габрово, то дори същият да е претърпял вредите за
които претендира, същите са в минимален размер, което се обуславя от факта, че
по делото не са ангажирани и не се представят доказателства за настъпилите
промени в здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в арестните
помещения на следствен арест Габрово за периода от 02 до 05.06.2012 година, не
се и твърдят такива, липсват и медицински документи в тази насока. Единствено в
показанията на свидетелката И.З., с която ищецът живее на съпружески начала,
преди да бъде настанен в затвора гр.Стара Загора се сочи, че след
освобождаването му от следствения арест на 05.06.2012 г. А. е „бил не много
добре здравословно, очите му са били зачервени, дрехите му миришели на влага, на
застояло, дори кожата му била с подобен мирис, както и че същият се е чувствал
некомфортно и не изглеждал добре, тоест изглеждал като човек, който не е много
добре здравословно.
С оглед
на изложеното и при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Н.П.А. е изтърпявал постановеното
от прокурор предварително задържане в следствнения арест в гр.Габрово, в
рамките на периода, за който е и исковата претенция, а именно от 02.06.2012 г. до
05.06.2012 г., накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р.България и респективно от страна на
администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" е допуснато
нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи и на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти от гледна точка на минимална обитаема площ,
необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество; пребиваването около 23 ч. в денонощието заедно с други две
лица, видно от справката за задържаните лица в килията през този период, в
помещение с площ от 8.47 кв.м, значителна част от която е заета от леглата тип
"вишка", масичка и шкаф и свързаната с това липса на двигателна активност; липсата на
пряка дневна светлина и на осигурена реална възможност за престой на открито;
липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода са обстоятелства,
които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя в Следствения
арест в гр.Габрово, неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно
засягане на личността. Действително по делото няма данни и не се установява
конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца,
което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил
поставен при предварителното му задържане в Ареста в гр.Габрово, но в контекста на
съдебната практика на ЕСПЧ, изложеното по-горе от фактическа страна не може да
не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото
достойнство и до психически болки и страдания. Освен това както и по горе стана
на въпрос, в случая следва да се има предвид и приложимата разпоредба на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. Освен това за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в
съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите -
необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди
(неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което
засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са
обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй
като задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин,
който не води до поставянето на лишените от свобода и задържаните под стража
лица в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите
или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България"/. Още повече че разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че
всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
От изложеното, може да се направи
обоснован извод, че в случая така предявения иск от Н.П.А. с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се явява доказан и основателен. В същото време конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди
/претендирано от ищеца като такова в размер на 999.99 лв./, следва обаче да
бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а
размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи
проявления на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата
претенция /времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест/ от една
страна, а от друга страна като се вземат предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания – липсват данни за конкретно
физическо или психическо увреждане на здравето, не се твърди, че в килията,
където е бил настанен за времето на престоя си в ареста в гр.Габрово е имало
повече от 3 човека, не се твърди, че ищецът не е бил извеждан своевременно до
тоалетна и баня или че е бил принуден да ползва кофи и шишета за облекчаване на
естествените си нужди, признава се извеждането за престой на открито, макар и
мястото определено за тази цел да е било твърде малко и нехигиенично съобразно
изложеното от св. И.Й. и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца относно всички претендирани от
него вреди в тяхната съвкупност, възлиза на сума в размер на 300 лева, в
какъвто размер следва да се приеме за основателен и доказан предявеният от А.
иск. Фактът, че Н.А. е подал исковата си молба на един доста по-късен етап -
почти 5 години след прекратяването на незаконосъобразните действия/бездействия
от страна на органите на ответника, показва едно неглижирано отношение, а оттук
не би могло да се приеме, че за ищеца съответно са настъпили сериозни морални
вреди. В останалата част до предявения размер от 999.99 лева, искът като
неоснователен, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, претенцията на ответника – ГД“ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователна. В посочената разпоредба е указано, че когато искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а
също и че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или
при отказ от иска изцяло. Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат
единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай искът е
частично уважен, като ищецът не е претендирал за репариране на направените от
него разноски. Нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. С оглед на изложеното, независимо от частичното отхвърляне на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 203 и сл. от АПК,
Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309- гр.София, да
заплати в полза на Н. П.А., ЕГН **********, с адрес ***,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара
Загора, IХ група сума в размер на 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди вследствие
на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална жилищна площ; на
един час престой на открито на ден; на пряк достъп на дневна светлина; на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода/ при престоя му в
следствен арест гр.Габрово за периода от 02.06.2012 г. до 05.06.2012 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н. П.А., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр.Стара Загора
иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 999.99 лева,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен
съд на Република България.
Препис от настоящото да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: