Р
Е Ш Е
Н И Е
№261627/17.5.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско
отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на
шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.-С.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №12977
г. по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на А.
М.Б., ЕГН **********,***, с която против „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 82,50 лева, представляваща
вземане за законна лихва за периода от 12.08.2019 г. до 03.06.2020 г.,
начислена върху главница в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на
26.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
С решение № 1379/13.03.2020 г. по
гр. д. № 16197/2019 г. по описа на ВРС /служебно известно на докладчика по
делото/, съдът уважава частично предявената от ищеца претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 26.12.2017 г., в гр.
Варна. Последното е настъпило по вина на водача Е.С.А., които при управление на
лек автомобил ***с peг. № **** по **** на кръстовището с ****, поради
несъобразена скорост и вследствие алкохолно повлияване, не спира на червена
светлина на светофара и блъска спрелия пред него л.а. ***с рег. № ****,
управляван от ищеца.
С исковата молба се претендира
заплащане на лихва за забава в изплащане на присъденото обезщетение. Намира, че
след като с влязло в сила решение, съдът е приел за установен механизмът на
настъпване на ПТП, вината на водача, както и причинно-следствената връзка,
както и претърпените от ищеца неимуществени вреди, чиято обезвреда е оценил на
сумата от 1000 лева, то ответникът е длъжен да изплати обезщетение за забава,
върху тази сума, начислено за периода от 12.08.2019 г. до 03.06.2020 г.
Началната дата на периода се свързва с изтичане на 15-дневния период по чл.108
ОУ на застрахователя, а крайната дата – с влизане на горепосочения съдебен акт
в сила.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва размера на
предявения иск, тъй като намира, че изплатеното допълнително обезщетение в
размер на 1000 лева, присъдено с решение по гр. д. №16197/2019 г. по описа на
ВРС е достатъчно да репарира нанесената увреда, съобразно нейния характер и
интензитет, като изцяло покрива отговорността на застрахователя.
Като трето лице – помагач на
страната на ответника, е конституиран деликвентът Е.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, aп. 51. Същият не представя становище по предявения иск.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
По делото е изискано и приложено гр. д. № 16197/2019 г. по
описа на ВРС, като обстоятелствата по същото са и служебно известни на съдия -докладчика
по настоящото дело. Видно от материалите по приложеното дело, същото е
образувано въз основа искова молба на А.
М.Б., ЕГН **********, с която против ответника в настоящото производство
- „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, е предявен иск за осъждането му, да заплати на ищеца сумата от 3000 лева,
представляваща частичен иск от претенция в общ размер на 5000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
физически и психически болки, страдания и дискомфорт, вследствие
пътнотранспортно произшествие от 26.12.2017 г., предизвикано от водача на лек
автомобил ***с peг. № **** - Е.С.А., ЕГН **********, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Исковата молба е подадена в съда на дата 09.10.2019 г.
С решение № 1379/13.03.2020 г. по гр. д. № 16197/2019 г. по
описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 1000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени физически и психически болки, страдания и дискомфорт
вследствие пътнотранспортно произшествие от 26.12.2017 г., предизвикано от
водача на лек автомобил ***с peг. № **** - Е.С.А., ЕГН **********, застрахован
със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като е отхвърлен искът
за разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева - частичен иск от
претенция в общ размер на 5000 лева. Присъдени са и сторените разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска. Окончателният съдебен акт е
постановен при участието на третото лице – помагач на страната на ответника - Е.С.А.,
ЕГН **********.
Като необжалвано от страните, решение № 1379/13.03.2020 г.
по гр. д. № 16197/2019 г. по описа на ВРС е в сила от 03.06.2020 г. –
обстоятелство, което се установява от материалите по същото дело.
Страните не спорят, че ищецът е изпратил до ответника писмена
застрахователна претенция на 19.07.2019 г., получена от последния на 22.07.2019
г., като на 09.08.2019 г. застрахователят е изплатил в полза на А.Б., сумата от 1000 лева. Лихва за забава по
отношение на тази част от застрахователното обезщетение не се претендира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 вр. ал.2 КЗ.
Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума, като от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Сочената разпоредба е приложима в
процесния случай, тъй отговорността на ответното дружество произтича от обстоятелството,
че към датата на пътния инцидент, между него и деликвента е налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно чл.494, т.10 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в
случаите по чл.429, ал.2 и 5 КЗ, при спазване условията на чл.429, ал.3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя /решение №128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, 1 т.о./.
Ищецът свързва правото да
претендира обезщетение за забава с разпоредбата на чл.497 КЗ, съгласно която
застрахователят дължи лихва за забава с настъпване на по-ранната от двете дати
– датата на изтичане на 15-дневен срок /работни дни/ за представяне на
изискуемите по чл.106, ал.3 КЗ доказателства или датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Страните не спорят, че
уведомлението на ищеца за настъпилото застрахователно събитие е достигнало до
ответника на дата 22.07.2019 г., от която дата съдът намира, че се дължи лихва
за забава по чл.429, ал.2 КЗ. Доколкото обаче ищецът намира, че същата следва
да се начисли от 12.08.2019 г., съдът следва да се съобрази със заявената
претенция.
С исковата молба се претендира
присъждане на лихва за забава, считано от 12.08.2019 г. – датата, на която е
изтекъл петнадесетдневния период по чл.108, ал.1 КЗ до 03.06.2020 г. – датата
на влизане в сила на решение № 1379/13.03.2020 г. по гр. д. № 16197/2019 г. по
описа на ВРС. Съдът следва да съобрази сочената от ищеца начална на дата на
начисляване на лихва за забава, като присъди същата считано от 12.08.2019 г.
Крайната дата, до която може да бъде присъдена лихва за забава е окончателното
изплащане на задължението, като в процесния случай същата следва датата на
влизане на гр. д. № 16197/2019 г. по описа на ВРС в сила – 03.06.2020 г. С
последния съдебен акт не е присъдена мораторна лихва върху сумата за
застрахователно обезщетение. Ищецът отправя искане лихвата за забава да бъде
определена с крайна дата 03.06.2020 г.
След изчисление с електронен
калкулатор, извършено на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че дължимата от
ответника лихва за забава върху главницата от 1000 лева, начислена за периода
от 12.08.2019 г. до 03.06.2020 г. е в претендирания от ищеца размер - 82,50
лева. Предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което същият
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 350 лева.
Съдът констатира, че при
постъпване на исковата молба в съда е отбелязано, че със същата не е
представено доказателство за платена държавна такса, поради което е изискано
внасяне на държавна такса в размер на 50 лева. Като повторно внесена, същата е
недължима и следва да бъде върната на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А. М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 82,50
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 12.08.2019 г. до 03.06.2020
г. върху главницата от 1000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически
и психически болки, страдания и дискомфорт вследствие пътнотранспортно
произшествие от 26.12.2017 г., предизвикано от водача на лек автомобил ***с peг. № **** - Е.С.А., ЕГН **********, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, присъдено с решение №
1379/13.03.2020 г. по гр. д. № 16197/2019 г. по описа на ВРС, в сила от
03.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А. М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 350 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА връщане на надвнесена
от ищеца А. М.Б., ЕГН **********,***,
държавна такса в размер на 50 лева.
Решението е постановено при участие
на третото лице – помагач на страната на ответника - Е.С.А., ЕГН **********.
Всички присъдени суми могат да
бъдат заплатени на по следната адвокатска банкова сметка, *** „ЦКБ“ АД, с
титуляр адв. П.Ч.Г. – ***************; BIC ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: