Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Елена, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 145
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Гаранционен
фонд България“ ЕООД гр. Б., представлявано от управителя П.С.С., против Г.Н.В. ***.
Излага се, че ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД е търговец, който
осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД с
ЕИК *********, което пък е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с
издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и
свързани с тях допълнителни услуги. Твърди се, че между „Фреш Кредит” ЕООД и
длъжника Г.Н.В. са сключени Договор за потребителски кредит №
0002695/12.02.2018 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от
12.02.2018 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя
„Фреш Кредит“ ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България“ ЕООД с ЕИК ***,
като поръчител, е сключен Договор от 12.02.2018 г. за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит“ ЕООД по
горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за
допълнителни услуги). Излага се, че на датата на подписване на посочените
договори на длъжника е предоставена заемната сума в размер на 750 лв. Предвид
това, длъжникът се е задължил да погасява разсрочено с краен падеж 15.05.2018
г., съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията,
дължимите по двата договора суми (по кредита – главница и възнаградителна
лихва, и допълнителната услуга по т. І от Договора за допълнителни услуги -
финансиране на възнаграждението от 750 лв. на трето лице-поръчител „Гаранционен
фонд България“ ЕООД с ЕИК ***), при съответните падежи, ведно с другите
допълнителни услуги по т. ІІ от Договора за допълнителни услуги (с настоящото
се претендират такива за „СМС известяване“). По двата договора до 05.02.2019 г.
длъжникът е извършил следните плащания - 63.17 лв. – главница по т. І от
Договора за допълнителни услуги, и 26.83 лв. – законна лихва за забава по
Договора за потребителски кредит. След 05.02.2019 г. няма повече плащания.
Относно Договора за допълнителна
услуга (ДДУ) и дължимата по него главница се излага следното: 1. Съгласно чл.
3, ал. 2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции“ - в случаите, когато кредитополучателя
не осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама поръчители,
отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор
за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице – дружество-поръчител
(в настоящият случай – ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД). Поемането от
третото лице на поръчителството е срещу възнаграждение в полза на поръчителя,
което е посочено като размер в чл. 3, ал. 2 ДПК и което кредитополучателя се
съгласява да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство. 2. Сключен е
договор за поръчителство (приложен към исковата молба) между кредитодателя,
кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител – ищецът „Гаранционен фонд
България“ ЕООД – с който третото лице се задължава, срещу посоченото
възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора по
ДПК и по ДДУ. 3. Кредитополучателят е заявил желанието си (чл. 4 от ДПК) да
ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит” ЕООД допълнителна услуга по
договор (това е ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на
поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не е
условие за предоставяне на кредита (чл. 4 накрая от ДПК), съответно
извършването на разходите по тях не са задължителни за приемане и ползване от
кредитополучателя и в този смисъл не се включва в „общите разходи по кредита“
по см. на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК. 4. Поради това и въз основа на отделно
Искане от длъжника с него е сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят „Фреш
кредит” ЕООД е предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е
поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото
лице – поръчител („Гаранционен фонд България“ ЕООД) дължимото му се
възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ,
кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума, на
равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК – съгласно График за плащанията,
неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислява възнаградителна
лихва.
Накратко
казано – длъжникът следва да заплати на трето лице-поръчител възнаграждение (по
Договор за поръчителство), но няма средства за това и желае кредиторът да му
услужи със средства и да заплати вместо него това възнаграждение (чл. 4 от ДПК
и ДДУ); съответно кредиторът е задължен да заплаща на вноски на третото лице, а
на свой ред длъжникът – да връща тази сума на кредитора. В крайна сметка,
предвид просрочие на длъжника на задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изисква
плащане.
Предвид просрочия на длъжника за
плащане на задълженията по горепосочените договори, „Фреш кредит” ЕООД е
упражнил правото си на вземане към поръчителя (настоящият заявител), като на
05.02.2019 г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно
представена справка, в общ размер на 1043.89 лв., която е сбор от остатъка от
главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на
поканата за плащане. Съответно, на 05.02.2019 г., настоящият заявител е погасил
към „Фреш Кредит” ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника,
съобразно поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл. 74 от ЗЗД,
настоящият заявител, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в
правата на кредитора „Фреш Кредит” ЕООД по горепосочените договори относно
заплатената сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.
Твърди се, че за заплащане на сумите
по ч. гр. д. № 49/2019 г. по описа на PC – Елена е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по ред на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Г.Н.В. с ЕГН **********, че
дължи на ищеца „Гаранционен фонд България“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 1043.89
лв., от които: 750 лв. остатъчна главница и 10.47 лв. договорна лихва от
12.02.2018 до 05.02.2019 – по Договор за потребителски кредит №
0002695/12.02.2018, 214.72 лв. – остатъчна главница по т. І и 30.00 лв. –
главница по т. ІІ (за „СМС известяване”) по Договор за допълнителни услуги от
12.02.2018 г., 38.70 лв. – лихва за забава по Договора за потребителски кредит
за периода от 16.03.2018 до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Претендират се направените разноски по делото, вкл. и
по заповедното производство.
С разпореждане от 02.07.2019 г. съдът
е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца „Гаранционен
фонд България“ ЕООД гр. Б., представлявано от управителя П.С.С.. Излага, че в
изпълнение на разпореждане за отстраняване на нередовности на исковата молба,
моли да се имат предвид следните уточнения: 1. Претендират се следните
главници: 1.1. По Договора за потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г.
(ДПК) се претендира първоначалната главница от 750 лв. (не е погасявана изобщо),
и 1.2. По Договора за допълнителни услуги от 12.02.2018 г. (ДДУ) се претендира
остатъчна главница по т. I за услуга по финансиране – 214.72 лв. (ответницата е
платила 63.17лв. от общо 277.89 лв.). 2. По ДПК ответницата дължи възнаградителна
лихва в размер на 10.47 лв. за периода 12.02.2018 г. - 05.02.2019 г. 3. Броят
на вноските по ДПК е три равни /анюитетни/ месечни, както следва: до 15.03.2018
г. – 253.49 лв. (248.27 лв. – главница, 5.22 лв. – договорна лихва), до
16.04.2018 г. – 253.49 лв. (250 лв. – главница, 3.49 лв. – договорна лихва) и
до 15.05.2018 г. – 253.49 лв. (251.73 лв. – главница, 1.76 лв. – договорна
лихва). 4. Броят на вноските по ДДУ е три равни месечни от по 92.63 лв.,
падежите им съвпадат с вноските по ДПК. 5. Крайните падежи и на двата договора
са еднакви – 15.05.2018 г., на която дата е настъпила изискуемостта и на целия
кредит. 6. По двата договора до 05.02.2019г. ответницата е извършила следните
плащания – 63.17 лв. – главница по т. I от Договора за допълнителни услуги, и
26.83 лв. – законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит. След
05.02.2019 няма повече плащания. 7. Сумата от 38.70 лв. представлява законна
лихва за забава върху неизплатената главница по Договора за потребителски
кредит, за посочения период от 16.03.2018 г. до 05.02.2019 г. 8. Не се
претендира лихва за забава върху главницата по Договора за допълнителни услуги.
9. Моли петитумът да се чете, както следва: Да се признае за установено между
страните, че ответникът Г.Н.В. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Гаранционен
фонд България“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 1043.89 лв., от които: 750 лв.
остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г. и
10.47 лв. договорна лихва от 12.02.2018 г до 05.02.2019 г. - по Договор за
потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г., 214.72 лв. – остатъчна главница
по т. I от Договор за допълнителни услуги от 12.02.2018 г. и 30 лв. – главница
по т. II (за „СМС известяване”) по Договор за допълнителни услуги от 12.02.2018
г., 38.70 лв. – лихва за забава върху неизплатената главница (750 лв.) по
Договора за потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г. за периода от
16.03.2018 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху трите главници
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.02.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се направените разноски в
заповедното производство, както и по настоящото дело.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответницата Г.Н.В., чрез
назначения й особен представител адв. Й.М.П. от ВТАК. В същия последният взема
становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. По отношение на
недопустимостта излага следното: Представеният Договор за гаранционна сделка
(поръчителство) от дата 12.02.2018 г. – документът, от който ищецът твърди, че
черпи правата си по настоящия иск, не е подписан, нито подпечатан от ищцовото
дружество. От нито един друг документ от представения с исковата молба
доказателствен материал не става ясно на какво основание са претенциите на
ищеца предвид отсъствието на подпис или печат на Дружеството върху кое да е от
доказателствата. При това положение няма валидно сключен договор, тъй като
липсва задължителен реквизит – подпис. Това прави настоящият ищец ненадлежна
страна в процеса, а него самият – недопустим. По отношение на неоснователността
излага следното: Оспорва предявеният иск по основание и по размер. Твърди, че
не са представени каквито и да е доказателства, свидетелстващи за това, че
изобщо сума в размер на 277.89лв. /от които с настоящия иск Гаранционен
фонд претендира за
214.72 лв./ – представляваща възнаграждение за Гаранционен фонд, е постъпила в
патримониума на последния изобщо – нито от страна на „Фреш кредит“ ЕООД /както
е предвидено по Договор за потребителски кредит в чл. 4/, нито от когото и да
е. Няма изначално основание за това поръчителят да плати на кредитодателя и
сумите, които последният му е платил, за да поръчителства. Затова недоумение
буди фактът, че ищцовото дружество е платило без възражения на „Фреш кредит”
освен сумата по кредита, за която всъщност се е задължило да поръчителства, и
собственото си възнаграждение – в размер на 214.72 лв. Няма нито житейска, нито
правна логика, която да даде основание за подобно плащане. Гранционен фонд се
задължава да поръчителства за сумите по Договор за потребителски кредит, а не
за сумите, които се дължат на него в качеството му на поръчител. Дори и подобна
сума да е дължима по принцип, то Гаранционен фонд не е надлежен кредитор – а
само и единствено платилият - „Фреш кредит” или онзи, който се е съгласил да я
предостави от името на кредитополучателя – отново „Фреш кредит”. Адв. П. моли
съда да отхвърли исковата претенция в частта, касаеща плащането по Договора за
допълнителни услуги в размер на 214.72 лв. Също така, смята, че са недължими и
сумите, свързани с т.н. „СМС известяване” в размер на 30 лв., доколкото в
Договора изобщо не фигурира подобна клауза, въпреки твърденията на ищеца.
Затова моли съда да отхвърли исковата претенция и в частта, касаеща плащането
за т.н. „СМС известяване”.
В съдебно заседание ищецът
„Гаранционен фонд България“ ЕООД гр. Б. не се явява, съотв. не се представлява.
Същият е подал молба, с която поддържа исковата молба. Представя писмени
доказателства, като моли съда да ги приеме по делото. Излага съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на разноските по делото и тези по заповедното производство.
В съдебно заседание ответницата Г.Н.В.
не се явява. Особения представител на същата адв. Й.М.П. от ВТАК е подал молба.
Последният моли да се даде ход на делото, като същото бъде разгледано в негово
отсъствие. Моли да се даде ход по същество и се обяви делото за решаване. Моли
да се отхвърли предявената искова претенция по съображения, изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Относими към спора са разпоредбите на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са частично
основателни.
Видно от приложеното ЧГрД № 49/2019 г.
по описа на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „Гаранционен
фонд България“ ЕООД гр. Б., представлявано от П.С.С., като кредитор, против
ответницата Г.Н.В. ***, като длъжник, е издадена Заповед № 60/15.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 994.72 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
0002695/12.02.2018 г., Договор за допълнителни услуги от 12.02.2018 г. и
Договор за поръчителство от 12.02.2018 г., сумата 10.47 лв., представляваща
лихва за периода от 12.02.2018 г. до 05.02.2019 г., сумата 38.70 лв., представляваща
лихва за периода от 16.03.2018 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 994.72 лв., считано от 08.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 25.00 лв. – държавна такса. На ответницата при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК е връчена Заповед № 60/15.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане от 09.04.2019 г. е
постановено да се изпрати съобщение по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД гр. Б., в което да му се укаже, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на
съобщението. Заявителят по ЧГрД № 49/2019 г. на Районен съд – Елена е депозирал
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от справка от търговския
регистър от 02.07.2019 г., ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД гр. Б. с ЕИК
*** е вписан в последния. Същият се представлява от управителя П.С.С..
Видно от справка от търговския
регистър от 02.07.2019 г. е, че в същият е вписано „Фреш кредит“ ЕООД гр. Б. с
ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.С..
На 12.02.2018 г. между „Фреш кредит“
ЕООД гр. Б. и Г.Н.В. (с предишно фамилно име Н.)*** е сключен договор за
потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г., по силата на който дружеството е
предоставило на ответницата кредит от 750.00 лв. Според договора последната се е
задължила да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 8.36% лихвен
процент, на 3 равни месечни вноски, всяка от по 253.49 лв., в срок до 15.05.2018
г. Годишният процент на разходите бил 47.05%.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
договора за кредит, ответницата се е задължила в срок от 48 часа от сключването
му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на
определени критерии, или банкова гаранция. В ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява
и упълномощава „Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в
т.ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител, което да му предостави гаранционна услуга
(поръчителство) за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, при
възнаграждение за последното от 277.89 лв., платимо от Г.Н.В. разсрочено – на
равни месечни вноски.
Съгласно
чл. 4 от договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на
допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от
кредитодателя (по Тарифа), както и да ползва финансиране на разсрочено плащане
на възнаграждението за поръчителя по чл. 3.
Видно
от разписката на стр. 12, сумата по кредита е предадена на ответницата на 12.02.2018
г.
Сключен
е бил договор за допълнителни услуги от 12.02.2018 г. (сключването му е
разрешено по силата на чл. 4 от договора за кредит), с който „Фреш Кредит“ ЕООД
е предоставило на Г.Н.В. допълнителна услуга, представляваща финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. Според този договор, в
полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ размер от 277.89
лв., която следва да се плати на 3 вноски по 92.63 лв.
Сключен е и договор за гаранционна
сделка (поръчителство) от 12.02.2018 г. между „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор,
Г.Н.В. като длъжник и „Гаранционен фонд България“ ЕООД като поръчител, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички
задължения на длъжника по договора за потребителски кредит.
Ответницата
не е изпълнявала срочно задълженията си по договора. След като Г.Н.В. не е
плащала в срок задълженията си, от страна на кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД е
била пратена покана за плащане, с която поръчителят „Гаранционен фонд България“
ЕООД е поканен да заплати задълженията вместо длъжника. Установява се, че
поканата е била уважена и сумите (в общ размер на 1043.89 лв.) са платени на кредитора от поръчителя на
05.02.2019 г., като фактът на плащането се доказва от представеното платежно
нареждане. Ето защо принципно поръчителят, суброгирайки се в правата на
кредитора, може да иска от длъжника заплащане на всички платени суми.
Съдът
намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е
указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно
от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Така в графа „детайли на
кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само общия му размер,
без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е „допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо
че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да
представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна,
се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя в „общата сума, дължима
от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни, т.е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В
чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и
не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно,
Г.Н.В. не дължи възнаградителна (договорна) лихва и лихва за забава върху
неизплатената главница по договора за потребителски кредит, както и
възнаграждение за поръчителя и сума за смс-известяване, тъй като същото се
явява „друг разход по кредита“.
Според
чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно „чуждо задължение“.
Съгласно
чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието
за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД
с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на
недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни
имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение. В този смисъл е
определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о.
Недействителността
на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил
действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т.е. имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Следователно,
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му
да получи чистата стойност на кредита (чл. 23 от ЗПК), или в случая – сумата от
750.00 лв. главница, ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното й изплащане. Претенциите за възнаградителна (договорна)
лихва и лихва за забава върху неизплатената главница по договора за
потребителски кредит, както и за възнаграждение на поръчителя и сумата за
смс-известяване, следва да се отхвърлят като неоснователни.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 305.35 лв. и разноски в заповедното дело в
размер на 17.96 лв.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на Г.Н.В.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Б. 8000, ж. к. „***, представлявано от управителя
П.С.С., сумата 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева), представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г., сключен с „Фреш
Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Б., заплатена на последното от ищеца „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Б., като поръчител по договор за гаранционна
сделка (поръчителство) от 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 750.00 лева, считано от 08.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, по Заповед № 60/15.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 49/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „Гаранционен фонд България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. 8000, ж. к. „***,
представлявано от управителя П.С.С., против Г.Н.В. с ЕГН ********** ***, за
приемане за установено, че Г.Н.В. с ЕГН ********** *** дължи на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. 8000, ж.
к. „***, представлявано от управителя П.С.С., следното: сумата 10.47 лева (десет
лева и 47 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 12.02.2018 г.
до 05.02.2019 г. по договор за потребителски кредит № 0002695/12.02.2018 г.,
сумата 214.72 лева (двеста и четиринадесет лева и 72 стотинки), представляваща
главница по т. I
от договор за допълнителни услуги от 12.02.2018 г., сумата 30.00 лева (тридесет
лева), представляваща главница по т. II (за
„СМС известяване“) от договор за допълнителни услуги от 12.02.2018 г., сумата
38.70 лева (тридесет и осем лева и 70 стотинки), представляваща лихва за забава
върху незаплатената главница от 750.00 лева по договор за потребителски кредит
№ 0002695/12.02.2018 г. за периода от 16.03.2018 г. до 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 214.72 лева и главницата от 30.00 лева,
считано от 08.02.2019 г. до окончателното им изплащане, по Заповед № 60/15.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД №
49/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Н.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б. 8000, ж. к. „***, представлявано от управителя П.С.С., сумата
17.96 лева (седемнадесет лева и 96 стотинки), представляваща направените
разноски в заповедното производство по ЧГрД № 49/2019 г. по описа на Районен
съд – Елена.
ОСЪЖДА Г.Н.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б. 8000, ж. к. „***, представлявано от управителя П.С.С., сумата
305.35 лева (триста
и пет лева и 35), представляваща направените разноски в исковото производство
по гр. д. № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: