МОТИВИ към
Присъда № 42 по НОХД №220/2014 г. на НПРС.
Подсъдимият Н.Ю.А.
е предаден на съд за това, че на 12.12.2013 г., около 14.50 часа, на път SHU, на км.16+000 в посока от
с. М., обл. Ш. към с. К., обл.
Ш. е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил, марка “***” с рег. № ***/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда / по-точно 1,93 промила/, установено по надлежния ред с техническо
средство “Алкотест 7510” с № ARDN 0038 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По
предявеното му обвинение подсъдимият се признава за виновен.
След
като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Н.Ю.А. ***, но през
зимния сезон работил като шофьор на такси в гр. Ш.. На 11.12.2013 г. бил цяла
вечер на работа и се прибрал в къщи на сутринта на 12-ти. Когато се прибрал
изпил половин литър ракия и два литра бира. По телефона му звъннал негов
братовчед от с. К. с молба да отиде при него и да му помогне за нещо.
Подсъдимият А. потеглил с лек автомобил, марка “***” към с. К.. С него била и
съпругата му. Около 14.50 часа в района на км. 16+000, подсъдимият изгубил
контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът се
преобърнал на лявата си страна. Подсъдимият останал заклещен на шофьорското
място до пристигането на служителите на РУП гр. Н., които го извадили от
автомобила. В процеса на изваждането на подсъдимия от автомобила, полицейският служител
М.Д. установил, че А. мирише на алкохол, поради което същият бил проверен за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест
7510”, което отчело наличие на алкохол от 1,93 промила. Пробата с техническото
средство била извършена при отвеждането на подсъдимия в ЦСМП в гр. Н.. След
като техническото средство отчело горепосочената стойност, на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване,
но същият не е дал кръв за кръвна проба, тъй като много късно се прибрал в гр. Ш.
и нямало как да отиде да даде проба. На подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани
по делото доказателства – показанията на
свидетелите М.Д., И.И. и П.З., от приложените писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение №846/12.12.2013 г., талон за
мед.изследване №0377216 от 12.12.2013 г., справка за нарушител от региона,
както и от обясненията на подсъдимия, където той заявява, че се признава за
виновен и посочва всички факти, осъществили се на посочената в обвинителния акт
дата. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
343 б ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
ред. Макар, че в случая не е била извършена химическа експертиза, съдът счита,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния
ред. Видно е, че подсъдимият не е оспорил показанията на техническото средство,
а също така обстоятелството, че не е дал кръвна проба не може да е такова,
което да го оневини или да отпадне наказателната отговорност за него. Съгласно
разпоредбата на чл.6 от Наредба №30/2001 г. при отказ на водач да даде кръв за
изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство. В настоящия случай техническото средство е отчело
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, при което е осъществен състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. В този смисъл е и трайната съдебна
практика.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за
доказано безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
При определяне
на наказанието на подсъдимия съдът отчете невисоката степен на обществена
опасност на извършеното от него деяние. То не представлява тежко престъпление
по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия
са налице смекчаващи вината му обстоятелства, както и отегчаващи такива. Като
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете фактът, че
същият е предизвикал произшествие, от което макар и да няма пострадали или щети
за друг, но е могло да настъпят по-тежки последици, предвид това, че с него е
пътувала съпругата му. Също така подсъдимият е таксиметров шофьор и макар, че в
деня на инцидента не е шофирал колата си по работа, то той именно като
таксиметров шофьор е следвало да е наясно с правилата при шофиране и в
максимална степен да проявява отговорност и стриктност като водач на автомобил.
Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия са налице и смекчаващи вината
му обстоятелства. Очевидно е, че при извършената му проверка от страна на
служителите на полицията, подсъдимият е оказал пълно съдействие за разкриване
на обективната истина, а такова оказва и в хода на съдебното следствие. От
страна на подсъдимия са направени пълни признания и той изразява съжаление за
стореното, което от негова страна е проява на критичност към деянието. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан,
като чистото му съдебно минало също представлява смекчаващо вината му обстоятелство.
Същият е семеен, с едно дете и в момента чака второ дете. Наличието на всички
тези смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прие за многобройни
по смисъла на чл.55, ал.1, т.2, б “б” от НК, при което и най-лекото предвидено
в закона наказание, за него би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на
основание чл.343б, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б
“б” от НК съдът определи и наложи на подсъдимия наказание Пробация със следните пробационни
мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. И., обл.
Ш., ул. “***” №* ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/
ГОДИНА и 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, по чл.42а, ал.2,
т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК
ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА и
чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200
/ДВЕСТА/ ЧАСА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
Видът и
размерът на пробационните мерки съдът определи и
наложи отчитайки наличието на всички смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Съдът счете, че пробационните
мерки следва да са за срок, който да не съвпада с минималния, а да е ориентиран
между средния и минималния, предвид именно наличието на горепосочените
отегчаващи вината му обстоятелства.
На основание
чл.343г от НК подсъдимия Н.Ю.А. бе лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като на основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което е бил
лишен от това право със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №846А/16.12.2013 г., а именно считано от 16.01.2014 г. Съдът прие, че
именно такъв срок на лишение от правоуправление следва да наложи на подсъдимия,
а не в по-малък срок, имайки предвид посочените вече по-горе отегчаващи вината
на А. обстоятелства, както и приложената по делото справка за нарушител от
региона, от която е видно, че на същия са налагани множество административни
наказания за нарушения по ЗДвП.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
19.06.2014 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: