№ 133
гр. Плевен, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20234400900032 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от А. И. К., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр.Плевен, ***, адрес за връчване: гр.София. ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Е. Б. - САК, със служебен адрес и адрес за
връчване: гр.София, ***, против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”,
регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област София (столица),
община Столична, гр. София 1172, ***, представлявано от Б. Г.ев И., Р. В. М. и
Ж. С. К., с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
сумите от 125000,00 лв. и 1440,00 лв., представляващи обезщетени за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на получени травматични увреждания от настъпило
ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306“,
рег. № *** Г. Ц. М., при валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 07.05.2020 г. –датата на увреждането до окончателното й
изплащане и чл.86 от ЗЗД с цена на иска 3458.33лв., представляваща лихва
върху извънсъдебно изплатената сума в размер на 25 000,00 лв. от датата на
1
увреждането до датата на плащането -15.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020 г. около 17,30ч. на път LOV
1054, км. 17+800, на 300 м. преди с. ***, обл. Плевен, Г. Ц. М., управлявайки
лек автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег. № *** с превишена и
несъобразена скорост е самокатастрофирал и е причинил телесни повреди на
пътника на задна дясна седалка А. И. К..
Във връзка с ПТП е образувано ДП № 104/2020 г. по описа на ОД на
МВР - гр. Плевен по пр.пр. № 2763/2020 г. по описа на ОП - Плевен.
Образувано е и наказателното производство по НОХД № 692/2022 г. по описа
на Плевенски окръжен съд.
Ищецът заявява, че е налице причинно следствена връзка между
настъпилите увреждания и противоправното деяние на извършителя.
В исковата молба се твърди, че след инцидента ищецът е приет в
УМБАЛ „Д-р Г. Странски ” ЕАД - гр. Плевен с опасност за живота. Ищецът
твърди, че е получил тежка черепно-мозъчна травма, счупен череп и дупка в
главата. Сочи, че е бил в толкова тежко състояние, че единствено незабавните
и висококвалифицирани медицински грижи са довели до спасяване живота му.
Твърди, че след като му е направен боди КТ на глава и е провел консултация с
неврохирург, е приет в НХК за оперативно лечение по витални индикации.
Сочи, че му е извършена краниектомия регио темпоралис декстра, евакуация
хематома и дренаж. След щателно почистване на оперативното поле му е
направен ламбовиден кожен разрез вдясно фронто-темпорално. Депериостира
се мускулус темпоралис - видимо контузен. Твърди, че лекарите са попаднали
на фрактурна ивица в дясно фронто-темпорално с обилно кървене. Твърди, че
му е направена остеокластична трепанация с 1 фрезово отвърстие, което е
разширено остеокластично във всички посоки. Оформен е черепен дефект 4х4
см. Сочи, че е бил налице и епидурален хематом, като е евакуирана течна
съставка и коагулуми /около 80 см.3/. Сочи, че са му направени
дуропериостални шефове, епидурален дренаж, шев на мускул, подкожен
дренаж, послоен шев на кожа, стерилна превръзка. Твърди, че окончателната
диагноза, която му е поставена и контузио капитис, фрактура крании регио
базо-темпоралис декстра, хематома епидуралис регио фронто-темпоралис
декстра, контузио церебри, контузио гени декстра, вулнус лацеро-контузум
гени декстра.
2
В исковата молба се твърди, че настъпилото произшествие е дало
отражение и на психиката на ищеца, който след инцидента не е можел да
изпълнява дори ежедневните си нужди. Благодарение на неотлъчните грижи
на майка си е започнал да се възстановява. Ищецът твърди, че вследствие на
оперативна намеса, черепът му е отворен, докато му бъде поставена пластина.
Твърди, че е бил принуден да ограничи контактите си и да стои вкъщи, за да
предотврати замърсяване или попадане на предмети в дупката на главата си.
Твърди, че болките, които е изпитвал са били нетърпими и непрестанни, не е
можел да спи, не е можел да учи, не е знаел как ще завърши учебната година.
Сочи, че месец след инцидента е приет в Клиниката по неврохирургия за
пластика на черепния дефект, като му е извършена костна трансплантация на
черепа за запълване на дупката в главата му. Сочи, че болките в главата му са
непрестанни и до днес и трудно се повлияват от медикаменти. Завършил е
учебната година благодарение на съпричастността и милосърдието на своите
учители. Твърди, че изпитва болки в гърба, кръста и десния крак, придружени
с тръпнене. Заявява, че трудно е преживял случилото се. Ужасът от
катастрофата го преследва и до днес. Сочи, че си спомня всеки миг от
инцидента, заспива трудно и сънува кошмари.
Ищецът твърди, че във връзка с претърпяното лечение е направил
разходи в размер на 1 440,00 лв.
В исковата молба се посочва, че лек автомобил марка „Пежо“, модел
„306“, peг. № ***, имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което ангажира отговорността му за
нанесените вреди. Ищецът посочва, че е отправил извънсъдебна претенция от
02.06.2020 г., по която е образувана щета № 0801-002398/2020-04, като на
15.09.2021 г. му е изплатена сума в размер на 25 000,00 лв.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
********* чрез пълномощника – адв. Д. С. от САК, в който се оспорват
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на процесния автомобил, с който е извършено
ПТП по силата на процесната полица „Гражданска отговорност“. Не оспорва,
също така, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди
3
на ищеца в размер на 25 000 лв., заплатени на 15.09.2021 г. Сочи, че платената
сума за обезщетение е съобразена с икономическата обстановка в страната и е
достатъчно справедлива, за да го компенсира.
Ответникът оспорва претенциите за допълнително плащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди над сумата от 25000,00
лв., като необосновано завишени и несъответстващи на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняването на вредата. Прави възражение за
прекомерност на претендираните обезщетения.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил
Г. М., като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Сочи, че като пасажер в процесния лек автомобил,
ищецът не е ползвал предпазен колан при инцидента, което е довело до 50%
съпричиняване, поради собственото му виновно и противоправно поведение.
Ответникът оспорва противоправността на действията на водача Г. М.,
както и причинно-следствената връзка между действията на водача и
настъпилите вреди.
Ответникът моли съда, да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и
недоказан.
В открито съдебно заседание, ищецът А. И. К., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В депозирана писмена молба процесуалният му
представител – адв. Е. Б. моли съда, да постанови решение, с което да уважи
предявените искове в пълен размер. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника в случай, че се претендира такъв.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗАД „Далл Бог: Живот и
Здраве“ АД се представлява от процесуалния си представител – адв. З. М. от
ПлАК, който моли съда, да отхвърли предявените искове над определената
застрахователна сума от 25000,00 лв. Претендира направените по делото
разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
4
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
Не се спори, а и видно от материалите по делото е, че на 07.05.2020 г. е
възникнало ПТП в с. ***, обл. Плевен, на общински път LOV – 1054, км.
17+800, на около 270 метра след табела за населено място село ***, като при
управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с рег. № ***,
Г. Ц. М. нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, както следва: чл.5 ал.1 от ЗДвП; чл.6 от ЗДвП; чл.20 ал.1 от ЗДвП и
чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. В. Б. от гр.
Плевен и средна телесна повреда на А. И. К. от гр. Плевен, изразяваща се в
черепно мозъчна травма – натъртване на главата, счупване на черепа
слепоочно – базално вдясно, излив на кръв над и под твърдата мозъчна
обвивка в мястото на счупване, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота, което е било постоянно от получаване на
увреждането до стабилизиране на здравословното състояние след наложена
спешна хирургическа интервенция.
По делото е прието за безспорно установено, че лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, peг. № *** е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е
покрита отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
Прието е за безспорно установено, че на 07.05.2020 г. около 17,30 ч. на
път LOV 1054, км. 17+800, на 300 м. преди с. ***, обл. Плевен, Г. Ц. М.,
управлявайки лек автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег.№ ***, с
превишена и несъобразена скорост е самокатастрофирал и е причинил
телесни повреди на пътника на задна дясна седалка А. И. К..
Прието е за безспорно установено, че по предявената от ищеца
извънсъдебна застрахователна претенция на 02.06.2020 г., дружеството е
изплатило сума в размер от 25 000,00 лв. на 15.09.2021 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с рег. № ***,
ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността
на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл,
ищецът А. И. К. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от
КЗ.
5
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото молба от ищеца А. К. И., получена от
ответника на 02.06.2020 г. е видно, че същият е предявил пред ответното
Застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 150 000,00 лв., претърпени вследствие на произшествието. С Уведомление
от 10.06.2020 г., ответникът е изискал от ищеца уточняване на обстоятелствата
и представяне на множество документи, с оглед произнасянето по
застрахователната претенция. Видно от приложеното преводно нареждане за
кредитен превод, на 15.09.2021 г. ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е заплатил на А. И. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер на 25000,00 лв. Тъй като ищецът счита, че сумата от 25000,00 лв. е
недостатъчна да възмезди претърпените болки и страдания, същият предявява
настоящата претенция пред съда, с оглед разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ.
Във връзка с настъпилото ПТП на 07.05.2020 г. е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-17497/19.05.2020 г. сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Плевен, заверено копие от който е приложен на л.9 от
делото. Образувано е досъдебно производство № ЗМ 104/2020 г. по описа на
ОД на МВР – Плевен. С Присъда № 5/24.02.2023 г., постановена по НОХД №
692/2022 г. по описа на ПлОС, подсъдимият Г. Ц. М. е признат за виновен в
това, че на 07.05.2020 г. в с. ***, обл. Плевен, на общински път LOV – 1054,
км. 17+800, на около 270 метра след табела за населено място село ***, като
при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с рег. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,
както следва: чл.5 ал.1 от ЗДвП; чл.6 от ЗДвП; чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. В. Б. от гр. Плевен и
6
средна телесна повреда на А. И. К. от гр. Плевен, изразяваща се в черепно
мозъчна травма – натъртване на главата, счупване на черепа слепоочно –
базално вдясно, излив на кръв над и под твърдата мозъчна обвивка в мястото
на счупване, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота, което е било постоянно от получаване на увреждането до
стабилизиране на здравословното състояние след наложена спешна
хирургическа интервенция – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“а“ и б.“б“
вр. ал.1 вр. чл.343 ал.1 от НК. В хода на ДП е установено, че причина за
реализиране на ПТП са действията на Г. Ц. М., който като водач на лек
автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата и при движение с несъобразена скорост с пътните
условия /хоризонтална крива с надлъжен наклон/ е загубил контрол над
автомобила, напуснал е пътното платно вдясно по посока на движението,
ударил се е в скат, след което се е преобърнал на платното за движение. При
настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на пътника на задна дясна
седалка А. И. К.. Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП,
отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лек
автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег.№ *** е била покрита от
ответното дружество, по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица №
BG/30/119003553508, валидна до 30.12.2020 г.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите, дали процесното ПТП е настъпило изцяло по
причина и вследствие субективните действия на водача на лек автомобил
марка "Пежо", модел "306" с рег.№ ***. Ответникът оспорва изключителната
вина на водача на лекия автомобил Г. М., като прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи, че
като пасажер в процесния лек автомобил, ищецът не е ползвал предпазен
колан при инцидента, което е довело до 50% съпричиняване, поради
собственото му виновно и противоправно поведение. Оспорва
противоправността на действията на водача Г. М., както и причинно-
следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди.
Ответникът оспорва, също така, и претенциите за допълнително
плащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди над сумата
от 25000,00 лв. с възражение за прекомерност на същите.
7
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани Г. Ц. М., В. Ф. Б. и А. Ф.ова Б..
От показанията на свидетеля Г. Ц. М., който е управлявал процесния лек
автомобил марка "Пежо", модел "306" с рег.№ *** се установява, че на
07.05.2020 г. е пътувал към с. ***, като в автомобила са се возили А. К. и Б. Б..
При спускане за с. ***, след табелата, колата се е поднесла и се е ударила в
дърво, след което се е обърнала по таван. Свидетелят твърди, че не е валял
дъжд и пътят е бил сух. Твърди, че е бил в шок тогава, не е пил, като
направените тестове за алкохол и наркотици са били отрицателни. Свидетелят
не си спомня дали са били с колани и не знае дали коланите, които са отзад в
автомобила са били изправни. От настъпилото ПТП, свидетелят си спомня, че
след като колата се е обърнала, той е изпълзях от стъклото през шофьорското
място и там са били мъж и жена, които са извадили А. от автомобила.
Свидетелят заявява, че след като са се качили в колата, той не е казал да си
сложат коланите.
От показанията на свидетелката В. Ф. Б., която е майка на ищеца се
установява, че в деня на ПТП-то е звъняла на сина си, телефонът му е бил
изключен и към 21,30-22,00 ч. телефонът е бил включен за малко, като е
вдигнало момче, което й е казало, че е приятел на А., който е претърпял ПТП
и е в Окръжна болница. Свидетелката веднага е отишла в болницата, където са
й казали, че положението на сина й не е никак цветущо, минала е операцията,
събудил се е и е попитал дали са се обадили на майка му. На следващия ден,
когато е отишла да го види, А. е изглеждал много зле, бил е с маркуч в главата,
подут, полузаспал и като я видял се разплакал, казал, че всичко го боли, бил е
на системи, болкоуспокояващи, било му е лошо, повръщал е кръв със слуз.
Разговаряла е с лекаря, който й е казал, че от удара е спукан черепа на А. и има
голям хематом - кръвоизлив, който е притискал главната артерия и ако до 2-3
часа не са му направили операция, изходът е щял да бъде летален.
Свидетелката твърди, че всеки ден е ходила в болницата. Посочва, че
дишането на А. му е било трудно, защото гърдите му са били посинени, няма
представа от какво, но може би от колана при удара, кръста го е болял, цялото
8
тяло го е боляло. Посочва, че всеки ден А. е повтарял колко много го боли,
постоянно е имал системи и инжекции. След като са изписали А. от болницата
и се е прибрал в къщи, свидетелката твърди, че главата го е боляла, все още му
е ставало лошо, като лекарите са казали, че е нормално след такава травма и
може доста време да продължи, като и до ден днешен главата го боли.
Свидетелката посочва, че тъй като в главата на А. е имало отвор – дупка, която
е била затворена с външната кора, след 40 дни е трябвало да се сложи метална
пластина, след като се успокои отока. Твърди, че А. е изпадал в депресии,
нервни кризи, като посочва една нервна криза, при която се е затворил в стаята
си, барикадирал се е и е казал, че няма да излиза, иска да умира, не може така
да живее, не е пълноценен човек, започнал е да крещи, да агресира, не е искал
да си пие хапчетата, защото не иска да живее. Посочва, че на 40-тия ден е
поставена метална пластина в главата на А.. Посочва, че главоболието
отшумява, но не спира, а преди 2-3 месеца в продължение на седмица, освен
главоболието, което получава, защото е много топло е започнала да тече кръв
от носа му. Освен това, където са прешлените отзад на врата е било надуто,
докато е бил в болницата, като лекарят е казал, че това е от травмата и с
времето ще спадне, но свидетелка твърди, че не спада, а дори с времето става
по-голямо, като гърбица, от което А. е разстроен и казва, че го боли главата и
че става като Квазимодо. Твърди, че откакто го има това нещо отзад на врата
са ограничени движенията на А., това му причинява много неудобства и болка
и е разстроен от факта, че това няма да може да се махне. Свидетелката
твърди, че на коляното месото е било като раздробено, закърпили са го, като
месеци наред от крака му са излизали стъкълца. Тъй като болката е била
силна, са ходили при ортопед в Окръжна болница, който след като е направил
снимка е заявил, че ако тези стъкълца не излязат, до края на живота си ще ги
има там, те калцират и си остават там. Свидетелката посочва, че на лакътя е
имало по-малко, но там по-рано са спрели да излизат стъклата. Посочва, че
продължава да има стъкълца вътре в коляното. Посочва, че към днешна дата
А. е много променен, станал е по-затворен, много често го боли главата, като
няколко пъти в седмицата е с адско главоболие, вие му се свят, след
катастрофата е имал болки в кръста, като миналата година дори е бил в
болница заради това, както и че израстъкът на врата си стои. Свидетелката
твърди, че има чести моменти, в които А. е много депресиран и постоянно
казва, че не му се живее, омръзнало му е да го боли главата, да му се вие свят,
9
да не може да седи на слънце, да не може да отиде с приятели на басейн.
Твърди, че от време на време А. агресира, но това е на моменти и вече е по-
малко, затваря се и изобщо не иска да разговаря с никого. Твърди, че е правила
опити да накара А. да отиде на психолог, но той отказва и няма желание за
това.
От показанията на свидетелката А. Ф.ОВА Б., която е леля на ищеца се
установява, че след като е разбрала за катастрофата и е посетила А. в
болницата, той е бил в лошо състояние, с шевове на главата си. Свидетелката е
опитала да води разговор с него, но разговорите не са протичали по нормален
начин, не е комуникирал логично. Посочва, че първата седмица, след като е
бил изписан от болницата А., е полагала грижи за него, тъй като майка му не е
имала възможност да излезне в отпуска. Твърди, че през тази една седмица А.
не е бил добре, не е можел да става от леглото и да ходи до тоалетна, а когато
се е налагало да отиде да тоалетна се е подпирал на нея, заради болките в
цялото му тяло, в коляното, виенете на свят и прилошаването. Свидетелката
твърди, че е сменяла превръзките на главата и му е давала медикаментите,
които му били предписани. Твърди, че през цялото време го е боляла главата,
не е можел да спи през нощта, като тя е спяла в стаята при него, ако има
нужда, защото са се притеснявали. Твърди, че А. се е събуждал от кошмари,
понякога е викал през нощта, докато спи, бълнувал е някакви неща, не е искал
да яде, а и не е можел да яде, всичко го е боляло, постоянно е обяснявал, че
иска да умре. Свидетелката твърди, че в момента А. е друг човек, той не може
да излезе сутрин с приятелите си да тича, да играе, не може да отиде на обяд с
тях, да си направи дълга разходка в „Кайлъка“ или някъде другаде, защото
изпитва болка, все още го боли главата почти всеки ден, коляното го боли,
ръката го боли. Твърди, че А. не е можел да се грижи сам за личната си
хигиена, като майка му просто е минавала с кърпа на места по тялото му,
защото той не е можел да понася допир, всяко докосване за него е било
болезнено. Твърди, че когато са сменяли превръзката на главата му е изтичала
някаква течност, което е било ужасно и болезнено. Твърди, че може би
половин година А. е приемал противоепилептични лекарства, като посочва, че
не е припадал, но доколкото знае развиването на епилепсия все още не е
изключено.
По делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д., което съдът възприема, като
10
компетентно и безпристрастно изготвено. От заключението на вещото лице се
установява, че в резултат на процесното ПТП, настъпило на 07.05.2020 г., на
ищеца А. К. И. са били причинени следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепа в
дясната слепоочно-теменна част, излив на кръв между твърдата мозъчна
обвивка и черепните кости /т.нар. епидурален хематом/, по-малък излив на
кръв между твърдата и меката мозъчна обвивка /т.нар. субдурален хематом/,
контузия /натъртване/ на меките тъкани на дясната колянна става и разкъсно-
контузна рана по кожата в същата област. Вещото лице е посочило, че веднага
след инцидента, ищецът е бил транспортиран до Плевенската университетска
болница и настанен в Клиниката по неврохирургия. Там е бил опериран по
спешност, като му е извършена т.нар. остеокластична трепанация /отваряне
на черепните кости/ и евакуация /отстраняване/ на вътречерепните
кръвоизливи /хематомите/. След пет дни – на 12.05.2020 г. ищецът А. К. е бил
изписан в сравнително добро състояние. На 15.06.2020 г. отново е постъпил в
Неврохирургична клиника за повторна операция за пластика с титаниева
пластинка на мястото на костния дефект /с размери около 4/4 см./ на
черепните кости от първата неврохирургична операция. Вещото лице е
посочило, че по делото не са представени медицински документи за късни
усложнения или остатъчни явления във връзка с претърпяната черепно-
мозъчна травма, а при личния преглед на ищеца, извършен на 17.06.2024 г.
вещото лице установило, че А. К. е с правилно развити костна и мускулна
система, добро охранване, контактен, адекватен, отговаря правилно на
зададените въпроси, с нормална походка, без накуцване, липсват данни за
парези на крайниците и мускулна сила е запазена. Вещото лице е установило
вдясно на главата в слепоочно-челната област на окосмената част на главата
белег /ръбец, цикатрикс/ с линейна форма, извита като дъга с отвор надолу,
приличаща на подкова, с обща дължина 15-16 см., като е отбелязало, че
белегът е мек, неболезнен, несраснал с околните тъкани. Хирургичният срез
на втората операция е направен точно на същото място на зарасналия белег от
първата операция, поради което е налице само един белег от двете извършени
неврохирургични операции. По кожата на дясното коляно вещото лице е
установило бледосивкаворозов на цвят, слабо изпъкнал, леко грапав белег от
зараснала рана с размери 8,5/6 см. Вещото лице е посочило, че белезите ще
останат завинаги и за цял живот, но те не причиняват деформации или
11
придръпвания на тъканите, не променят анатомичното устройство на органите
и не водят до здравословни нарушения на някакви функции. Според
заключението на вещото лице, от медицинска гледна точка, при ищеца А. К. е
налице пълно възстановяване от претърпяната през 2020 г. черепно-мозъчна
травма, като за в бъдеще не се очакват никакви усложнения. Вещото лице е
установило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между описаните
травматични увреждания, получени при ищеца и процесното ПТП. В
заключението е посочено, че заплатената от майката на ищеца сума от 1440,00
лв. по сметка на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ е била необходима за закупуване
на медицински консуматив - титаниева плака, поставена на мястото на
костния дефект, формиран след първата неврохирургична операция, т.е.
налице е причинна връзка между нанесените травми при ПТП-то и
направените разходи за медицинските консумативи във връзка с тяхното
лечение. Вещото лице твърди, че няма убедителни данни описаните при
ищеца травматични увреждания да са резултат на свободно движение на
тялото в купето на автомобила, като е посочило, че черепно-мозъчната травма
е резултат от удар на дясната челно-слепоочно-теменна част на главата в
детайли от купето на автомобила, най-вероятно деформирания таван и
дясната задна врата, а контузията и разкъсно-контузната рана на дясното
коляно най-вероятно са резултат от удар на дясно коляно в предната седалка.
Вещото лице счита, че травматичните увреждания при ищеца са получени
вътре в купето на автомобила. Заявява, че понятие „коланни травми" в
медицината и съдебната медицина не съществува. Вещото лице е разяснило,
че по медицински данни положителен отговор на въпроса, дали ищецът е бил
с поставен предпазен колан, може да се даде само при наличие на т.нар.
„контактни отпечатъци" по кожата на гърдите или корема под формата на
ивичести /лентовидни/ охлузвания или кръвонасядания. Контактните
отпечатъци в областта на корема са хоризонтално разположени, а тези в
областта на гърдите имат косо разположение. В зависимост от това, дали
пътникът се води на лява или на дясна седалка, отпечатъкът /охлузване или
кръвонасядане/ са с посока от ляво рамо надолу и надясно или от дясно рамо с
посока надолу и наляво. В конкретния случай, вещото лице е отразило в
своето заключение, че в представените медицински документи не са описани
външни следи от травматични увреждания по кожата, каквито е възможно да
се получат при поставен предпазен колан, като „коси ивичести охлузвания и
12
кръвонасядания с ширина 4 см.", наричани още „контактни отпечатъци" в
съдебномедицинската практика. От медицинска гледна точка, обаче, вещото
лице е посочило, че това не изключва възможността пострадалият да е бил с
колан, поради обстоятелството, че подобни „контактни отпечатъци" от
автомобилни колани се получават много рядко - при не повече от 3-4% от
пострадалите, които са поставили такъв; тези „контактни отпечатъци" под
форма на ивичести кръвонасядания или охлузвания не се нуждаят от някакво
специално лечение и затова често не се описват в клиничната медицинска
практика, както и че през есенно-зимния сезон по-дебелите дрехи играят роля
на защитна преграда и още намаляват възможността за поява на „контактни
отпечатъци" от автомобилните колани по кожата. Вещото лице е посочило, че
на базата на механизма на произшествието, което се състои в загуба на
напречна устойчивост на лек автомобил „Пежо" с последващо навлизане
върху десен банкет, поради превишена и несъобразена скорост, ротация, удар
в крайпътно дърво, преобръщане по таван и плъзгане по настилката, тежките
деформации и хлътвания на процесния лек автомобил „Пежо", експертизата
счита, че дори и при поставен предпазен колан е напълно възможно ищецът да
получи тези травматични увреждания. Посочило е, че наличието на закопчани
предпазни колани не предотвратява травмите и смъртността от тях, особено
при по-високи скорости. Според вещото лице, дори и при поставен предпазен
колан е напълно възможно ищецът да получи тези травматични увреждания.
По делото е допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което съдът възприема, като
компетентно и безпристрастно изготвено. От заключението на вещото лице се
установява, че произшествието е реализирано на 07.05.2020 г., около 17,30 ч. в
светлата част на денонощието, в с. ***, обл. Плевен, на общински път LOV -
105, на 270 м. след табелата за с. *** при сухо платно за движение и слънчево
време. Пътят в района на произшествието е бил с асфалтова настилка, с
пукнатини и неравности, непосредствено след десен завой. Платното, на което
е реализирано ПТП-то е за двупосочно движение, без надлъжна пътна
маркировка. Вещото лице е посочило, че максималната разрешена скорост за
движение на процесния автомобил "Пежо 306" с рег. № *** на мястото на
ПТП-то е 50 км/час. Вещото лице е установило, че скоростта на процесния лек
автомобил "Пежо 306" към момента на загуба на напречна устойчивост на
МПС е 96,01 км/час.
13
Относно механизма на произшествието, вещото лице е установило, че
произшествието се състои в загуба на напречна устойчивост на процесния лек
автомобил "Пежо 306" с последващо навлизане върху десен банкет, ротация,
удар в крайпътно дърво, отделяне на заден мост от купето, преобръщане по
таван и плъзгане по настилката до момента на установяване в покой.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за
произшествието е комплексна и е свързана с действия /бездействия/ от страна
на водача на лек автомобил "Пежо 306" с органите за управление - скоростен
лост, педали на газта и спирачката, кормилен кръг на волана. Вещото лице
посочва, че водачът на лек автомобил "Пежо 306" се е движил в населено
место в дъга на десен завой със скорост от 96,01 км/час, която, от една страна,
е по-висока от максимално разрешената за населено место, а друга страна, по-
висока от критичната на занасяне за съответните геометрични размери на
предхождащия десен завой. Водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме промяната на направлението на изменение на пътната настилка в
дъга на десен завой, да превключи на по-ниска предавка и чрез органите за
управление, спирачен педал, педал на съединителя и газта да намали
скоростта, преди завоя до максимално разрешената за движение в населено
место, с което безпрепятствено да премине през съответния участък, без да
допусне загуба на устойчивост и излизане извън очертанията на пътното
платно, с което да предотврати ПТП-то.
Вещото лице е установило, че ищецът А. К. се е намирал на задна дясна
седалка в лекия автомобил „Пежо 306“, като е посочило, че автомобилът е
снабден с триточкови колани за всяко едно от седящите места. Досежно
наличието на данни за използван от ищеца предпазен колан при ПТП-то,
вещото лице посочва, че коланът, монтиран за седящия на задна дясна седалка
е блокиран в разтеглено положение. Вещото лице дава заключение, че
пострадалият А. И. К. към момента на реализираното ПТП е бил с поставен
обезопасителен колан. Вещото лице е посочило, че съобразно действащите
сили в процеса на удара и преобръщането на МПС-то, тялото на пострадалия
А. И. К. е контактувало с вътрешна стена задна дясна врата, десни колони и
таван купе. Посочило е, че въздушната възглавница на предна лява седалка по
време на ПТП-то е била задействана. Вещото лице е категорично, че
пострадалият А. И. К. е бил с поставен обезопасителен колан, като няма данни
14
по време на ПТП-то същият да е изпадал от купето на процесния лек
автомобил „Пежо 306“.
По делото, като писмени доказателства са представени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-17497/19.05.2020 г. на сектор
„ПП"при ОД на МВР - Плевен, заверени копия от материали по досъдебно
производство № ЗМ 104/2020 г. по описа на ОД на МВР – Плевен, а именно:
Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие и фотоалбум към него,
заключение на тройна автотехническа експертиза, справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към 07.05.2020 г. за МПС с ДК № ***;
молба от А. И. К. и уведомление от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД във
връзка със застрахователна претенция по чл.380 от КЗ; преводно нареждане за
сумата от 25 000,00 лв., представляваща изплатено обезщетение от ответното
дружество на ищеца А. И. К. за претърпени неимуществени вреди; фактура за
сумата от 1440,00 лв., заплатена от А. И. К. за титаниева мрежа за
краниопластика с включени 4 винта. По делото е приложена и Присъда №
5/24.02.2023 г., постановена по НОХД № 692/2022 г. по описа на ПлОС, ведно
с мотивите и Решение № 217/09.04.2024 г., постановено по к.н.д. № 1148/2023
г. на ВКС. Приложена е и медицинска документация, издадена на ищеца А. И.
К. по повод лечението и здравословното му състояние във връзка с
процесното ПТП.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
15
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с Присъда № 5/24.02.2023 г.,
постановена по НОХД № 692/2022 г. по описа на ПлОС, с която подсъдимият
Г. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 07.05.2020 г. в с. ***, обл. Плевен,
на общински път LOV – 1054, км. 17+800, на около 270 метра след табела за
населено място село ***, като при управление на МПС – лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.5 ал.1 от ЗДвП; чл.6 от
ЗДвП; чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Б. В. Б. от гр. Плевен и средна телесна повреда на А. И.
К. от гр. Плевен, изразяваща се в черепно мозъчна травма – натъртване на
главата, счупване на черепа слепоочно – базално вдясно, излив на кръв над и
под твърдата мозъчна обвивка в мястото на счупване, представляващо
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е било постоянно
от получаване на увреждането до стабилизиране на здравословното състояние
след наложена спешна хирургическа интервенция – престъпление по чл.343
ал.4 вр. ал.3 б.“а“ и б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.343 ал.1 от НК. На подсъдимия Г. Ц.
М. е наложено наказание в размер на десет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, както и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 години. С Решение № 217/09.04.2024 г.,
постановено по К.Н.Д. № 1148/2023 г. на ВКС е изменено въззивно Решение
16
№ 127/06.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 133/2023 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново, като наложеното на подсъдимия Г. Ц. М.
наказание е намалено от шест на четири години лишаване от свобода.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лекия автомобил марка "Пежо", модел
"306" с рег. № *** е била покрита от ответното дружество, по силата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица № BG/30/119003553508, валидна до
30.12.2020 г. Налице е и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 316000-17497/19.05.2020 г. на сектор „ПП"при ОД на МВР - Плевен.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие,
настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно
покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума –
обезщетение.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
марка "Пежо", модел "306" с рег.№ *** осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Относно интензитета и продължителността на търпените от ищеца
вреди от получените в резултат на ПТП травматични увреждания, следва да се
вземат предвид констатациите и изводите на съдебно-медицинската
експертиза, според която, вследствие на настъпилото ПТП на ищеца А. И. К.
се причинени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на костите на черепа в дясната слепоочно-теменна
част, излив на кръв между твърдата мозъчна обвивка и черепните кости /т.нар.
епидурален хематом/, по-малък излив на кръв между твърдата и меката
мозъчна обвивка /т.нар. субдурален хематом/, контузия /натъртване/ на меките
тъкани на дясната колянна става и разкъсно-контузна рана по кожата в същата
област.
17
Следва да се отчете и тежестта на получените травми, а именно, че се
касае за операция, при която е извършена т.нар. остеокластична трепанация
/отваряне на черепните кости/ и евакуация /отстраняване/ на вътречерепните
кръвоизливи /хематомите/, като пет дни след операцията, ищецът А. К. е бил
изписан в сравнително добро състояние. Извършена е повторна операция за
пластика с титаниева пластинка на мястото на костния дефект /с размери
около 4/4 см./ на черепните кости от първата неврохирургична операция.
От приложените по делото писмени доказателства се установяват
извършените медицински интервенции, изследвания и посещения при личен
лекар във връзка с операциите и провежданото лечение на ищеца А. И. К. по
повод уврежданията, получени при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
В случая, обективните данни, събрани по делото сочат, че от процесното
ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепа в дясната
слепоочно-теменна част, излив на кръв между твърдата мозъчна обвивка и
черепните кости /т.нар. епидурален хематом/, по-малък излив на кръв между
твърдата и меката мозъчна обвивка /т.нар. субдурален хематом/, контузия
/натъртване/ на меките тъкани на дясната колянна става и разкъсно-контузна
18
рана по кожата в същата област. На ищеца са извършени две операции, като
при първата е извършена т.нар. остеокластична трепанация /отваряне на
черепните кости/ и евакуация /отстраняване/ на вътречерепните кръвоизливи
/хематомите/, а повторната операция е била за пластика с титаниева пластинка
на мястото на костния дефект /с размери около 4/4 см./ на черепните кости от
първата неврохирургична операция. Следва да се вземе предвид установеното
от вещото лице, че вдясно на главата в слепоочно-челната област на
окосмената част на главата има белег /ръбец, цикатрикс/ с линейна форма,
извита като дъга с отвор надолу, приличаща на подкова, с обща дължина 15-16
см., като белегът е мек, неболезнен, несраснал с околните тъкани. По кожата
на дясното коляно има бледосивкаворозов на цвят, слабо изпъкнал, леко
грапав белег от зараснала рана с размери 8,5/6 см.
При определяне на размера на неимуществени вреди следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е в млада, работоспособна възраст, който
вследствие инцидента е претърпял тежки травматични увреждания,
изискващи полагане на грижи за определен период от време. Следва, обаче, да
се има предвид и установеното от вещото лице, че по делото не са
представени медицински документи за късни усложнения или остатъчни
явления във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма, като при личен
преглед на ищеца, вещото лице е установило, че А. К. е с правилно развити
костна и мускулна система, добро охранване, контактен, адекватен, отговаря
правилно на зададените въпроси, с нормална походка, без накуцване, липсват
данни за парези на крайниците и мускулна сила е запазена. Следва да се има
предвид, също така, че вещото лице е посочило, че белезите ще останат
завинаги и за цял живот, но те не причиняват деформации или придръпвания
на тъканите, не променят анатомичното устройство на органите и не водят до
здравословни нарушения на някакви функции. Според вещото лице, от
медицинска гледна точка, при ищеца А. К. е налице пълно възстановяване от
претърпяната през 2020 г. черепно-мозъчна травма, като за в бъдеще не се
очакват никакви усложнения. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
по делото не се съдържат данни, на ищеца да е призната нетрудоспособност
или намалена работоспособност с решение на ТЕЛК.
Във връзка с твърденията в исковата молба за психологически проблеми
при ищеца, вследствие инцидента, по делото са разпитани свидетели, които
действително установяват за проблеми в психичното състояние на А. К. след
19
процесното ПТП, но по делото не съществуват никакви доказателства, които
да установяват посещение при лекар, съответно назначено лечение. В този
смисъл, и представеното Психологично изследване от 02.10.2024 г. установява
проведена психодиагностично изследване и психологична консултация при
клиничен психолог, като е посочено, че тъй като инцидентът се е случил
преди пет години, в момента ищецът се намира в краен етап на преработване
на емоционалната травма, което на емоционално, когнитивно и поведенческо
ниво се отразява на ефективността му в ежедневието. Дадени са препоръки за
психотерапия и психологично консултиране и при нужда консултация с
психиатър, но от страна на ищеца отново не се представят доказателства за
посещение при психолог или психиатър, какъв е резултата от това посещение,
съответно, назначено лечение. Следва да се подчертае, че самото
произшествие е от такъв характер, че неизбежно води до негативни психични
въздействия за пострадалия, свързани с преживения стрес, но както се посочи
по-горе, по делото няма медицински данни за влошено психично състояние
при ищеца, извън обичайното в такива случаи.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в общ размер на по 75 000,00 лв., която сума е
съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на
настъпване на процесното ПТП – 07.05.2020 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 610,00 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от
КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Освен посочените обстоятелствата, относими при
определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът
съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като
счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. От тази сума следва да бъдат
приспаднати платените от застрахователя извън съдебно 25000лв. или искът
следва да бъде уважен за сумата от 50000лв. За разликата над посочения
размер до предявения от 125 000,00 лв., искът се явява неоснователен и следва
20
да бъде отхвърлен, като такъв.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан. Съдът намира, че по делото не са представени
доказателства, от които да се установява това обстоятелство, като такова не
установено и с крайния съдебен акт, с който е приключило наказателното
производство. Освен това, вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза в своето заключение сочи, че няма убедителни данни описаните
при ищеца травматични увреждания да са резултат на свободно движение на
тялото в купето на автомобила, като е посочило, че черепно-мозъчната травма
е резултат от удар на дясната челно-слепоочно-теменна част на главата в
детайли от купето на автомобила, най-вероятно деформирания таван и
дясната задна врата, а контузията и разкъсно-контузната рана на дясното
коляно най-вероятно са резултат от удар на дясно коляно в предната седалка. В
конкретния случай, вещото лице е отразило в своето заключение, че в
представените медицински документи не са описани външни следи от
травматични увреждания по кожата, каквито е възможно да се получат при
21
поставен предпазен колан, като „коси ивичести охлузвания и кръвонасядания
с ширина 4 см.", наричани още „контактни отпечатъци" в
съдебномедицинската практика. От медицинска гледна точка, обаче, вещото
лице е посочило, че това не изключва възможността пострадалият да е бил с
колан, поради обстоятелството, че подобни „контактни отпечатъци" от
автомобилни колани се получават много рядко - при не повече от 3-4% от
пострадалите, които са поставили такъв; тези „контактни отпечатъци" под
форма на ивичести кръвонасядания или охлузвания не се нуждаят от някакво
специално лечение и затова често не се описват в клиничната медицинска
практика, както и че през есенно-зимния сезон по-дебелите дрехи играят роля
на защитна преграда и още намаляват възможността за поява на „контактни
отпечатъци" от автомобилните колани по кожата. Предвид механизма на
произшествието, според вещото лице, дори и при поставен предпазен колан е
напълно възможно ищецът да получи тези травматични увреждания, като
наличието на закопчани предпазни колани не предотвратява травмите и
смъртността от тях, особено при по-високи скорости, т.е. според вещото лице,
дори и при поставен предпазен колан е напълно възможно ищецът да получи
тези травматични увреждания.
В тази насока са и изводите на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което посочва, че коланът, монтиран за седящия
на задна дясна седалка /на която е пътувал ищецът/ е блокиран в разтеглено
положение, като експертът е категоричен, че пострадалият А. И. К. е бил с
поставен обезопасителен колан, като няма данни по време на ПТП-то същият
да е изпадал от купето на процесния лек автомобил „Пежо 306“.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
оборват установеното от вещите лица, поради което, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредата от страна на ищеца.
По отношение на претенцията на ищеца за причинени имуществени
вреди в размер на 1440,00 лв. във връзка с лечението му, съдът счита, същата е
основателна. По делото, като писмено доказателство е приложена фактура №
********** от 15.06.2020 г., от която е видно, че ищецът А. И. К. е заплатил по
сметка на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен сумата от 1440,00 лв. за
титаниева мрежа за краниопластика 50х50 мм. 0,6 мм. с включени четири
22
винта. Съдът съобрази и заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза, в която е посочено, че заплатената от майката на ищеца сума от
1440,00 лв. по сметка на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ е била необходима за
закупуване на медицински консуматив - титаниева плака, поставена на
мястото на костния дефект, формиран след първата неврохирургична
операция, т.е. налице е причинна връзка между нанесените травми при ПТП-
то и направените разходи за медицинските консумативи във връзка с тяхното
лечение.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск от А. И. К. за
заплащане на сумата от 1440,00 лв. за причинени имуществени вреди,
свързани с лечението му във връзка с процесното ПТП е основателен и следва
да бъде уважен.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:
23
Живот и Здраве“ на 02.06.2020 г., респективно не се установи друга по-ранна
дата, на която застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето
защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 02.06.2020 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
С оглед горното, съдът намира за неоснователно заявеното с исковата
молба за заплащане на лихва от датата на увреждането, а именно 07.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
По същите съображения и претенцията по чл.86 от ЗЗД се явява
частично основателна, като лихва за забава на изплатеното по извънсъдебен
ред обезщетение от 25000лв. се дължи за периода от уведомяване на
застрахователя – 02.06.2020г. до датата на плащането – 15.09.2021г., в който
същият е бил в забава. Изчислена от съда размерът на тази лихва е 3270.83лв.,
за която сума искът следва да бъде уважен, като за разликата до предявените
3458.33лв. и за периода от 07.05.2020 г. до 02.06.2020г., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изложеното, на ищеца А. И. К. следва да бъде определено
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 75 000,00 лв., от
които сумата от 25 000,00 лв. е изплатена по извънсъдебен ред, като следва да
бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, регистрирано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област София, община Столична, гр. София 1172, ***,
представлявано от Б. Г.ев И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на ищеца А. И. К.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** сумата от 50 000,00 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 07.05.2020 г. по вина на
24
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG/30/119003553508, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на Застрахователната претенция – 02.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната
сума от 125 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 07.05.2020 г. по вина
на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, както и за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането 07.05.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ”, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на
2000,00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК
********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Е. Б. от САК –
пълномощник на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 4500,00 лв., определено от съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК
********* да заплати в полза на ПлОС сумата от 200,00 лв. за възнаграждение
за вещи лица.
Следва да бъде осъден ищецът А. И. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на Пл.ОС сумата от 250,00 лв. за възнаграждение за вещи лица.
Следва да бъде осъден ищецът А. И. К., ЕГН ********** да заплати на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК ********* направените деловодни
разноски в размер на 720,00 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Водим от горното, съдът
25
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
София, община Столична, гр. София 1172, ***, представлявано от Б. Г.ев И., Р.
В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. *** сумата от 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило
ПТП на 07.05.2020 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/30/119003553508, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираната сума от 125 000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпило
ПТП на 07.05.2020 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и за заплащане на
законна лихва, считано от датата на увреждането 07.05.2020г. ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ”, регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
София, община Столична, гр. София 1172, ***, представлявано от Б. Г.ев И., Р.
В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. *** сумата от 1440,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на получени травматични увреждания от
настъпило ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „306“, рег. № *** Г. Ц. М., при валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на Застрахователната претенция – 02.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
26
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ”, регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
София, община Столична, гр. София 1172, ***, представлявано от Б. Г.ев И., Р.
В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. *** сумата от 3270.83 лв., представляваща лихва за забава на платеното
извънсъдебно обезщетение от 25000лв. за периода от уведомяване на
застрахователя – 02.06.2020г. до датата на плащането – 15.09.2021г., като за
разликата до предявените 3458.33лв. и за периода от 07.05.2020 г. до
02.06.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената
част от предявените искове в размер на 2188,43 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Е. Б. от САК – пълномощник на ищеца, осъществил
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 4500,00
лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 200,00 лв. за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 250,00 лв. за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ”, ЕИК ********* направените деловодни разноски в размер на
720,00лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
27
28