Решение по дело №449/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 661                      от 05.05.2021 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на шести април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 449 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.Д.К. с ЕГН ********** *** чрез адв. Т.В.Т. *** с адрес за кореспонденция гр. *****, ул. „******“ № **, ет. *, офис ** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000387/06.02.2021 год. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *******. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Т.Т. *** в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя, в което е заявено, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушаване на административно производствените правила и относимите материално правни норми, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорване - Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив редовно призован не се явява и не се представлява, представя административната преписка, като в съпроводителното писмо е изразено становище по жалбата, съгласно което, същата е неоснователна, а оспорената заповед е правилна и законосъобразна по подробно развити доводи и аргументи. Формулирано е искане за отхвърляне на жалбата, като при евентуалното й уважаване е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.  

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 06.02.2021 год., полицай при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е съставил против Н.Д.К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 315645 за това, че на 06.02.2021 год. в 21.28 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Копривщица“ и ул. „Ясна поляна“ управлява личния си лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“ с рег. № *******, като извършва следните нарушения: 1. Управлява технически неизправно МПС. Неизправно шумозаглушително устройство (липсва изцяло задно гърне); 2. Не свети задна регистрационна табела на МПС. Така констатираните фактически обстоятелства са били квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност и на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движи се без включени светлини, габарити и светлини за осветяване на задния регистрационен номер през нощта.

Във връзка с така съставения АУАН, Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 21-1030-000387/06.02.2021 год., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *******. В мотивите на заповедта е вписана фактическа обстановка идентична с тази по цитирания АУАН. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от ЗППАМ, същата е редовно връчена на жалбоподателя на 08.02.2021 год.

Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е необоснована и незаконосъобразна, а по своята същност и недопустима, като подробни доводи в подкрепа на това твърдение не са изложени. В хода на съдебното производство е депозирано писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Т.Т., в което са развити подробни аргументи в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед. По същество е оспорена фактическата обстановка, описана в мотивите на заповедта, като е заявено, че собствения на жалбоподателя автомобил „Мицубиши Еклипсе“ с рег. № ***** не е бил в движение по време на извършената от полицейския служител проверка. Твърди се, че автомобила е бил паркиран на паркинг на стадион „Пловдив“, а не на посоченото от административния орган място - кръстовището на бул. „Копривщица“ и ул. „Ясна поляна“. Заявено е също твърдение, че жалбоподателя не е управлявал автомобила, доколкото последния е бил в покой с изключен двигател. В писменото становище са развити и доводи, съгласно които фактическата обстановка, описана в заповедта не отговаря на действителната такава, доколкото не е била налице твърдяната от административния орган значителна техническа неизправност, като са заявени и съмнения, относно начина по който полицейския служител е установил наличието на неизправността. Развити са и възражения относно квалификацията на неизправността като „значителна“ по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, постановен при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД МВР Пловдив във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Съдът намира за несъстоятелно заявеното възражение за неоснователност на оспорената заповед. Видно от заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, съгласно който текст, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. Анализът на събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на установена фактическа обстановка, която изцяло покрива състава на цитираната правна норма.

На първо място, в подкрепа на твърдението за наличие на хипотезата на приложената материално правна норма следва да се посочи съставения АУАН, който по силата на 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. установените в него фактически обстоятелства се считат за доказани, до доказване на противното. В настоящото производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства оборващи вписаното в АУАН фактическо обстоятелство, че на посоченото място, дата и час  жалбоподателя е управлявал технически неизправно МПС. Както се посочи, едва в писменото становище по съществото на спора, процесуалния представител на жалбоподателя подробно е развил тезата, че описаната в заповедта фактическа обстановка не съответства на действителната такава. По отношение на това възражение следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя и на неговия процесуален представител не са ангажирани никакви доказателства, които да оборят извода на административния орган. По никакъв начин не е доказан позитивния за жалбоподателя факт, че МПС е било в покой и че твърдяната техническа неизправно не е била налична. В този смисъл следва изрично да се отбележи, че с Определение № 441/24.02.2021 год., постановено по адм. дело № 449/2021 год. настоящия съдебен състав е конституирал страните и е указал доказателствената тежест. В посоченото определение, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК е указано на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест относно фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни последици.

Предвид горното, съда приема, че жалбоподателя не е провел успешно насрещно пълно доказване и не е ангажирал доказателства, които да оборят фактическите констатации на административния орган, обосновани със съставения АУАН, ползващ се с презумптивна доказателствена сила.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за недоказана, а от там и за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.К. с ЕГН ********** *** чрез адв. Т.В.Т. *** с адрес за кореспонденция гр. *******, ул. „******“ № **, ет. *, офис ** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000387/ 06.02.2021 год. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № *******.

 

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: