Решение по дело №809/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И., чрез пълномощника адвокат Р. К. - П. от САК, срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 137/08.08.2023 год., постановено от Х. И. В. на длъжност Директор на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК, с което е отменено разпореждане изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен В ЧАСТТА относно задълженията по Справки- декларации по ДДС за периоди през 2012г. (Декларация по ДДС №15001138325/14.01.2012г,- лихви в размер на 149.20 лв, Декларация по ЗДДС №15001142957/13.02.2012г.- лихви в размер на 42.29 лв.. Декларация по ДДС №15001148816/14.03.2012г. - лихви в размер на 196.87 лв.. Декларация по ДДС №15001157766/14.05.2012г. -лихви в размер на 248.66 лв. и Декларация по ДДС №15001172387/14.08.2012г. - лихви в размер на 8.15 лв. ), както и за лихви за УПФ за период 20.06.2012-15.01.2013г. по Декларация „Образец“ №6 №150021203724113/ 19.06.2012г. в размер на 0.05лв. и лихви за период 03.04.2012-07.05.2012г. по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0016439/29.03.2012г. в размер на 322.86лв. и е оставена без уважение жалба с вх. № 13630/28.07.2023г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис гр. Плевен, заведена с вх. №18122/28.07.2023г. в деловодството на ТД на НАП Велико Търново и е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане с изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен в останалата част

Жалбата е оставена без движение с определение № 1860/10.10.2023 г. /л.171/, за внасяне на държавна такса и уточнение на жалбата относно предмет на обжалване, с оглед факта, че е налице частична отмяна на разпореждането.

Нередовностите са били отстранени в посочения срок, като с молба /л.л.175-176/ се посочва, че решението се обжалва само в частта му, с която жалбата по административен ред не е уважена, и е представен документ за внесена държавна такса /л.177/.

В жалбата посочва, че решението е незаконосъобразно, издадено при нарушаване на материалния закон, както и при нарушаване на изискванията на процесуалния закон.

Намира, че разпореждане на публичен изпълнител В. Д. при ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен по реда на ДОПК с изх. № С230015-137-0005711/21.07.2023 год. по изпълнително дело № 15120000257/2012 год. по описа на ТД на НАП - гр. Велико Търново, Офис - гр. Плевен е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и -нарушение на разпоредбите на чл. 168, т. 3 във връзка с чл. 171 от ДОПК.

Счита, че посочените задължения, са погасени по давност на основание чл. 171 от ДОПК, като е недопустимо задължения, погасени по давност да бъдат предмет на принудително изпълнение. Същите задължения, представляващи главници и лихви са за периоди от 2012 год. - 2014 год. - 2015 год. - 2016 год. - 2017 год. и 2018 год., изчерпателно са посочени и в издадена от ТД на НАП - гр. Велико Търново, Офис - гр. Плевен, Справка за задължения, които са актуални към 06.06.2023 год., и са погасени по давност на основание чл. 171 от ДОПК, като от последният период са изминали повече от пет години и в тази връзка е изтекъл определения в закона 5 годишен давностен срок, респективно е изтекъл и определеният в закона абсолютен 10 годишен давностен срок за първите периоди от 2012 год. - 2013 год.

Намира, че с депозираното възражение вх. № 12153/04.07.2023 год. до компетентния публичен изпълнител към ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен е поискано на основание чл. 171 от ДОПК, посочените задължения по изпълнително дело № 15120000257/2012 год. по описа на ТД на НАП - гр. Велико Търново, Офис - гр. Плевен, да бъдат отписани от данъчно - осигурителната сметка на търговското дружество и е следвало това да бъде сторено, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява дейността си по реда на ДОПК, а в чл. 173 от ДОПК е регламентирано отписването на публичните вземания, следователно след депозиране на горепосоченото възражение е следвало да се произнесе компетентния публичен изпълнител от ТД на НАП - гр. Велико Търново, Офис - гр. Плевен.

Сочи, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това, като твърди, че от тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника и само те могат да послужат за прекъсване на давността и, че задължения, за които жалбата по административен ред не е уважена, също са погасени по давност, и моли решението да се отмени в тази му част.

В съдебно заседание жалбоподателят - НИКИ БЕСТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И., не се явява, не се представлява. С молба от 28.12.2023 година от адв Кавазова посочва, че поддържа изложеното в жалбата и моли да се отмени решението.

Ответникът – Директор на ТД на НАП В.Търново – редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело №15120000257 от 2012 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя – за данъци и задължителни осигурителни вноски. Към същото са присъединени и други изпълнителни титули с Разпореждания за присъединяване на основание чл. 217 от ДОПК от дати 19.06.2014 г., 25.03.2015 г., 08.07.2015 г., 19.10.2016 г. 23.11.2016 г. и 15.05.2018 г.

От дружеството е подадено възражение вх.№ С230015-000-0328385/04.07.2023 г. /л.л.71-72/ с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност.

По така подаденото възражение е постановено разпореждане с изх. № С230015-137-0005711/21.07.2023 год. на публичен изпълнител В. Д. при ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен /л.л.44-59/. Със същото частично е уважено възражението за изтекла давност, като същото не е уважено по отношение на суми за ДДС, корпоративен данък, фонд ДЗПО в размер на 119 453,46 лева, от които 64 518,57 лева за главници и 54 934,89 лева за лихви.

Това разпореждане е обжалвано от дружеството на 28.07.2023 година по административен ред /жалба на л.л.37-43/, и е постановено оспореното решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 137/08.08.2023 год. на директора на ТД на НАП В. Търново /л.л.11-25/.

С решението жалбата е частично уважена, като разпореждането изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е отменено в частта относно задълженията по Справки- декларации по ДДС за периоди през 2012г. (Декларация по ДДС №15001138325/14.01.2012г,- лихви в размер на 149.20 лв, Декларация по ЗДДС №15001142957/13.02.2012г.- лихви в размер на 42.29 лв.. Декларация по ДДС №15001148816/14.03.2012г. - лихви в размер на 196.87 лв.. Декларация по ДДС №15001157766/14.05.2012г. -лихви в размер на 248.66 лв. и Декларация по ДДС №15001172387/14.08.2012г. - лихви в размер на 8.15 лв. ), както и за лихви за УПФ за период 20.06.2012-15.01.201 Зг. по Декларация „Образец“ №6 №150021203724113/ 19.06.2012г. в размер на 0.05лв. и лихви за период 03.04.2012-07.05.2012г. по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0016439/29.03.2012г. в размер на 322.86лв.

Жалбата е оставена без уважение в останалата част и е потвърдено разпореждането от 21.07.2023 година.

В решението се приема, че не са погасени по давност задълженията, както следва:

1.Задължението за лихви за ДДС за период 15.02.2013г. - 11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001202551/14.02.2013г. в размер на 97.71 лв.

2. Задължението за лихви за ДДС за период 15.03.2013-11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001207435/14.03.2013г., в размер на 61.35 лв. Задължението е следвало да се плати до 14.03.2013 г.

3. Задължението за лихви ДДС за период 16.04.2013-11.09.2013г. по Декларация но ДДС №15001211896/13.04.2013г. в размер на 27.63 лв. Задължението е следвало да се плати до 15.04.2013г. и давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

4. Задължението за лихви за ДДС за период 15.05.2013-11.09.2013г. но Декларация но ДДС №15001216191/13.05.2013г. в размер на 11.40 лв. Задължението е следвало да се плати до 14.05.2013, а давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

5. Задължението за лихви за ДДС за период 15.06.2013-11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001222451/14.06.201 Зг. в размер на 30.06 лв. Задължението е следвало да се плати до 14.06.2013г. Давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

6.Задължението за лихви за ДДС за период 16.07.2013-11.09.2013г. по Декларация па ДДС №15001227941/15.07.2013г. в размер на 53.32 лв. Задължението е следвало да се плати до 15.07.2013 г. , а давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

7. Задължението за лихви за ДДС за период 15.08.2013-11.09.2013г. по Декларация но ДДС №15001232632/14.08.2013г. в размер на 150.64лв. Задължението е следвало да се плати до 14.08.2013г. и давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

8. Задължението за лихви за период 02.04.2013-11.09.2013г. по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0024834/23.03.2013г. в размер на 233.43лв. Задължението е следвало да се плати до 01.04.2013 г. ,а давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г.

9. Задължението за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Декларация №15000143115361/ 29.10.2014 с дата на доброволно плащане 31.10.2014г. Задължението е следвало да се плати през 2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

10. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001261753/12.02.2014г. за период 01.01.2014г. -31.01.2014г., със срок на плащане 14.02.2014г. Задължението е следвало да се плати до 14.02.2014г. Издадено е разпореждане за присъединяване на 19.06.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

11. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС № 15001279765/14.05.2014 за период 01.04.2014/30.04.2014г., със срок на плащане 14.05.2014г. Задължението е следвало да се плати до 14.05.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

12. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001284183/13.06.2014г. за период 01.05.2014г.- 31.05.2014г., със срок на плащане 16.06.2014г. Задължението е следвало да се плати до 16.06.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

13. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС№15001294638/13.08.2014г. за период 01.07.2014г.- 31.07.2014г., със срок на плащане 14.08.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

14. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС №15001306588/14.10.2014г. за период 01.09.2014/30.09.2014г., със срок на плащане 14.10.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

15. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001322452/14.01.2015г. за период 01.12.2014г.- 31.12.2014г., със срок на плащане 14.01.2015г. Давността започва да тече от 01.01.2016г.

16. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001333467/14.03.2015г. за период 01.02.2015г.-28.02.2015г., със срок на плащане 16.03.2015г. Давността започва да тече от 01.01.2016г.

17. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001345023/14.05.2015 за период 01.04.2015г.- 30.04.2015г., със срок на плащане 14.05.2015г. Давността започва да тече от 01.01.2016г.

18. Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001441267/14.02.2016г. за период 01.09.2016г.-30.09.2016г. със срок на плащане 14.10.2016г. Давността започва да тече от 01.01.2017г.

19.Задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500П0035228/22.03.2014г. за период 01.01.2013- 31.12.201 Зг., със срок на плащане 31.03.2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г.

20.Задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001445740/14.11.2016г. за период 01.10.2016г.-31.10.2016г. със срок на плащане 14.11.2016г. Давността е започнала да тече от 01.01.2017г.

21.Задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г. Давността започва да тече от 01.01.2019г.

Органът посочва, че в рамките на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давността е била спирана, съответно прекъсвана. Посочено е, че давността е започнала от 01.01.2014 г. /по отношение на задълженията от 2013 г./, от 01.01.2015 г. – по отношение на задълженията от 2014 г., от 01.01.2016 г. – по отношение на задълженията от 2015 г., от 01.01.2017 г. – по отношение на задължението от 2016 г., от 01.01.2019 г. по отношение на задължението от 2018 г.

Преди изтичането на срока за всяко от задълженията, са предприети действия по принудително събиране на вземанията. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №0257/2012/000037/09.09.2014 г., с което е наложен запор на банкови сметки. На 20.10.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в ЦКБ АД, за което е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160015-022-0028857/19.10.2016 г.

С получаването на запорното съобщение от банката на същата дата давността е спряна на основание чл.172, ал.1. т.5 от ДОПК. На 31.10.2016 г. е издадено РИЗС №С 160015-029-0011946/31.10.2016 г., с което се прекъсва спирането на давността по отношение на наложената обезпечителна мярка.

Посочва, че в периода от 23.11.2016 г.— 30.11.2016 г. е наложен запор на всички банкови сметки на дружеството, за което е издадено Постановление №С 160015-022-0037619/23.11.2016 г., като с връчването на запорните съобщения на банките давността е спряна.

На 19.01.2017 г. и 07.02.2017 г. са издадени РИЗС, с което се прекъсва спирането на давността по отношение на наложената обезпечителна мярка.

На 28.11.2016 г. е наложен запор на притежавани от дружеството дялове в БУЛРЕН ЕООД, за което е издадено Постановление № С160015-022- 0037534/23.11.2016 г. На 06.12.2016 г. е наложен запор на притежавани от дружеството дялове в СРС - БЪЛГАРИЯ ООД, за което е издадено Постановление № С160015-022-0037539/23.11.2016 г. С връчването на запорните съобщения давностният срок е спрян, поради което е счетено, че давността, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла и искането на дружеството е неоснователно.

По отношение на задължението за корпоративен данък за 2017 г., по подадена декларация от 2018 г., е посочено, че давността започва да тече от 01.01.2019 г., и е издадено разпореждане за присъединяване на основание чл. 217 от ДОПК от дата 15.05.2018 г. и към настоящият момент няма предприети действия, които да прекъсват или спират давностния срок.

Приема, че по време на извънредно положение с оглед пандемия от Covid - 19 и мерките, свързани с ограничаването й, е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обн. в ДВ бр.28 от 24.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год., в § 29, т.1 от който е регламентирано, че до отмяна на извънредното положение срокът по чл. 171, ал.2 от ДОПК не се прилага. По силата на т.2 от същата разпоредба, освен в случаите па чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение.

Приема, че съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона за здравето (ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичане на 7-дневен срок от обнародването на закона в ДВ. Въз основа на така посочената нормативна уредба, е прието, че давностните срокове по чл.171 от ДОПК се удължават с периода от влизане на закона в сила - 24.03.2020 г. до датата на отмяна на извънредното положение в страната - 13.05.2020 год. и 7 дни от обнародването на закона в ДВ, т.е. 14.05.2020 год., с оглед което срокът на давността следва да бъде удължен е 58 дни. При това положение регламентираният в чл. 171, ал. 1 от ДОПК ще изтече към 01.03.2024 г.

Посочено е също, че по отношение па дружеството не е издаван Акт за установяване на задължения по декларации и това са задължения, възникнали при т.нар. предварително установяване по реда на глава четиринадесета от ДОПК и е приложим чл.105 от ДОПК, според който задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимият данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, като не се приема от органа, че с издаването на Съобщение за доброволно изпълнение се прекъсва погасителната давност.

Решението е връчено по електронен път на 29.09.2023 г. /л.28/, а жалбата до съда е подадена на 02.10.2023 г., видно от вх.№ на ТД на НАП /л.4/.

По делото са приобщени посочените в разпореждането и решението доказателства, както и други доказателства:

Писмо от публичния изпълнител до дружеството /л.л.74-76/, в което се сочи, че по искане на дружеството се предоставя справка за публичните му задължения, като същата е от 06.06.2023 г.

Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Първа инвестиционна банка от 07.01.2017 г. /л.77/.

Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Банка Пиреос България от 19.02.2017 г. /л.79/.

Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до ЦКБ от 31.10.2016 г. /л.81/.

Запорни съобщения от 23.11.2016 г. до Токуда Банк, СИБАНК, Банка Пиреос България, ТБ „В.“, Алианц банк, УниКредит Булбанк, Търговска банка Д, Ситибанк Европа, клон България, Банка ДСК, Тексим банк, Юробанк България, Общинска банка, БНП Париба С.А.- клон София, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Прокредит банк, ТЕ-ДЖИ ЗИРААТ БАНКАСЪ-КЛОН СОФИЯ, ИШБАНК АГ-КЛОН СОФИЯ, Райфайзен банк, Сосиете женерал експресбанк, ИНГ БАНК Н.В. – КЛОН СОФИЯ, ОББ, Българска банка за развитие, ТИ БИ АЙ БАНК, Българо-американска кредитна банка, Интернешънъл асет банк, /л.л.83-138/.

Постановление № С160015-022-0037619/23.11.2016 г. /л.139/, с което е наложен запор на банкови сметки на дружеството в посочените по-горе банки, както и на вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и на суми, предоставени за доверително управление.

Запорно съобщение от 23.11.2016 г. до Агенцията по вписванията /л.140/, с което е наложен запор на притежавани от дружеството дялове в БУЛРЕН ЕООД. Същото е издадено въз основа на Постановление № С160015-022-0037534/23.11.2016 г., с което е наложен запор на притежавани от дружеството дялове в БУЛРЕН ЕООД /л.142/.

Запорно съобщение от 23.11.2016 г. /л.143/ до Агенцията по вписванията, с което е наложен запор на притежавани от дружеството дялове в СРС - БЪЛГАРИЯ ООД, за което е издадено Постановление № С160015-022-0037539 23.11.2016 г. /л.145/.

Запорно съобщение от 19.10.2016 г. /л.149/, с което е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в ЦКБ АД. Същото е изпратено въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160015-022-0028857/19.10.2016 г. /л.152/.

На 30.09.2014 г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в ТБ “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” и ТБ”ОББ" /л.л.155 - 161/, на основание издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0257/2012/000037/09.09.2014 г. /л.153/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е частично основателна.

Решението в обжалваната част е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК.

Съдът намира, че е издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, като са спазени административно-производствените правила, но същото е постановено в несъответствие на материалния закон, като това несъответствие с оглед чл. 142 от АПК се преценява към момента на издаването му.

Съдът намира, че по делото спорът е правен относно прилагане на института на погасителната давност.

Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. Правната последица от изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171 от ДОПК, е тази, че се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява, то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.

Институтът на погасителната давност предвижда и определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на давността. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за тях правни последици.

Прекъсването на давността е еднократно действие, като след прекъсването на давността започва да тече нова давност т.е. с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече отново законоустановеният такъв.

При спирането на давността, давностният срок не тече докато трае производството или действието, по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване или прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност продължава да тече, като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на настъпилото спиране на давността.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са изброени правните действия, водещи до спиране и прекъсване на давността. Основанията за спиране на давността са: започване на производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта - за срока на спирането; разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който са установени вземанията; налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по принудително изпълнение. Чл. 172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съдът намира, че по отношение на задължението за лихви за ДДС за период 15.02.2013г. - 11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001202551/14.02.2013г. в размер на 97.71 лв., задължението за лихви за ДДС за период 15.03.2013-11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001207435/14.03.2013г., в размер на 61.35 лв, задължението за лихви ДДС за период 16.04.2013-11.09.2013г. по Декларация но ДДС №15001211896/13.04.2013г. в размер на 27.63 лв., задължението за лихви за ДДС за период 15.05.2013-11.09.2013г. но Декларация но ДДС №15001216191/13.05.2013г. в размер на 11.40 лв., задължението за лихви за ДДС за период 15.06.2013-11.09.2013г. по Декларация по ДДС №15001222451/14.06.201 Зг. в размер на 30.06 лв. , задължението за лихви за ДДС за период 16.07.2013-11.09.2013г. по Декларация па ДДС №15001227941/15.07.2013г. в размер на 53.32 лв. , Задължението за лихви за ДДС за период 15.08.2013-11.09.2013г. по Декларация но ДДС №15001232632/14.08.2013г. в размер на 150.64лв. и задължението за лихви за период 02.04.2013-11.09.2013г. по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0024834/23.03.2013г. в размер на 233.43лв., за което давността на задължението за лихви започва да тече от 01.01.2014г. е налице изтичане на абсолютната погасителна давност към 01.01.2024 година.

Съгласно чл. 173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок вземанията се отписват служебно.

Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25 "Принудително изпълнение", Раздел ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.

По отношение на задължението за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Декларация №15000143115361/ 29.10.2014 с дата на доброволно плащане 31.10.2014г. , задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001261753/12.02.2014г. за период 01.01.2014г. -31.01.2014г., със срок на плащане 14.02.2014г. , задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС № 15001279765/14.05.2014 за период 01.04.2014/30.04.2014г., със срок на плащане 14.05.2014г. , задължение за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001284183/13.06.2014г. за период 01.05.2014г.- 31.05.2014г., със срок на плащане 16.06.2014г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС№15001294638/13.08.2014г. за период 01.07.2014г.- 31.07.2014г., със срок на плащане 14.08.2014г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС №15001306588/14.10.2014г. за период 01.09.2014/30.09.2014г., със срок на плащане 14.10.2014г. , за които давността започва да тече от 01.01.2015г. съдът намира, че е изтекла 5 годишната давност, тъй като в процесното решение се посочва, че на 19.01.2017 година и на 07.02.2017 година са издадени разпореждания за изпълнение на запорни съобщения, приложени по делото л. 77, а с издаваното на РИЗС е налице прекъсване на давността, тъй като това е действие по изпълнението по см. на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както и органът посочва нееднократно в обжалваното решение, и от прекъсване на давността започва да тече нова 5 годишна давност съгласно чл. 172, ал. 3 вр. ал. 2 от ДОПК , която следва да изтече на 07.02.2022 година, тъй като не са ангажирани доказателства от органа за предприети други действия по принудително изпълнение , но следва да се съобрази и период на извънредно положение, а именно 58 дни и 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е изтекла 06.04.2022 година .

Следва да се има предвид, че съгласно § 29, т. 1 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29 освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение давността продължава да тече, като именно и предвид тази норма, то давността за горепосочените задължения е изтекла през април 2022 година, като след отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 се прилага, а самата разпоредба посочва абсолютен размер на давността 10 години, независимо от спирането и прекъсването /както и причините за това/ на този срок.

По отношение на задължения за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001322452/14.01.2015г. за период 01.12.2014г.- 31.12.2014г., със срок на плащане 14.01.2015г.., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001333467/14.03.2015г. за период 01.02.2015г.-28.02.2015г., със срок на плащане 16.03.2015г. и задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001345023/14.05.2015 за период 01.04.2015г.- 30.04.2015г., със срок на плащане 14.05.2015г. , за които давността започва да тече от 01.01.2016г., то 5 годишната давност е изтекла през 2022 година, тъй като не се предприети действия след 07.02.2017 г. от органа по принудително изпълнение.

Съдът намира, че и по отношение на задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001441267/14.02.2016г. за период 01.09.2016г.-30.09.2016г. със срок на плащане 14.10.2016г. , за което давността започва да тече от 01.01.2017г., също е изтекла 5 годишната давност, тъй като с издаване на разпореждане за изпълнение на запорно съообщение на 19.01.2017 и 07.02.2017 г.е прекъсната давността и започва да тече нова такава, която изтича на 07.02.2022 година, тъй като след 2017 година не са предприети други действия по принудително изпълнение.

За задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500П0035228/22.03.2014г. за период 01.01.2013- 31.12.2013г., със срок на плащане 31.03.2014г. , давността започва да тече от 01.01.2015г. и е изтекла 5 годишната давност към 2022 година по изложени по-горе съображения.

По отношение на задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001445740/14.11.2016г. за период 01.10.2016г.-31.10.2016г. със срок на плащане 14.11.2016г. давността е започнала да тече от 01.01.2017г. и е изтекла през 2022 година на 28.02.2022 година, тъй като не се предприети действия след 01.01.2017 г. от органа по принудително изпълнение и с оглед извънредно положение се удължава срокът на 5-годишната давност с 58 дни.

По отношение на задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г. давността започва да тече от 01.01.2019г. и правилно е прието от органа, че не е изтекла 5 годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК , тъй като с оглед извънредно положение през 2020 година, то следва срокът да бъде удължен с 58 дни. Съдът намира така изложеното за правилно , тъй като задължението за корпоративен данък за 2017 г., платимо през 2018 г., давността по отношение на което задължение е започнала да тече от 01.01.2019 г., обикновената давност е продължена, като изтича на 01.03.2024 г. и все още не е изтекла, въпреки че не е била спирана или прекъсвана по отношение на това задължение.

Изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания - арг. чл. 168, т. 3 от ДОПК, а от своя страна погасяването на публичните задължения е основание за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

В случая абсолютният давностен срок за задълженията от 2013 година е изтекъл към 01.01.2024 година, а за друга част от задълженията , с изключение на задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г., за който давността започва да тече от 01.01.2019г. и не е изтекла към момента, абсолютната давност не е изтекла, което обаче в случая е без значение доколкото по отношение на установените с процесните декларации задължения, е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК по описаните по-горе мотиви.

Предвид изложеното, обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново , в частта в която е потвърдено разпореждане №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен от публичен изпълнител при същата дирекция по отношение на задълженията за лихви за ДДС за 2013 година , задълженията за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Декларация №15000143115361/ 29.10.2014 , задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001261753/12.02.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС № 15001279765/14.05.2014 г.. , задължение за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001284183/13.06.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС№15001294638/13.08.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС №15001306588/14.10.2014г., задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001322452/14.01.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001333467/14.03.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001345023/14.05.2015 г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001441267/14.02.2016г. задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500П0035228/22.03.2014г. и задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001445740/14.11.2016г. e незаконосъобразно и подлежи на отмяна и следва да бъде върната административната преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. В.Търново за произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

В останалата част решението на директор на ТД на НАП –В Търново по отношение на задължение за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г. , следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 137/08.08.2023 год., постановено от Х. И. В. на длъжност Директор на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК, с което е потвърдено разпореждане изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен в частта относно задълженията за лихви за ДДС за 2013 година, задълженията за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Декларация №15000143115361/ 29.10.2014 , задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001261753/12.02.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС № 15001279765/14.05.2014 г.. , задължение за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001284183/13.06.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС№15001294638/13.08.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС №15001306588/14.10.2014г., задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001322452/14.01.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001333467/14.03.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001345023/14.05.2015 г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001441267/14.02.2016г. задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500П0035228/22.03.2014г. и задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001445740/14.11.2016г.

Отменя разпореждане изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен в частта относно задълженията за лихви за ДДС за 2013 година и задълженията за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Декларация №15000143115361/ 29.10.2014 , задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001261753/12.02.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС № 15001279765/14.05.2014 г.. , задължение за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001284183/13.06.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС№15001294638/13.08.2014г., задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация но ЗДДС №15001306588/14.10.2014г., задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001322452/14.01.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС № 15001333467/14.03.2015г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001345023/14.05.2015 г. , задължението за Данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001441267/14.02.2016г. задължението за Корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500П0035228/22.03.2014г. и задължението за данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №15001445740/14.11.2016г.

Връща административната преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. В.Търново за произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

Оставя в сила решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 137/08.08.2023 год., постановено от Х. И. В. на длъжност Директор на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК, с което е потвърдено разпореждане изх. №С230015-137-0005711/21.07.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен в частта относно задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: