Определение по дело №11/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 16/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1278/2011 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на „Д. Ф.” Е. гр. К., че дължи на „. Б. с. П., общ. К., сумите: 4882.24 лв.- главница, представляваща незаплатена цена по договор за изработка по фактура № ***., както и сумата от 41.58 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху неизплатената главница за периода от 01.06.2011 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2011 г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед № 2182/06.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1083/2011 г. по описа на КРС, като исковете до пълния размер са отхвърлени. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „. Б. с. П., общ. К., който чрез пълномощника си го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. В жалбата не излага съображения. Иска отмяна на решението като бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло исковете. В съдебно заседание поддърµа, че атакува решението в отхвърлителната му част, което се основавало на възражение на ответника, направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, както и на експертиза, която имала прогнозен характер и в чиято констативна част се сочело, че няма данни за извършени ремонтни работи. Решението противоречало на материалния закон, регламентиращ договора за изработка, тъй като, ако възложителя не направи възражение при приемане на работата, счита се, че тя е изготвена, както трябва. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът твърди, че съгласно сключен с ответника договор за изработка, приел да ушие за своя сметка и от името на ответното дружество договорени артикули- детайли с материали и по проект /кройки/ на поръчващия „на ишлеме”, на обща стойност 8362.32 лв. След извършване на работата, предоставил на ответното дружество договорените количества детайли и издал фактура № ***., в която отразил стойността на извършените дейности. Ответното дружество получило детайлите, след което сглобил /конфекционирал/ с тях крайните изделия и ги реализирал на пазара. С тези действия, той приел договорената работа по смисъла на чл. 264 ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че съгласно договореностите, ответникът следвало да заплати дължимата сума в деня на издаване на фактурата, което не било сторено. Поради това поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и по подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 1083/2011 г. по описа на КРС. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което предявявал иска.

Ответникът по иска счита исковете за частично основателни. Обяснява, че през м. април 2011 г. на ищеца била възложена поръчка да изработи на ишлеме срещу възнаграждение артикули с посочени във фактурата бройки и цени. Не оспорва, че е получил процесната фактура и признава, че договорът бил изпълнен, но с лошо качество. Прави възражение за прихващане с искане да се отхвърли иска за разликата от 957.12 лв. до 8362.32 лв., тъй като ищецът при изпълнение на поръчката не отстранил допуснатите при изработването на моделните бройки отклонения. В края на месец април 2011 г. при доставяне във фирмата на изпълнените артикули, ищецът бил уведомен за лошото и некачествено изпълнена поръчка и поканен във фирмата, но той отказал да извърши поправка на изработеното. Бил предупреден по телефона, че ответникът ще поправи със свой труд изпълнената с лошо качество поръчка за сметка на ищеца като направените разходи за поправката, дружеството щяло да си прихване от възнаграждението. Наложило се цялата изработена с лошо качество поръчка от ищеца да бъде наново отремонтирана и поправена от ответника в продължение на пет работни дни, което му струвало сумата от 7405.20 лв. с ДДС.

От фактическа страна се установява следното:

По заявление на С.К.Б. като „. Б. с. П., област К. срещу длъжника „Д. Ф.” Е. гр. К., по което било образувано ч. гр. пр. № 1083/2011 г. по описа на К.йския районен съд, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 8362.32 лв.- представляваща неизплатена цена по договор за изработка и лихва в размер на 102.30 лв. за периода от 01.06.2011 г. до 30.06.2011 г. В срок, от длъжника постъпило възражение на основание чл. 414 от ГПК и заявителят бил уведомен да предяви иск относно вземането си.

Страните в настоящото производство не спорят, че през м. април 2011 г. са били в търговски взаимоотношения във връзка с извършване на възложена поръчка на ишлеме за ушиване на два артикула. Между страните бил сключен устен договор за изработка, по силата на който, ищецът се задължил да ушие с материали и кройки на ответника, на „ишлеме” следните артикули: дамска рокля арт. 2JО1F с яка 402 бр. на цена 6.70 лв. на брой, на обща стойност 2693.40 лв. и дамска рокля с колан- 668 бр. на цена 6.40 лв. на брой, на обща стойност 4275.20 лв. Ответникът се задължил да заплати договореното възнаграждение. Ищецът действал като изпълнител, като поръчките били възлагани от ответника. Ищецът ушил процесните рокли и ги предал на ответника, който не отрича, че на 25.04.2011 и 26.04.2011 г. получил ушитите рокли, за което били съставени на същите дати стокови разписки. Във връзка с изпълнената поръчка ищецът издал фактура № ***. за ушиване на ишлеме на дамски рокли с яка- 402 броя и дамски рокли с колан 668 бр., на обща стойност 8362.32 лв. с ДДС, която била изпратена и получена от ответника на 03.06.2011 г., за което също не се спори. Във фактурата били посочени количествата на изпълнените артикули, единичната стойност и, че данъчното събитие е настъпило на 26.04.2011 г., а датата на плащането е 26.05.2011 г. Сумата по фактурата не била платена на ищеца.

Св. Р.У., работничка при ищеца твърди, че работили роклите на "Д. Ф." от началото на м. април 2011 г., както и по великденските празници. При тях имало постоянно човек на ответника- Д.. Разкроя идвал от ответника, а те само сглобявали, но не излизали обмерните данни, за което те нямали вина. От показанията на св. Н.Д.А., работничка при ищеца се установява, че изпълнявали поръчката на ищеца около 20 дни. При тях всичко идвало скроено и само шиели. Имало човек на име Д., който им показвал операциите, пуснал модела и те шиели. Проверявал за качеството и нищо не казвал. След великденските празници предали поръчката. Никой не бил идвал да прави рекламации.

Св. М. К., на работа в ответното дружество като ОТК твърди, че поръчката била изпълнена в много лошо състояние. Циповете на роклите били криви, подгъвите също, хастара падал под роклята, коланите били тесни, имало дупки на подгъвите. Като установили това, върнали продукцията. Продукцията проверили в ответното дружество в края на април 2011 г. Уведомила началника си и проблемните бройки връщала в шевно на техните шивачки и им казвала какво да се направи. Около 25- 30 човека извършвали поправките цяла седмица. Не направила протокол за некачествените бройки, а само уведомила управителя. Около 1000 бройки били проверени и при около 90% от поръчката изпълнението било некачествено и имало дефекти. Св. Б. Е. технически секретар в ответната фирма твърди, че към 21- 22 април 2011 г. възложили на ищеца да ушие рокли. Готовата поръчка доставили на два пъти. До към 24- 25.04.2011 г. всичко им било изпратено. От пакетажа ОТК им казали, че имало много дефекти и не могли да пуснат поръчката. Обадили се на г-н Б. да дойде и види в какво състояние е поръчката и ако могат да си я оправят. Присъствала на разговора, когато управителя Д. Я. се обадил на едноличния търговец. Същия ден на доставката се обадили на ищеца и на следващия ден той дошъл. Казал, че ще вземе една- две бройки да ги покаже на технолозите. Не се съгласил да вземе дефектните и да ги поправи. Пет- шест дни работили 45 човека по поправката на тези рокли. Около 1000 рокли били доставени и почти всяка бройка се поправяла. При самия разкрой, понеже те ги крояли, се обаждали на клиента, че има дефект и не го крояли. Кройките били от Г.. Официално писмо не било писано на ищеца във връзка с тези проблеми. Св. С. А.А.- технолог шевно производство при ответника, също твърди, че цяла седмица поправяли поръчката. Поръчка била от 1000 рокли и почти всички ремонтирали.

По делото е представено незаверено ксерокопие на писмо от 10.06.2011 г. относно рекламация, изготвено от ответника и адресирано до ищеца, в което е посочено, че поръчките били с лошо качество като уведомили ищеца относно размера на щетите, както и за това, че сумата ще бъде приспадната от фактура с № ***. Следва да се посочи освен, че писмото като незаверено копие, не е годно доказателство по смисла на ГПК, по делото не се установява същото да е достигнало до адресата. По делото е представено също незаверено ксерокопие на куриерско писмо, чието съдържание освен, че е нечетливо, номера на същото се различава от този, посочен в писмения отговор на ответника и, за което се твърди, че с него е доставена пратка на ищеца.

От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, която не се оспорва от страните и съдът приема, се установява, че е извършен оглед на съхранените моделни бройки за процесните поръчки. Вещите лица констатирали, че в ответното дружество няма конкретни данни за извършени корекции, предмет на делото. Установили, че работниците били назначени на щатна заплата, работни карти не се водели, нямало възможност за констатации относно времето, положено за отремонтиране на шевните изделия, нямало данни и колко от изделията са коригирани, колко и какви операции са извършени за поправяне на лошо изпълнена поръчка, какво време е използвано, какви материали са вложени, какви заплати са начислени и какви допълнителни разходи са направени, поради което експертизата дала прогнозно време. Вещите лица посочват, че при оглед на всички изделия, би могло да се установи на какво се дължат дефектите, но поради липса на изделията, същата не може по безспорен и категоричен начин да установи на какво се дължат претендираните дефекти. В този смисъл са и обясненията на вещите лица в съдебно заседание- тъй като нямало документация какви ремонти са били правени, те изготвили прогнозна експертиза и дали прогнозни данни по поставените им задачи. Обясняват, че имало една дефектна бройка, която била отремонтирана и те засекли времето. Вещото лице М., обяснява, че е важно какво е скроено, като било възможно недостътаците да са от разкроя и от шиенето.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

С договора за изработка страните постигат съгласие едната да изработи нещо, а другата- да приеме изработеното и да го плати. В случая съдът приема, че ищецът е изпълнил възложената му поръчка, ответникът е приел изработените дамски рокли и е реализирал износа им, поради което ответникът е длъжен да му заплати уговореното възнаграждение. По делото не се установяват твърденията на ответната страна за лошо изпълнение на поръчката и за направено от същия своевременно възражение. Твърдението на ответната страна, че почти цялата продукция била некачествено изработена и поради това се наложило да бъде извършена поправка на същата със собствени средства, би могло да се приеме за вярно от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответната страна М. К., Б. Е. и С. А., ако обаче от заключението на назначената по делото комплексна експертиза, която не се оспорва и се приема от съда, не се установява, че в ответното дружество няма конкретни данни за извършени корекции, предмет на делото. Още повече, че посочените свидетелки не посочват точния брой на коригираните изделия, броя на работилите по поправките работници, а е безспорно, че партидата е била изпратена за износ. Вещите лица посочват също, че нямало възможност за констатации относно времето, положено за отремонтиране на шевните изделия, нямало данни и колко от изделията са коригирани, колко и какви операции са извършени за поправяне на лошо изпълнена поръчка, какви материали са вложени, какви заплати са начислени и какви допълнителни разходи са направени и поради това са изготвили прогнозна експертиза. Вещите лица обясняват, че при оглед на всички изделия, би могло да се установи на какво се дължат дефектите, но поради липса на изделията, същата не може по безспорен и категоричен начин да установи на какво се дължат претендираните дефекти. Поради изложеното и тъй като показанията на посочените по- горе свидетели не се подкрепят от други доказателства, не може да се приеме, по един категоричен начин за безспорно установено, че изпълнената от ищеца работа е имала недостатъци, а още по- малко не може да се установи времето и стойността на евентуалните разходи за поправка на изработеното. Дори и да се приеме, че изпълнената работа е имала недостатъци, не може да се приеме твърдението на св. Б. Б., че още в деня на приемането на извършената работа, ответникът направил възражение за качеството на изпълненото, тъй като пълномощникът на ответника сам твърди в съдебно заседание, че изпълнените артикули получили с две стокови разписки с дати 25 и 26 април 2011 г., а от друга страна посочва, че поправката на роклите била извършена от 24.04.2011 г. до 29.04.2011 г., т. е. поправката е започнала преди да бъдат получени артикулите. Освен това, от приложеното писмо относно рекламации с дата 10.06.2011 г., освен, че не може да се приеме, че е получено от адресата- ищецÓ по иска, то същото не доказва ответникът да е прегледал работата при приемането й, както го задължава разпоредбата на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД и да е направил възраженията си, тъй като получаването на готовите изделия е станало на 25 и 26 април 2011 г., а писмото относно рекламациите е от 10.06.2011 г., при положение, че ответникът твърди за недостатъци, които са видими и е могло да бъдат установени при обикновен преглед на избаротеното. Наред с изложеното, от показанията на св. Р.У. и св. Н. А. се установява, че по време на изпълнение на поръчката, при тях имало представител на ответника, който им показвал операциите, проверявал качеството и не е реагирал, и никой не бил правил рекламации. Твърдят още, че при тях всичко във връзка с поръчката идвало скроено и те само сглобявали, шиели. Обясняват, че не излизали обмерните данни, за което вина нямали.

И след като при приемането на работата, ответникът не е направил възражения, работата се счита за приета /чл. 264 ал. 3 от ЗЗД/. Одобряването на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 ал. 1 от ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката, или да иска намаляване на възнаграждението. Ето защо следва да се признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца, представляващо дължимото възнаграждение за изпълнената работа, възлизащо на 8362.32 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до изплащането. За забавеното плащане на това възнаграждение ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 102.30 лв., представляващо законната лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2011 г. до 30.06.2011 г.

С оглед изложеното, обжалваното решение е неправилно в частта, с която искът по чл. 422 от ГПК е отхвърлен за разликата от 4882.24 лв. до пълния размер 8363.32 лв. , а втория иск- за разликата от 41.58 лв. до пълния размер от 102.30 лв. и следва в тези части да се отмени. Решението следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника, а на ищеца са присъдени разноски само до размера на 709.25 лв. С оглед изложеното, следва да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца и за разликата от 4882.24 лв. до пълния предявен размер на иска 8362.32 лв., представляващ незаплатена цена по договор за изработка по фактура № ***., както и вземането за разликата от 41.58 лв. до 102.30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.06.2011 г. до 30.06.2011 г., както и сумата 169.29 лв., представляващи разноски по делото за държавна такса в заповедното производство. При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца допълнително разноски по делото в размер на 650.04 лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 16/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1278/2011 г. по описа на К.районен съд в частта: 1/ с която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Д. Ф.” Е. гр. К., че дължи на „. Б. с. П., общ. К., за разликата от 4882.24 лв. до 8362.62 лв.- главница, представляваща незаплатена цена по договор за изработка по фактура № ***.; 2/ с която е отхвърлен иска за разликата от 41.58 лв. до 102.30 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху неизплатената главница за периода от 01.06.2011 г. до 05.07.2011 г., за които суми е издадена заповед № 2182/06.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1083/2011 г. по описа на КРС и 3/ с която „. Б. с. П., общ. К. е осъден да заплати на „Д. Ф.” Е. гр. К. направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 444.39 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д. Ф.” Е. гр. К., че дължи на „. Б. с. П., общ. К., с ЕИК * и разликата от 4882.24 лв. до пълния предявен размер от 8362.32 лв./допълнително и сумата 3480.08 лв./- главница, представляваща незаплатена цена по договор за изработка по фактура № *., както и разликата от 41.58 лв. до 102.30 лв., /и сумата 60.72 лв./, представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху неизплатената главница за периода от 01.06.2011 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8362.32 лв., считано от 05.07.2011 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 2182/06.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1083/2011 г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА „Д. Ф.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б.” № 105, ЕИК *, представлявано от А. Г., да заплати на „. Б. с. П., общ. К., с ЕИК * със собственик С.К.Б. с ЕГН * допълнително разноски по делото в размер на 650.04 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/