РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Бургас, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно
частно наказателно дело № 20252100600868 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 289, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.6
НПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв.Ивайло Карчев от
БАК, повереник на тъжителя Н. Ф. срещу Определение с рег.№ 1178 /
16.05.2025 г., постановено по НЧХД № 4824/2024 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
С жалбата съдебният акт на първоинстанционния съд се атакува като
неправилен. Посочва се, че фактът на прекратяване и фактът на обединяване
следва да настъпят най-малкото едновременно, доколкото в противен случай,
ако бъде отказано обединяване на делата след прекратяване на настоящото, то
би се стигнало до отказ от правосъдие. С оглед на горното се моли за отмяна
на обжалвания съдебен акт.
По делото е постъпило становище от адв.Цветанка Иванова-Стоянова -
защитник на подсъдимия Д. С., в което се посочва, че въззивната жалба е
неоснователна. Твърди се, че доколкото в Районен съд-Бургас били образувани
1
две дела по инициатива на тъжителя Ф. срещу подзащитния й С., а именно
НЧХД № 4800/2024 г. и НЧХД № 4824/2024 г., които били със сходен предмет
и единствено с разместване на съдържанието на частните жалби, то
действително едното дело следвало да бъде прекратено. Изтъква се, че
частният тъжител давал различни правни квалификации на едни и същи
факти, което е недопустимо и би се стигнало до нарушаване на принципа “ne
bis in idem”. С оглед на изложеното се моли за потвърждение на атакувания
съдебен акт като законосъобразен и правилен.
За провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание страните
бяха редовно призовани, като съдът служебно изиска и приобщи тъжбата,
дала повод за образуване на НЧХД № 4800/2024 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Повереникът адв.Карчев в съдебно заседание отново моли за отмяна на
атакуваното определение, като се позовава на изложените аргументи в
депозираната жалба.
Защитникът адв.Иванова-Стоянова поддържа представеното от нея
становище, като моли за потвърждаване на атакуваното определение, с което
производството е било прекратено. Отново акцентира, че двете тъжби били с
почти идентично съдържание, като единствено се различавалa правната
квалификация, направена от тъжителя, поради което едното дело следвало да
се прекрати.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок
от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
атакуване акт и пред компетентен съд.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери същата за основателна по следните съображения:
Производството по НЧХД № 4824/2024 г. по описа на Районен съд-
Бургас е образувано по частна тъжба от Н. Ф., депозирана чрез адв.Ивайло
Карчев, срещу Д. С., който е бил представляван в производството от
адв.Иванова-Стоянова. В тъжбата са изложени твърдения за извършено от
подсъдимия престъпление, квалифицирано словом в нея като клевета, а от
съдията докладчик по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1, ал. 2, вр. чл 147, ал. 1, вр.
чл. 26 НК. В тъжбата се твърди, че в три статии, публикувани в интернет сайта
2
*********, респ. на 30.09.2024 г., на 14.10.2024 и на 30.10.2024 г., както и в
интервю, излъчено по *******, но видяно от тъжителя на 28.10.2024 г. в
платформата на youtube.com, подсъдимият e изложил подробно описани от т.1
до т.39 позорящи Ф. обстоятелства.
Между същите страни, отново по инициатива на Ф., било образувано и
НЧХД № 4800/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас. Видно от служебно
изискания препис на тъжбата, дала повод за това дело, тъжителят е повдигнал
на С. обвинение за осъществено от него престъпление, словом квалифицирано
от него като обида, което съдът е квалифицирал по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В тази тъжба отново се твърди, че в същите три
статии, публикувани в интернет сайта *************, респ. на 30.09.2024 г., на
14.10.2024 и на 30.10.2024 г., както и в интервю, излъчено по *******, но
видяно от тъжителя на 28.10.2024 г. в платформата на youtube.com,
подсъдимият е изложил подробно описани от т.1 до т.14 обидни за Ф.
изявления.
С атакуваното понастоящем Определение с рег.№ 1178 / 16.05.2025 г.,
постановено по НЧХД № 4824/2024 г. състав на Районен съд-Бургас в съдебно
заседание от същия ден, не дал ход на делото и на основание чл.24, ал.1, т.6
НПК прекратил производството по същото. В мотивната част на съдебния акт
е посочено, че прекратяването се обосновавало, доколкото производството по
НЧХД № 4800/2024 г. по описа на БРС било образувано преди НЧХД №
4824/2024г., от една страна, а от друга - било между същите страни и със
сходно съдържание, а правната квалификация следвало да се направи от
съдията-докладчик при постановяване на крайния съдебен акт. Постановил и
делото да се докладва на съдията-докладчик по НЧХД № 4800/2024 г. по
описа на Районен съд-Бургас с цел преценка за обединяването им.
Така постановения съдебен акт е неправилен. На първо място, е видно,
че има разминаване между мотивната и диспозитивна част на обжалваното
определение. В мотивите, макар и на кратко, са изложени аргументи за
наличие на връзка между делата, поради сходство в съдържанието на двете
тъжби и идентичност на страните, поради което и е постановено делото да се
докладва на съдията-докладчик по НЧХД № 4800/2024 г. по описа на БРС,
вследствие на което е следвало да се изчака съдията-докладчик по това дело
да се произнесе. Вместо това обаче с обжалваното определение по НЧХД №
3
4824/2024 г. по описа на БРС на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК делото е
прекратено. Двата фактически състава са взаимоизключващи се обаче.
Правилото ne bis in idem, въведено в чл. 4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС
е имплементирано и във вътрешното право в нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК.
Съгласно чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното
производство на тази държава. Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото
лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство,
влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. От съпоставката на текстовете на
двете норми е видно, че българският законодател с нормата на чл. 24, ал.1, т.6
НПК, не само изцяло е имплементирал принципа ne bis in idem, въведен в
международните актове, но и е уредил по-високо ниво на защита на
подсъдимите лица. Разпоредбата на чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС
въплъщава класическия принцип ne bis in idem, забраняващ повторното
осъждане за същото деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние
има приключило производство с окончателен /влязъл в сила/ акт. От своя
страна нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК съдържа както класическия принцип,
така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване,
въплътена в задължението при две висящи наказателни процедури за едно и
също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази, която е
образувана по-късно, макар нито една от процедурите все още да не е
приключила с влязъл в сила акт.
От друга страна, българският законодател е предоставил на съда
процесуална власт да обединява дела съгласно чл. 41, ал. 1 НПК, когато това
се налага за правилното им изясняване. По този начин не се влияе върху
обхвата на обвиненията – той остава същият, но се разглеждат в рамките на
едно производство, поради връзка между делата. Тази връзка може да е
обусловена от лицата или от фактите по различните обвинения. Това
обединение се осъществява с акт на съдията-докладчик по едно от делата, като
няма значение кое е по-ранно заведеното. В тези случаи съдията-докладчик,
достигнал до извод за наличие на връзка между делата и необходимост от
обединяването им с цел правилното им изясняване, следва с нарочен акт да
4
обедини делата след изслушване на страните, в резултат на което обвиненията
по двете дела ще продължат да се разглеждат в едно производство, като не е
необходимо по обединеното дело да има нарочен акт за прекратяването му,
доколкото неговия процесуален живот продължава под номера на другото
дело.
В случая съдията-докладчик по НЧХД № 4824/2024 г. по описа на БРС,
достигайки до извод за връзка между делата, поради сходство между тях и при
идентичност на страните, неправилно е прекратил производството, като е
постановил делото да се докладва на съдията-докладчик по НЧХД №
4800/2024 г. по описа на БРС. След като съдията-докладчик по НЧХД
№4824/2024 г. не е искал да обедини двете дела под неговия номер, е следвало
да разпореди неговото дело да се докладва по другото дело с оглед
необходимостта от преценка за обединяване на двете дела под другия номер.
Съдия-докладчик по НЧХД № 4800/2024 г. по описа на БРС също е свободен в
своята преценка и може да откаже да ги обедини, ако прецени, че не са налице
основанията за това.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че определението
следва да бъде отменено като неправилно и производството по делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд, като бъде докладвано на съдията-
докладчик по НЧХД № 4800/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас с оглед
необходимостта от преценка за обединяване на двете дела. След произнасяне
на съдията-докладчик по НЧХД №4800/2024 г., производството по настоящото
дело или ще бъде обединено към него или ще продължи самостоятелно. В
последния случай съдията-докладчик по настоящото дело ще бъде свободен в
своята преценка във връзка с администриране на делото, евентуалното
приложение на чл.252, ал.4 НПК или прекратяване на същото изцяло или
частично.
Воден от горното, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение с рег.№ 1178 / 16.05.2025 г., постановено по
НЧХД 4824/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което на основание
чл.24, ал.1, т.6 НПК съдебното производство е прекратено, и ВРЪЩА делото
за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в
5
мотивната част по приложение на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6