Р Е Ш
Е Н И Е
№
……… /…………. 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд
,
Шестнадесети
състав
в публично съдебно заседание
,
проведено на 28.03.2023 г.,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Красимир
Кипров
при
участието на секретаря Камелия
Александрова,
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
административно
дело №
1797 по описа за 2022 година ,
за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалби на Я.Т.Д.
и В.А.С., против заповед № 2034/5.07.2022 г. на Заместник-кмета на Община
Варна, с която на основание чл.190, ал.1, ал.2 и ал. 3 във вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено на В.А.С. и А.А.Р. – собственици
на ПИ * по КП на СО „Планова“, гр. Варна; П.А.М. – собственик на УПИ ХІХ-*,
кв.67 по ПУП-ПРЗ, идентичен на ПИ * по КП на СО „Планова“, гр. Варна; М.Т.М. и И.Д.М.
– собственици на ПИ * по КП на СО „Планова“, гр. Варна; Е.С.Н. – собственик на
УПИ ІХ-701, кв.75 по ПУП-ПРЗ, идентичен на ПИ *по КП на СО „Планова“, гр. Варна
и В.Г.Й. – собственик на УПИ ХVІ-700,
кв.67 по ПУП-ПРЗ, идентичен на ПИ *по КП на СО „Планова“, гр. Варна ,
прокарване на временен път с обща ширина
3,50 м. , като съществуващата пътека част
от ПИ *се разшири до 3,50 м. само на запад през : ПИ *по КП на СО „Планова“ гр.
Варна, собственост на Я.Т.Д. покрай източната му граница, засегната площ 49
кв.м. , след което пътя продължи през имота на заявителите: ПИ *, собственост на П.А.М., като ползвател и
законен представител на Б.П.М. , покрай източната му граница, засегната площ 23
кв.м. ; ПИ * , собственост на В.А.С. и А.А.
С. , като имота се засяга в две части покрай източната и северната му граници, общо
засегната площ 84 кв.м. ; ПИ *, собственост на М.Т.М. и И.Д.М., общо засегната
площ 61 кв. м.
Жалбата на Д. съдържа доводи за
материална законосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушаване на чл.6
от АПК, както и такива за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради неправилно установяване на фактите относно възможността за
прокарване на временния път по трасето на предвидената по ПУП- ПУР улица през имоти * и **. Отправя се искане за постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и връщане на
преписката на кмета на община Варна за ново произнасяне и присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Р. М., включително с представената от нея писмена
защита с.д. 5601/11.04.2023 год.
По жалбата на С. е било
образувано адм. дело № 2003/2022 г. по описа на АС-Варна, което е присъединено
към настоящото дело с определение № 3536/14.12.2022 год. Жалбата съдържа доводи
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради неуведомяване на жалбоподателя за заявлението поставило началото на адм.
производство, както и такива за
нарушение на материалния закон, поради отсъствието на предпоставките по чл. 190, ал.6 от ЗУТ и неспазване на
изискванията на чл. 190, ал.3 от ЗУТ временният път да следва новата улица по подробния устройствен план.
Иска се отмяна на обжалваната заповед, като в съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат В. , включително с представената от нея писмена защита с.д.
5054/31.03.2023 г., като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Заместник-кметът на
Община Варна не изразява становище по жалбата, като негов представител не се
явява в съдебно заседание.
Заинтересованите страни М.Т.М., И.Д.М.,
Е.С. Н. , В.Г.Й. и П.А.М. изразяват
становище за основателност на жалбите.
Заинтересованата страна А.А.Р.
не изразява становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното
:
Със заявление рег. №
АУ044154ВН/28.05.2020 г., В.Г.Й., Е.С.Н.
, М.Т.М. и В.Б.К.като законен представител на малолетната Б.П.М. – собственик на
ПИ № *, отправят до кмета на Община Варна искане за прокарване на временен път
до ПИ *, ПИ * , ПИ * и ПИ *по КП на гр. Варна , СО „Планова“, съгласно ПУП-ПУР
одобрен с решение № 3411-7 , пр.35/22,23 и 29.06.2011 г. на ОС-Варна. В.Г.Й. е собственик на ПИ **, Е.С.Н. е
собственик на ПИ *, М.Т.М. и И.Д.М. са
собственици на ПИ * , а П.А.М. има учредено право на ползване върху ПИ *. Със заявление рег. №
АУ044154ВН-021ВН/2.11.2020 г. /л.158 от преписката/ , В.А.С. и А.А.Р. са отправили до Дирекция „АГУП“-
Община Варна искане притежаваният от тях ПИ * да бъде присъединен /включен/ към
парцелите, които ще се обслужват от временния път поискан със заявление вх. №
АУ044154ВН/28.05.2020 год. С влязло в сила решение № 3411-7 по протокол №
35/22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет-Варна е одобрен ПУП-ПУР на СО „Планова“
, съгласно който ПИ **/ УПИ */ и ПИ */УПИ
*/ имат лице по проектирана улица, която не е открита на място , а за ПИ * / УПИ .-*/ е проектирана минаваща през ПИ * задънена улица, която също
не е открита на място. По двете заявления е издадена от зам. кмета на община
Варна заповед за прокарване на временен път № 4425/10.12.2020 г., която е
отменена с влязло в сила решение №
1173/21.09.2021 г. по адм. дело №
82/2021 г. по описа на АС-Варна. С решението е постановено връщане на
преписката на адм. орган за ново произнасяне съобразно дадените
в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като изложените
в мотивите основания за материална незаконосъобразност
на отменената заповед са : предвидената в участъка около ел. стълб ширина на временния
път е по-малка от 3,50 м. ; съществува противоречие между текстовата и
графичната част на обжалваната заповед поради това, че посоченото в текстовата част отстояние
от 0,50 м. от ел. стълб не е отразено на
скицата представляваща неразделна част от заповедта, както е налице такова и по
отношение на засегнатата част от ПИ ***, която по текстова част е 31 кв.м. , а
по графична част е 72 кв.м. След връщане на преписката е взето от назначената Комисия
за определяне на трасе за временен път решение № 1-7 по протокол №1/27.01.2022
г. , съгласно което се допуска процедура за прокарване на временен път с ширина
3,50 м. до ПИ *, *, *, *и ПИ *по КП на СО „Планова“ гр. Варна, като
съществуващата пътека част от ПИ *се разшири до 3,50 м. само на запад през ПИ *собственост
на Я.Т.Д., след което пътя продължи през ПИ * и * покрай източните им граници,
продължава на запад през ПИ * и * на юг от границата на ПИ *** без да се
засягат масивна ограда, насажденията и подобренията в този имот. След подадено
възражение от Я.Т.Д., М.З.М. в качеството й на пълномощник на М.Т.М. , И.Д.М., Е.С.Н. и В.Г.Й.
е постановено от Комисията решение № 2-4 по протокол №2/24.02.2022 г., в което с
изложени мотиви за спазване на принципа
на съразмерност по чл. 6 от АПК чрез
промяна на трасето на временния път в
началото е допусната процедура за
прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ *, *, *, *и ПИ *, като
съществуващата пътека част от ПИ *се разшири до 3,50 м. от двете страни през ПИ
*и ПИ *, след което пътя продължи през ПИ * и * покрай източните им граници и
продължава на запад пред ПИ * и * на юг от границата на ПИ *** без да се
засягат масивна ограда, насажденията и подобренията в този имот. Срещу това решение
е подадено възражение освен от гореспоменатите лица, още и от В.А.С., А.А.Р., Т.К.О.,
И.К.О. и „О.ИТ“ ООД. Постановено е от Комисията ново
решение № 3-4 по протокол № 3/ 23.03.2022 г. , с което е допусната процедура за
прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ ХІХ-*, ПИ *, ПИ *, УПИ * /ПИ
*/ и УПИ ХVІ-700/ПИ 1875/, като се премине през ПИ *покрай северната му
граница, в частта около ел. стълба тип жире се заобиколи като се навлезе в част
от ПИ 709, след което пътя продължи през ПИ *- общинска собственост на
основание чл. 16 от ЗУТ и през части от
ПИ ***, * и *, като за да се осигури
достъп до УПИ ХІХ-* се прави отклонение на юг с обща ширина от 3 м. съгласно
действащ ПУП-ПУР, което ползва съществуващата пътека и същата се разширява през
ПИ *. След съобщаване на решението е подадено възражение освен от същите лица,
още и от ЕСО ЕАД МЕР Варна, като е постановено от Комисията решение № 5-11 по
протокол № 5/27.05.2022 г. , с което са уважени възраженията на Т.К.О., И.К.О.,
„О.ИТ“ ООД и ЕСО ЕАД МЕР Варна, като е допусната процедура за прокарване на
временен път с ширина 3,50 м. до УПИ ХІХ-*, ПИ *, ПИ *, УПИ ІХ-* /ПИ 1896/ и
УПИ ХVІ-*/ПИ */, като съществуващата пътека част от ПИ *се разшири до 3,50
м. само на запад през ПИ *, след което
пътя продължи през ПИ * и * покрай
източните им граници и продължава на запад през ПИ * и * на юг от границата на
ПИ *** без да се засягат масивната ограда, насажденията и подобренията в този
имот. В мотивите на това решение е посочено, че изградената по цялата западна
граница на ПИ * стъпаловидна ограда
дълга 52 м. с масивна част до 0,60 м., с
поставена от външната страна телена мрежа, не е била изградена към
момента на съдебно дело № 82/2021 г. по
описа на АС-Варна и изготвените по него съдебно-технически експертизи, а в
диспозитива на решението е записано, че съобразявайки с двете експертизи по
същото дело се връща трасето на временния път определено с решение № 1-7 по протокол
№ 1/27.01.2022 г. на Комисията. Това последното
решение е възприето от заместник-кмета на община Варна П.П. , на когото с т.І.1
от издадената от кмета на община Варна заповед № 5515/31.12.2019 г. /л.10 от преписката/ са предоставени на
основание пар.1, ал.3 от ДР на ЗУТ правомощия да издава мотивирани заповеди по
чл. 190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища. В изпълнение на така
предоставените правомощия , от заместник-кмета П.е издадена обжалваната заповед
№ 2034/5.07.2022 г. с явяващата се неразделна част от нея скица №
283/23.06.2022 год. Заповедта е съобщена на Я.Т.Д. на 8.07.2022 г. , а
изпратените до В.А.С. и А.А.Р. съобщения
са върнати с отметка „непотърсени“, видно от писмото на директора на дирекция „АГУП“,
приложено на л.18 от адм. дело № 2003/2022 год. Последното е дало повод заповедта да се обяви на електронната
страница на Община Варна, което е станало на 10.08.2022 г. съгласно обявлението приложено на л.21 от адм. дело №
2003/2022 год. След узнаване на обявлението, В.А.С. *** жалба срещу заповедта,
която е приета в Община Варна с рег. № РД22018160ВН/23.08.2022 год. След
образуване на настоящото дело е назначена и изготвена от вещите лица инж. И.Д.В.
и М.Н.И. комбинирана съдебно -техническа
експертиза (СТЕ), според чието заключение предвиденото с обжалваната заповед трасе
на временния път не засяга заварени сгради и постройки в ПИ *, *, * и *, както
и не засяга дълготрайни декоративни дървета – засегнати са само овощни трайни
насаждения , а засегнатите трайни насаждения от декоративен вид роза и липа
остават между ПИ * и *. Дадено е заключение, че най-икономичен вариант за трасе
на временен път с ширина 3,50 м. е този следващ улицата по ПУП-ПУР от о.т. 461
към о.т. 463, започващ от североизточната граница на ПИ *заемащ площ от имота в
размер на 68,39 кв.м. , след което се минава покрай железорешетъчен стълб на
контактна мрежа, където замерено на място светлото разстояние от същия до
съществуваща стоманобетонова ограда с височина 60 см. от терена служеща за ограждане на ПИ *е с
ширина 3, 50 м. , след което се движи изцяло по предвижданията на ПУП-ПУР на СО
„Планова“.
При така установените
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбите на Я.Д. и В.С. са
процесуално допустими– същите са подадени
пред надлежния съд, при спазване на предвидения в разпоредбата на чл. 215, ал.4
от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване и при наличие у жалбоподателите на правен
интерес от съдебно оспорване.
Разгледани по същество, съдът намира жалбите
за основателни по следните съображения :
Съгласно чл.190, ал.6 от ЗУТ,
при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти,
временните пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета на общината, която
материално-правна предпоставка противно на изложеното в жалбата на С. е налице
в случая. Същевременно, видно от приложената в преписката заповед № 5515/31.12.2019 г. на
кмета на община Варна , същият е предоставил
своите функции по издаване на мотивирани заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ за
прокарване на временни пътища на заместник-кмета П.П. , поради което последният е териториално и
материално компетентен да издава заповеди от рода на обжалваната . С оглед
последното, съдът намира обжалваната заповед № 2034/5.07.2022 г. за
валиден адм. акт като издадена от компетентен адм. орган.
Обжалваната заповед съдържа подробно и мотивирано
изложение на фактическите и правните основания за издаването й, поради което предписаната от закона писмена
форма е спазена.
Съдът
намира за неоснователни изложените в
жалбата на С. възражения за наличието на допуснати от адм. орган съществени нарушения
на административнопроизводствените правила – видно е от данните по преписката,
че той и А.Р. са се присъединили към подаденото от останалите лица заявление за
прокарване на временен път , т.е. самият
той има качеството на заявител, поради което в случая не е било необходимо да
бъде уведомяван за началото на адм. производство. В този смисъл, претендираното
от него право за подаване на възражение не е нарушено.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в противоречие с
материалния закон –
отменително основание по смисъла на чл.146, т. 4 от АПК. Възприетото от адм. орган в
обжалваната заповед решение на Комисията № 5-11 по протокол № 5 /27.05.2022 г. за
разширяване на съществуващата пътека част от ПИ *с 3,50 м. само на запад през
ПИ *(собственост
на жалбоподателя Я.Д.) , след което временния път да продължава през ПИ * (собственост на
заинтересованата страна П.М.) и ПИ *( собственост на
жалбоподателя В.С.)
покрай
източните им граници , противоречи на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип на
съразмерност, тъй като адм. акт засяга
по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК правата
на тези лица в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С назначената и
извършена по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съдът намира за правилно и обосновано, са дадени три други варианта за
временен път, като този обозначен като вариант 2 има предвид разширяване на
съществуващата пътека както на запад , така и на изток, т.е. трасето на
временния път да засяга не само ПИ *, но
и ПИ *. В съдебното решение по приложеното към настоящото производство адм.
дело № 82/2021 г. е коментиран именно такъв предложен от вещите лица по
извършените две експертизи вариант за временен път, като е прието от съда , че по
трасето на този вариант няма съоръжения които да бъдат засегнати и същият е
съобразен с приложимите материалноправни
норми. Във възприетото от адм. орган решение на Комисията по протокол № 5 /27.05.2022 год. е
посочено съобразяване именно с двете експертизи по адм. дело № 82/2021 г. , но
в пълно противоречие с тях е прието трасето
на временния път да разширява пътеката само на запад минавайки последователно през ПИ *, ПИ * и ПИ * без да засяга ПИ * и то въпреки направената в това решение констатация
, че стъпаловидната ограда по западната граница на
последния не е била изградена към
момента на съдебно дело № 82/2021 г. и изготвените по него съдебно-технически
експертизи. Тази констатация на помощния орган напълно съвпада с фактическите
констатации на решението по адм. дело № 82/2021 г., което налага извода , че
оградата по западната граница на ПИ * е била изградена след началото на адм.
производство за откриване на временен път и очевидно има за цел да влияе на
неговото развитие. Извършената по настоящото дело комплексна експертиза
установява, че така предложеният вариант 2 би засегнал единствено еднаквите по вид, но различни по размери огради в ПИ *и
ПИ *, като за разлика от застроеният с жилищна сграда ПИ *, ПИ * е напълно свободен от застрояване с изключение
на констатираната с решението по адм. дело № 82/2021 г. ревизионна шахта разположена в северозападния край на този имот. Нормата на
чл.193, ал.2 от ЗУТ въвежда забрана за засягане на заварени сгради , постройки
и дълготрайни декоративни дървета , но не и на огради, които съгласно
дефиницията на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ представляват строеж различен от сградите и
постройките, поради което засягането на оградите попадащи в трасето на временния път е допустимо и
законосъобразно. При положение, че с влязлото в сила решение по адм. дело № 82/2021
г. съдът е приел за материално
законосъобразен варианта за временен път засягащ едновременно ПИ *и ПИ * , то необясними са безкритично приетите от адм. орган мотиви в решение 5-11 на Комисията, които без
нужда обсъждат съвсем различен и дори лишен от логика вариант,
според който ако се прокара временен път само през ПИ * без да се засяга оградата му и без да се ползва съществуващата пътека би
се нарушил чл.6 от АПК, а когато временния път при ползване на съществуващата пътека засяга
само ПИ *, включително оградата му , очевидно се приема, че този принцип не се
нарушава. Напротив, съдът намира, че принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е
нарушен с приетият в обжалваната заповед вариант именно по причина, че в сравнение с него съществуващият
законосъобразен и еднакво икономичен вариант
за временен път ползващ съществуващата пътека и пропорционално засягащ източните имотни граници на ПИ *, * и * от една страна и
от друга страна западната имотна граница на ПИ * , при постигане на същата цел би засегнал
в по-малка степен правата на собствениците на ПИ *, * и *, тъй като би отнел
по-малка площ от тях. Тези съображения за незаконосъобразност на посочената част от предвиденото с обжалваната заповед трасе на временния път , са
напълно достатъчни за цялостната отмяна
на същата.
Същевременно, съдът намира, че в
случая е налице и друго основание за материална незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Съгласно чл.193, ал.1, изречение първо от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да
следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по
проектоплана или по извършените проучвания. Между страните по делото не е спорно,
че одобреният с Решение № 3411-7, пр.
35/22,23 и 29.06.11 г. на ОС – Варна и влязъл в сила ПУП-ПУР на СО „Планова“, гр. Варна, даващ лице
на УПИ ХІХ-*, УПИ ХVІ-*и УПИ
ІХ- 701 само по проектираните нови улици, не е
приложен на място, т.е. улиците не са открити по смисъла на чл.190, ал.1 от ЗУТ.
Цитираната норма на чл. 193, ал.1, изр. І от ЗУТ следва да бъде тълкувана в смисъл, че при липса
на законови пречки и съществуването на техническа възможност, временният път трябва да следва трасето на
проектираната нова улица, съответно по аргумент на противното, ако са налице
законови пречки или техническа възможност обективно не съществува, то едва
тогава следва да се предвиди друго трасе за временен път. В случая, съдът
намира за установено от заключението за трасе на временен път по вариант 3 от извършената
по делото комплексна съдебно-техническа експертиза , че такава техническа възможност съществува, като нейната
реализация не нарушава забраната за
засягане на заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. В
тази връзка , съдът приема за правилно и обосновано заключението на вещото лице
В. с изключение на частта му съдържаща
правния извод, че разположеният в ПИ *ел. стълб не пречел да се прокара
временен път с ширина от 3,50 м. Подобна
правна възможност е отречена със силата
на присъдено нещо на решението по адм. дело № 82/2021 г. , която в случая
преклудира предложението на вещото лице за поставяне на стоманобетонова плоча
върху фундамента на стълба, за който в заключението по т.1 е посочено, че би се засегнал при сваляне нивото на пътя около него. Преместването на
ел. стълб е технически възможно, което е видно от възражението на ЕСО ЕАД МЕР
Варна с рег. № АУ044154ВН-045ВН/14.04.2022 г. /л.45 от преписката/, което
съдържа именно такова предложение. Преместването е и правно възможно –
въпросният ел. стълб представлява съоръжение от техническата инфраструктура по
смисъла на пар.5, т.31 от ДР на ЗУТ, което по дефиницията на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ представлява
строеж различен от релевантните за разпоредбата на чл. 190, ал.3, изр.2 от ЗУТ заварени сгради и постройки, поради което не
попада под забраната за засягане. От друга страна, преместването на ел. стълб не би ограничило
правата на собственика на ПИ **, тъй като съгласно нотариален акт за учредяване
на право на строеж № 184, том І, рег. № 2285, дело № 184 от 2004 г. ( л.84 от
адм. дело № 82/2021 г.) , за
поставянето на стълба правото на строеж
е учредено върху ид. части, а не върху реални
части от ПИ **. Варианта за преместване на ел.
стълб за да се осигури минимална ширина
от 3,50 м. на временния път, както и за да се осигури нормативното отстояние на
стълба от пътя не е преклудиран от
решението по адм. дело № 82/2021 г. по
описа на АС- Варна - видно е от
съдържанието на това решение, че предходната заповед за прокарване на временен път №
4425/10.12.2020 г. е била отменена не заради отсъствието на такава възможност,
а защото в участъка около стълба е била предвидена по правно недопустим
начин ширина на временния път от 2,63
м. и защото отразеното в текстовата част
на заповедта отстояние от 0,50 м. от
стъпката на ел. стълб не е било нанесено на скицата, представляваща неразделна
част от заповедта. Единствената посочена в мотивите на това решение
невъзможност в тази част на трасето е за засягане на подпорната стена по южната
имотна граница на ПИ *и неговата входна врата на изток, съобразяването с която
предполага и дава възможност трасето на временния път да премине изцяло в границите на ПИ **, което пък от своя
страна налага преместването на ел. стълб
в южна посока. По отношение на останалата следваща проектираната улица част от трасето
на временния път, другото посочено в съдебното решение основание за
незаконосъобразност на обжалваната заповед № 4425 е свързано с ПИ ***, което обаче няма
предвид възможността за неговото засягане, а има предвид противоречието в
отразените в текстовата и графичната част на заповедта размери на засегнатата
площ, т.е. при отстраняване на въпросното противоречие преклузията на силата на
присъдено нещо няма действие. Засягането
в тази част на трасето на попадащата в ПИ
*липа, която представлява дълготрайно декоративно дърво , не нарушава забраната
по чл.190, ал.3, изр.2 от ЗУТ, тъй като този имот е общински с предназначение
за улица. Под тази забрана не попада и засягането на оградата на ПИ ***, както
и засадените пред нея дълготрайни декоративни дървета туи, но само в случай че засаждането на последните не представлява израз на злоупотреба с права , каквито данни са налице по адм. дело
№ 82/2021 г. – при първата извършената от вещото лице инж. Р.П. въпросните туи
не са били налични, а се появяват едва
при втората извършена от вещото лице Р.Н.
експертиза. Така коментираният вариант на временен път, който в максимална
степен следва проектираната с ПУП нова улица, включително с отклонението й в
южна посока към УПИ ХІХ-* , е най-икономично осъществим съгласно заключението
по приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, предвид по-малката
дължина на трасето и по-малките размери на засегнатите площи. По причина на
последното, правилното прилагане на нормата на чл. 6, ал.4 от АПК налага избор
именно на този вариант в сравнение с другия законосъобразен такъв за прокарване
на временен път при пропорционалното засягане на ПИ *и ПИ *. Така, като не е приложил разпоредбата на
чл.190, ал.3, пр. І от ЗУТ във вр. с чл.6, ал.4 от АПК, адм. орган е постановил
материално незаконосъобразен адм. акт, който следва да бъде отменен на
основание чл. 146, т.4 от АПК.
След
отмяната, тъй като естеството на въпроса не предполага решаването му по
същество от съда по смисъла на чл.173, ал.2 от АПК, то преписката следва да
бъде изпратена на адм. орган за ново разглеждане в съответствие с гореизложените
указания за правилното приложение на
материалния закон.
Предвид
изхода на правния спор и своевременно направените искания, на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят извършените от тях
съдебно-деловодни разноски, които ЮЛ на ответника следва да заплати. Доказаните
разноски, направени от жалбоподателя Я.Д. са общ размер на 1210 лв., в т.ч. 10
лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, 300 лева заплатен депозит за вещо лице и 900 лева платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложеният на л.5 от делото договор за правна защита и съдействие. Разноските
на жалбоподателя В.С. са в общ размер на 1060 лв., в т.ч. 10 лв. платена
държавна такса, 150 лв. заплатен депозит за вещо лице и 900 лв. платено
адвокатско възнаграждение съгласно приложеният на л.177 от делото договор за
правна защита и съдействие.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ издадената от Заместник-кмета на Община Варна Заповед
№ 2034/5.07.2022 г. и ВРЪЩА преписката
на същият административен орган за ново
произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Я.Т.Д. , ЕГН **********, адрес *** за разноски по делото
сумата от 1210 лв. , а на В.А.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати за разноски по делото сумата от
1060 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ